О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер
3440 Година 30.09.2019 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесети септември
Година 2019
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 1365 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно чл.
140, ал. 1 ГПК, съдът намери с оглед задължителното за настоящия съд
определение № 258/12.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2105/2019 г. на ВКС, че исковата
молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не се
представяни (чл. 183 ГПК).
Следва
да се уважи искането на ищеца и задължи ответника да представи намиращите се у
него Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услугите на територията на О., Устав на Н. и У. (чл. 190 ГПК).
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на
съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора
на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация
(доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като
се обърнат към съответен медиатор вписан в единния
публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в исковата му
молба и изразяват по същество в това, че за ползване на услугите в Ч., заплатил
1 лев с квитанция/19.9.2016 г. и 1 лев с кв./9.5.2018 г. за 1-месечна
читателска карта № 4846, 5 лева с квитанция/13.2.2019 г. за 1 годишна ч. карта,
както и депозит от 30 лева с квитанция № 44/13.2.2019 г. за заемане на две
книги за дома. Горните цени били уредени с т.1-6, т.11, приложение № 3 към чл. 53
от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на О., която била издадена с решение № 107/29.3.2012 г.
от О. С., с което били определени дискриминационни категории и цени за ч. по
следните признаци: т.11. Библиотека „Р.“, т.1. Издаване на читателска карта за
12 месеца в централна библиотека „Р.“: т 1.1. За
граждани над 16 години-5,00 лева; т.1.2. за пенсионери и инвалиди - 4,00 лева;
т. 1.3. Целева група по проект „Отворени врати" - 2,00 лева; т.1.5. Месечна
читателско карта в читалня - 1,00 лева; т.5. Граждани с адресна регистрация
извън С. О. се записват за читатели само в Централна библиотека срещу депозит
30,00 лева за заемане на един източник. Същите имат право да ползват само ЦБ и
да заемат за дома едновременно до 3 библиотечни единици. Депозитът бил дължим
на читателя след връщане на заетите документи, отписване от библиотеката и
представяне на квитанцията. Депозит, който не бил непотърсен в течение на една
година след последната дата на връщане в картона, оставал в полза на
библиотеката; т.6. Преференции: т.6.1. Деца и ученици, чиито родители или братя
и сестри са записани за читатели на библиотеката, ползват 50 % намаление от
цената на абонаментната карта; т.6.2. Освобождават се от абонамент: т.6.2.1.
Щатните и хоноровани служители на НЧ „Р.“; т. 6.2.2.
Библиотечните специалисти от Общинската библиотечна система, както и
пенсионирали се библиотечни специалисти в „Р.“; т.6.2.3. Специалистите от отдел
„Култура", Регионален исторически музей, С. художествена галерия и
литературните музеи в града - за служебно ползване; т.6.2.4. Дарители и
доброволци на библиотеката /по преценка на ръководството/ за
Искането е да се признае
за установено по отношение на ответника, че О. С. е дискриминирал ищеца при
заплащане на читателски карти в Ч. с квитанция/19.9.2016 г. 1 лев, с
квитанция/9.5.2018 г. 1 лев, с квитанция/13.2.2019 г. 5 лева и с квитанция № 44/13.2.2019
г. 30 лева при заплащане на депозит за не жител ***, да задължи ответника да
преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, и
осъди ответника да му заплати сумата от 37 лева за обезщетение на причинената
му имуществена вреда /в т.ч.: 1 лев по квитанция /19.9.2016 г., 1 лев по
квитанция/9.5.2018 г., 5 лева по квитанция/13.2.2019 г. и 30 лева по квитанция №
44/13.2.2019 г. от Библиотека „Р.“ гр. С./, която му била причинена пряко от
разпоредбите на т.1, подт.1.1. и 1.5., и т.5, към т.11,
от приложение № 3 към чл.53 от Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на О.. Претендира за сторените по
делото разноски по приложен списък.
Правна квалификация на
предявените искове съответно за установяване на нарушението – нормата на чл.
71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр, за осъждането на ответника
да преустанови нарушението и възстанови положението преди нарушението, както и
да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения - нормата на чл. 71, ал. 1,
т. 1 ЗЗДискр, и за обезщетението за вреди – нормата
на чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
С подадения в срок
отговор ответникът заема становище, че предявената искова претенция била
допустима, но неоснователна и недоказана. Оспорвал исковата претенция като
неоснователна. За да се приемело, че била осъществена пряка дискриминация било
необходимо да се установяло, че лицето било третирано по-неблагоприятно на
основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр отколкото било
третирано, било е третирано или би било третирано друго лице в сравнимо сходно
положение, за което данни и доказателства не били представени с исковата молба.
Издаването на читателска карта не представлявало ползване на библиотечна
колекция по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗОБ, а техническа услуга по
изготвяне на документ, удостоверяващ регистрацията на съответното лице за
нуждите на регионалната библиотека, поради което предвидената цена била с оглед
покрИ.е на пълните материални разходи по изготвяне,
респективно отпечатване на самия документ. Това по никакъв начин не водело до
дискриминация на ищеца, който я обуславял с определянето на различни цени на
читателските карти съобразно "дискриминационен белег". Неоснователни
били твърденията на ищеца, който попадал сред лицата с най-висока такса за
издаване на читателска карта, че било извършено недопустимо класифициране на
гражданите по социален статус, възраст и работоспособност в противоречие с чл.
4 ЗЗДискр и чл. 3 ЗОБ. Определените цени за
читателска карта били по съществото си цена за дейност по регистрация на
потребител на библиотечна услуга с цел идентификация и администриране на
неговите данни като ползвател на библиотечния фонд и предоставяните от
библиотеката услуги. По отношение на чл. 3 ЗОБ било видно, че същата задължавала
библиотеките да създават условия за ползване на техния фонд, при които всички
граждани да реализирали равни права на достъп. Конкретика
в тази насока била въведена в чл. 53 от същия закон, изискващ обществените
библиотеки да създавали оптимални условия за предоставяне на библиотечни услуги
на определени социални групи. Именно с цел осигуряване на равноправен достъп до
библиотечно обслужване били въведени по-ниски цени за регистрация на потребители
от определени категории, което не можело да се квалифицира като дискриминация
на останалите членове на обществото. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 14 ЗЗДискр не представлявали дискриминация специалните мерки в
полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и
докато тези мерки били необходими. По силата на чл. 10 и чл. 11 ЗЗДискр, изпълнението на такива мерки било вменено в
задължение на държавните и обществените органи и органите на местно
самоуправление. Пряка дискриминация била всяко по-неблагоприятно третиране на
лице на основата на съответния признак, отколкото се третирало, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства
/чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр/. Видно било, че към процесната дата 13.02.2018 г., не само ищецът, но и всяко
друго лице, което не било ученик или пенсионер, следвало да заплати 5 лева за
издаване на индивидуална читателска карта. Същевременно не били наведени конкретни
твърдения, че ищецът бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с други лица от
същата категория /възрастни/ или съответно, че такива лица били заплатили
по-малко в сравнение с него от дължимата се цена за индивидуална читателска
карта. Предвид изложеното не можело да се направи обосновано предположение по
смисъла на чл. 9 ЗЗДискр за наличие на пряка
дискриминация. Непряка дискриминация била поставянето на лице или лица,
носители на съответния признак, или на лица, които без да били носители на
такъв признак, съвместно с първите търпели по-малко благоприятно третиране или били
поставени в по-неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако от разпоредбата, критерият или
практиката били обективно оправдани с оглед законова цел и средствата за
постигане на целта за подходящи и необходими /чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр/.
В тази насока ищецът бил изложил твърдения, че попадал в най-ощетената
категория читатели по признак възраст спрямо останалите, визирани от НОАМТЦУТОСЗ.
Действително, както се сочело в исковата му молба, разпоредбата на чл. 3 ЗОБ
предвиждала, че обществените библиотеки осигурявали правото на гражданите на
равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационното обслужване.
Същевременно изразената в този текст воля на законодателя не предполагала
еднакви права и задължения на гражданите, а такива, съобразени с възможностите
им за участие в обществения живот. Въведеното изискване за осигуряване на
равноправен достъп означавало библиотеките да създават условия и да предоставят
на гражданите равни възможности да ползват услугите им, като се държи сметка за
различните потребности и нужди на отделните категории читатели. В този смисъл
било регламентираното в чл. 53 ЗОБ задължение на обществените библиотеки да
създават оптимални условия за предоставяне на библиотечни услуги на хора с
увреждания, учащи се и социално слаби граждани. С предвидените от НОАМТЦУТОСЗ
различни цени за издаване на библиотечни карти на ученици, възрастни и
пенсионери се преследвал именно принципът на равнопоставеност,
като отделните граждани били поставени при равни условия за използване на
достъпно библиотечно обслужване с оглед социалното и икономическото им
положение. Следователно, създаването на по-добри условия за специфични
категории читатели не можело да се квалифицира като дискриминиране на
останалите, доколкото това разрешение било обективно оправдано с оглед
преследваната от закона цел за равенство и права в сферата на обществените
услуги. Предвид изложените съображения, била неоснователни и недоказани
твърденията за противоправно поведение от страна на ответника.
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях
по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените
искове, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства,
твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията си срещу основателността
на същите искове.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: фискален бон – 2 бр.;
квитанция № 44/13.02.2009 г.; читателска карта на ищеца; заемна бележка и 3 бр.
квитанции.
ЗАДЪЛЖАВА ответника,
най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи
намиращите се у него Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услугите на територията на О., Устав на Н. и У., КАТО МУ УКАЗВА,
че непредставянето им в този срок съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 06.11.2019 г. от 15.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да
се изпрати и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: