№ 10854
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110159269 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявен е от ищеца М. Г. С.ов срещу ответника С. С. И. иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за установяване
дължимост на сумата от 8750,00 лева – главница по запис на заповед,
издаден на 09.02.2022 г. с падеж 10.03.2022 г., ведно със законна лихва от
13.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 23.08.2024 г. по ч.гр.д. 48694/2024 г. по описа на СРС, 77-ми състав.
Ищецът М. Г. С.ов твърди, че на 09.02.2022 година ответникът е издал
в полза на ищеца запис на заповед за исковата сума 8750,00 лева без протест.
Сочи, че падежът на задължението е настъпил на угооворената дата –
10.03.2023 г. като задължението не е заплатено. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът С. С. И. редовно уведомен, не подава отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК.
Подаденото в заповедното производство от ответника С. С. И.
възражение в срока по чл. 414 ГПК е бланкетно.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът С. С. И.
навежда твърдения за осъществено частично плащане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за установяване съществуването в полза на ищеца на
вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а
ответникът – издател. За основателността на иска в тежест на ищеца е да
1
докаже, че има качеството на поемател по процесната ценна книга, издадена
от ответника; че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане
(настъпил е моментът, в който ответникът е трябвало да погаси задължението
по записа на заповед), както и неговия размер.
Доколкото не е надлежно заявено в исковото производство оспорването
на положения от ответника подпис под процесния запис на заповед, не е
открито производство по чл. 193 ГПК и не са събирани доказателства във
връзка с оспорването. Поради изложеното от представената и приета като
доказателство по делото валидна подписана ценна книга се установява, че
ответникът едностранно се е задължил да заплати сумата 8750,00 лева на
ищеца.
Съдът приема, че записът на заповед удостоверява действително поето
от длъжника менителнично задължение, тъй като в документа са
обективирани всички изискуеми от закона клаузи – изразът „запис на заповед”
се съдържа както в заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно
обещание за плащане на определена сума – 8750,00 лева; падеж – на
определен ден 10.03.2022 г; място на плащане – конкретен адрес; името на
поемателя, на който или на заповедта, на който трябва да се плати – заявителя
ищец; дата и място на издаване и подпис на издателя. Следва да се отбележи,
че изразите „платим на предявяване без протест и разноски“ и „срещу
представянето на настоящия запис на заповед“ не са относими към уговаряне
падеж „на предявяване“ по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, а към
„предявяване за плащане“. Съдът приема, че има функцията на покана за
изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта,
менителнично задължение. То не е условие за настъпване на самата
изискуемост, а израз на необходимото съдействие на кредитора за изпълнение
на задължението.
С оглед на изложеното съдът приема, че представеният менителничен
ефект установява в полза на ищеца годно за изпълнение вземане – установено
по основание и размер, чиято изискуемост е настъпила.
Не се установява ответникът да е направил каквито и да е плащания по
записа на заповед, поради което съдът счита, че исковата претенция следва да
бъде уважена в цялост.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство, от които 175,00 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и 500,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, от които 175,00 лева – заплатена
държавна такса в исковото производство.
2
Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535
вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, че С. С. И., ЕГН ********** с адрес **********
ДЪЛЖИ НА М. Г. К., ЕГН ********** с адрес ********** сумата 8750,00
лева – главница по запис на заповед, издаден на 09.02.2022 г. с падеж
10.03.2022 г., ведно със законна лихва от 13.08.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.08.2024 г. по
ч.гр.д. 48694/2024 г. по описа на СРС, 77-ми състав.
ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН ********** с адрес ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Г. К., ЕГН ********** с адрес ********** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 675,00 лева – разноски в заповедното
производство и сумата от 175,00 лева – разноски в исковото производство
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3