№ 175
гр. София , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В в закрито заседание на петнадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508671 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба на „У.Б." АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр,
София, район „Възраждане", пл. „*******, представлявано от Т.А.П. и Д..В. - изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника им юрисконсулт Г.Б.В., срещу постановление за
разноски от 18.02.2021 г. по изп. дело № 20217900400320 на ЧСИ Р.М., per. № 790, Район на
действие СГС.
По делото е депозирано възражение от страна на взискателя - Н.Б.К., с ЕГН *******,
чрез адв. Н. Г.Т., който счита ч.жалба за неоснователна, като излага съображения в тази
насока.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното
действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са
нарушени законовите разпоредби.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в
качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на
атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата, Софийски градски съд взе предвид
1
следното:
Изпълнително дело № 20217900400320 на ЧСИ Р.М., per. № 790, Район на действие СГС, е
образувано и водено по молба на взискателя Н.Б.К., с ЕГН *******, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 18.01.2021 г. от РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ на основание
съдебно решение по гр.д. № 3923 от 2019 г. на РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, XVII с-в, и гр.д.
№ 1295 от 2020 г. на ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ VII с-в.
Видно от данните по изпълнителното производство, към молбата за образуване на
изпълнителното дело са приложени доказателства за надлежна представителна власт и за
сключен между взискателя и адвокатското дружество пълномощник договор за правна
помощ и съдействие, съгласно който взискателят дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 1 900 лева.
На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г.) за образуване на изпълнително дело се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм.
- ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.).
Няма никакви данни по делото да са извършени от пълномощника действия по т. 2 на чл.10
от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания –
за да се определи допълнително адв. възнаграждение в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2, т.4. В конкретния случай на основание издаден един
изпълнителен лист е образувано едно изпълнително дело с цитирания по - горе номер, като
в производството пред ЧСИ адвокатът претендира хонорар от 1900лв. при формално
извършено едно действие - депозиране на молба от няколко реда с приложен изпълнителен
лист и платена такса. Ето защо в процесния случай претендираният адвокатски хонорар се
явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения размер за
образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на
200 лв. Длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за
изпълнителни способи, които не са приложени ( Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни
2015 г. на ВКС. ОСГТК, Решение № 251 от 5.09.2012 г, на ВКС по гр. д. № 517/2011г., IV г.
о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК).
В допълнение следва и да се отбележи, че длъжникът по изпълнителното дело „У.Б." АД е
сигурен платец, който е заплатил дължимите по изпълнителното дело суми в срока за
доброволно изпълнение по поканата за доброволно изпълнение. Длъжникът е банка - правен
субект, подлежащ на засилен контрол от държавните органи, с осигурен сериозен финансов
ресурс, за да осъществява дейността си, надвишаващ многократно търсената сума.
2
В този смисъл основателна е частната жалба за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което същото следва да се намали до 200лв., като задължава ЧСИ
Р.М. да намали и размерът на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРК към ЗЧСИ,
като същата бъде изчислена съгласно намаления размер на възнаграждението за
процесуално представителство на взискателя.
Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като
производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на
другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.
Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.
РЕШИ:
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
УВАЖАВА частна жалба на „У.Б." АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр, София, район „Възраждане", пл. „*******, представлявано от Т.А.П. и Д..В. -
изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника им юрисконсулт Г.Б.В., срещу
постановление за разноски от 18.02.2021 г. по изп. дело № 20217900400320 на ЧСИ Р.М.,
per. № 790, Район на действие СГС, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.10, т.1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения(изм. ДВ. бр.45 от 15 май
2020г.) възнаграждение в размер на 200лв. (двеста лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3