РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 19.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11 256 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ от Н.С.М. срещу „З.к. „Л.И.” АД за заплащане на сумата от 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца, неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на
ПТП, реализирано на 26.12.2016 г., на път III-801 на км. 41-017, в посока от с.
Оборище към с. Поибрене, по вина на С.Д.К., водач на лек автомобил „Хонда”,
модел „ЦРВ", с рег. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на злополуката - 26.12.2016 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 6 944 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за медицински разходи за
лечение, ведно със законна лихва, считано от датата на злополуката 26.12.2016
г. до окончателното изплащане на обезщетението. В исковата молба са изложени
твърдения, че процесното ПТП е настъпило по вина на С.Д.К., който като водач на
лек автомобил „Хонда”, модел „ЦРВ", с рег. № *****, е нарушил правилата за
движение по пътищата и е самокатастрофирал. В резултат на инцидента ищецът,
като пътник на лява предна сделка (в автомобил с десен волан), е получил
травматични увреждания в областта на гръбнака, които са довели до
необходимостта от оперативна интервенция, и са му причинили емоционални болки и
страдания. С оглед възникналата нужда от лечение ищецът извършил разходи в общ
размер на 6 944 лв., които се претендират под формата на имуществени вреди.
Предвид изложеното и доколкото „З.к. „Л.И.”” АД е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, постлалият счита, че е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове срещу ответното дружество.
Ответникът „З.к.
„Л.И.” АД признава наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния автомобил, като оспорва тежестта на травмите и
продължителността на лечението. Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 432, ал.1 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”.
Въз
основа на данните от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
13.01.2017 г. и заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, съдът приема за установен
следния механизъм на пътното произшествие:
На
26.12.2016 г. около 06:30 ч., по път III - 801 на км 41+017, при движение от с.
Оборище към с. Поибрене, водачът на лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. *****
поради движение с несъобразена с атмосферните условия скорост – наличие на
влажна асфалтова настилка и неопесъчаване на пътното платно, след преодоляване
на десен завой, загубва управлението над автомобила. Вследствие на това МПС се
е отклонило надясно и се е ударило с дясната си част в скалистия скат. След
удар автомобилът се е наклонил на лявата си страна, преобърнал се е през таван,
и е застанал отново на четирите си колела.
Според
съдебномедицинска експертиза в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е
получил контузия на главата (разкъсно - контузна рана на корена на носа );
натъртване на корема; травма на долната торакална и лумбосакралната част на
гръбначния стълб; фрактури с дислокация на първи и втори лумбални прешлени.
Счупването на първи и втори поясни прешлени са причинили на пострадалия трайно
затруднение в движението на снагата за около 10-12 месеца от датата на травмата
при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес и са породили
необходимостта от провеждането на неврохирургично лечение с поставяне на
метални остеосинтезни средства, постелен режим, физикално и рехабилитационно
лечение в медицинско специализирано заведение, носене на протективен укрепващ
колан, амбулаторно домашно лечение по повод на което са издавани болнични
листове за временна нетрудоспособност. Охлузванията и кръвонасяданията са
причинили болка и страдание за около 3 - 6 дни от датата на травмата. Според
вещото лице характерът на фрактурите на лумбалните прешлени не са довели до
трайни неврологични и функционални увреждания на ищеца и до социална и
професионална дезадаптация и затруднение в самообслужването. След извършения
личен преглед на пострадалия експертизата е дала заключение, че се е
възстановил почти напълно от претърпяната травма, като са налице лек
функционален дискомфорт в лумбо-сакралната зона, изрязващ се в леки болки и
схващания при силни физически натоварвания и промяна на атмосферните фактори,
но няма данни за наличието на трайна увреда на здравословното състояние на
пострадалия. Ищецът е търпял интензивни болки и дискомфорт непосредствено след
инцидента, както и по време на хоспитализацията (около 8 дни ) и около месец
след това, но в по-лека степен и интензивност. В периода на хоспитализация е
изпитвал и нужда от помощ при обслужването си. Разкъсно-контузната рана в
корена на носа е предизвикала болки и дискомфорт за около седмица.
Свидетелят
А.А.Г., живееща на съпружески начала с ищеца, сочи, че след инцидента той е
прекарал около 20 дни в болница. През първите 7 - 8 дни е била постоянно при
него, тъй като не е могъл да се обслужва, а затруднения е продължил да изпитва
и след като е изписан от болницата. За около два месеца се е затруднявал да
става от леглото и да се изправя, като за още два месеца се е налагало да бъде
придружаван. След завръщането си на работа е започнал да работи като сменник -
шофьор, когато се е налагало да замени свои колеги. Сочи, че преди ПТП не се е
оплаквал от високо кръвно, а такова се е появило след инцидента и се наложило
да взема медикаменти. Изпитвал затруднения и ограничено движение на ръцете и
краката при навеждане и изправяне и не можел да извършва физическа работа.
С
оглед гореизложеното заключението на КСМАТЕ, свидетелските показания и
представените писмени доказателства, съдът намира, че поведението на сочения
делинквент като водач на процесния лек автомобил е било противоправно и виновно,
тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – несъобразявайки се с
атмосферните условия е загубил управление над автомобила и е допуснал
настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие. Предвид отделеното
като безспорно по делото обстоятелството, че отговорността на водача на лекия
автомобил е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, то и последното дължи заплащането на
застрахователно обезщетение на ищеца.
Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45
от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени
по-горе в съдебномедицинската експертиза. С оглед заключението на КСМАТЕ, че не
може да се установи категорична причинно-следствена връзка между твърдените от
ищеца артериална хипертония и невровегетативна дистония уврежданията, причинени
от процесния инцидент, то и съдът намира, че същите не следва да бъда вземани
под внимание при определяне на обезщетението. Към последното обаче е релевантен
общия възстановителен период от около 12 месеца, през който пострадалият се е
затруднявал в придвижването си, претърпяното неврохирургично лечение с
поставяне на метални остеосинтезни средства и последвалите рехабилитационни процедури,
включително носенето на стабилизиращ кръстен колан, които неминуемо са довели
до болки и емоционален дискомфорт, в който смисъл са и свидетелските показания.
От друга страна, КСМАТЕ е констатирала, че пострадалият се е възстановил почти напълно
с остатъчни леки болки и дискомфорт от полученото увреждане на поясните
прешлени, без обаче да са налице трайни негативни и необратими последици за
здравето му. От значение за определянето размера на обезщетението са и социално
- икономическите условия на живот в страната, както и възрастта на пострадалия
към момента на настъпването на увреждането (43 години). Предвид изложеното,
съдът намира, че сумата от 40 000 лв. представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от ПТП.
В
настоящото производство ищецът претендира и присъждането на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение на
травматичните увреждания, получени от инцидента, по фактура №4160/27.12.2016
г., издадена от МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД – за къса транспедикуларна
стабилизация, в размер на 6 679 лв. и по фактура №4188/19.01.2017 г., издадена
от „А.Д.“ ЕООД – за лумбо-сакрален колан, в размер на 265 лв. Така
претендираните разходи, с оглед момента на извършването им, и обстоятелството,
че са за медицински изделия, необходими за лечението на получените травматични
увреждания в областта на поясните прешлени, мотивира настоящият състав да
приеме, че представляват понесени от ищеца имуществени вреди от процесното ПТП,
поради което претенцията следва да бъде изцяло уважена за сумата от общо 6 944
лв.
Относно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия поради непоставянето на обезопасителен колан, приетата
КМСАТЕ не дава категорично и еднозначно становище дали ищецът е пътувал без
поставен обезопасителен колан и че едно такова поведение е в причинна връзка с
настъпването на процесните травми. Предвид това, а и с оглед механизма на
самото ПТП, при което автомобилът се е преобърнал странично върху тавана си,
съдът намира, че ответникът, чиято е и доказателствената тежест, не е установил
при условията на пълно и главно доказване релевираното възражение за
съпричиняване.
С оглед
изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди следва
да бъде уважена за сумата от 40 000 лв., а за разликата до претендираните
50 000 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен, като тази за
имуществени вреди следва да бъде изцяло уважена.
В чл. 493, ал. 1,
т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите,
ограничавайки ги по размер (само в рамките на застрахователната сума) и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие или предявяване на претенция от увреденото лице. След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и непроизнасянето и неизплащането в
сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на застрахователното обезщетение,
застрахователят дължи лихва за собствената си забава, дори и при надхвърляне на
застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този смисъл е и съдебната
практика, обективирана в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018
г., І т. о. на ВКС и решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ
т. о. на ВКС).
Видно от
приложената на л. 120 от делото извънсъдебно предявена претенция до
застрахователя от 17.03.2017 г. и с оглед горните съображения, законна лихва върху
присъдените обезщетения е дължима от 17.03.2017 г., а за периода от 26.12.2016
г. до 16.03.2017 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати съдебни разноски на ищеца в общ размер
на 1300,69 лв., от които 1053,37 лв. (частта от общо внесената държавна такса от
1277.76 лв.), както и 247,32 лв. – депозит за КСМАТЕ. На основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. на адвокатско дружество „В., У. и п.“ следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, в размер
на 1845,25 лв.
На ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски в
общ размер на 152,68 лв., от които 52,68 лв. – депозит КСМАТЕ и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6, ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от 824,39 лв.
за предявените от ищеца искове, която такса е изчислена на база частта от
държавната такса, за която ищецът е бил освободен - за сумата от 1000 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.к. „Л.И.”” АД, ЕИК *****, със
съдебен адрес ***, да заплати на Н.С.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
пл. „*****, страда на КНСБ, ет. 18, чрез адв. Г.П.Ч., застрахователни
обезщетения за претърпените от ищеца вреди, настъпили вследствие на ПТП,
реализирано на 26.12.2016 г., на път III-801 на км. 41-017, в посока от с.
Оборище към с. Поибрене, по вина на С.Д.К., водач на лек автомобил „Хонда”,
модел „ЦРВ", с рег. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, както следва:
- сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания) от
получените травматични увреждания от процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази
сума от 17.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до претендираните 50 000 лв., както и
акцесорната претенция за законна лихва за периода от 26.12.2016 г. до
16.03.2017 г., като неоснователни.
- сумата от 6 944 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди за извършените медицински разходи за
лечението му, ведно със законната
лихва върху тази сума от 17.03.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за законна лихва за периода
от 26.12.2016 г. до 16.03. 2017 г.,
като неоснователна.
- на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1 300,69 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебни разноски.
ОСЪЖДА „З.к. „Л.И.” АД, ЕИК *****, да заплати на адвокатско
дружество „В., У. и п.“, Булстат *****, с адрес на кантората гр. София, ул. „*****, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 1 845,25 лв.
ОСЪЖДА Н.С.М., ЕГН **********, да заплати на „З.к. „Л.И.” АД,
ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в общ размер от 152,68 лв.
ОСЪЖДА „З.к. „Л.И.”” АД, ЕИК *****, да заплати на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка *** 824,39 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: