РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Русе,
11.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІІ-ми състав, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 750 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във връзка с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от Г.Д.К. *** против Решение № 2153-17-115/17.11.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено
Разпореждане № 2/01.09.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ – Русе /непрецизно
посочено в жалбата с номер - №**********/. С потвърденото разпореждане на К. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер
съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО, от 16.08.2021 г. (датата на заявлението),
пожизнено на основание чл. 68, ал. 3 от КСО при зачетен осигурителен стаж от
ІІІ категория от 19 години, 3 месеца и 7 дни. Жалбоподателят твърди, че
постановеното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни
поради противоречието им с материалния закон. Посочва се, че административният
орган неправилно е определил релевантните осигурителни периоди, които според
жалбоподателя са достатъчни за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 от КСО и то с начална дата още от 30.06.2018 г. В жалбата е налице многократно
позоваване на „Спогодбата между Р България и Р Полша за социално осигуряване от
2005 г.“, която жалбоподателя счита, че е приложима по отношение на него
предвид наличието на осигурителни периоди, придобити в Полша. Иска се от съда
да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Русе и да измени
Разпореждане № 2/01.09.2021 г. (посочено и като № **********) в частта за
размера и началната дата на отпуснатата му пенсия.
Ответникът
– Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Ц. Р., поддържа становище за неоснователност на жалбата като в хода
на делото по същество посочва, че пенсията на Г.К. е отпусната съобразно
правилата на чл. 94, ал. 1 от КСО, а окончателният й размер предстои да бъде
определен с ново разпореждане, считано от датата на отпускането й. Иска от съда
жалбата да бъде отхвърлена.
Административен
съд – гр. Русе, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените
писмени доказателства и закона, намира за установено следното:
Със
заявление вх. № 2113-17-1330/16.08.2021 г. (л. 11-12 от преписката)
жалбоподателят Г.Д.К. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст /ОСВ/. Към заявлението си той приложил множество документи, описани в
извадка от деловодната система на ТП на НОИ – Русе (л. 23 от делото) – трудова
книжка № 46/31.10.1995 г.; военна книжка № 76897/04.06.1985 г.; осигурителна
книжка № 1987/1991 г.; осигурителна книжка № 4761/04.04.1995 г.; копие на лична
карта; таблица със стаж в Полша; документи от Полша – 6 броя; документ за
банкова сметка; *** № 5529-17-20/10.05.2021 г.; удостоверение от лицето като
собственик на ЕТ „Идиоген – 1 Г.К.“; удостоверение от лицето като собственик на
ЕТ „Идиоген – Г.К.“; лична карта от Полша и паспорт – копие. В заявлението К.
декларирал, че има 13 месеца трудов стаж в Полша, във връзка с който са част от
представените документи.
Въз
основа на представените от жалбоподателя документи на 19.08.2021 г. бил
изготвен опис на осигурителния му стаж (л. 107), в който бил отразен общ стаж
от 19 години, 3 месеца и 7 дни, формиран от следните периоди:
- 03.10.1972 г. – 25.09.1974 г. (1
година, 11 месеца и 23 дни) – наборна служба, удостоверена с военна книжка;
- 22.10.1980 г. – 06.02.1986 г. (5
години, 3 месеца и 14 дни) – на длъжност „физик“ в ЗТМ – Русе, съгласно трудова
книжка № 46/31.10.1995 г.;
- 01.08.1992 г. -31.12.1993 г. (1
година и 4 месеца) – като самоосигуряващо се лице ЕТ „Идиоген – Г.К.“ (ЕИК
*********), зачетен по осигурителна книжка № 1987/1991 г.;
- 01.01.1994 г. – 31.12.2001 г. (8
години) – като самоосигуряващо се лице ЕТ „Идиоген – Г.К.“ (ЕИК *********),
зачетен по осигурителна книжка № 4761/04.04.1995 г.;
- 01.08.2003 г. – 01.08.2005 г. (2
години) – на длъжност „помощник –готвач“ в ЕТ „К. И. – Мони“, зачетен по
трудова книжка № 46/31.10.1995 г.;
- 01.08.2005 г. – 31.03.2006 г. (8
месеца) – като безработно лице, по данни от Регистъра на осигурените лица
(РОЛ).
Под
таблицата на зачетения стаж в описа е посочено, че към датата на заявлението –
16.08.2021 г. жалбоподателя има навършена възраст 66 години, 11 месеца и 16
дни. Направена е предварителна преценка за придобити права и е отразено, че
изискуемата възраст по чл. 68 от КСО от 64 години и 1 месец К. е навършил на
30.09.2018 г. Преценено е още, че той придобива право на пенсия по чл. 68, ал.
3 от КСО към датата 30.04.2021 г. Действителният стаж на жалбоподателя е
определен на 16 години, 7 месеца и 14 дни.
За
потвърждаване на осигурителния стаж на жалбоподателя в Полша е изпратено
запитване до полската компетентна институция, като в получения на 20.08.2021 г.
отговор (л. 17-25 от преписката) се посочва, че липсват осигурителни периоди в
Полша.
При
тези данни с Разпореждане № 2/01.09.2021 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване на К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
16.08.2021 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, по заявление, подадено на
16.08.2021 г. и навършена възраст 66 години и 11 месеца и осигурителен стаж 19
години, 3 месеца и 7 дни. Пенсията е отпусната в минимален размер съгласно чл.
70, ал. 13 от КСО – 255,00 лв. Изрично в разпореждането се посочва, че пенсията
се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето на размера й по реда на
КСО.
К.
оспорил разпореждането по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ –
Русе като в жалбата си посочил, че неправилно пенсионният орган е определил
осигурителния му стаж. Изрично се твърди, че не следва да се използва понятието
осигурителен стаж, а осигурителни периоди по смисъла на Спогодбата между
РБългария и РПолша за социално осигуряване от 2005 г. Жалбоподателят
претендира, че следва да му бъдат зачетени като осигурителни периоди тези, в
които е работил в ММЦ – Приморско, за което представя трудови договори; времето
на обучение в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и в квалификационни
курсове, проведени чрез Бюро по труда – Русе, позовавайки се на полски
формуляр, както и времето като едноличен търговец „Идиоген – Г.К.“ (от
01.11.1991 г. до 31.12.2011 г.) и „Идиоген – 1- Г.К.“ (от 08.02.2013 г. до
момента), а също така и период от 01.01.1991 г. до момента във фирма „В.В.TIMEX“ – Полша. По този начин според
жалбоподателя той придобива право на пенсия от 30.06.2018 г., към която дата
според него разполага с 38 години и 2 месеца осигурителен период. Именно от
тази дата следва да му бъде отпусната пенсията като размерът й бъде изчислен на
основание чл. 70 от КСО с използване на „следните последователни тригодишни
базисни периоди до 01.01.1997 г.: а) от 06.02.1983 г. до 06.02.1986 г.; б) от
01.01.1991 г. до 01.01.1994 г. и в) по общия ред“ като му се отпусне
най-големият изчислен размер на пенсията.
С
оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-115/17.11.2021 г.
Директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата на Г.К. като неоснователна.
В решението се посочва, че с оспореното по административен ред разпореждане е
отпусната пенсия на жалбоподателя, чийто окончателен размер обаче предстои да
бъде изчислен. Посочено е също, че жалбоподателят не отговаря на условията за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал.
1 и ал. 2 от КСО, тъй като не притежава изискуемия осигурителен стаж, който за
2021 г. е 39 години за мъжете. При постановяване на оспореното пред директора
разпореждане е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателя в България, въз
основа на представените документи, като изрично се посочва, че този стаж не е
окончателен, но тъй като е достатъчен за определяне на правото и началната дата
на пенсията, на жалбоподателя е отпусната такава. По отношение на стажа в Полша
горестоящият орган е посочил, че полученият от полската компетентна институция
отговор е отрицателен, но предвид допълнително представените от жалбоподателя
документи е изпратено повторно запитване до Полша, по което още не е постъпил
отговор. Директорът на ТП на НОИ – Русе подробно е обосновал начина на
определяне на началната дата на отпуснатата пенсия като се е позовал на разпоредбата
на чл. 94, ал. 1 от КСО. Повторно е наблегнато на обстоятелството, че с
процесното разпореждане не е налице окончателно произнасяне на пенсионния орган
по исканата от жалбоподателя пенсия и нейното изчисляване предстои въз основа
на представените документи. В тази връзка обаче е подчертано, че осигурителен
(трудов) стаж се зачита само по утвърдени образци – военна книжка, трудови
книжки, удостоверение обр. УП-3, заверени от контролен орган осигурителни
книжки, а не по първични документи, представени от лицата. Идентично е и
правилото по отношение на осигурителния доход, който се зачита само въз основа
на удостоверения обр. УП-2, УП- 15 или заверени осигурителни книжки, както и по
данните от Регистъра на осигурените лица.
Решението
на Директора на ТП на НОИ – Русе е съобщено на жалбоподателя чрез изпращането
по пощата на 07.12.2021 г. (л. 4 от преписката), след което К. е подал жалба до
настоящия съд чрез органа, издал оспореното решение, на 17.12.2021 г. В жалбата
до съда се поддържат напълно идентични възражения, като тези, развити пред
горестоящия орган.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна и в изискуемия срок. Съдът приема, че в
конкретния случай, макар с оспореното решение да е потвърдено разпореждане, с
което е постановено отпускане на пенсия, т.е. разпоредените последици са в
полза на жалбоподателя, за него е налице правен интерес от оспорването,
доколкото в конкретния случай спорно се явява основанието за отпускане на
пенсията – такава по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО или по чл. 68, ал. 3 от КСО, а от
там спорна е и датата, от която следва да се отпусне пенсията, като претенцията
на жалбоподателя е, че това следва да е от много по-ранна дата. С оглед на това
съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение №
2153-17-115/17.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е
потвърдено Разпореждане № 2/01.09.2021 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя.
Решението
е постановено от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Русе, която
съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО е компетентен да разгледа и се
произнесе по жалба срещу разпореждане за отказ или за неправилно определяне или
изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях.
Спазена
е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП на НОИ – Русе се е произнесъл
по жалбата на Г.К. с подробно мотивирано решение, каквото е изискването на чл.
117, ал. 3 от КСО.
Съдът
не констатира в хода на административното производство да са допуснати
съществени процесуални нарушения, а такива по същество не се и твърдят от
жалбоподателя.
Относно
материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане съдът съобрази следното:
Разпореждане № 2/01.09.2021 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване е постановено по реда на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 10, ал. 1 от НПОС пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ, а за лицата по чл.
1, ал. 8 - на
длъжностното лице в териториално поделение на НОИ – София-град, и на
длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по
отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори, по които Република
България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност за лицата с постоянен адрес в чужбина. Длъжностното лице
по пенсионното осигуряване се произнася в четиримесечен срок от подаването на
заявлението, а в случаите на прилагане на международен договор, по който
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност – в едномесечен срок от получаването на всички необходими
документи и данни. Когато осигурителният стаж към датата на придобиване на
правото се зачита при сумирано изчисляване на работното време, четиримесечният
срок тече от датата на постъпване на информацията в НОИ за целия период, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, или от датата на
прекратяване на правоотношението. По силата на ал. 2 от чл. 10 на НПОС пенсиите
за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. (какъвто е
настоящия случай), когато по представените със заявлението документи за
трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се
отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда
на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което
първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл.
99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в
размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Съгласно чл. 10,
ал. 4 от НПОС в тези случаи, когато за първи път се отпуска пенсия,
длъжностните лица по ал. 1 се произнасят в едномесечен срок след подаването на
заявлението.
Цитираната
правна уредба е създадена с цел от една страна да се осигури възможност за
пенсионните органи да обработят представените от лицата документи за
осигурителен стаж и доход и да получат необходимите данни за среден осигурителен
доход за съответните периоди, необходим за изчисляване на конкретния размер на
пенсията. От друга страна се отчита и обстоятелството, че лицата следва
минимално време да останат в очакване на отпускане на пенсията (т.е. без
каквито и да е доходи за живот), поради което именно в случаите, в които е
безспорно правото на пенсия такава се отпуска своевременно, макар и в минимален
размер. Доколкото разпореждането по чл. 10, ал. 2 от НПОС се явява временно –
до определянето на пенсията в окончателен размер, съобразно КСО, то оспорването
му не може да включва оспорване на зачетения стаж, чийто размер не е
окончателен, а е определен изцяло с оглед наличието на минималния изискуем
такъв за отпускане на конкретния вид пенсия, но не и в точната му продължителност,
която може да бъде доуточнявана до окончателното произнасяне на пенсионния
орган. В случаите като настоящия оспорването може да бъде насочено към вида на
отпуснатата пенсия и нейната началната дата, каквито са и възраженията на
настоящия жалбоподател.
Г.К.
с подаденото на 16.08.2021 г. заявление е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст като доколкото липсват данни за придобит стаж от І
или ІІ категория или при други специфични условия, то поисканият вид пенсия би
могъл да се отпусне на основание някоя от хипотезите на чл. 68 от КСО.
Съгласно
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години
и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38
години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември
2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна
година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до
достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете
се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка
календарна година до достигане на 65-годишна възраст. От 31 декември 2016 г.
осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за
жените и 40 години за мъжете. Цитираното правило определя т.нар. „общ ред“ за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Специфична
хипотеза за придобиване на право на пенсия за ОСВ е предвидена в ал. 3 на чл.
68 от КСО, според която в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2,
до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст
Съобразно
цитираните норми в чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от НПОС са определени конкретните
изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68, ал. и ал. 2 от КСО и по чл. 68, ал. 3 от КСО. Така в 2021 г., когато
жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия за придобиване право на
пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО за мъжете се изисква да имат навършена
възраст 64 години и 4 месеца и осигурителен стаж 39 годни, а за придобиване
право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО (каквато е отпусната на жалбоподателя)
– изискването е за възраст 66 години и 8 месеца и съответно минимум 15 години
действителен осигурителен стаж.
От
същата норма (на чл. 15, ал. 1, т. 3 от НПОС) е видно, че изискванията за
придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2018 г. за
мъжете са съответно възраст 64 години и 1 месец и осигурителен стаж 38 години и
6 месеца. Не е спорно, че на 01.10.2018 г. жалбоподателят, който е роден на ***
г., е бил на възраст 64 години и 1 месец, т.е. било е изпълнено изискването за
възраст за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Към тази
дата обаче липсват данни жалбоподателят да е притежавал осигурителен стаж 38
години и 6 месеца, които се изискват кумулативно с възрастта за придобиване на
правото на пенсия. При това положение не може да се приеме, че К. е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още през 2018 г., още повече пък
към твърдяната от него дата – 30.06.2018 г.
Съдът
намира възраженията на Г.К., че разполага със стаж 38 години и 2 месеца към
30.06.2018 г. за напълно необосновани.
На
първо място следва да се отбележи, че каквото и да е позоваване на Спогодбата
между Република България и Република Полша
за социално осигуряване (Ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 3.11.2005
г. - ДВ, бр. 91 от 15.11.2005 г. Издадена от Министерството на труда и
социалната политика, обн., ДВ, бр. 86 от 24.10.2006 г., в сила за Република
България от 1.11.2006 г.) е неоснователно, предвид факта, че след 01.01.2007 г.
и влизане на България в Европейския съюз цитираната спогодба не намира
приложение.
Съгласно
чл. 1, § 3 от Договора между Кралство Белгия, Чешката република, Кралство
Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция,
Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република,
Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото Херцогство
Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република
Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения,
Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното
Кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави-членки на Европейския съюз)
и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и
Румъния към Европейския съюз (Ратифициран
със закон, приет с 39-то НС на 11.05.2005 г. - ДВ, бр. 40 от 12.05.2005 г.
Издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 103 и 104 от
20.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. при условията на чл. 2 от Договора,
попр., бр. 97 от 23.11.2007 г.) условията и договореностите по приемането са
установени в приложения към настоящия договор Протокол. Разпоредбите на този протокол са
неразделна част от договора.
Според
чл. 52, изр. І от Протокола при присъединяването България и Румъния се считат
за адресати на европейски рамкови закони, европейски регламенти и европейски
решения по смисъла на член I-33 от Конституцията и на директиви и решения по
смисъла на член 249 от Договора за създаване на Европейска общност и член 161
от Договора за ЕОАЕ, при условие, че тези европейски рамкови закони, европейски
регламенти и европейски решения и тези директиви и решения са били адресирани
към всички настоящи държави-членки.
Към
датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз в областта
на социалното осигуряване действа Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни
1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица,
самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в
рамките на Общността. В чл. 6 от този регламент изрично е посочено, че
съобразно разпоредбите на членове 7, 8 и 46, параграф 4, настоящият регламент
заменя, по отношение на уредените от него лица и въпроси, разпоредбите на всяка
конвенция за социално осигуряване, която обвързва: а) изключително две или
повече държави-членки, или б) най-малко две държави-членки и една или повече
други държави, когато в уреждането на съответните случаи не участва институция
на една от последно споменатите държави.
С
оглед на цитираните разпоредби от 01.01.2007 г. в отношенията между България и
Полша в сферата на социалната сигурност приложение намира именно Регламент
(ЕИО) № 1408/71 г., а не посочената от жалбоподателя спогодба между двете
държави.
От
01.05.2010 г. е в сила нов регламент, уреждащ материята в социалната сфера, а
именно Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. В този
регламент се съдържа идентична разпоредба – чл. 8, според който настоящият
регламент заменя всички приложими между държавите-членки конвенции за социална
сигурност, които попадат в приложното му поле. Въпреки това, някои
разпоредби на конвенциите за социална сигурност, сключени от
държавите-членки преди влизането в сила на настоящия регламент, продължават да
се прилагат при условие, че те са по-благоприятни за бенефициентите или ако са
резултат от специфични исторически обстоятелства и последиците им са ограничени
във времето. За да продължат да се прилагат тези разпоредби, те се включват в приложение II. Ако по обективни причини, не е
възможно приложното поле на тези разпоредби да обхване всички лица, за които се
прилага настоящия регламент, това се определя точно. В цитираното Приложение ІІ
към регламента липсва вписване от страна на Република България за продължаване
на действието на спогодбата й с Полша.
Отделно
от изложеното съдът намира за нужно да посочи, че понятието „осигурителен
период“, на което се позовава жалбоподателят, така както е дефинирано в
коментираната спогодба („периоди на внасяне на осигурителни вноски, периоди на
трудова заетост или работа за своя сметка, както и приравнени на тях периоди
съгласно законодателството на договарящата страна“), а и в цитираните по-горе
регламенти, всъщност обхваща изцяло понятието „осигурителен стаж“, използвано в
българското законодателство и дефинирано като обхват в чл. 9 от КСО. В този
смисъл двете понятия „осигурителен период“ и „осигурителен стаж“ имат едно и
също съдържание, противно на доводите на оспорващия за обратното.
В
конкретния случай жалбоподателят не разполага с изискуемия осигурителен стаж от
38 години и 6 месеца към 01.10.2018 г. или 39 години към 2021 г., при наличието
на който стаж единствено е възможно да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Правилно
ответният административен орган е посочил, че зачитането на осигурителен стаж
става въз основа единствено на нормативно посочените документи. Съгласно чл. 40
, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО,
с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а
според ал. 2 на същия член и осигурителният доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО
или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.
Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от
държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на
НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ.
В
подкрепа на твърденията си, че следва да му бъде зачетен повече осигурителен
стаж, жалбоподателят представя на първо място Заповед № 956/09.05.1982 г. на
ръководителя на ММЦ „Г.Д.“ – Приморско (без подпис на издателя), с която К. е
назначен на длъжност общ работник за времето от 14.05. до 14.10.1982 г. (л.
74). Посоченият документ не е измежду изброените в чл. 40, ал. 1 от НПОС, въз
основа на които може да бъде зачетен осигурителен стаж и правилно пенсионният
орган не е включил посочения период в описа на осигурителния стаж на
жалбоподателя. Заповедта за назначаване сама по себе си не удостоверява период
на полагане на труд, а само момента на възникване на трудово правоотношение и в
конкретния случай договореността между страните по трудовото правоотношение то
да съществува за определения в заповедта срок, но не и че правоотношението
действително е траяло толкова. Вярно е, че органът е бил длъжен да укаже на
жалбоподателя, че за този период същият не представя надлежен документ
съобразно чл. 40, ал. 1 от НПОС, но доколкото постановеното разпореждане е по
реда на чл. 10, ал. 2 от НПОС и на жалбоподателя е признато право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО и без този стаж, то
отстраняването на тази нередовност в заявлението му може да стане и на по-късен
етап преди окончателното произнасяне на пенсионния орган.
На
второ място жалбоподателят претендира да му бъде зачетен осигурителен стаж като
самоосигуряващо се лице като ЕТ „Идиоген – Г.К.“ и ЕТ „Идиоген – 1 – Г.К.“. От
данните по делото е видно, че пенсионният орган е зачел като осигурителен стаж
периода от 01.08.1992 г. до 31.12.2001 г. (общо 9 години и 4 месеца), в който
жалбоподателят е упражнявал дейност като ЕТ „Идиоген – Г.К.“, въз основа на
представените от него осигурителни книжки, в които този период е заверен като
стаж от контролен орган. От представената по делото справка от НАП (л. 98) е
видно, че жалбоподателят е декларирал започване на дейността си като
самоосигуряващо се лице ЕТ „Идиоген – Г.К.“ от 01.11.1991 г., но от тази дата
до 01.08.1992 г. липсва заверка в осигурителната му книжка, поради което липсва
основание за зачитането на стаж преди 01.08.1992 г. Наред с това К. претендира,
че следва да му бъде зачетен стаж и в периода след 31.12.2001 г. до 01.01.2012
г., когато едноличният търговец е бил заличен. И тази претенция е
неоснователна. От същата справка от НАП, предоставена от самия жалбоподател (л.
98), е видно, че от 01.01.2002 г. К. сам е декларирал, че прекъсва дейността си
като едноличен търговец, при което за него отпада задължението за осигуряване.
От тази дата не е налице и заверена осигурителна книжка, т.е. липсва основание
за зачитане на този период за осигурителен стаж.
По
отношение на ЕТ „Идиоген – 1 – Г.К.“ по делото липсват данни дали
жалбоподателят въобще е полагал труд като самоосигуряващо се лице с този
едноличен търговец; няма подадена пред компетентната ТД на НАП декларация за
започване на дейност (видно от справката от НАП); няма данни за внесени
осигурителни вноски, респективно не е заверявана осигурителна книжка. Самото
съществуване на едноличния търговец чрез вписването му в Търговския регистър не
е основание за зачитане на осигурителен стаж.
На
следващо място, жалбоподателят претендира да му бъдат зачетени за стаж
периодите на обучение във висше учебно заведение и на проведените
квалификационни курсове, организирани от Бюро по труда – Русе. Не кореспондират
с правната уредба твърденията на жалбоподателя, че тези периоди са т.нар.
„безвноскови“, т.е. зачитат се за стаж без за тях да се внасят осигурителни
вноски. Предпоставките за зачитането като осигурителен стаж на времето на
обучение във висше училище са уредени в чл. 9а, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от КСО и
една от тези предпоставки е именно заплащане на осигурителни вноски и то от
обучаващото се лице. В настоящия случай не са налични данни жалбоподателят да е
заплатил такива осигурителни вноски. Отделно от това случаите, в които се
зачита осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски, са изрично
изчерпателно изброени в чл. 9, ал. 2 от КСО и сред тях не фигурират случаи на
обучение, независимо в каква форма (висше училище, курсове или др.).
Всичко
изложено до тук сочи, че жалбоподателят не разполага с изискуемия осигурителен
стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Този извод не се променя и с оглед претендирания стаж, положен в Полша,
който и по данни на ответника към датата на постановяване на оспорваното
решение не е изяснен (за него е изпратено повторно искане за потвърждаване до
компетентната институция на Полша). Самият жалбоподател посочва, че се касае за
13 месеца стаж в Полша, който стаж, прибавен към вече признатия осигурителен
стаж на жалбоподателя, не е достатъчен за придобиване от К. на право на пенсия
по общия ред.
С
оглед на това правилно пенсионният орган е установил, че Г.К. е придобил
единствено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
68, ал. 3 от КСО, а именно при навършване на възраст 66 години и 8 месеца (на
30.04.2021 г.) К. е разполагал с 15 години действителен стаж. От тази дата
жалбоподателят би могъл да получи пенсия, ако съобразно чл. 94, ал. 1 от КСО
подаде заявление за това в 2-месечен срок, т.е. до 30.06.2021 г. Ако не стори
това в посочения срок, то пенсията, право на която е получил от 30.04.2021 г.,
се отпуска от датата на заявлението. Точно такава е и хипотезата в настоящия
случай, като пенсията на Г.К. е отпусната от 16.08.2021 г. – датата на
подаденото от него заявление.
По
отношение на определения размер на пенсията, който също се оспорва от
жалбоподателя, следва да се посочи, че с процесното решение, респективно
разпореждане, този размер е определен на основание чл. 10, ал. 2 от НПОС като
минималния за този вид пенсия по чл. 70, ал. 13 от КСО. Неколкократно е
указвано на жалбоподателя, че размерът е временен, до определянето му по реда
на КСО. Изричен такъв текст се съдържа в разпореждането на пенсионния орган, такова
разяснение има и в оспорваното решение. В този смисъл доколкото изчисляването
на окончателния размер на отпуснатата на К. пенсия по реда на КСО не е предмет
на произнасяне с оспорените разпореждане и решение, то това изчисляване не може
да бъде и предмет на съдебния спор. В тази връзка съображенията на
жалбоподателя относно осигурителния доход, който следва да бъде използван за
изчисляване на пенсията му, са ирелевантни за настоящия спор.
В
обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Русе е и законосъобразен административен акт, който не
страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, поради което оспорването по
жалбата на Г.К. следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.Д.К. ***
против Решение № 2153-17-115/17.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2/01.09.2021 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер съгласно чл. 70, ал.13
от КСО, от 16.08.2021 г. (датата на заявлението), пожизнено на основание чл.
68, ал. 3 от КСО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: