Р Е
Ш Е Н
И Е № 1487
03.12.2018г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На 30.10.2018г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХОВА
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова
в.гр.дело № 615 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С решение № 4220
от 01.12.2017 г. по гр.д. № 15582/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІV
гр.състав е разпределено ползването на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на
съсобствен недвижим имот, представляващ незастроена част от поземлен имот с
идентификатор 56784.522.250 по КК и КР на гр. Пловдив с площ от 814 кв.м.,
съобразно скица-проект „вариант седми“- лист 240 от делото, както следва:
на Д.Т.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН
**********, е определен за ползване дял първи, означен на скицата с букви
С-О-Я1(последната представляваща пресечната точка между пунктираната линия и
границата на имота с ул. ***)-Ю-А1-Ф-С и Н-П-Б1-Р-А2-М-Н, колориран в червен
цвят;
на
З.Н.К., ЕГН **********, е определен за ползване дял втори, означен на
скицата с букви А-Б-В-Г-Д-Е-А и Р-Б1-У-Т-Р, колориран в жълт цвят;
на Дружество за приятелство
с народите на Русия и ОНД, Булстат *********, ф.д. № 21/1991г. на ОС-Пловдив,
определя за ползване дял трети, означен на скицата с букви Д1-С-Ф-А1-Ю-Щ-Д1,
колориран в кафяв цвят;
за общо ползване на
Д.Т.Т., ЕГН **********, А.Т.Т., ЕГН **********
и З.Н.К., ЕГН ********** е определена площта, означена с букви Ж-Е-Д-Г-В-Б-Н-Л-М-А2-Р-Т-Х-К-И-З-Ж, колориран в
зелен цвят;
за общо ползване на Д.Т.Т.,
ЕГН **********, А.Т.Т., ЕГН ********** и Дружество за приятелство
с народите на Русия и ОНД, Булстат *********, ф.д. № 21/1991г. на ОС-Пловдив,
е определена площта,
означена с букви Ц-Х-Т-У-О-С-Д1-Ц,
колориран в син цвят.
за общо ползване
на Д.Т.Т., ЕГН **********, А.Т.Т., ЕГН **********
и Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройстово, е определена площта, означена с букви Я-Ш1(представляваща пресечна точка между
предната част на гараж-„МС“ и границата на имота)-Ч1(представляваща пресечна
точка между предната част на гараж-„МС“ и пристройка)-Щ-Ю-Я1(представляваща
пресечната точка между пунктираната линия и границата на имота с ул. ***)-Я,
колориран отново с червен цвят, като между букви Ю и Я1 площта се означава от
пунктираната линия.
Скица-проект
„вариант седми“ за разпределение на ползване на поземлен имот с идентификатор 56784.522.250 по КК и КР на гр. Пловдив от заключението на приетата
ДСТЕ- лист 240 от делото, подписана от съдията, е приета да се счита неразделна
част от решението.
З.Н.К., ЕГН **********, е осъдена да заплати на Д.Т.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т.,
ЕГН **********, сумата от 99 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
производството.
Дружество за приятелство
с народите на Русия и ОНД, Булстат *********, ф.д. № 21/1991г. на ОС-Пловдив,
е осъдено да заплати на Д.Т.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********, сумата
от 21 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството.
Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройстово,
е осъдена да заплати на Д.Т.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********, сумата
от 42 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството.
Недоволни от така постановеното решение
са останали страните „Дружество за приятелство с
народите на Русия и ОНД“, З.Н.К., Д.Т.Т. и А.Т.Т., като всеки от тях е
депозирал въззивна жалба срещу решението.
„Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД“, чрез адв.В.К., е подало въззивна
жалба вх.№ 71725/ 15.12.2017 г., с която счита
първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и оспорва
разпределеното ползване между страните по „вариант седми“. Посочва, че
строителството на комплекса Културно административна сграда Дом на
Българо-съветската дружба Пловдив е извършено със средства на Общонародния
комитет за Българо-съветската дружба, понастоящем
преименувано във Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, на която
Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД е неотменна част.Оспорва
изводите на първостепенния съд, че Държавата е собственик на гаража в процесния
имот. Твърди, че гаражът е построен въз
основа на Разрешение за проучване и проектиране и преустройство на пристройка
от 1972 г. въз основа на отстъпено право на строеж върху процесното дворно
място изцяло със средства на дружеството. Искането към въззивния съд е да
отмени решението изцяло и вместо него да постанови друго, с което да разпредели
ползването съобразно скица-проект „вариант три“ или „вариант четири“ с
твърдението, че това е най-оптималният вариант за разпределение на ползването.
По въззивна жалба вх.№ 71725/ 15.12.2017 г. са депозирани два отговора
вх.№ 13498/02.03.2018 г. и вх.№ 13155/01.03.2018 г. от Д.Т.Т. и А.Т.Т., с които оспорват същата и излагат доводи, че
Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД не е собственик на пристройката
и на гаража в имота.
З.Н.К., чрез адв.В.К., е подала въззивна
жалба вх.№ 73681/28.12.2017 г. срещу
първоинстанционното решение, с която оспорва правните изводи на съда, че
сградата с идентификатор 56748.522.250.2 с площ от 21 кв.м. с предназначение –
хангар, депо, гараж, построена по време когато земята е била държавна
собственост, е по приращение държавна собственост – чл.92 от ЗС. Поддържа, че
имотът в гр.Пловдив, ул. „***“ № 25 е бил застроен и отчужден за обществено
мероприятие с Разпореждане № 639/31.12.1971 г. на МС на НРБ. С решение №117 от
16.10.2071 г. ИК на ГНС – Пловдив е отстъпил безвъзмездно правото на строеж за
построяване на пристройка и преустройство на съществуващата сграда по одобрен
архитектурен проект за дом на Окръжния комитет на Българо-съветските дружества –
Пловдив. По отношение на постройката от 21 кв.м. – хангар, депо, гараж се позовава
на чл.2, ал.1, т.4 ЗОС(изм.ДВ бр.96 от
05.11.1999 г.) и твърди, че съгласно тази
разпоредба процесната пристройка следва да принадлежи на Община Пловдив, а не
на държавата както е приел съда. Изразява становище, че съдът необосновано е
отхвърлил „вариант пет“ по проекта на вещото лице, а така нареченият „вариант
седем“ от проекта за разпределение се явявал осми, което естествено
рефлектирало върху размера на ползваните площи от дворното място, определени за
всяка една от страните съгласно предложените варианти от вещото лице за
разпределяне ползването на дворното място от съсобствениците и носителите на
вещното право на строеж.Твърди се нарушение на закона и необоснованост на
съдебния акт. Иска се неговата отмяна. Правят се доказателствени искания, а
именно изискване на отчуждителна преписка, за да се изясни отчуждаването и
оценката на постройката с предназначение хангар, депо,гараж с площ от 21 кв. м.
По това доказателствено искане съдът с разпореждане се е произнесъл като го е
оставил без уважение. Към тази жалба има уточнение на същата направено от
самата З.Н.К., постъпило в съда на 28.12.2017 г., в което по същество също се
иска да се отмени съдебното решение, с което разпределението е по „вариант
седми“ от скицата-проект на вещото лице.
По въззивна жалба вх. № 73681/28.12.2017
г. са депозирани два отговора вх.№ 13497/02.03.2018
г. и вх.№ 13154/01.03.2018 г. от Д.Т.Т. и А.Т.Т., с
които оспорват твърденията за собствеността на Община Пловдив върху гаража.
Посочват, че Община Пловдив не е съсобственик, нито носител на ограничени вещни
права в имота и поддържа, че собствеността им е възстановена на основание
ЗВСОНИ по отношение на одържавения по реда на ЗОЕГПНС имот на Л. Д. П. и
решение 94/16.03.1966 на ПРС. Позовават се на решение по гр.д.№ 891/2006 г- на
ІV-то г.о. на ВКС, с което е отхвърлен предявеният иск от Е. Д. П. и Б. Д. Л.
срещу Община Пловдив за ревандикация на 2/3 ид.ч. от дворното място и от
жилищната сграда в него.
Д.Т.Т. и А.Т.Т., чрез адв.Д.К., са
подали въззивна жалба вх.№ 70/02.01.2018г., с която първоинстанционното решение се атакува като неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и съществени процесуални
нарушения и необосновано. Оспорва се възприетият от съда вариант седми на СТЕ
за разпределяне на ползването на съсобствения имот като се твърди, че с посоченото
разпределение са нарушени принципите на справедливо разпределение. Поддържа, че
Дружество за приятелство с народите на
Русия и ОНД не е правоприемник на Общински комитет и Дом на Българосъветската
дружба – гр.Пловдив, което е собственик на пристройката съгласно представения
по делото констативен нотариален акт № 104/1990 г. Посочва, че пристройката в
имота е изградена съгласно строително разрешение № 83/04.04.1973 г., издадено
на основание Решение № 117 от заседание на ИК на ГНС, Пловдив, взето с Протокол
№ 25 от 16.10.1973 г., одобрено с Решение № 142 на ИК на ОНС, гр.Пловдив, взето
с протокол № 14 от 13.11.1973г. Поддържа, че отстъпеното право на строеж е на
Окръжния комитет на Българо Съветска Дружба /а не на Общински комитет и Дом на
Българосъветската дружба – гр.Пловдив/ на осн.чл.38 от Правилника за държавните
имоти и чл.47 от Инструкцията за приложението му. Позовава се на чл.148 от
Закона за лицата и семейството и сочи, че след прекратяване на сдружението
имуществото му се предава на държавата. Оспорва изводите на районния съд
относно статута на построения в имота Склад – сграда с идентификатор
56784.522.250.2 и твърди, че след като цялото дворно място се реституира, то
този търпим строеж следва статута на дворното място. Впоследствие е постъпила
нова жалба само от Д.Т.Т., която има характер на уточнение и
допълнение към предходната жалба.
По тази въззивна жалба е постъпил писмен
отговор вх. № 12 413/27.02.2018 г. от „Дружество за приятелство с народите
на Русия и ОНД“, с който се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна
и се поддържа, че Дружеството е собственик на пристройката и на гаража в
процесния недвижим имот.
ПОС
след като констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени от надлежни
страни по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и
допустимо съдебно решение, разгледа въззивните жалби по същество, както следва:
Предявеният иск е с правно основание чл.
32, ал.2 от ЗС.
Съдът е сезиран с иск за разпределение на
реалното ползване на поземлен имот с идентификатор
56784.522.250 в гр. Пловдив при квоти 2/3 ид.ч. за Д.Т.Т. и А.Т.Т. и 1/3 ид.ч. за З.Н.К.. Твърденията в исковата молба
са, че в този имот има две сгради- стара сграда и
нова пристройка като собственик на първия етаж на старата сграда е З.Н.К., а на
втория етаж и таванския етаж - Д.Т.Т.
и А.Т.Т.. Посочва се, че пристройката е изградена
съгласно строително разрешение от 1973г. и като неин собственик се легитимирал
Общински комитет и дом на Българо-съветската дружба- гр. Пловдив - съгласно
констативен нотариален акт от 1990 г. Понастоящем тази сграда се стопанисвала
от Дружество за приятелство с народите
на Русия и ОНД, която обаче не била негова собственост. Поддържа се, че собственик
на пристройката е държавата, която е придобила собствеността след
прекратяването на Общински комитет и дом на Българо-съветската дружба. Предвид спора
за собственост предявява претенцията си срещу Държавата и дружеството. Ищците заявяват, че не са съгласни с начина на
разпределение на ползването и преминаването в съсобственото дворно място.
Посочват, че към настоящия момент ответницата З.К. без тяхно съгласие е
монтирала павилион в имота и машина за кафе откъм ул.“***“ като за целта без
тяхно съгласие е демонтирала съществуващата ограда и е оградила определена част
от двора.Твърди се, че ответницата заключва вратата откъм ул.“***“ и ищците
нямат достъп до сградата.
С оглед предявените претенции от ищците
първостепенният съд е конституирал като ответници по делото Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД и
Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с
пълномощник Областен управител на Област Пловдив.
По делото е постъпил отговор
на исковата молба от З.К., която не оспорва правните и фактическите
обстоятелства в исковата молба. Позовава се на установеното през годините
ползване на имота от страните съобразно правото им на собственост и
разположението на собствените им обекти в сградата.
Постъпил е и отговор от Държавата,
чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с пълномощник
Областен управител на Област Пловдив, с който се заявява, че искът е
недопустимо предявен спрямо държавата, тъй като не е собственик на
пристройката.
„Дружество за приятелство с
народите на Русия и ОНД“ също е подало отговор, с който взема становище за
основателност на претенцията. Твърди, че дружеството е собственик на
пристройката. Общонародния комитет за Българо-съветската дружба бил вписан през
1957г. по фирмено дело 5/1957 на народния съд, като били обособени и
самостоятелни поделения, едно от които Общински комитет и дом на
Българо-съветската дружба- гр. Пловдив. Със заповеди от 1971 и 1972г. имотът на
ул. **** № 25 се прехвърлил на Окръжен комитет на Българо-съветската дружба-
поделение на Общонародния комитет. През 1990г. било взето решение за
преструктурирането на Общонародния комитет и поделенията във „Федерация
България-СССР“, която станала техен правоприемник. Било взето решение и
общинските поделения да се обособят като самостоятелни юридически лица.
Промените били вписани с решение на СГС от 1991. След това е променено
наименованието във „Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД“, като
едно от тях било Общински комитет и дом на Българо-съветската дружба- гр.
Пловдив. Дружество за приятелство със съветските народи- Пловдив било СНЦ
регистрирано с удостоверение за правоприемници от 1990, дадено от председателя
на Общонародния комитет за Българо-съветската дружба в ПОС с решение от 1991г.,
като самостоятелно юридическо лице член на „Федерация България-СССР“. С решение
от 1992г. било преименувано в „Дружество за приятелство с народите на Русия и
ОНД“. Със заповед от 1992г.
председателят на федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД- София,
отписва сградата на ул. *** № 25 и я прехвърля на „Дружество за приятелство с
народите на Русия и ОНД“.
ПОС след като взе предвид оплакванията във въззивните
жалби, становищата на въззиваемите страни относно въззивните жалби, както и
след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
При предявен иск с правно основание чл.
32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен спор, а замества липсващото мнозинство
от съсобствениците и постановява най-целесъобразното ползване на общата вещ.
Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова мнозинство не
може да се формира, като в тази насока е налице и задължителна съдебна практика
отразена в ТР № 13/2013 г. на ОСГК на ВКС. Поради което всеки иск за
разпределяне ползването на съсобствена вещ се явява допустим.
В производството по чл.32, ал.2 от ЗС следва
да участват всички съсобственици на поземления имот и носители на ограничени
вещни права, като в това производство
съдът е длъжен да разгледа и всички направени възражения относно правата на
страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни
права /Тълкувателно решение № 13 от
10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК/
По делото не се
спори относно съсобствеността върху поземления имот и квотите на страните върху
него - 2/3 ид.ч. за Д.Т.Т. и А.Т.Т. и 1/3 ид.ч. за З.Н.К.. Безспорни са и правата на
съсобствениците на земята върху постройката с идентификатор 56784.522.250.1 – като собственик
на първия етаж се легитимира З.Н.К., а на втория етаж и таванския етаж - Д.Т.Т. и А.Т.Т.. Тези обстоятелства са
приети за безспорно установени по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада на първостепенният съд, обективиран в определение от 20.04.2017г.
Страните не са възразили срещу така
приетите от първостепенния съд безспорни обстоятелства, във
въззивните жалби също не се релевират възражения срещу тях.
Поставеният пред
съда въпрос е за собствеността върху двуетажната пристройка и върху сграда с идентификатор 56784.522.250.2 с площ от 21
кв.м. и предназначение- хангар, депо, гараж, като относно тях не се спори, че
са изградени след отчуждаването на земята.
По отношение на
двуетажната пристройка в имота, съдът намира следното: По делото не се спори и
от представените съдебни решения се установява, че от Л. П. /наследодателка на
Б. Д. Л. и Е. Д. П., последната наследодателка на ищците по делото/ с решение
от 16.07.1949 г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС са отчуждени 2/3 ид.ч. от
мястото и от сградата откъм лицевата част на парцела, състояще се от партер и
етаж в гр.Пловдив, ул.”***” № 25. През 1966 г. е извършена делба, при която
държавата е получила втория етаж, заедно с целия тавански етаж и 2/3 ид.ч. от
дворното място, а съсобственицата Е.С. – първия етаж и 1/3 ид.ч. от мястото и
от общите части на сградата. Последните са били прехвърлени от Е. С. на З. Н. К., впоследстивие са били отчуждени на
осн.чл.101 от ЗС, но отчуждаването е отменено с решение по адм.д. № 3546/93 г.
на Пловдивски окръжен съд.
Със заповеди № 1027
от 15.11.1971 г. и № 535 от 23.03.1972 г. имотът е бил предоставен за
безвъзмездно ползване на Окръжния комитет на Българо-съветската дружба. С решение 117, взето с протокол № 25 от 16.10.1973 г. ИК на
ГНС-Пловдив е отстъпил безвъзмездно право на строеж за построяване на
пристройка и преустройство на съществуваща сграда по одобрен архитектурен
проект на Окръжен комитет на българо-съветската дружба върху държавен имот на
ул.“***“ № 25 - Пловдив, което решение е одобрено с решение № 142 на ИК на ОНС
– гр.Пловдив, взето с протокол № 14/13.11.1973 г.
С
Нотариален акт за собственост на недвижим имот - констативен акт № 104, том 8, дело 5760 от 17.10.1990г., при
издаването на който са представени горепосочените решения, ведно със
строително разрешение и протокол за дадена строителна линия от 1973г.,
е удостоверена собствеността върху изградената постройка. Съгласно констативния
нотариален акт собственик на пристройката е Общински комитет и Дом на
българо-съветската дружба-гр.Пловдив като правоприемник на Окръжен комитет на
българо-съветската дружба, видно от представеното удостоверение от 05.07.1990
г. на Общонароден комитет на българо – съветската дружба / л.83, ПРС/, което е
и посочено като приложен документ, послужил за издаването на констативния нотариален акт. С
решение на VІІ на национална конференция на движението за българо – съветска
дружба, състояла се на 15.12.1990 г., е учредена Федерация за приятелство
„България-СССР“ като правоприемник на активите и пасивите на Общонародния
комитет и неговите поделения в центъра и страната. Регистрирани са и промени в
Общонародния комитет за българо – съветската дружба, което е преименувано във
Федерация за приятелство „България-СССР“ с решение от 30.04.1991г. Съгласно
чл.23 от Устав за дейността и устройството на Федерация за приятелство
„България-СССР“, последната е правоприемник на финансовото и материалното
имущество на Общонароден комитет за българо-съветската дружба и на неговите поделения
в страната – комитети, домове, клубове и други форми на собственост. С решение
от 15.05.1993 г. е променено наименованието Федерация за приятелство
„България-СССР“ на „Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД“. С
удостоверение № РД-10-317/16.09.1996 г. федерацията удостоверява, че Дружество
за приятелство с Русия и ОНД – гр.Пловдив е поделение на федерацията, със заповед
№ 38/ 02.12.2002 г. пристройката е отписана от счетоводните книги и е
прехвърлена на Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД, в удостоворение
на л.95 федерацията сочи Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД –
гр.Пловдив като правоприемник на Общински комитет и Дом на българо-съветската
дружба гр.Пловдив и собственик на имота на ул.“***№ 25, по нотариален акт №104,
том8, дело 5760/1990 г. Това обстоятелство е удостоверено и от Община Пловдив/л.92, ПРС/.
Поради
това ответното „Дружество за
приятелство с народите на Русия и ОНД“ се легитимира като собственик на пристройката
по силата на учреденото право на строеж и правоприемство. В тази насока съдът
споделя правните изводи на първостепенния съд, че заповедта за отписване от
счетоводните книга на имота от федерацията няма вещно действие, тъй като
пристройката е собственост на дружеството по силата на учреденото право на строеж и правоприемство. По
отношение на тази пристройка не е настъпила реституция, тъй като същата е
изградена въз основа на учреденото право на строеж и не се твърди, както не се
установява да е налице хипотезата на
чл.97 от ЗС.
По отношение на сграда с
идентификатор 56784.522.250.2 с площ от
21 кв.м. и предназначение- хангар, депо, гараж, съдът счита следното: Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост
/ЗОЕГПНС/, които са собственост на
държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на
еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени. Когато отчужденият застроен имот е застроен допълнително със сгради,
възстановява се мястото, но не и построените допълнително сгради, тъй като
съгласно чл. 1 и 2 ЗВСОНИ
имотите се възстановяват до размера, в който са били одържавени.
Възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ няма действие спрямо
имоти, непринадлежащи към момента на одържавяването на правоимащите лица по
този закон. За построените допълнително сгради възниква суперфициарна собственост в полза на държавата. Реституцията на
терена, която по ЗВСОНИ
настъпва по силата на закона, е без значение за новопостроените, след
одържавяването сгради, чийто статут е аналогичен на строеж върху чужд имот,
като отношенията със собственика на терена се уреждат съгласно чл. 63 ЗС,
приложим към суперфициарната собственост.
Безспорно е, че сградата с идентификатор 56784.522.250.2 с площ от 21 кв.м. и
предназначение- хангар, депо, гараж, не е съществувала
към момента на одържавяване на дворното място, а е построена след това. Тази
сграда представлява самостоятелен обект на собственост, обстоятелство, който не
се оспорва от страните и се удостоверява от представената с исковата молба
скица на поземления имот, в който сградата е заснета като самостоятелен обект.
Ето защо съдът намира, че последвалата
реституция на дворното място не е породила действие за тази самостоятелна
сграда, тъй като при реституцията се възстановява само това, което е отчуждено,
но не и новопостроеното, което има самостоятелен статут на отделна сграда. Поради
това сграда с идентификатор 56784.522.250.2 с
площ от 21 кв.м. и предназначение- хангар, депо, гараж, е суперфициарна
собственост на Държавата, предвид момента на построяването й и при приложение
института на приращение по чл.92 от ЗС. Тази сграда е търпим строеж, съгласно
Удостоверение за търпимост № 15 от 07.12.2016 г. изд. от Община Пловдив, което е прието от първостепенния
съд в откритото съдебно заседание на 19.06.2017 г. при заявено съгласие от
всички страни по делото.
При тези изводи съдът намира за
неоснователни възраженията, че държавата не е собственик на гаража.
Неоснователни са претенциите на ищците, че гаражът следва съдбата на реституцията
на дворното място. Това възражение се прави едва във въззивната инстанци. В
първоинстанционното производство ищците не са твърдяли и не са доказвали
собственически права върху гаража. В случая, построеното след одържавяването остава в собственост на
собственика на земята към момента на изграждане на сградата. В този случай това
е Държавата, тъй като тя е била собственик на земята към момента на построяване
на сградата.
Съдът не възприема възражението на З.К.,
че гаражът е общинска собственост с твърдението, че имотът е бил отчужден за
обществено мероприятие. По делото е представено Решение № 1351/07 от 16.01.2008 г. по гр.д.№ 891/2006 г. / по
описа на ІV-то „а” г.о./ на ВКС, с което
е отхвърлен иск по чл.108 от ЗС на Е. Д. П. и Б. Д. Л. срещу Община Пловдив за
ревандикация на 2/3 ид.ч. дворното място и старата постройка. Съгласно
последното Община Пловдив никога не е владяла или държала спорния по делото
имот, както и за него не е бил съставен акт за общинска собственост.
Съдът намира за неоснователни
твърденията на „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД“, че е
собственик на гаража. По делото не се доказва възражението във
въззивната жалба, че гаражът е изцяло построен със средства на дружеството,
както и че се владее и ползва от него от 1972 г. до настоящия момент. По делото
не са ангажирани доказателства за строителството на гаража, както не се доказва
за него да е учредено право за строеж. Представените решение
117, взето с протокол № 25 от 16.10.1973 г. от
ИК на ГНС-Пловдив, решение № 142 на ИК на ОНС – гр.Пловдив, взето с
протокол № 14/13.11.1973 г. и констативен нотариален акт № 104, том 8, дело 5760 от 17.10.1990г.,
удостоверяват учредяването на правото на строеж само за пристройката и нейното
строителство, но не и за гаража. Обемът на правото на строеж се определя от
одобрен архитектурен проект, а такъв не е представен по делото, този обем не се
определя от скицата за проучване и проектиране. По отношение на
твърдението, че Дружеството владее и ползва гаража от 1972 г. следва да се има
предвид, че по делото не е направено възражение за изтекла в полза на
дружеството придобивна давност, поради което тези възражения не биха могли да
обосноват различен извод от гореизложения.
При произнасянето по въпроса за
собствеността на гаража неоснователно се възразява, че първоинстанционният съд
се е произнесъл по непредявен иск. В настоящото производство съдът следва да
установи както съсобствениците и квотите им от имота, чието ползване се
разпределя, така и носителите на ограничени вещни права върху сградите в този
имот с оглед правата им по чл.64 от ЗС. Поради това при разпределяне на
ползването на имота съдът следва да установи собствеността на постройките в имота.
По
същество на предявения иск по чл. 32 ал. 2 от ЗС, Пловдивският окръжен съд
приема следното:
Искането за разпределяне на ползването
на процесния недвижим имот е допустимо и
основателно. Процесният поземлен имот не е обща част спрямо построените в него
сгради, тъй като намиращите се в имота пристройка и гараж не са собственост на
собствениците на земята, а са индивидуална собственост на трети лица. Поради
това имотът не е загубил самостоятелния си характер и разпределянето на ползването му се осъществява по правилата на чл.
32, ал.2 от ЗС.
Основните принципи за начина на разпределение на
ползването при съсобствена вещ са посочени в мотивите на ТР № 13/10.04.2013 г.
на ОСГК на ВКС. Посочено е, че реалното ползване следва да се разпредели, като
се вземат предвид правата на страните в съсобствеността и по начин за
най-целесъобразното използване на вещта. В практиката на ВКС са разгледани различни
хипотези на разпределение на ползването, от която също могат да се извлекат
основни принципи при разпределяне на реалното ползване на съсобствена вещ.
Посочено е, че разпределението следва да се извърши така, че всеки съсобственик
да получи реална част за ползване, която съответства на неговите права. Друг
основен принцип, който е разгледан в практика на ВКС е, че при разпределяне на
ползването съдът следва да се съобрази с
фактическото състояние и предназначението на вещта към момента на постановяване
на съдебното решение. Съдът няма право да предписва или да взема предвид
каквито и да било бъдещи промени или преустройства на вещта. В случая, че
настъпили промени във вещта, в това
производство съдът не може да постановява възстановяване на предишното
положение. Ако някой от съсобствениците не е бил съгласен с промяната на веща,
той разполага с друг иск за възстановяване на предишното състояние / Решение № 288/15.12.2014 г. по гр. д. № 4148/2014 г., І г. о. на ВКС/.
В случая разпределението на ползването следва да се
извърши като се зачетат правата на съсобствениците на имота и правата на
собствениците на сградите в имота / чл.64 от ЗС/, като съдът избере на
най-целесъобразния начин на ползване при съобразяване с фактическото положение
в имота. По делото се установява, че в северния ъгъл на имота към улица „***“,
гр.Пловдив, ответницата З.К. е монтирала
павилион в имота и машина за кафе, както и е поставила ограда, видно от
скица № 2 на л.144 /ПРС/, отразяваща съществуващото положение и обясненията на
ищеца Д.Т. в о.с.з. на 25.09.2017г., ПРС. По отношение на „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД“ не се
спори, че ползва площта пред пристройката. Това фактическо положение в имота
следва да се съобрази при преценка представените варианти
в производството за разпределение на ползването на имота.
В първоинстанционното производство са приети едно
основно и две допълнителни заключения, изготвени от вещо лице В. К., с които са
предложени седем варианта за разпределение на реалното ползване на процесния
съсобствен имот. Във въззивната инстанция
е изготвена още една техническа експертиза от вещо лице В.Г., който е дал два
варианта на разпределение на ползването на имота.
Съдът намира, че вариант „първи“ и
„втори“ от основното заключение на вещото лице К. не са подходящи, тъй като в
тях не е предвиден достъп за ищците Т. до западната прилежаща площ към сградата.
Варианти „трети“ и „четвърти“ от основното
заключение на вещото лице К. също не могат да бъдат възприети, тъй като с тях
на „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД“ се
предоставя за ползване площ от дворното място, която е извън прилежащата площ
към неговата пристройка.
Вариант „пети“ от ДСТЕ на
вещо лице К. е съобразен с установеното към момента фактическо положение в
имота, тъй като на З.К. се предоставя площта, която е оградила и е монтирала
павилиона. Но по отношение на това са и възраженията на ищците, че не ползват
частта от имота от към улица „***“ в гр.Пловдив.
Съдът намира, че предложеното
разпределение на ползването по вариант „шести“ от заключението на вещо лица К.
по приетата ДСТЕ в първоинстанционното производство е най-целесъобразен, поради
това, че при него се запазва съществуващото в момента фактическо състояние в
имота като същевременно на ищците се
осигурява ползването на имота от към ул.“***“ в гр.Пловдив. Този вариант е
съобразен и с правата на съсобствениците в съсобствения имот. Съгласно този
вариант ищците и ответницата К. ще имат достъп до входовете на сградата чрез
определената за това обща площ за ползване. На „Дружество за
приятелство с народите на Русия и ОНД“ се предоставя ползването на прилежащата
площ към неговата пристройка като му се осигурява общо ползване на площ заедно с
ищците. На Държавата и на ищците се осигурява общо ползване на площта пред
гаража.
Съдът счита това разпределение за
най-целесъобразно, тъй като се
съобразява обема на правото на собственост на страните и се предоставя
възможност да се ползват намиращите се в имота постройки съобразно правата
върху тях.
Съдът счита, че вариант „седми“ от ДСТЕ
на вещо лице К. и варианти „първи“ и „втори“ от СТЕ на вещо лице Г. не са подходящи,
тъй като с тях на ищците се предоставя ползването на северния част от имота към
ул.“***“, в която се намират поставените от З.К. павилион и ограда. Поради
това, ако на ищците се определи тази площ за ползване това би довело до промяна
на фактическото положение в имота. В производството по чл.32, ал.2 от ЗС съдът
следва да се съобрази с фактическото положение в имота и не следва да
разпределя ползването по начин, който ще доведе до неговата промяна. В случай,
че ищците като съсобственици не са съгласни с това фактическо положение, същите
разполагат с друг иск за възстановяване на предишното положение в имота, тъй
като този резултат не би могъл да се постигне в настоящото производство.
Същевременно във всички тези варианти имотът е разпокъсан на отделни площи, при
което ползването му по този начин би довело до бъдещи спорове между
съсобствениците.
Предвид изложените съображения въззивният
съд приема, че следва да бъде отменено обжалваното решение на районния съд,
като бъде постановено ново решение, с което да се допусне реално разпределение
на ползването на процесното дворно място съгласно скица – проект вариант
„шести“ от ДСТЕ, приета в първоинстанционното производство в открито съдебно
заседание на 25.09.2017г.- лист 203 от
гр.д. № 15582/2016 г. на Районен съд Пловдив, ХІV гр.състав. В тази скица не са
поставени букви, които да означат всички релевантни за разпределението точки и
за това такива се посочват от съда, като с точка Б2 се означи единият край на
входната врата от към дворното място, разположена в източния ъгъл на имота, по
този начин източната входна врата се означи с точки Б1 и Б2. Точка Б2 представлява
и пресечна точка между границата на имота и краят на пунктираната линия,
започваща от точка Ю, която пунктирна
линия между точки Б2 и Ю се поставя от съда. С точки А3 и А4 се означи предната част на самия гараж, означен с
букви „МС“ като задната му част е отбелязана с точки А-А1 на скицата. Точки А3
и А4 са разположени в двата предни края на гаража: на пресечната точка между
линията отразяваща предната му част с имотната граница- А3 и на пресечната
точка между линията, отразяваща предната му част с пристойката- А4.
От този вариант на заключението на ДСТЕ,
дял първи ограничен с букви А-Б-Г-Л-М-А; В-Е-З-К-Д-В и Ф-Б2-Ю-Щ-Ш-Х-Ф, оцветен
в червен цвят, следва да се предостави за реално ползване от ищците по делото.
Дял втори, ограничен с букви
Е-Ж-У-Т-И-З-Е, оцветен в жълт цвят, следва да се предостави за реално ползване
от ответницата К..
Дял трети, ограничен с букви Ц-Х-Ш-Щ-Ю-Я-Ц,
оцветен в кафяв цвят, следва да се предостави за реално ползване от ответника
Дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД.
За общо ползване между ищците и
ответницата К. се определя дял, означен на скицата проект с букви
Н-М-Л-Г-Б-В-Д-К-З-И-Т-С-Р-П-О-Н, оцветен в зелен цвят.
За общо ползване между ищците Т. и ответника
Дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД
се определя дял, означен на скицата проект с букви Ч-С-Т-У-Ф-Х-Ц-Ч, оцветен в
син цвят.
За общо ползване между ищците и
Държавата се определя дял, означен на скицата проект с букви Б1-АЗ-А4-Я-Ю-Б2, оцветен
в червен цвят. Площта представлява правоъгълно поле, започващо от предната част
на гаража и продължаващо до вратата за поземления имот от улица ***, попадаща в
червената част.
Относно разноските по делото: Настоящето
производство е за спорна съдебна администрация, при което разноските се понасят
не по общите правила, а заплатените такси и депозити за експертизи се поделят
съобразно правата в съсобствеността и
заплатеното адвокатско възнаграждение
остава за заплатилата го страна. При
обжалване, отговорността за разноски се разпределя по общите правила. Във въззивното производство „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД“, З.Н.К., Д.Т.Т.
и А.Т.Т. претендират разноските по делото. С оглед изхода на спора съдът
намира, че разноски по делото не следва да се присъждат. Всеки от
жалбоподателите е претендирал отмяната на първоинстанционното решение и
разпределяне на ползването по начин, който е различен от възприетия от
въззивния съд с това решение. Поради това разноските следва да останат за
страните по начина, по който са ги направили. Държавата, представлявана от свои
юрисконсулти, не претендира разноските по делото и за това съдът не се
произнасянето по въпроса за присъждането на такива.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4220 от 01.12.2017 г. по гр.д. № 15582/2016 г. по
описа на Районен съд Пловдив, ХІV гр.състав, с което е разпределено
ползването на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствен недвижим имот,
представляващ незастроена част от поземлен имот с идентификатор 56784.522.250 по КК и КР на гр. Пловдив с площ от 814 кв.м.,
съобразно скица-проект „вариант седми“ от заключението на приетата ДСТЕ - лист 240 от делото,
подписана от съдията и обявена за неразделна част от решението, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2
ЗС, на съсобствения недвижим имот, представляващ незастроена част от поземлен
имот с идентификатор 56784.522.250 по КК и КР на
гр. Пловдив с площ от 814 кв.м., съобразно скица-проект „вариант шести“- лист 203 по
гр.д. № 15582/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІV гр.състав, както
следва:
На Д.Т.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********,
се определя за ползване дял първи означен на скицата с букви А-Б-Г-Л-М-А;
В-Е-З-К-Д-В и Ф-Б2-Ю-Щ-Ш-Х-Ф, оцветен в червен цвят;
На З.Н.К., ЕГН **********, определя за
ползване дял втори, означен на скицата с букви Е-Ж-У-Т-И-З-Е, оцветен в жълт цвят;
На Дружество за приятелство
с народите на Русия и ОНД, Булстат *********, ф.д. № 21/1991г. на ОС-Пловдив,
определя за ползване дял трети, означен
на скицата с букви Ц-Х-Ш-Щ-Ю-Я-Ц, оцветен
в кафяв цвят;
ОПРЕДЕЛЯ
ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ на Д.Т.Т., ЕГН **********, А.Т.Т., ЕГН **********
и З.Н.К., ЕГН **********, означена на скицата с букви Н-М-Л-Г-Б-В-Д-К-З-И-Т-С-Р-П-О-Н,
оцветен в зелен цвят.
ОПРЕДЕЛЯ
ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ на Д.Т.Т., ЕГН **********,
А.Т.Т., ЕГН **********, и Дружество за приятелство с
народите на Русия и ОНД, Булстат *********, ф.д. № 21/1991г. на ОС-Пловдив,
площта, означен на скицата с букви Ч-С-Т-У-Ф-Х-Ц-Ч, оцветен в син цвят;
ОПРЕДЕЛЯ
ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ на Д.Т.Т., ЕГН **********,
А.Т.Т., ЕГН ********** и Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, площта, означена на скицата с букви Б1-АЗ (представляваща пресечна точка между
предната част на гараж-„МС“ и границата на имота) - А4- (представляваща
пресечна точка между предната част на гараж-„МС“ и пристройка) Я-Ю-Б2, (представляваща
пресечната точка между пунктираната линия и границата на имота с ул. ***)-Б1,
колориран отново с червен цвят, като между букви Ю и Б 2 площта се означава от
пунктираната линия.
ОБЯВЯВА
за неразделна част от това решение Скица-проект
„вариант шести“ за разпределение на ползване на поземлен имот с идентификатор
56784.522.250 по КК и КР на гр. Пловдив от заключението на приетата ДСТЕ - лист
203 по гр.д. № 15582/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІV
гр.състав делото, подписана от съдебният състав на Окръжен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/