Р Е Ш Е Н И Е № 403
гр.ВРАЦА,19.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното
заседание на 29 септември 2016 год. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
с участието на прокурора
ПАРАСКЕВА КРЪСТЕВА и при секретаря Х.Ц., като разгледа докладваното от съдия ДОСОВ гр.дело
№298 по
описа за 2016 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на Т.И.К. *** против Прокуратурата на Република България за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350000.00 лева,претърпени
вследствие на незаконни обвинения,повдигнати му по ДП №178/2009 год. по описа
на Национална следствена служба и поддържани по НОХД №3185/2010 год. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,по които ищецът е оправдан с присъда №51/19.05.2012 год. по
НОХД №3185/2010 год. на ОС-Пловдив и
присъда №351/10.06.2014 год. по ВНОХД №46/2014 год. на Апелативен
съд-Пловдив,влезли в законна сила на 14.07.2015 год.Претендира се и присъждане
на законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се
твърди,че ищецът е бивш служител на МВР с над 16години стаж и през годините е
заемал отговорни постове,последният от които е началник на РУП-Бяла
Слатина.Служебното му правоотношение е прекратено на 18.09.2009 год. на основание чл.245,ал.1,т.2
от ЗМВР при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На 19.12.2009 год. в
гр.Враца ищецът е задържан от органите
на полицията за срок от 24 часа и същия ден заедно с други задържани лица е
преведен в следствения арест в гр.Пловдив.На 21.12.2009 год. му е повдигнато
обвинение по ДП №178/2009 год. по описа
на НСлС-гр.София в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.5 във
връзка с чл.26,ал.1 от НК,а на 22.12.2009 год. с протоколно определение по ЧНД
№3463/2009 г. по описа на ОС-Пловдив спрямо него е взета мярка за неотклонение
"задържане под стража".Определението на ОС-Пловдив е потвърдено с
определение от 29.12.2009 год. по ВЧНД
№566/2009 г. на АС-Пловдив,а с постановление от 23.06.2010 год. на прокурор при
ОП-Пловдив по ДП №178/2009 год. по описа на НСлС мярката за неотклонение на К.
е променена в "гаранция" в размер на 1000.00 лв. Гаранцията е внесена
и той е освободен от ареста.
С постановление от
06.12.2010 год. на прокурор при ОП-Пловдив наказателното производство по ДП
№178/2009 год. по описа на НСлС е прекратено по отношение на К.,тъй като
деянието му не съставлява престъпление.На следващия ден обаче по същото
досъдебно производство на ищеца е повдигнато ново обвинение в престъпление по чл.387,ал.2,пр.1 вр. ал.1
от НК.Същевременно с постановление от 03.12.2010 год. по ДП №178/2009 год. е обвинен
и в престъпление по чл.321,ал.3,т.2 вр. ал.2 от НК.
На 17.12.2010 год. в
ОС-Пловдив е внесен обвинителен акт,с който К. е предаден на съд по
повдигнатите му обвинения,заедно с други обвиняеми по ДП №178/2009 г. на
НСлС.Образувано е НОХД №3185/2010 год. по описа на ОС-Пловдив, който с присъда
№51/19.05.2012 год. е оправдал К. по две от обвиненията-по чл.321,ал.3,т.2 вр.
ал.2 от НК и по чл.387, ал.2,пр.1-во вр.ал.1 от НК.По третото обвинение по чл.387,ал.1,пр.1-во от НК съдът го е признал
за виновен,освободил го е от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и
му е наложил административно наказание глоба.Присъдата в тези й части е
протестирана от прокуратурата и
обжалвана от ищеца.Образувано е ВНОХД
№429/2012 год. на АС-Пловдив,по което с присъда №33/11.02.2013 год. първоинстанционната
присъда е отменена в частта,с която К. е признат за виновен и вместо нея е
постановена оправдателна присъда и по обвинението по чл.387,ал.1,пр.1-во от НК.Въззивната присъда в тази й част е протестирана от прокуратурата и с решение
№551/24.01.2014 год. по КНОХД №915/2013 год. на ВКС е отменена,а делото е
върнато на въззивния съд за ново разглеждане.При новото разглеждане АС-Пловдив
с присъда №351/10.06.2014 год. по ВНОХД №46/2014 год. отново е оправдал ищеца
,а с окончателно решение №130/14.07.2015 год. по КНОХД №215/2015 год. присъдата
на Пловдивския апелативен съд е оставена в сила,с което наказателното
производство против К. е приключилос оправдаването му по всички обвинения.
Ищецът поддържа,че в
резултат на незаконните действия на прокуратурата по привличането му към
наказателна отговорност,задържане под стража и поддържане на обвинение е
претърпял неимуществени вреди,които най-общо се изразяват в следното: силен
емоционален и психически стрес;уронен професионален,граждански и личен авторитет;срам,обида,възмущение,гняв
и унижение от приравняването с криминално проявени лица и от негативни
публикации в медиите,свързани с отразяване на наказателното преследване;душевни
болки и страдания;психически срив;притеснения за бъдещия му живот и този на
семейството му;загуба на социални контакти;нарушения на отношенията в
семейството му.
Намира,че с оглед
всички описани болки и страдания справедливото обезщетение за неимуществените
вреди е в размер на 350000.00 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България,подаден чрез
прокурор на ОП-Враца,в който се оспорва предявения иск.Прави се възражение,че
искът не е доказан по основание,тъй като не са представени доказателства за
вредите и за това,че евентуалното им наличие е в пряк и непосредствен резултат
от обвинението.Претенцията за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като
се твърди, че е силно завишена.Навеждат се доводи,че наказателното производство
е протекло в разумни срокове,а представените с исковата молба актове на Окръжен
съд-Пловдив сочат,че вредите не се дължат само на действия на органите на
Прокуратурата. Посочва се също,че ответникът не следва да носи отговорност за
медийният отзвук на делото,тъй като не е източник на изнесената информация.
Правното основание
на предявения иск е чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
По делото са събрани
писмени доказателства,от които се установява фактическа обстановка,идентична с
изложената в исковата молба,а именно:
На 19.12.2009 год. в
град Враца ищецът К. *** от органите на полицията въз основа на заповед от
същата дата на главен полицай на длъжност младши разузнавач в група
"Грабежи" при ОД на МВР-Пловдив,с която на основание чл.63,ал.1,т.1
от ЗМВР(отменен) е разпоредено
задържането му за срок от 24 часа поради данни за извършени от него
престъпления по чл.195,ал.1,т.4 и чл.198
от НК. Същият ден той е преведен в следствения арест на шесто РУ на
МВР-гр.Пловдив.Според отметката върху тази Заповед №РЗП-3633/19.12.2009 год.,К.
е освободен в 10.00 часа на 20.12.2009 год.,но от приложения протокол №1102/22.12.2009
год. по ЧНД №3463/2009 год. на ОС-Пловдив може да се изведе,че той реално не е
напускал ареста, тъй като са му били повдигнати обвинения по ДП №178/2009
год.по описа на НСлС-гр.София в извършване на престъпление по чл.195,ал.5
вр1,т.3,4 и 5 вр. чл.194,ал.1,вр. чл.26 вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК и в извършване на престъпление по чл.321,ал.3,т.2
вр. с ал.2 вр. чл.195 и чл.198 от НК(л.40,абзац
1-ви от делото).К. е привлечен като обвиняем с още девет лица и ОП-Пловдив е
поискала спрямо всички обвиняеми да бъде взета първоначална мярка за
неотклонение "задържане под стража".Искането на прокуратурата е
уважено с протоколно определение №1102/22.12.2009 г. по ЧНД №3463/ 2009 г.,като
на основание чл.64 от НК спрямо К. е взета мярка за неотклонение
"задържане под стража".
Страните не
спорят,че определение №1102/22.12.2009 год. е обжалвано от К.,но е потвърдено с
определение на АС-Пловдив от 29.12.2009 год.Безспорно е също,че за времето от
22.12.2009 год. до 23.06.2010 год. той е изтърпявал мярка за неотклонение
"задържане под стража" в следствен арест в гр.Пловдив,като исканията
му по чл.65 от НК не са уважавани (л.36,абзац първи).
На 23.06.2010 год. и
на основание чл. 63,ал.6 вр.ал.3 от НК
мярката за неотклонение на К. е изменена от задържане под стража в парична
гаранция от 1000.00 лв. с постановление на прокурор от ОП-Пловдив.Паричната
гаранция е внесена и К. е освободен,но със същото постановление от 23.06.2010
г. и на основание чл.68,ал.1 от НК му е наложена забрана да напуска пределите
на РБългария без разрешение на наблюдаващия прокурор.
С постановление от
03.12.2010 год. на следовател при ОСО(Окръжен следствен отдел) при ОП-Пловдив по
ДП №178/2009 год. по описа на НСлС К. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.321,ал.3,т.2 вр. с ал.2 от НК за това,че през периода от началото на месец април 2009
год. до 19.12 2009 год. в гр.Враца и гр. Бяла Слатина,Област Враца е участвал в
организирана престъпна група,състояща се от Н. Й. А.,В. И. В.,М. Г. Н.,Н.Д. С.,Д.
Р. Б.,А. Н. В.и И. Н. Р.,ръководена от Т. А. А.,като групата е сьздадена с
користна цел и в нея участва длъжностно лице - държавен служител от МВР Т.И.К.
на длъжност “Началник на РУ на МВР - Бяла Слатина".
С постановление от
06.12.2010 год. на прокурор от ОП-Пловдив
наказателното производство по ДП №178/2009 год. в частта,в която е
водено за престъпление по чл.195,ал.5 вр
ал.1,т.3,т.4 и т.5 вр. чл.194,ал.1,вр. чл.26 вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК срещу
Т.К. и още 4 лица-М. Г. Н.,Н. Д. С., В. И. В. и Н. Й. А.,е прекратено,като по
отношение на К. производството е прекратено поради това,че деянието му не
съставлява престъпление.Обвинението е било за това,че в периода от началото на
месец ноември 2009 год. до 18.12.2009 год. в гр.София,гр.Хасково,гр.Гоце Делчев
и гр.Меричлери посочените лица при условията на продължавано престъпление в
съучастие като съизвършители са
извършили приготовление към кражба по чл.195,ал.1,т.3,т.4,т.5 вр. чл.26 от ГПК
чрез подготвяне на средства,намиране на съучастници и създаване на условия за отнемане на чужди движими вещи от
владението на различни лица без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят.
С
постановление от 07.12.2010 год. на следовател при ОСО при ОП-Пловдив по ДП №178/2009 год. по описа на
НСлС на К. е повдигнато ново обвинение в
извършване на престъпление по чл.387,ал.2,пр.1 вр. ал.1 от НК за това,че
в периода месец април 2009 год. - 25.09.2009 год. в гр.Бяла Слатина,обл.
Враца и в гр.Враца,като дьржавен служител от МВР на длъжност “Началник II степен на РУП -
Бяла Слатина” при условията на продьлжавано престъпление,не е изпълнил
задълженията си по служба както следва:в нарушение на задълженията си по
чл.6,т.2,чл.7,т.3,т.4,т.14 и т.12 от ЗМВР, т.4,т.7,т.31,т.33,т.52,т.
54,т.56,т.64,т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР,МЗ №Iз-22/28.10.2004г.
на министъра на вътрешните работи и МЗ №29Iз-18/26.05.2009г. на министьра на вътрешните
работи,като е осъществявал нерегламентирани контакти с криминално проявения Т.
А. А.без да докладва за това по предвидения за държавен служител от МВР
ред,предоставял на Т. А. А. информация,известна му вьв връзка със службата в
МВР, като от това са настьпили тежки вредни последици,изразяващи сёв затрудняване
дейността на МВР по повод противодействие на престъпността,предотвратяване,
разкриване и разследване на престъпления,извьршени от Т. А. А. и негови
съучастници в лицето на А. Н. В. и В. И. В., затрудняване дейността на МВР във връзка с придобиване,съхраняване и
аналзиране на информация за криминогенната обстановка в района на РПУ на
МВР-Бяла Слатина и за лица от криминални контингент,извършващи престъпления,като
е уронил престижа на институцията МВР.
На
17.12.2010 год. Окръжна прокуратура е изготвила обвинителен акт,с който Т.К. и
още осем лица са предадени на съд,като К. е обвинен в извършване на
престъпленията по чл.321,ал.3,т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл.387,ал.2,пр.1
вр. ал.1 от НК.
Въз основа на обвинителния акт е образувано
НОХД №3185/2010 год. по описа на ОС-Пловдив,който с присъда №51/19.05.2012 год.
е оправдал К. по две от обвиненията-по чл.321,ал.3,т.2 вр. ал.2 от НК и по
чл.387,ал.2,пр.1-во вр.ал.1 от НК.По трето обвинение по чл.387,ал.1,пр.1-во от НК съдът го е признал за виновен, освободил го е от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и му е наложил административно наказание глоба.
Присъдата в тези й
части е протестирана от прокуратурата и
обжалвана от ищеца.Образувано е ВНОХД
№429/2012 год. на АС-Пловдив,по което с присъда №33/ 11.02.2013 год.
първоинстанционната присъда е отменена в частта,с която К. е признат за виновен
и вместо нея е постановена оправдателна присъда и по обвинението по
чл.387,ал.1,пр.1-во от НК.Въззивната присъда в тази й част е протестирана от
прокуратурата и с решение №551/24.01.2014 год. по КНОХД №915/2013 год. на ВКС е
отменена,а делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане.При новото
разглеждане АС-Пловдив с присъда №351/10.06.2014 год. по ВНОХД №46/2014 год.
отново е оправдал ищеца по обвинението по чл.387,ал.1,пр.1-во от НК ,а с
окончателно решение №130/14.07.2015 год. по КНОХД №215/2015 год. на ВКС присъдата на Пловдивския апелативен съд
е оставена в сила,с което наказателното производство против К. е приключило с
оправдаването му по всички обвинения.
Междувременно и след
постановяване на присъда №51/19.05.2012
год. Окръжен съд-Пловдив със свое определение №373/23.05.2012 год. е заменил
мярката за неотклонение на К. от парична
гаранция в подписка,като е отменил и забраната за напускане пределите на Република
България.
Горните данни се
установяват от представените с исковата молба документи,неоспорени от ответника.НОХД
№3185/2010 г. по описа на ОС-Пловдив не е приложено.Същото е изискано,но
ОС-Пловдив е отговорил,че съдържа 43 тома.След получаване на този отговор
Прокуратурата на РБългария чрез представляващия я прокурор от ОП-Враца е
оттеглила искането си за прилагането му (л.181).
Видно е от приложените
удостоверение рег.№369000-8393/11.07.2016 год. на ОД на МВР-Враца (л.157) и лично
кадрово досие на ищеца,че същият е бил служител на МВР в периода 01.11.1992
год.-25.09.2009 год.,като в периода 01.10.2003 год.-25.09.2009 год. е заемал ръководни
длъжности-началник на участък Дъбника
към РУ-Враца, началник на РПУ АЕЦ Козлодуй при ОД на МВР-Враца и началник на
РУ-Бяла Слатина. За периода на службата има и леки наказания,и награди и
поощрения.Напуснал е системата на МВР на 25.09.2009 г. поради придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по собствено желание.
Известно е на
съдията-докладчик,както и на представителя на ОП-Враца (л.145, абзац 4),че след
пенсионирането си и до задържането на 19.12.2009 год. Т.К. е изпълнявал длъжността
"шофьор" в ОС-Враца по силата на временен трудов договор (виж и л.132
от делото).
Безспорно е и
широкото медийно отразяване както на задържането на К.,така и на последвалото
наказателно производство до постановяване на присъдата на ОС-Пловдив.Това
отразяване е видно както от приложените от ищеца публикации в различни
медии,така и от приложеното от него решение от 27.01.2015 год. на ЕСПЧ по жалба
вх.№37124/2010 год.
За установяване на
настъпилите от незаконните обвинения и от задържането под стража по ДП №178/2009
год. по описа на НСл.С-гр.София неимуществени вреди по настоящето дело са
събрани и гласни доказателства,като са разпитани свидетелите Д.Х.К.,И.Т.И.,П.Е.П.,И.Г.С.
и Ц.В.М..
Свидетелят И.С. е дългогогодишен
служител на МВР,заемал ръководни длъжности,включително и директор на ОД на МВР-Враца,който
е бил и пряк началник на ищеца.Познава К.
от постъпването му в системата на МВР и посочва,че той се е отличавал с добри
организаторски качества,способност да реагира в екстремни ситуации и да взима
правилни решения при различните казуси.Бил е изпълнителен, стриктен,лоялен към
системата и към колегите си.Справил се е отлично със задълженията си както като
началник на новосформираното през 2005
год. РУ АЕЦ Козлодуй,така и като началник на РУ-Бяла Слатина,като последната
длъжност К. е заел по молба на С. след възникнали проблеми в това
управление,което е и едно от най-тежките.Резултатите на РУ-Бяла Слатина са се
подобрили,за което К. неколкократно е награждан.Направил е и необходимото за
подобряване на условията за работа на служителите,което още повече е издигнало
авторитета му.С. отдава напускането на К. през 2009 год. на политическа конюнктура
и тенденциозно отношение на тогавашния министър на вътрешните работи.За
задържането му разбрал от медиите,но е бил убеден,че обвиненията против К. няма
да издържат.Видял го е след излизането му от ареста и му е направила впечатление видиматата разлика във
физическото и психическо състояние на К..Според С.,К. е бил "смазан".
Свидетелят Ц.М. е приятел на ищеца.Намира
го за изключително практичен човек,комуто се отдава всичко.Ползвал се е с много
добро име,бил е стриктен в работата си,бодър и със самочувствие.М. има свое
обяснение за задържането на К.,като подчертава,че никога не е вярвал,че той може
да извърши нещата,които са му приписвали. Видял го е след излизането му от
ареста.К. е бил отслабнал и неадекватен.Семейството е било изключително
притеснено,включително и финансово, тъй като и двете им деца са били
студенти.По време на наказателното производство им се е родило и внуче.След
излизането на К. от ареста М. многократно му е давал пари,помогнал му е да
започне и частен бизнес с поливни системи.
Свидетелката П.П. е приятелка на
семейството и познава Т.К. като честен,справедлив и всеотдаен човек.Ползвал се
е с добро име,бил е и грижовен баща.Разбрала е за задържането му от телевизията
и се е обадила на съпругата му Д.,която е била в неведение и крайно
притеснена.След задържането Д. е ограничила контактите си и се е затворила в себе си.Много притеснен е бил и синът им И..Видяла
е Т. след освобождаването му.Бил е в лошо физическо състояние,
отслабнал,изтощен,побелял,затворен в себе си,без чувството за хумор,което е
имал.След освобождаването му вече не са се събирали,тъй като Т. е бил
потиснат,а съпругата му разстроена и финансово притеснена.Синът им е бил
студент,но е започнал работа в строителството,а дъщеря им е чакала бебе.Когато
са го оправдали,К. не е изразил ентусиазъм.Свидетелката счита,че той и досега
не е превъзмогнал огорчението,а случилото се е отразило много отрицателно на
самочувствието му.
Свидетелката
Д.К. е съпруга на ищеца.Според нея, задържането и наказателното производство са
разбили живота на съпруга й и на всички около него.Задържането му е било
отразено във всички медии,като и самата тя е разбрала от телевизията къде е той
и в какво го обвиняват.Новината е била разпространявана от тогавашния министър
на вътрешните работи и отразявана от всички медии.Семейството е било подложено
на натиск,като тя се е притеснявала много
за децата си.Притеснявала се е и за съпруга си,когото е видяла за пръв път след
задържането му на заседанието за вземане на мярка за неотклонение.Той е бил
смазан,с белезници,заедно с други подсъдими,за които са се говорели страшни
неща.Вървял е с наведена глава,държал се е като обречен.След като е бил
освободен от ареста,дълго време е отказвал да излиза на улицата,като е общувал
само със семейството на свидетеля М..Бивши колеги на К. са се отдръпнали от
него,като са обяснили,че не могат да се виждат с тях.Преди задържането К. е бил
много контактен и комуникативен,а семейството е имало много приятели,които
после са се отдръпнали от тях.След това той се е затворил в себе
си.Свидетелката счита,че оправдателната присъда не е донесла облекчение за
семейството и не изчистила името на съпруга й не само, защото не е била
популяризирана в медиите като задържането му,а и защото у хората е насадено недоверие.
Свидетелят И.И. е син на ищеца и на
свидетелката К..Според него,баща му е бил абсолютен авторитет в полицията и в града.Уважаван човек с високи
морални ценности,който е заслужил това уважение с работата си като полицай.Той е бил пример и гордост за
сина си,такъв е и сега.След задържането му
общественото мнение коренно се е променило.Било е "отвратително",като
причина за това е масираната медийна кампания.Тази медийна кампания е съсипала
семейството,а колегите на Т.К. веднага са започнали да странят от тях.Всички са
били изплашени и са отказвали да контактуват с И.,когато той е потърсил
информация за баща си.Семейството е изпаднало в изолация,И. се е почувствал
унизен и омерзен, майка му е приела
нещата изключително тежко,а сестра му е чакала бебе.Били са много притеснени и
финансово.Унизен се е чувствал и Т.К.,който след освобождаването от ареста се е
затворил в себе си.И.И. счита,че оправдателната присъда не е изчистила името на
баща му,тъй като обществото не е разбрало за нея,а и много хора все още
считат,въпреки тази оправдателна присъда,че баща му е престъпник.
За изясняване на делото от фактическа страна е изслушана
и съдебно-психологична експертиза,от чието заключение се установява,че ищецът е
в състояние на посттравматично разстройство,което е в пряка причинна връзка с
психотравмиращите събития-задържане и повдигане на обвинения.В резултат на силното
негативно изживяване е налице влошаване
на здравословното му състояние-аритмия,силно главоболие,нарушение в съня и
храненето,болки в теменната част на главата,падане на гласа.Налице са също признаци
на депресивен синдром и силна социална фрустираност. Негативната промяна в
емоционалното и психическото
състояние на ищеца има траен характер и
се отразява на отношенията му с неговите
близки и познати,в начина му на общуване и поведение.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
предявения иск за доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ,държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи,прокуратурата или съда,при
обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.Тази отговорност
на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно
посочените в закона основания.
Съгласно чл.2,ал.1,т.1,пр.1-во
от ЗОДОВ,държавата отговаря и за вредите от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение,но
според възприетото в т.13 от ТР №3/22.04.2004
год. по тълк. дело №3/2004 год. на ОСГК
на ВКС,ако лицето е оправдано или
образуваното наказателно производство е прекратено,отговорността е по
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,като обезщетението за неимуществени вреди обхваща и
вредите от незаконно задържане под стража.
От
събраните по делото доказателства се установи,че законовите предпоставки по
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата са налице,тъй
като срещу ищеца К. е водено разследване,повдигнати са му обвинения в
извършване на четири престъпления,взета му е мярка за неотклонение
"задържане под стража" за период от около шест месеца,взета му е и
мярка "парична гаранция" за период от около две години.По едно от повдигнатите
на 20.12.2009 г. първоначални обвинения- в извършване на престъпление по
чл.195,ал.5 вр ал.1,т.3,т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1,вр. чл.26 вр. чл.20,ал.2
вр.ал.1 НК,наказателното производство против К. е прекратено на фаза досъдебно
производство поради това,че деянието му не е престъпление.На 20.12.2009 год. на
К. е повдигнато и второ обвинение-в извършване на престъпление по чл.321,ал.3,т.2
вр. с ал.2 вр. чл.195 и чл.198 НК,което
не е залегнало в изготвения впоследствие обвинителен акт,поради което съдът
приема, че наказателното производство и по това обвинение е прекратено на фаза досъдебно производство.На 17.12.2010 год. с
внесения в съда обвинителен акт К. е обвинен в извършването на още две
престъпления,за които е привлечен като
обвиняем с постановленията от 03.12.2010. год. и 07.12.2010 год.-по чл.321,ал.3,т.2 вр. с ал.2 от НК и по
чл.387,ал.2,пр.1 вр. ал.1 от НК.В хода на съдебното производство са постановени
оправдателни присъди, които са потвърдени при предизвикания от прокуратурата
инстанционен контрол.
При наличие на тези хипотези законодателят квалифицира
обвиненията,както и задържането под стража като незаконни и предвижда - чл.4 от ЗОДОВ,че за всички имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и
непосредствена последица от увреждането,независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице, държавата дължи обезщетение.
Със ЗОДОВ
законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и
не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането.На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди.За разлика от имуществените вреди, размерът на
претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на критерия
за справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно.То е свързано
с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,обуславящи размера
на обезщетението.Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди,като удовлетворява изискването за справедливост.
Такива
обстоятелства са продължителността на наказателното производство, тежестта на
престъплението,за което е обвинението,броят на деянията,по които е било
незаконното обвинение,ограничаването на гражданските права,вида на мярката за
неотклонение и нейния срок,личностните качества на ищеца,включително
притежавания служебен и обществен авторитет;общественото му положение и
начина,по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния,професионалния
и обществения му живот, чувствата,честта и достойнството му,продължителност и
интензитет на терзанията, настъпили промени в отношенията в
семейството;допълнително настъпили обстоятелства,които са се отразили на
репутацията му,всички негативни отражения в резултат на воденото наказателно
производство,включително върху душевното и здравословното състояние на лицето.Когато
обвинението е за умишлено престъпление в област,в която е професионалната
реализация на ищеца,то следва да се прецени и как обвинението се е отразило на
възможностите му за професионална реализация,изяви и развитие.
В
конкретния случай на ищеца Т.К. са повдигнати обвинения за тежки
престъпления,по смисъла на чл.93,т.7 от НК,с изключение на това по чл.195,ал.5
от НК,като следва да се отбележи,че именно първоначалните обвинения,повдигнати
на 20.12.2009 год.,са обусловили
вземането по отношение на него на най-тежката мярка за неотклонение
"задържане под стража",която е изтърпявал около шест месеца.Както бе
посочено и по-горе в мотивите,тази мярка за неотклонение е изменена на
23.06.2010 год., а наказателното производство по тези обвинения е прекратено на
посочените основания, от което следва,че както задържането под стража,така и обвиненията
за тези престъпления са незаконни.Следва да се отбележи и факта,че именно тези
обвинения са обусловили и налагането по отношение на К. на мярката за
неотклонение "парична гаранция от 1000.00 лева.",както и ограничителната
мярка "забрана за напускане на пределите на РБългария".
За
другите две престъпления е внесен обвинителен акт,но със съдебните актове на
ОС-Пловдив и АС-Пловдив той е признат за невиновен и е оправдан,като е
безспорно, че по време на цялото наказателно производство-в досъдебното и в
съдебното производство,К. е участвал в множество процесуално-следствени
действия,а след внасяне на обвинителния
акт в съда се е с сдобил и с по-укоримото процесуално качество подсъдим.
Наказателното
производство е продължило около пет години и половина,като то е било свързано и
с редица усложнения-повдигането на няколко обвинения против ищеца,големия брой
обвиняеми/подсъдими,повдигането на обвинения на всички обвинени/подсъдими в
рамките на едно наказателно производство,довело до много на брой жалби и
протести,съответно и до отлагане във времето на резултатите от инстанционния
контрол.
Същевременно
с това производството е образувано в период,през който ищецът е имал високо
обществено положение-освободен е от заемания ръководен пост в системата на МВР
около три месеца преди задържането му.Три от незаконните обвинения са свързани именно с
длъжността,която е заемал до 25.09.2009
год.,поради което е уронен не само неговия обществен авторитет,но и
професионалния му такъв
От
събраните по делото гласни доказателства се установяват и изложените в исковата
молба твърдения за настъпили промени в семейството.Според показанията на
разпитаните свидетели,ищецът е бил не само с безспорен обществен и
професионален авторитет,но е възприеман като такъв и в семейството
си.Обвиненията в извършване на тежки престъпления,задържането под стража и продължителното
наказателно производство са се отразили тежко на неговите съпруга и деца,,тъй
като рязко се е променило общественото мнение не само към К.,но и към неговите
близки. Семейството е изпаднало в социална изолация,като е изпитвало и сериозни
финансови затруднения,тъй като за период от поне две години единствените доходи
са били от заплатата на съпругата.Социалната изолация е продължила и след
освобождаването на К. от ареста,защото неговите бивши колеги и приятелите на
семейството са започнали да ги отбягват.Тази изолация е задълбочена и от самия
ищец,който е бил потиснат,затворил се е в себе си и не е искал да излиза.
С оглед гореизложеното
съдът приема за установено,че ищецът е
претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в
стрес,притеснения,тревожност,усещане за проявена към него
несправедливост,уронване на престижа му в обществото,накърняване на доброто му
име и влошаване на психическото и физическото му състояние, включително
възникване и развитие на състоянието „посттравматично стресово разстройство”.В
тази връзка съдебният състав напълно кредитира заключението на изготвената съдебно-психологична
експертиза,според което ищецът се намира в състояние на посттравматично
стресово разстройство, което е в пряка причинна връзка с психотравмиращите събития-наказателното
преследване и свързаното с това задържане под стража.Събраните по делото гласни
доказателства също по категоричен и безпротиворечив начин установяват не само
настъпването на описаните по-горе неимуществени вреди - стрес,притеснения, тревожност,усещане
за проявена към него несправедливост,но и това,че те са в пряка причинна връзка
с незаконните обвинения и задържане.
Що се отнася до накърняването на доброто
име на К.,доколкото отговорността по ЗОДОВ е обективна,то без значение е дали
ответникът е оповестявал медийно образуваното против ищеца наказателно
производство,в какъвто смисъл са наведени възражения от участващия в делото
прокурор.Обществената известност на случая е резултат от обективния факт,че
против ищеца е било образувано наказателно производство,което се е оказало
незаконно,и именно от този факт произтича отговорността,а не от това по какъв
начин и по чия вина случаят е станал известен.Ето защо и с оглед събраните по
делото писмени и гласни доказателства за обществен отзвук на наказателното
производство,съдът приема,че за ищеца са настъпили неимуществени
вреди,изразяващи се в уронване на доброто му име,които подлежат на
обезщетяване, доколкото също са пряка и непосредствена последица от незаконните
обвинения.
Съдът не възприема доводите на ответника,че
понесените от К. неимуществени вреди се дължат и на действия на наказателния
съд,като отчита задължителните разяснения,дадени
в т.5 на ТР №5/2013 от 15.06.2015 г. по тълкувателно дело №5/2013 год. на ОСГК на ВКС относно
хипотезите,при които съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ,бр.38 от
18.05.2012 год./ - само в случаите по ал.1,т.4 и т.5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки,когато те
бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка,когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.При
незаконно обвинение,когато лицето е оправдано от съда, легитимирана да
представлява държавата е прокуратурата както за вредите от незаконното
обвинение,така и от незаконното задържане под стража,тъй като вредите, причинени на ищеца не следват и
не са в пряка и причинна връзка с акта на съда,а следват от незаконното
обвинение,повдигнато и поддържано и в съдебната фаза от прокурора.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав
отчита също,че ищецът е бил в активна възраст и незаконните обвинения и
задържане съществено влияят на неговото професионално и човешко самочувствие, както
и на обществените му контакти.Особеностите на професията,която е упражнявал и която би му помогнала в бъдеща професионална
реализация,предполагат по-голяма нужда от обществено доверие от
обичайното,поради което безспорно е,че наказателното производство се е отразило
и на това доверие.
По изложените
съображения,предвид изведените от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД критерии за
справедливост и установените по делото вид,характер и интензитет на
вредите,съдът намира,че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди следва да се присъди сумата от 100000.00 лева,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда-27.05.2016 год.,до окончателното й
изплащане.Уважаването на иска в този му размер се обуславя от установения по
делото висок интензитет на неимуществените вреди,претърпени от ищеца и намиращи
се в причинна връзка с обвинението и задържането под стража. Размерът,в който
се уважава иска е съобразен с критериите по чл.52 от ЗЗД,доколкото включва
съвкупната преценка и тежест на установени по делото конкретни и обективни
факти-продължителност на наказателното производство,взета мярка за неотклонение,възраст
и обществено положение на ищеца,вида и интензитета на реално претърпени
неимуществени вреди-безпокойства,неудобства,психически страдания, придобито състояние
посттравматично стресово разстройство и пр.,както и от социално-икономическите
условия в страната към момента на приключване на наказателното производство и
към настоящия момент.
В останалата му част
до пълния предявен размер от 350000.00 лв. искът се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на
внесената от ищеца държавна такса,както и на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение-съобразно уважената част от иска.Ищецът е представил
доказателства за внесена от него държавна такса в размер на 10.00 лева.,като е
представил и договор за правна защита и съдействие,в който изрично е
записано,че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400.00 лева с
ДДС.При това положение и на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи
заплащане на внесената от ищеца държавна такса от 10.00 лв. и разноски за
адвокатска защита съразмерно уважената част на иска- 685.71 лева.Неоснователно
е възражението на Прокуратурата за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение,тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
много под минималния размер, предвиден в
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.10,ал.3,изр.1-во от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ОС-Враца сумата от 200.00 лева разноски
за експертиза.
Водим от
горното,Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на Т.И. ***,с ЕГН********** сумата от 100000.00 (сто
хиляди) лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.195,ал.5 вр ал.1,т.3,4 и
5 вр. чл.194,ал.1,вр. чл.26 вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК,по което наказателното
производство е прекратено с постановление по ДП №178/2009 год. по описа на
Национална следствена служба-гр.София поради това,че деянието му не
съставлява престъпление,от незаконно задържане под стража като мярка за
неотклонение по ДП.№178/2009 год. по описа на НСл.С-гр.София в периода
21.12.2009 год.- 23.06.2010 год.,от незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл.321,ал.3,т.2 вр. с ал.2 НК ,по което наказателното производство е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда №51/19.05.2012 г. по НОХД
№3185/2010 год. по описа на Окръжен съд-Пловдив
и от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.387,ал.2,пр.1
вр. ал.1 НК, по което наказателното производство е приключило с
влезли в сила оправдателна присъда №51/19.05.2012 год. по НОХД №3185/2010 год.
по описа на Окръжен съд-Пловдив и
оправдателна присъда №351/10.06.2014 год. по ВНОХ №46/2014 год. по описа на
Апелативен съд-Пловдив,,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
27.05.2016 год. до окончателното й изплащане,както и сумата от общо 695.71 лева
(шестстотин деветдесет и пет лв. и 71 ст.) деловодни разноски за настоящата
инстанция.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
му част до пълния размер от 350000.00
(триста и петдесет хиляди) лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-Враца сумата 200.00 лв. разноски
за експертиза.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: