№ 52
гр. Берковица, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200273 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят ...................... със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „..................,представлявано от Г. П. ДР. е обжалвал НП № 12-
001942 от 28.09.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”-Монтана, с което на дружеството е наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, в
качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с
чл. 414, ал. 3 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата и в с.з. чрез ангажираният процесуален
представител адв. И. Ц. навежда доводи за незаконосъобразност на
атакуваното НП и иска отмяната му.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител Юрисконсулт
Кръстева ангажира становище, като излага съображения за неоснователност и
необоснованост на депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а
атакуваното НП да бъде потвърдено.
Производството по делото е по реда на чл. 59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.
1
Районен съд- Берковица, като провери основателността на жалбата,
съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото
доказателства прие следното от фактическа страна:
При извършена проверка на място на 14.07.2021 г. в 15,30 часа по
спазване на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция по труда“-
Монтана, в обект „строителство на компостираща инсталация за разделно
събиране на биоразградими отпадъци в община Берковица и Вършец“,
находяща се в с. Мездрея, местност „Тутмата“, обект на ................................
София не били представени документи, необходими за приключване на
проверката (оценка на риска, договорености с други изпълнители в обекта,
трудови досиета, книги за инструктаж). На място била съставена призовка по
чл. 45, ал. 1 от АПК на Илия Леков- технически ръководител на обекта, с
която били изискани документите, необходими за приключване на
проверката. В същата било посочено документите да бъдат представени до
09.08.2021 г. по ел. поща или на място в Дирекция „Инспекция по труда“-
Монтана. На посочената дата представител не се явил и документите не били
представени. На 10.08.2021 г. обекта бил посетен отново, но на място не били
представени документите. С това си бездействие дружеството в качеството си
на работодател не оказало съдействие на контролен орган при изпълнение на
служебните му задължения при осъществяването на контрол по спазване на
трудовото законодателство.
Във връзка с фактическите констатации при проверката, на 24.08.2021
год. в отсъствието на управителя или на упълномощено лице бил съставен
АУАН № 12-001942 за допуснато нарушение по чл. 402, ал. 2 от КТ, който е
изпратен за връчване по пощата с известие за доставяне. Въз основа на АУАН
е издадено и обжалваното в настоящото производство НП №
12-001942/28.09.2021г.
В законоустановения срок възражение по така издадения АУАН не е
подавано.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
Л.Р.,С.Ш. и В.Х., както и от приложените и приети по делото писмени
доказателства – констативен протокол от 14.07.2021 г. и 10.08.2021г., АУАН
№ 12-001942 от 23.08.2021 г., ведно с приложени към него писмени
2
материали: протокол за извършена проверка от 14.07.2021 г. и
10.08.2021год., покана за съставяне на АУАН,призовка по чл.45 ал.1 АПК,
обратна разписка.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, контролните
органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от
работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и
представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях
във връзка с упражняването на контрола.
Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ, работодателите,
органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите
са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на
техните функции.
По смисъла на Кодекса на труда, "работодател" е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание /предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение /& 1 от ДР към КТ/.
В случая ................................ София се явява работодател и субект на
нарушението.
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за
неспазване на горепосочените императивни правила са установени със
събраните по делото доказателства. Неоказването на съдействие на контролен
орган при изпълнение на неговите функции се явява в нарушение на закона. В
този смисъл безспорно в случая чрез бездействието си дружеството
работодател не е оказало съдействие на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции и това
следва да бъде санкционирано, както правилно административнонаказващият
3
орган е счел със санкцията по чл. 415, ал. 3 от КТ, съгласно която, който не
оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на
потежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или
имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна
дружеството е извършило нарушение по чл. 402, ал. 2 от КТ, което е
основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност.
В тази насока е и константната съдебна практика.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 415, ал. 3 от КТ (Нова –
ДВ, бр. 107 от 2020 г.), в редакцията, действала към датата на извършване на
нарушението е в размер от 2500 до 15 000 лв. Административнонаказващият
орган е определил размера на имуществената санкция над минималния към
средния размер, определен в приложимата материална норма, но не е изложил
мотиви как е определил именно този размер на наказанието. Разпоредбата на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си
при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са
обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са
посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка
правилно ли е определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом
наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно
обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от
предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на
мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да
4
установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С
оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение.
Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде
санкционирано юридическото лице, но с минимално предвиденото по закон
наказание.
Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената
имуществена санкция, като постанови такава в размер на минимума,
предвиден в закона, а именно – 2500 /две хиляди петстотин/ лв.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се
приеме за маловажен случай. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произлезли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от
50 до 100 лв. В случая нарушението не е било отстранено, поради което и
нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ е неприложима.
Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в
КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима, поради което и съдът
не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Дирекция "Инспекция по труда" със
седалище Монтана искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д от ЗАНН. В случая, за защита
по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели – трима, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 100 лева.
По наведените в жалбата доводи, съгласно изложеното съдът ги
намира за напълно неоснователни. Административнонаказателното
производство е протекло законосъобразно, като са спазени всички относими
5
процесуални правила.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Районен съд-Берковица
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП №12-
001942 от 28.09.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
Монтана, с което на ...................... със седалище и адрес на управление: град
................................ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ
във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.. ОСЪЖДА ......................
със седалище и адрес на управление: град София, ул.“ Партений Нишавски“
№ 4, ет. 2, офис 17, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Инспекция по труда" със
седалище Монтана, сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен
срок от уведомяването пред Административен съд – гр.Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6