№ 19
гр. Кюстендил , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Ваня Др. Богоева
Татяна Хр. Костадинова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500340 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 00253 от 09.04.2021 г. по описа на кантората на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Милена Джоргова – с рег. № 744 на КЧСИ и с район
на действие ОС – Кюстендил, подадена от „Феникс Дупница“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ №50,
представлявано от К.И., като длъжник по изпълнително дело (ИД) №670/2020 г. по
описа на ЧСИ Джоргова. Жалбата и е насочена срещу Разпореждане от 31.03.2021 г.,
постановено от ЧСИ Джоргова по цитираното ИД, с което съдебният изпълнител
оставя без уважение, като неоснователно, искането на длъжника „Феникс Дупница“
ООД за отвод на органа по принудително изпълнение с последица прекратяване на
образуваното пред него изпълнително производство.
Жалбоподателят, в качеството на длъжник, излага довод за незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане. Поддържа виждане, че неоснователно съдебният
изпълнител М. Джоргова не си е дала отвод по образуваното пред нея изпълнително
производство, поради нарушен от същата интегритет. В тази насока пояснява, че ЧСИ
Джоргова, действащата като пълномощник на основния взискател по образуваното
пред нея ИД №670/2020 г., се е снабдила с изпълнителни листове по ч.гр.д.№1945/2020
г., ч.гр.д.№1946/2020 г. и ч.гр.д.№1947/2020 г. и трите по описа на РС – Дупница. Това
нейно действие се приема за нарушаващо интегритета й като съдебен изпълнител,
1
което по смисъла на закона е основание за нейния отвод. Като последица от уважаване
на отвода се приема прекратяването на образуваното пред нея изпълнително
производство. Оставяйки без уважение искането на длъжника в този смисъл, за него се
пораждал правен интерес от обжалване това действие на съдебния изпълнител по
аргумент от разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК. По същество искането е за отмяна на
постановения отказ, обективиран в обжалваното разпореждане.
Взискателят – „УниКредит Булбанк“ АД, изразява становище по жалбата в
писмено възражение, в което излага своите доводи за недопустимост на жалбата,
алтернативно поддържа виждане за нейната неоснователност. Позовава се на
лимитативно изброените хипотези, при които подлежат на съдебна проверка
действията на съдебния изпълнител, акцентирайки, че отказът на органа по
принудително изпълнение да си даде отвод не попада в приложното поле на чл.435
ГПК. Не оспорва формалната допустимост, с оглед разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6
ГПК, да бъде обжалван отказа на съдебния изпълнител да прекрати образуваното пред
него изпълнително производство, но доколкото същият се свързвал единствено с
довода за необходимостта от отвеждане на ЧСИ Джоргова от образуваното пред нея
ИД, счита, че се цели чрез недопустимо като основание за обжалване действие на
съдебния изпълнител, формално да се достигне до подлежащ на съдебна проверка акт
на органа по принудително изпълнение. Аргументира своето виждане за
недопустимост на образуваното пред окръжния съд производство с текста на
разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК, като акцентира, че изложеният в жалбата аргумент,
не попада в нито една от изброените в цитираната разпоредба хипотези. Оспорва и
основателността на жалбата с довода, че разпоредбата на чл.22 от ГПК не предвижда
отвод при „нарушен интегритет“. Пояснява, че пълномощник на „УниКредит Булбанк“
АД в цитираните три заповедни производства била адв. Г.Х., а не ЧСИ Джоргова,
която след издаването на изпълнителните листове по цитираните заповедни
производства, се е снабдила със същите, след преупълномощаването й от адв.
Христова, с оглед заведените пред нея молби за образуване на изпълнителни дела. При
изложените доводи взискателят поддържа виждане за липсата на предвидените в
разпоредбата на чл.22 ГПК предпоставки за даване на отвод. Отделно аргументира
неоснователността на жалбата с обстоятелството, че дори да се уважи искането за
отвод по конкретно изпълнително дело, то това не води до неговото прекратяване, а до
изпращането му на друг съдебен изпълнител в същия район на действие.
От страна на съдебния изпълнител не са приложени писмени мотиви по чл. 436,
ал. 3, изр. 2 ГПК.
Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за
2
установено следното:
При служебна проверка за допустимост на жалбата в частта, с която се обжалва
отказа на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение, настоящият
съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебен изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК/ от страна по
делото, която има интерес от обжалването и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от
ГПК.
При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата
отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и
чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е
валиден и допустим.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение. За да провери правилността на обжалваното разпореждане, настоящият
съдебен състав установи от фактическа страна следното:
Процесното изпълнителното производство е било образувано на 09.12.2020 г. от
ЧСИ Джоргова по молба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу „Феникс – Дупница“
ООД, К.В.И. и Е.Д.И. въз основа на приложени към същата изпълнителен лист от
16.11.2020 г., издаден по ч.гр.д.№1946/2020 г., изпълнителен лист от 18.11.2020 г.,
издаден по ч.гр.д.№1945/2020 г. и изпълнителен лист от 18.11.2020 г., издаден по
ч.гр.д.№1947/2020 и трите по описа на РС – Дупница.
С цел удовлетворяване вземането на взискателя по цитираните изпълнителни
листове съдебният изпълнител е предприел редица действия по принудително
удовлетворяване срещу длъжниците в производството.
Обект на обжалване в настоящото производство е постановено от ЧСИ
Джоргова Разпореждане от 31.03.2021 г. Същото е издадено след постъпването на три
броя искания от „Феникс Дупница“ ООД, Е.Д.И. и К.В.И., длъжници по
изпълнителното дело, с които се моли съдебния изпълнител да се отведе от водене на
изпълнителното дело поради упълномощаването й от „УниКредит Булбанк“ АД да
получи три броя изпълнителни листове по гр.д.№1945/2020 г., гр.д.№1946/2020 г. и
гр.д.№1947/2020 г. и трите по описа на РС – Дупница. Наред с искания отвод е
поискано и прекратяване на изпълнителното производство поради нарушен от
3
съдебния изпълнител интегритет.
С обжалваното разпореждане ЧСИ Джоргова е приела за неоснователни
исканията за отвод и прекратяване на делото, при което е оставила същите без
уважение. Мотивирала е своя отказ с липсата на хипотезата на чл.22, ал.1, т.4 ГПК,
доколкото тя е била упълномощена не от взискателя, а от адв. Г.Х.. Съдебният
изпълнител също така е пояснил, че е била упълномощена само да получи книжа по
дела, по които съда вече се е произнесъл. Акцентирала е, че получаването на книжа от
нея като пълномощник не може да повлияе на интегритета й като съдебен изпълнител.
Отчитайки също така, че до момента при водене на изпълнителното производство, не е
предприела изпълнителни действия с някаква предубеденост или пристрастност,
същата е отказала да се отведе от образуваното пред нея изпълнително производство.
За неоснователно е приела и искането за прекратяване на изпълнителното
производство с мотива, че отводът не води до прекратяване на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Подадената жалба в частта, с която се обжалва отказа на съдебния изпълнител да
си даде отвод, е процесуално недопустима. Същата е подадена срещу действие, което
не подлежи на обжалване, като съображенията за този извод, могат да се обобщят по
следния начин:
Действащият към момента и приложим в конкретния казус ГПК предвижда
ограничена възможност за обжалване действията на съдебния изпълнител, като на
такова подлежат единствено лимитативно изброените в процесуалния закон актове,
при ограничен кръг на процесуално легитимираните лица и на предвидените в закона
основания.
Преценката за допустимост е свързана преди всичко с изложените от
жалбоподателя конкретни фактически твърдения, респ. позоваването му на конкретни
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител.
При това положение недопустимостта на предявената жалба е предопределена
от обстоятелството, че ГПК не предвижда възможност за обжалване действията на
съдебния изпълнител, свързани с извършването на отвод на ЧСИ по чл. 22 ГПК.
В частност по отношение на ЧСИ, възможността за отвод е изрично предвидена
и в чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ. Необжалваемостта на посочените действия на съдебния
изпълнител се предопределя и от характера на отвода като лично действие на
изпълнителния орган, което се извършва за обезпечаване на безпристрастното и
непредубедено провеждане на производство. Последното изключва възможността за
4
извършване на съдебен контрол върху отвода на съдебния изпълнител, който
единствен може да прецени дали следва да се отведе.
По изложените съображения, жалбата, в тази й част, следва да бъде оставена без
разглеждане.
Доколкото в жалбата фигурира изложение за оспорване отказа на съдебния
изпълнител да прекрати образуваното пред него изпълнително производство, което
действие, както е отбелязано по-горе в изложението, подлежи на съдебен контрол
съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по
жалбата в тази й част.
В чл.433, ал.1 ГПК са изброени хипотезите, при които съдебния изпълнител с
постановление прекратява изпълнителното производство. В предметния обхват на
цитираната разпоредба не попада хипотезата на даване на отвод от съдебния
изпълнител. За пълнота ще се отбележи, че дори да бъде уважено искането и съдебния
изпълнител си даде отвод, изпълнителното производство не подлежи на прекратяване,
а се разпределя на друг съдебен изпълнител в същия район на действие.
Съдът констатира, че в случая не са налице предпоставките на чл.433 т.1-8 ГПК
за прекратяване на изпълнителното производство. Според чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, ако длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от
банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство. По делото не се
намират доказателства за извършено такова плащане. Друго сснование за прекратяване
по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК е ако това е поискано от взискателя писмено. Такова
искане не е направено. Изпълнителното производство може да бъде прекратено и ако
изпълнителният лист бъде обезсилен /чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК/ или с влязъл в сила
съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист,
или този акт се признае за подправен /чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК/. Такова основание
също не е налице в случая. Следващо предвидено от законодателя основание за
прекратяване на изпълнителното дело е когато посоченото от взискателя имущество не
може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество.
На този етап от производството не се установява наличие и на това основание. Видно
от Протокол за опис на недвижимо имущество от 14.01.2021 г. съдебния изпълнител е
предприел действия по принудително изпълнение върху собствен между длъжника
„Феникс Дупница“ ООД, „Рея Уест“ ЕООД и „Феникс Енергетика Ремонт“ ООД. Не са
налице и останалите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство
регламентирани в чл. 433, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 от ГПК – да не са заплатени дължимите
авансово такси и разноски по изпълнението; да бъде представено влязло в сила
5
решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 или взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, доколкото
последното изпълнително действие, прекъсващо давността, е .извършения опис на
недвижимо имущество от 14.01.2021 г.
По изложените съображения жалбата, в частта, насочена срещу отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е неоснователна и ще
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 00253 от 09.04.2021 г. по описа на
кантората на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Милена Джоргова – с рег. № 744 на
КЧСИ и с район на действие ОС – Кюстендил, подадена от „Феникс Дупница“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“
№50, представлявано от К.И., насочена срещу Разпореждане от 31.03.2021 г.,
постановено от ЧСИ Джоргова по цитираното ИД, в частта, с която съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 00253 от 09.04.2021 г. по описа
на кантората на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Милена Джоргова – с рег. № 744 на
КЧСИ и с район на действие ОС – Кюстендил, подадена от „Феникс Дупница“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“
№50, представлявано от К.И., насочена срещу Разпореждане от 31.03.2021 г.,
постановено от ЧСИ Джоргова по цитираното ИД, в частта, с която съдебният
изпълнител е отказал да си даде отвод от водене на образуваното пред него
изпълнително производство.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
6