Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.11.2017 г.
СГС, VI-4
състав, в открито
съд.заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело
№ 8614/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е
сезиран с искова молба от „Т.“ ЕООД, с която е предявен срещу А.М.С. иск с
правно основание чл.627 ТЗ. Твърди се от ищеца, че е имал вземане срещу „П.“
ЕООД в размер на 67 341,15 лв. – цена за продадени стоки по 39 фактури, а
за вземането е постановено в полза на ищеца решение по т.дело N 257/11 г.
на СГС. Ищецът се е снабдил с изп.лист, по който е образувано изп.дело N 20138510402494 на ЧСИ М.П., но е установено, че длъжникът не разполага с имущество,
поради което ищецът е подал молба по чл.625 ТЗ. С решение от 23.10.2014 г. на
СГС по т.дело N 2893/13 г. е открито производство по несъстоятелност на „П.“
ЕООД. Сочи се, че ответницата е управител и собственик на длъжника „П.“ ЕООД,
но не е предприела действия по уведомяване на кредиторите за изпадане на
дружеството в неплатежоспособност и не е изпълнила задължението по чл.626 ТЗ да
подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, а е продължила да
сключва нови договори от името на „П.“
ЕООД, с което е увредила кредиторите. Началната дата на неплатежоспособността е
17.11.2009 г., а извършените от ищеца доставки на стоки са през периода
17.11.2009 г. – 28.05.2010 г. Поради неизпълнение от ответницата на
задължението по чл.626 ал.2 ТЗ ищецът е претърпял вреди в размер, който се
формира от цената на продадените на длъжника стоки, както и от направените от
ищеца съд.разноски по делата срещу длъжника, който не разполага с имущество за
удовлетворение на вземанията на кредиторите. Поради поведението на ответницата
ищецът е продал стоки на неплатежоспособно дружество, което не би сторил, ако
ответницата бе подала молба по чл.626 ТЗ, и е в невъзможност да получи
дължимата цена. Иска се от ищеца ответницата да бъде осъдена да заплати сумата
от 111 200,52 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Ответницата е представила писмен отговор, с
който оспорва иска с възражението за недопустимост, защото исковата молба е
подадена преди постановяване на решението от 24.02.2016 г. по т.дело N 2893/13 г.
на СГС, с което е прекратено производството по несъстоятелност. По същество
искът се оспорва с довода, че са представени доказателства за претърпени от
ищеца вреди, но не е доказано наличието на причинна връзка между вредите и
неуведомяването по чл.626 ТЗ. Няма данни, че поради липсата на заявяване по
чл.626 ал.2 ТЗ е настъпила невъзможност ищецът да събере своето вземане.
Доказателствата са за връзка между вредата и влошеното финансово състояние на
дружеството, но не и за връзка с поведението на ответницата. Освен това
ответницата към сключване на процесните сделки с ищеца не е съзнавала, че
представляваното от нея дружество е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност и е имала намерени да уврежда кредиторите.
Ищецът е представил допълнителна искова
молба, с която поддържа иска, че
претърпяната вреда е поради неуведомяване от ответницата на кредиторите за
настъпилата неплатежоспособност и неподаване на молба по чл.625 ТЗ. Ответницата
е продължила за период от една година след изпадане на дружеството в
неплатежоспособност да сключва сделки, с което е увредила ищеца – кредитор,
защото ако бе уведомен или ако бе подадена молба по чл.625 ТЗ не би договарял с
управляваното от ответницата дружество и не би продал стоките.
Ответницата е представила допълнителен
писмен отговор, с който поддържа довода за липса на причинно-следствена връзка
между поведението на ответницата и претърпяната от ищеца вреда.
Представено е решение от 19.02.2013 г. на
СГС по т.дело N 257/11 г., с което „П.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца
сумата от 67 341,15 лв. – цена на стоки по 39 фактури, ведно със законната
лихва от 27.01.2011 г., както и съд.разноски от 4 493,65 лв.
Представено е удостоверение от 23.10.2014
г. за размера на дълга по изп.дело 20138510402494 на ЧСИ М.П., в което се
сочи, че вземането на ищеца срещу „П.“ ЕООД възлиза на 67 341,15 лв. ведно
със законна лихва, съд.разноски от 6493,65 лв. и такси от 7036,28 лв.
С решение от 23.10.2014 г. на СГС по т.дело
N 2893/13 г. е открито производство по несъстоятелност на „П.“
ЕООД и е определена начална дата на неплатежоспособността 17.11.2009 г.
С решение от 24.03.2016 г. по т.дело N 2893/13 г.
е прекратено производството по несъстоятелност и „П.“ ЕООД е заличен от ТР.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е
иск с правно основание чл.627 ТЗ.
По
допустимостта на иска. С решение от 23.10.2014 г. на СГС по т.дело N 2893/13 г. е открито производство по несъстоятелност
на „П.“ ЕООД и е определена начална дата на неплатежоспособността - 17.11.2009
г. След като е приключило производството по несъстоятелност във фазата по установяване състоянието на неплатежоспособност и нейната начална дата, предявеният на 18.12.2014 г. иск с правно
основание чл.627 ТЗ е допустим /решение № 108 от 25.11.2011 г. по т.д. № 825/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
На 24.03.2016 г. е постановено решение по
т.дело N 2893/13 г. на СГС, с
което е прекратено производството по несъстоятелност и длъжникът „П.“ ЕООД е
заличен от ТР. Доколкото не е налице висящо производство по несъстоятелност във
фазата на осребряване, налице са процесуалните
предпоставки за разглеждане на иска по същество, защото по
настоящето дело ще се прецени дали в приключилото производство по
несъстоятелност вземането на ищеца е
останало неудовлетворено, с който
факт настъпва и вредата. Вредата на ищеца
е
съизмерима с размера на неудовлетвореното му вземане към
заличения по чл. 632 ал. 4 ТЗ длъжник,
което вземане на основание чл. 739 ал.2 ТЗ се погасява.
В производството
по несъстоятелност не е проведена фаза на
предявяване и приемане на вземанията на кредиторите, поради което вземането на ищеца срещу
заличения длъжник подлежи на установяване в настоящия процес. По силата на решение
от 19.02.2013 г. на СГС по т.дело N 257/11 г. „П.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 67 341,15 лв. –
цена на стоки по 39 бр. фактури, ведно със законната лихва от 27.01.2011 г.,
както и съд.разноски от 4 493,65 лв. Решението е формирало сила на
присъдено нещо, поради което на основание чл.298 ал.1 ГПК съдът приема за
установено, че в полза на ищеца е съществувало вземане в размер на 67 341,15 лв. – цена на стоки по издадени
от ищеца 39 бр. фактури, както и вземане за законната лихва.
Тъй
като не е проведена фаза по осребряване имуществото на длъжника в
производството по несъстоятелност и е постановено решение по чл.632 ал.4 ТЗ, съдът
приема, че е налице невъзможност ищецът в качеството на кредитор да предяви вземането
си, както и да получи удовлетворение от осребряване на включеното в масата на
несъстоятелността имущество. С решението за прекратяване на производството по
несъстоятелност и заличаване на длъжника настъпва правният ефект на чл.739 ал.2 ТЗ, изразяващ се в погасяване на неудовлетвореното вземането за цена и
за законна лихва. С настъпване на правните последици по чл.739 ал.2 ТЗ настъпва
и имуществената вреда за ищеца, защото окончателно отпада възможността за удовлетворение
на вземането в производството по несъстоятелност. Обстоятелството, че спрямо длъжника е
постановено решение по чл. 632 ал. 4 ТЗ след изтичането на едногодишния срок по чл.
632, ал. 2 от вписване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ не води до липса на
активна материална легитимация на ищеца и не изключва наличие на пряка причинно - следствена връзка между
неизпълнението на задължението по чл. 626 ТЗ и вредите кредитора, съизмерими с
вземането му към заличения по чл. 632, ал. 4 ТЗ търговец /решение № 194 от 09.05.2016 г. по т.д. № 2824/2014 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
При
тези факти съдът намира за установено, че за ищеца е настъпила имуществена
вреда в размер на 67 341,15 лв. /за цена на стоки/ и в размер на законната
лихва, които вземания като неудовлетворени в производството по несъстоятелност
на длъжника „П.“ ЕООД са погасени на основание чл.739 ал.2 ТЗ.
Не
се спори, че към началната дата на неплатежоспособността - 17.11.2009 г., а и
през периода 17.11.2009 г. – 28.05.2010 г., когато ищецът е продал на длъжника
стоки по 39 бр.фактури, ответницата е била управител на длъжника. Началната
дата на неплатежоспособността е 17.11.2009 г., но не са представени
доказателства за факта, че ответницата е знаела за изпадането на управляваното
от нея търговско дружество в състояние на неплатежоспособност. Към началната
дата на неплатежоспособността ответницата е била управител, а и едноличен
собственик на капитала, имала е достъп до търговските книги на търговското
дружество, но това не означава, че е знаела за възникналото на 17.11.2009 г.
състояние на неплатежоспособност.
По
делото е представено заключение на ССЕ, прието по т.дело N 2839/13 г., но това заключение може да има
доказателствена стойност за определени факти и обстоятелства само по т.дело N 2839/13 г. Следва да се спомене, че за установяване
състоянието на неплатежоспособност и началната дата са необходими специални
икономически знания за преценка на съотношението между активи и пасиви,
формирането на коефиценти за ликвидност и определяне на тяхната тежест за
икономическото състояние на предприятието. Освен това годишните финансови
отчети не се изготвят от управителя на дружеството. По делото няма данни, че
ответницата е съзнавала, че стойностите по финансовите отчети обуславят ниски
показатели на коефицентите за ликвидност и състояние на неплатежоспособност от
17.11.2009 г.
От
вписванията в ТР се установява, че ответницата е прехвърлила притежаваните от
нея дружествени дялове на 01.04.2011 г. – почти една година след последната
продажба на ищеца на 28.05.2010 г. и година и половина след началната дата на
неплатежоспособността. Прехвърлянето на собствеността върху капитала може да се
приеме за индикация, че ответницата е знаела за състоянието на
неплатежоспособност, но към момент, предхождащ сключване на договора за
прехвърляне на дялове от 16.02.2011 г. Към 17.11.2009 г., а и към
последната продажба на стоки от 28.05.2010 г., няма категорични данни, че
ответницата е знаела за изпадането в състояние на неплатежоспособност. Няма
данни за поведение на ответницата по разпореждане с активи, теглене на пари и
т.н., насочено към увреждане на кредиторите, от което да се направи извод, че е
знаела за неплатежоспособността от 17.11.2009 г. Съдът приема за недоказано ответницата
да е знаела към 17.11.2009 г., че управляваното от нея търговско дружество е
изпаднало в състояние на неплатежоспособност.
Следователно не може да се приеме, че от 17.12.2009 г. е налице виновно
неизпълнение на задължението по чл.626 ТЗ. Дължимата грижа по чл.302 ТЗ не
включва задължение за управителя да назначава експертна проверка за нивата на
коефицентите за ликвидност.
На следващо място - от събраните по делото
доказателства не се установява и наличието на причинна връзка между факта на
неподадена от ответницата молба по чл.626 ТЗ до 17.12.2009 г. и настъпилата за
ищеца вреда, съизмерима с размера на неудовлетворените му вземания, които на основание чл.739 ал.2 ТЗ са
погасени с прекратяване на производството по несъстоятелност. Според съда
невъзможността ищецът да събере своето вземане поради погасяването му на
основание чл.739 ал.2 ТЗ е в пряка причинна
връзка с влошеното финансовото състояние на длъжника. Именно това финансово състояние и по-конкретно липсата на
имущество, което да послужи за удовлетворение на кредиторите, е причината за
неудовлетворение на вземанията на ищеца и за тяхното погасяване на основание
чл.739 ал.2 ТЗ.
Обстоятелството,
че към продажбите на стоките по 39-те фактури длъжникът е бил в състояние на
неплатежоспособност, не е основание за доказателствения извод, че ако бе подадена от
ответницата молба за откриване на производство по несъстоятелност до 17.12.2009
г., не би настъпила невъзможност за удовлетворение вземанията на ищеца. В този
смисъл съдът приема, че имущественото състояние на длъжника, който в производството
по несъстоятелност не притежава имущество, е причината за невъзможността ищецът
да се удовлетвори. Както се спомена, претърпяната от ищеца вреда, съизмерима
с неговите неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания,
настъпва с настъпване на правните последици по чл.739 ал.2 ТЗ. Следователно за
основателността на иска за обезщетение на тези вреди е необходимо
невъзможността за удовлетворение на вземането да е пряк резултат и следствие
именно от неподаването от ответницата на молба по чл.626 ТЗ. В случая обаче претърпяната
от ищеца вреда, съизмерима с неговите неудовлетворени в производството по
несъстоятелност вземания, е в пряк резултат с липсата на имущество на длъжника,
което да послужи за удовлетворение. Не е налице причина връзка между
неподаването в срок на молба по чл.626 ТЗ и претърпяната от ищеца вреда, съизмерима с неговите неудовлетворени в
производството по несъстоятелност вземания.
Лошото управление на търговското дружество
длъжник, което не притежава в имуществото достатъчно активи и натрупва
задължения, е първоизточникът, който поставя началото на цялата верига от
правни последици, последната от които е погасяване вземането на ищеца поради
липса на имущество, с което настъпва и окончателно невъзможността за
удовлетворение. Неподаването на молба от ответницата по чл.626 ал.2 ТЗ не стои
в причинна връзка с претърпяната от ищеца вреда, съизмерима с неговите
неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания, които са погасени
на основание чл.739 ал.2 ТЗ.
Би могло да се приеме, че неподаването в срок на
молбата по чл.626 ал.2 ТЗ е в причинна връзка с претърпяната от ищеца вреда,
ако бе доказано, че към изтичане на срока по чл.626 ТЗ /17.12.2009 г./ длъжникът
е притежавал активи, от които ищецът би могъл да удовлетвори при
своевременно откриване на производство по несъстоятелност, защото с откриване
на производството се постановява общ запор и възбрана, които запазват активите
в имущество, за да послужат за удовлетворение на кредиторите от масата на
несъстоятелността. Няма обаче никакви данни, дори не се твърди, че към
изтичане на срока по чл.626 ал.1 ТЗ, а и след това, в имуществото на длъжника
са съществували активи, от които ищецът хипотетично би могъл да се удовлетвори,
ако бе открито производство по несъстоятелност по подадена в срок до 17.12.2009
г. молба от ответницата. Следва да се спомене, че няма данни, дори не се
твърди, след началната дата на неплатежоспособността да са извършени разпоредителни
сделки, с които да са намалени активите в имуществото на длъжника. Това означава, че от 17.12.2009 г., когато
изтича срокът по чл.626 ТЗ, до постановяване на решението от 23.10.2014 г. за откриване на производство не е настъпила промяна в
икономическото и финансовото състояние на длъжника, вследствие на която промяна да са намалели активите, които да
послужат за удовлетворение. След като не е налице намаляване на активите след
17.12.2009 г., не може да се приеме, че невъзможността за удовлетворение на
ищеца поради липса на имущество е в резултат на неподадената до 17.12.2009 г.
молба по чл.626 ТЗ.
При тези факти съдът намира, че дори и да бе
подадена в срока по чл.626 ал.1 ТЗ молба от ответницата /17.12.2009 г./ и
своевременно да бе открито производство по несъстоятелност, биха настъпили за
ищеца вредите, съизмерими с неудовлетворените вземания, които са погасени. Това
подкрепя доказателствения извод за липса на причинна връзка между неподаването
на молба по чл.626 ал.2 ТЗ и настъпилите за ищеца вреди.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ако бе подадена от
ответницата молба за откриване на производство по несъстоятелност, ищецът не би сключил договорите за продажба. Съдът не
споделя този довод, защото при обявяване в ТР на основание чл.629 ал.1 ТЗ
останалите търговци се уведомяват за подадената от длъжника молба, но не и че
търговецът в действителност се намира в състояние на неплатежоспособност.
Молбата може да бъде отхвърлена с решение на съда, респ. производството по нея
да бъде прекратено поради неотстраняване на нередовности. Освен това подаването
на молба от длъжника не ограничава правото му да участва в търговския оборот и
да сключва сделки. Не би могло да се приеме, че при подадена от ответницата
молба до 17.12.2009 г. ищецът със сигурност не би сключил процесните продажби,
защото е предвиждал, че вземанията му ще бъдат погасени на основание чл.739
ал.2 ТЗ.
Освен това задължението по чл.626 ТЗ за подаване на молба е с оглед
охраняване имуществото, което ще послужи за маса на несъстоятелността, защото
при своевременното откриване на производство се постановява общ запор и
възбрана и се назначава синдик - с цел
съхраняване на активите в имуществото, от които да се удовлетворят кредиторите
и с цел преустановяване да се натрупват задължения към нови кредитори, които да
конкурират кредиторите със съществуващи вземания към началната дата на
неплатежоспособността.
Задължението
по чл.626 ТЗ няма за цел да извади от
търговския оборот длъжника, защото дори и при открито производство по
несъстоятелност той продължава своята дейност и може да сключва сделки с
разрешение на синдика – чл.635 ал.1 ТЗ. В този смисъл отговорността по чл.627 ТЗ за неизпълнение на задължението по чл.626 ТЗ е за вредите, които са
причинени от намаляване на активите поради неподадена молба и несвоевременно открито производство, както и
за вредите от натрупване на нови задължения към конкуриращи кредитори, които
затрудняват удовлетворение на вземанията на кредиторите със съществуващи към
началната дата на неплатежоспособността вземания. Това са все вреди, свързани с
невъзможност за удовлетворение от масата на несъстоятелността.
Важно е да се отбележи, че молбата на длъжника се обявява в ТР, а
предназначението на това обявяване е да уведоми кредиторите за възможността те
да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност с оглед точно
установяване на началната дата на неплатежоспособността. Обявяването на молбата
в ТР няма за цел да предпазва от сключване на нови сделки, а има отношение към
образуване на производство по чл.625 ТЗ молба на кредитор. Подаването на молба
от длъжника и нейното обявяване в ТР няма отношение към възможността за
сключването на сделки от длъжника, поради което и неподаването на молба от
ответницата не е причината ищецът да сключи договорите за продажба на стоки.
Доколкото не се твърди от ищеца, че при своевременно подадена
молба би било постановено решение за прекратяване на дейността на длъжника,
извън предмета на спора е дали са били налице условията за прекратяване на
дейността преди процесните продажби на стоки по фактури и дали при прекратяване
на дейността не биха настъпили вредите за ищеца. Тези факти не са въведени като
основание на иска.
С
оглед на изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.“ ЕООД срещу А.М.С.
иск с правно основание чл.627 ТЗ за сумата от 111 200,52 лв. – обезщетение
за имуществени вреди от неизпълнение на задължението в качеството на управител
на „П.“ ЕООД да заяви искане по чл.626 ТЗ.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: