РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300500936 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна и частна жалби,подадени от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”С.А.–Клон България,ЕИК-*********,гр. София.
С въззивната жалба се атакува Решение № 260093/11.01.21г.,постановено по гр.д.№
173/20г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.,с което е осъдена„БНП Париба Пърсънъл
Файненс”С.А.–Клон България да заплати на Х. Н. Х.,ЕГН-**********,по предявен иск с
правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД ,сумата в размер на
4534,37лв.,представляваща недължима сума по недействителен договор за потребителски
кредит и кредитна карта ***г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда-08.01.20г.,до окончателното изплащане на сумата.Излагат се доводи
за недопустимост на решението поради липсата на процесуална легитимация на ответника-
жалбоподател в настоящото производство и в тази връзка се иска обезсилване на
решението.Твърди се и неправилност на обжалвания съдебен акт по подробно изложени
съображения и отмяната му като неправилно.Не се ангажират доказателства.Претендира се
юрск.възнаграждение.
Въззиваемата по въззивната жалба страна- Х. Н. Х. чрез пълномощника си адв.К.К.
изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмен
отговор и иска потвърждаване на постановеното решение.Също не ангажира
доказателства.Претендира разноски на осн.чл.38 от ЗА за въззивната инстанция.
1
С частната въззивна жалба,депозирана от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.–
Клон България се обжалва определение № 261285/17.02.21г.,постановено по същото гр.д.№
173/20г.,с което е изменено Решение № 260093/11.01.21г.в частта му за разноските,като е
увеличена сумата,която „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.–Клон България е осъдено да
заплати на Адв.дружество „Г.“,Булстат-*********,представляваща разноски за процесуално
представителство на Х. Н. Х.,от 300 лв.на 547,40лв.Излагат се подробни съображения за
неправилност на определението поради липсата на фактическа и правна сложност на
делото,както и се твърди,че съдът при определяне на адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА не
е обвързан от правилото да се съобразява с установените с НМРАВ № 1/04г.минимални
размери за адв.възнаграждения.Иска се отмяната му като незаконосъобразно.
Постъпил е отговор на частната жалба от въззиваемата по нея Х. Н. Х. с изложени
доводи за неоснователност на същата.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните,съдът приема за установено следното:
Двете жалби-въззивната и частната,са подадени против обжалваеми съдебни актове в
законоустановените срокове от процесуално легитимирано лице,което има интерес от
обжалването,поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
1.По отношение на въззивната жалба:
Като съобрази доводите на страните,съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК във вр.
с чл.269 от ГПК,и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,настоящата съдебна
инстанция приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД от Х. Н. Х. против
„БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.–Клон България.
Не е спорен въпросът,че е сключен на 26.11.14г.договор за потребителски кредит и
кредитна карта *** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД като кредитор и ищцата
Х. Н. Х. като кредитополучател със следните параметри: предоставена от заемодателя сума
в размер на 30 000лв.,платими на 72 равни месечни погасителни вноски от по
771,29лв.всяка за периода от 20.01.15г.до 18.12.20г.,застрахователна премия в размер на
5616лв.,разпределена с плащането на месечните погасителни вноски,такса „ангажимент“ в
размер на 750лв. и общ размер на всички плащания от 55 533лв.при ГПР от 20,81% и
лихвен процент-18,53%.
С въззивната жалба се прави възражение за недопустимост на атакуваното съдебно
решение поради липсата на процесуална легитимация на ответника,като се посочва,че искът
е насочен към „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.–Клон България,но търговският клон
не бил ЮЛ и не притежавал правосубектност,съответно пасивна или активна процесуална
легитимация.Следва да се отбележи,че възражение за процесуална легитимация се прави за
първи път с въззивната жалба,но същото е неоснователно.Клонът,регистриран по
Търговския закон,(какъвто е настоящия случай),представлява част от търг.предприятие на
търговеца,която е пространствено и управленчески обособена и като такава следва съдбата
на търговското предприятие.От представените по делото справки в Търг.регистър при АВ е
видно,че заличеният търговец „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД се е слял с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”,френско акционерно дружество,нерегистрирано в
България,като клон на чуждестранно.Ето защо ответникът и настоящ жалбоподател е
процесуално и материално легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск,до който
извод е С. Г.ал е първостепенния съд.
2
Ищцата в исковата молба твърди,че сключеният с нея договор за кредит и кредитна
карта е недействителен като сключен в противоречие с разпоредбата на чл.11,ал.1,т.9,10 и
11 от ЗПК.
По делото са представени писмени доказателства и е изготвена и приета
ССЕ,кредитирана от районният съд.
За да уважи претенцията,първостепенният съд е изложил мотиви във връзка с
основанието на иска-чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД,като е посочил,че за да е основателен
иска, следва да се установи,че плащането на претендираната сума е при начална липса на
основание именно поради наличието на някое от специалните основания за
недействителност на договора по чл.22 от ЗПК или защото уговорената договорна лихва е
нищожна като противоречаща на добрите нрави.Съобразил е трайната съдебна практика на
ВКС,съгласно която,когато съдът е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно
задължение или с иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ГПК за дадено без основание,съдът е
длъжен,за разлика от правомощията му при предявен нарочен установителен иск,при който
е обвързан от наведените от ищеца основания,да провери действителността на договора и на
ненаведени от страните основания в три хипотези-при нарушение на добрите нрави,при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя и при нарушаване на императивни правни
норми,които водят до накърняване на установения в страната правов ред,при положение,че
за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.Изхождайки от
тези принципни постановки ПдРС е разгледал наведените от ищцата доводи за
недействителност на процесния договор и е извършил проверка за наличие и на друго
основание за нищожност на договора в рамките на посочените.
Районният съд е намерил за основателни доводите в исковата молба за нарушение на
разпоредбите на чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.2,чл.11,ал.1,т.10 във вр.с чл.11,ал.1,т.11 от
ЗПК.
Съгл.чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договорът за кредит е нищожен,ако в него
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.В случая в
процесния договор е посочен фиксиран лихвен процент в размер на 18,53%,но не и условия
за прилагането му.Преди всичко липсва уточнение на базата,върху която се начислява
лихвеният процент-дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница.Освен това нито в договора,нито в погасителния план се посочва какъв е общият
размер на дължимата възнаградителна лихва и нейното съотношение с главницата по
кредита.Това прави невъзможна проверката дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от кредитодателя.Така се създава неяснота,която от своя страна
ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на договора.
Първостепенният съд е разгледал и доводите на ищцата за нарушение на
разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,според която и във вр.с чл.22 от ГПК договорът за
потребителски кредит е недействителен,ако в същия не е посочен ГПР и общата
сума,дължима от потребителя.ГПР е посочен в договора -20,81%.В него съгласно чл.19,ал.1
от ЗПК следва да се включват общите разходи по кредита за потребителя,настоящи и
бъдещи (лихви,други преки и косвени разходи,комисиони,възнаграждения от всякакъв
вид),изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В
случая,макар да е посочен какъв е ГПР-20,81%,не се посочва какви са точно разходите,които
са включени в него.Така се създава неяснота по отношение и на това,включени ли са в ГПР
посочените в договора за кредит застрахователна лихва и такса ангажимент.Така отново за
потребителят е невъзможно да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.Правилно ПдРС посочва,че простото посочване с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,за да се считат за спазени законовите
3
изисквания.Следва в договора да се посочат изрично и изчерпателно всички разходи,които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР.Поради горното
първоинстанционния съд е приел договорът за недействителен и на това самостоятелно
основание.
С оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК,съгласно която,когато договорът за кредит е
обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,без да
дължи лихва или други разходи по него,районният съд е взел предвид ССЕ,според която
ищцата е заплатила на ответника по договора общо сумата от 34 534,37лв.при чиста
стойност на отпуснатата сума от 30 000лв.и така недължимо платена се явява сумата от
4534,37лв.Тъй като това е претендираният размер,съдът е уважил иска изцяло.
Изводите,до които е С. Г. районният съд,почиват на подробен и задълбочен анализ
на събраните по делото доказателства,съотнесени са към приложимите правни
норми,поради което настоящата инстанция напълно споделя изложените в решението
мотиви и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.Решението като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
2.По отношение на частната жалба:
С атакуваното определение ПдРС е изменил решението в частта му за
разноските,като е увеличил размера на присъдените в полза на въззиваемата разноски за
адв.възнаграждение,претендирани на осн.чл.38 от ЗА,от 300лв.на 547,40лв.,като ги е
съобразил с минимума по НМРАВ.В частната жалба се поддържат изложените и в отговора
на молбата по чл.248 от ГПК доводи,че съдът не е обвързан с предвидения в Наредбата
минимален размер и може да присъди адв.възнаграждение и под този размер.
В случая адв.възнаграждение се претендира на осн.чл.38 от ЗА,като безплатното
процесуално представителство изрично е обвързано (чл.38,ал.2 от ЗА) като минимален
размер с наредбата по чл.36,ал.2 от ЗА,която наредба е именно НМРАВ.Не става въпрос в
случая за минимално уговорено между страните възнаграждение,а за определено от съда
възнаграждение за процесуално представителство,което не може да се присъжда под
предвидения минимален размер по Наредбата.Още повече,че така определеният размер от
547,40лв.отговаря на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от
пълномощника на ищцата процесуални действия-проведени три съдебни заседания,
изслушване на експертиза,явяване на пълномощника на заседанията,активното му участие
при събиране на доказателствата.Ето защо настоящата инстанция намира частната жалба за
неоснователна.Обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото разноските следва да се понесат от
жалбоподателя,доколкото такива са претендирани от въззиваемата страна.Тъй като се
претендират на осн.чл.38 от ЗА,следва да се присъдят на адв.дружество“Г.“ за един
адвокат,като се определят по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 547,40лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260093/11.01.21г.,постановено по гр.д.№ 173/20г.по
описа на ПдРС,4-ти гр.с.
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261285/17.02.21г.,постановено по гр.д.№ 173/20г.
по описа на ПдРС,4-ти гр.с.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.–Клон България,ЕИК-*********,да
заплати на адвокатско дружество „Г.“,Булстат-*********,гр.Пловдив,ул.***,представлявано
от управителя адв.С. Г.,сумата от 547,40(петстотин четиридесет и седем лв.и 40ст.)за
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство пред въззивната
инстанция за един адвокат,определено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5