Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
3175/3.5.2019г.
гр.София,
03.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание
на двадесет и седми февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с..БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
При секретаря
Илияна Коцева и прокурора......................., като
разгледа докладваното от съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№6340 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.05.2017г. постановено
по гр.д.№24186/2016г. от СРС, 119 с-в е признато че претендираното от «Т.С.»
ЕАД, вземане в размер на 225.60 лева за употребена топлинна енергия, от които
главница в размер на 191.48 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от
месец ноември 2013 година до месец април
2015 година, 31.80 лева лихва за забава
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за времето от 31. XII. 2013 година до 02.
XII. 2015 година, главница в размер на 02.04 лева за дялово разпределение за
времето от месец ноември 2013 година до месец април 2015 година, 00.28 лева
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за времето от 31. XII.
2013 година до 02. XII. 2015 година, ведно със законната лихва върху главниците
за топлинна енергия и за дялово разпределение, считано от 16. XII. 2015 година, когато ищецът е подал в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс, до окончателното изплащане на сумите, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22. I. 2016 година по
частно гражданско дело №78558 по описа на Софийския районен съд за 2015 година против
„В.Н." ЕООД съществува, като за горницата
до 00.29 лева за обезщетение за забава върху стойността на дяловото
разпределение е отхвърлен иска.
Срещу така постановеното решение в частта, с
която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от „В.Н." ЕООД. Жалбоподателят твърди, че обжалваното
решение е неправилно, тъй като е поискал
представянето на оригинали на приложените към исковата молба писмени
доказателства и е оспорил тяхната автентичност, по които съдът не се е
произнесъл, както и че първоинстанционния съд е дал неправилна квалификация на
предявения иск. Моли съда да отмени решението
на СРС в обжалваната му част и постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата – Т.С. ЕАД оспорва
същата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
С
определение от 17.10.2017г. постановено по гр.д.№24186/2016г. от СРС, 119 с-в е оставено без разглеждане искането на „В.Н."
ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските
присъдени на другата страна. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното
определение е неправилно по изложени в жалбата съображения. Моли съда да отмени
атакуваното определение и постанови друго, с което да уважи молбата му по
чл.248 от ГПК да бъде уважена.
Ответникът по частната жалба – Т.С. ЕАД не взима становище по нея.
СРС е сезиран с . иск с пр.осн.чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността и
допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. По иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД В тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да
докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си
към ищеца. По делото не се оспорва, а от друга страна и от приетите писмени
доказателства- включително нотариален акт за учредяване на право на строеж
върху недвижим имот /лист 11/, се установява, че ответникът е бил собственик на
процесния имот по време на исковия период. Разпоредбата на действащия през
процесния период § 1, т. 43 (отм. ДВ, бр. 54/2012 г. ) от ДР на ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 107/03.12.2003 г. ), предвижда, че "потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г. ) от ДР
на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди. От така цитираните разпоредби следва, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да
се сключи писмен договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за
битови нужди, при които договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален). По делото не се твърди такъв договор да е сключван, като
предявения иск е на основание неоснователно обогатяване в полза на ответника.
Тъй като ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период, то
следва изводът, че дружеството или лица, на които същото е предоставило
ползването на имота, са потребявали доставяното количество топлинна енергия
през този период, с което е реализирано неоснователно обогатяване за сметка на
ищеца. Изготвената СТЕ установява, че сумите, които са начислявани на ответника са за
сградна инсталация и са на база извършван реален. В
случая общите условия на ищеца не обвързват ответника, но при предявен иск за
неоснователно обогатяване същият следва да докаже единствено реална доставка на
услугата, което се установява по безспорен начин от изготвената СТЕ. Обстоятелството, че ответникът притежава имот за небитови нужди и
потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, от една страна води
до извода, че между страните липсва договорно отношение, но не освобождава ответника
от задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при предявен
иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Въззивният
съд намира за неправилни възраженията на ответинка за допуснати от
първоинстанциониня съд процесуални нарушения при разглеждане на делото и
неправилна квалификация на предявения иск доколкото по делото няма данни в района, където се намира процесния имот,
да има друг доставчик на топлинна енергия извън „Т.С.“ЕАД, то съдът намира, че ответникът се е обогатил със сумата, която би следвало
да заплати, ако енергията му беше доставена въз основа на договорно
правоотношение с ищеца. Изготвената СТЕ установява, че стойността на реално
доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното решението на СРС в
обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
потвърдено.
Въззивният съд намира, че определението от 10.11.2017г. постановено
от СРС, с което е оставена молбата му по
чл.248 ал.1 от ГПК без разглеждане с мотиви, че същия няма право да иска
изменение на решението в частта за разноските, тъй като не е подал списък по
чл.80 от ГПК за неправилно, предвид на това, че с молбата си страната иска
изменение на присъдените разноски на ответната страна. С оглед на това атакуваното определение
следва да бъде отменено, като делото се върне на СРС за произнасяне по искането
на страната по реда на чл.248 ал.1 от ГПК.
С
оглед изхода на спора на осн.чл.78 ал.3, вр.ал.8 ГПК на въззивяемия следва да
се присъдят разноските по делото направени пред въззивната инстанция в размер на 100лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 30.05.2017г.
постановено по гр.д.№24186/2016г. от
СРС, 119 с-в , в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА „В.Н." ЕООД ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, ателие III, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
сумата 100 лв.-разноски , на основание чл.78, ал.3, вр. Ал.8 ГПК.
ОТМЕНЯ
определението от 17.10.2017г. постановено
по гр.д.№24186/2016г от СРС, 119 с-в. и връща делото на СРС за
произнасяне по молбата по чл.248 ал.1 от ГПК подадена от В.Н." ЕООД. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.