О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260254
01.02.2021 година Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен
състав
На
първи февруари, две хиляди двадесет и първа година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА
МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
частно
гражданско дело номер 2491 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод частна жалба
от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,, бл.53Е, вх.В,
представлявано от юрисконсулт Радина Илиева, против Разпореждане №260020 от 24.08.2020
г., постановено по ч.гр.д. №2817/2020 г.
по описа на БРС, с което е оставено без уважение заявлението на частният
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за разпореждане за плащане по договор по потребителски кредит
№********** от 17.03.2017 г., солидарно от длъжниците
П.П.П., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Н. В.“ № * и С.И.Х., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „М.“ №
* сумата от 1011,11 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от
16.03.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата от 1280,85 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет допълни услуги, сумата от 30 лева,
представляваща такса по тарифа за извънсъдебно събиране на задълженията, сумата
от 43,66 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.01.2019 г. до
31.07.2019 г., законна лихва за периода от 31.07.2019 г., както и за присъждане
на разноски направени в заповедното производство.
Недоволство
от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който го намира
за незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени атакувания акт. Излага
съображения.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и като съобрази закона,
намира за установено следното:
По
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
частния жалбоподател против двамата длъжници БРС със заповед №260043/24.08.2020
г. е разпоредил длъжниците П. и Х. да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 2931,02 лева –
главница и законна лихва върху нея, считано от 14.07.2020 г.
За
да постанови обжалваното разпореждане БРС е счел, че е налице противоречие на
закона – чл.10А от Закона за потребителския кредит, съгласно който кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Посочил е, че кредиторът съобразно
ал.2 не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с
усвояване и управление на кредита. По отношение на договорната лихва е счел, че
същата противоречи на добрите нрави, тъй като се нарушава еквивалентността на престациите по договора и присъждането й би довело до
неоснователно обогатяване.
Съгласно
чл.411 ал.2 т.2 и 3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение когато
искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Претендираната от заявителя сума
от 1280,85 лева, представляваща допълнителен пакет за услуги, противоречи на
чл.10А, ал.2 от ЗПК, която разпоредба забранява на кредитора да иска от
потребителя заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване на
кредита. Посочената уговорка в договора е нищожна. По този начин кредиторът
цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Претендираното възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги е възможност за предоставяне на изброените в допълнителното
споразумение услуги, независимо от това дали някоя от тях ще бъде реално
предоставена на кредитополучателя по време на действие на договора. Наличието й
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.
Видно
от представеният договор за потребителски кредит, получената сума като кредит е
в размер на 4200 лева, като срокът на кредита е 36 месеца. Годишният лихвен
процент е в размер на 41,17%, а ГПР е в размер на 49,89%. В разпоредбата на
чл.19 ал.4 от ЗПК е предвидено, че годишния процент на разходите не може да
бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва от просрочени задължения в
левове и валута. При предоставяне на пакет за допълнителни услуги би се
стигнало до надвишаване на пределно допустимия размер на ГПР по договора.
Самото споразумение предвижда, че изборът и закупуване на пакет от допълнителни
услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит. Не става
ясно обаче дали описаните по допълнителния пакет услуги са предоставени и са
ползвани от длъжника. В този смисъл, първоинстанционният съд правилно е отказал
присъждане на сумата от 1280,85 лева.
Съдът
не споделя възраженията на жалбоподателя, подробно изложени в частната жалба,
за това, че заповедния съд не може да извършва преценка за валидност на договор
за потребителски кредит или отделни негови клаузи. С последните изменения в
закона на съда е дадена възможност и задължение да се произнася по
неравноправни клаузи.
Освен
посочения по-горе пакет за допълнителни услуги, първоинстанционният съд
правилно е отказал присъждането на сумата от 30 лева, представляваща такса по
тарифа по извънсъдебно събиране на задължения, както и сумата от 43,66 лева –
лихва за забава за периода 17.01.2019 г. – 31.07.2019 г. По отношение на сумата
от 30 лева – такса по събиране на задълженията, настоящата съдебна инстанция
намира, че същата е недължима, тъй като съгласно изискванията на закона при
забава или неизпълнение на плащането, предвидената законова санкция е начисляването
на лихва, но не и допълнителни суми по сключен между страните договор по силата
на ЗПК. Това произтича от разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК.
По
отношение на претендираната лихва за забава от 43,66
лева не става ясно върху каква главница се начислява – дали само върху
предоставената и невърната на падежа сума, дали върху сума от нищожния пакет за
допълнителни услуги или има включени и други суми. При това положение съдът
намира, че правилно първоинстанционният съд е отказал присъждане на тази сума.
Що
се отнася до сумата от 1011,11 лева, представляваща договорно възнаграждение с
падежи настъпили в периода от 16.03.2019 г. до 31.07.2019 г., настоящата
съдебна инстанция намира, че неправилно районният съд е отказал да я присъди. С
оглед прогласената свобода на договаряне чл.9 от ЗЗД, страните са ограничени
единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че
уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и годишния
лихвен процент от кредита не надвишава 5 пъти законната лихва съобразно чл.19
ал.4 от ЗПК, то не е налице противоречие на добрите нрави ако страните уговорят
по-голям размер от трикратния размер на законната лихва, касаещ възнаградителната лихва. В този смисъл съдът намира, че
отказът на съда да присъди посочената сума е незаконосъобразен, което налага
отмяна на атакуваното разпореждане в тази му част.
На
страната следва да се присъдят направените разноски – 15 лева – държавна такса
и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА
Разпореждане № 260020 от 24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2817/2020 г. по описа на БРС в
частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49,, бл.53Е, вх.В, представлявано от юрисконсулт
Радина Илиева за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК против солидарните длъжници П.П.П., ЕГН ********** от
гр. Б., ул. „Н. В.“ № * и С.И.Х., ЕГН **********
от гр. Б., ул. „М.“ № *, за сумата от 1011,11 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 16.03.2019 г. до 31.07.2019 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от юрисконсулт Радина Илиева, против П.П.П.,
ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Н. В.“ № * и С.И.Х., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „М.“ №
*, за сумата 1011,11 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода
от 16.03.2019 г. до 31.07.2019 г., както и за разноски в размер на 65 лева,
дължими за настоящата съдебна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 260020 от 24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2817/2020 г. по описа на БРС в
останалите му части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.