№ 310
гр. Силистра, 19.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Люба Ст. Стоилкова
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно
гражданско дело № 20243400500473 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподател: „БАНКА ДСК“ АД – редовно призовани, не се явява
законен представител. Не се явява и юриск.А. А. М..
Жалбоподател: Ш. Н. А. – редовно призована, не се явява. За нея се
явява назначеният особен представител адв.И. Г. К. – АК – СИЛИСТРА –
надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
ПРЕДИ ДАВАНЕХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
Постъпила е молба – становище, с вх.№4805 от 18.12.2024г. от „Банка
ДСК“ АД, чрез пълномощник ст.юриск.А. М., с която заявява, че поради
служебна ангажираност не може да вземе участие в днешното съдебно
заседание. Заявяват, че нямат възражения по проекта за доклад и нямат
доказателствени искания. Считат подадената от Ш. А. въззивна жалба за
неоснователна и необоснована и молят същата да бъде отхвърлена.
Поддържат подадената от тях въззивна жалба.
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.К.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ дава възможност на съдията докладчик да води съдебното
заседание.
АДВ.К.: Получихме определението на съда.
В действителност това, което обжалваме не касае цялото решение на
първоинстанционния съд, а само конкретна част от него и по – точно бих
искал да поясня, че обжалваме решението в частта, в която Районен съд –
Тутракан е определил дата за настъпване на предсрочната изискуемост. Само
в тази част обжалваме решението. Първоинстанционният съд е приел дата за
настъпване на предсрочната изискуемост – 16.06.2020г., а според мен трябва
да е датата на получаване на препис от исковата молба от процесуалния
представител.
СЪДЪТ: Това е правен извод на първата инстанция. Вие в коя част
всъщност обжалвате решението, извън мотивите на първата инстанция – в
частта, с която е осъдена или?
АДВ.К.: Да, тъй като има голямо значение кога е настъпила
предсрочната изискуемост, във връзка с лихвата, която се претендира, тъй
като тази лихва е начислена от 17.06.
СЪДЪТ: Да разбира ли съдът, че обжалвате решението на Районен съд
– Тутракан в неизгодната за Ш. А. част?
АДВ.К.: Да. Обжалваме тази част, която е свързана с лихвата, която се
претендира, касаеща предсрочната изискуемост. В диспозитива е определено,
че Ш. А. трябва да плати мораторна лихва за забава, във връзка с тази
предсрочна изискуемост и ние обжалваме този размер. Установителната част
не жалим.
СЪДЪТ: С решението си Районен съд – Тутракан е отхвърлил
установителния иск на банката. Осъдена е Ш. А. за главница, в размер на
16 397,16лв.
АДВ.К.: Не оспорваме главницата, който размер се получава след
прихващане. Не обжалваме решението в частта, в която Ш. А. е осъдена да
заплати главница по договора.
СЪДЪТ: Обжалвате ли решението в частта, в която Ш. А. е осъдена да
заплати възнаградителната лихва, в размер на 604,08лв. за периода от
10.02.2020г. –16.06.2020г.?
2
АДВ.К.: В тази част също не обжалваме решението.
СЪДЪТ: Обжалвате ли решението в частта, в която Ш. А. е осъдена да
заплати лихва за забава върху главницата, в размер на 3,26лв. за периода от
01.02.2020г. – 16.06.2020г.?
АДВ.К.: Не обжалваме и в тази част решението.
СЪДЪТ: Обжалвате ли решението в частта, в която Ш. А. Ш. А. е
осъдена и да заплати лихва за забава върху главницата, в размер на 325,39лв.,
за периода 17.06.2020г. – 27.08.2020г.
АДВ.К.: В тази част обжалваме решението на първоинстанционния съд.
СЪДЪТ: Обжалвате ли решението в частта, в която Ш. А. Ш. А. е
осъдена и да заплати законна лихва за забава върху главницата от 10.02.2023г.
до изплащане на задължението.
АДВ.К.: Не обжалваме и в тази част решението.
СЪДЪТ: Т.е. обжалвате решението единствено в частта, в която Ш. Н.
А. е осъдена да заплати лихва за забава върху главница, в размер на 325,39лв.,
за периода 17.06.2020г. – 27.08.2020г.
АДВ.К.: Да, това обжалваме.
СЪДЪТ: Като считате, че примерно трябва да е друг и съответно
сумата. Какви точно според вас трябва да са те?
АДВ.К.: Аз ще развия в пледоарията си в хода по същество.
СЪДЪТ: Значи интересът ви е за сума, в размер на 325,39лв. само, така
ли?
АДВ.К.: Да, по отношение на нашата жалба.
Искам само да уточня нещо по доклада: В доклада на съда е записано, че
не сме подали отговор на въззивната жалба до насрещната страна, а аз имам
подаден такъв.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА въззивните жалби и отговора на „Банка ДСК“ АД
по въззивната жалба на Ш. Н. А., в съответствие с Определение №686 от
07.11.2024г., което допълва с направеното в днешното съдебно заседание
уточнение от процесуалния представител на Ш. Н. А., според което решението
се обжалва от ответника единствено в частта, в която Ш. Н. А. е осъдена да
заплати лихва за забава върху главницата, в размер на 325,39лв., за периода
17.06.2020г. – 27.08.2020г., като допълва доклада и с това, че срещу подадената
3
жалба от „Банка ДСК“ АД е подаден отговор от особения представител на
ответника, който счита жалбата на „Банка ДСК“ АД за неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение.
АДВ.К.: Бих искал да взема становище, тъй като във въззивната жалба
се оспорва експертизата от въззиваемата страна – жалбоподател. Според мен
това е недопустимо, тъй като страната се съгласи с експертизата, както и аз и
нямаше никакви възражения на първата инстанция във връзка с тази
експертиза. Същата се прие.
На следващо място се оспорва и приетият от Районен съд – Тутракан
годишен процент на разходите, който също беше приет без възражения от
двете страни. Аз намирам, че това оспорване е недопустимо.
Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.К.: Уважаеми окръжни съдии, тук само ще доразвия изложените от
мен доводи, наведени в жалбата и в отговора ни на въззивната жалба.
Що се отнася до приетите от Районен съд – Тутракан дати на настъпила
предсрочна изискуемост, аз заявявам следното:
Предсрочната изискуемост има действия от момента на получаването на
волеизявлението лично от кредитополучателя. Уведомяването чрез друго
лице, а именно Ведат Осман не е редовно. Правилата на чл.46 от ГПК не
могат, според мен, да се приложат в тази ситуация, когато е налице частна
кореспонденция.
Чл.46 от ГПК би следвало да се приложи само в хода на съдебно
производство и нотариално такова, тъй като и лицата, които връчват, самите
служители, за тях важат и по – високи професионални изисквания и законът,
така да се каже, им дава повече доверие.
Освен това, чл.46 от ГПК не може да се тълкува разширително и да се
прилага във всеки случай. Ако това не беше така, нямаше да има смисъл и от
нотариални покани и други подобни.
В случая, волеизявлението на банката е изпратено по пощата, като в
Закона за пощенските услуги също липсва такова препращане по реда на чл.46
от ГПК, а именно връчване чрез друго лице. Дори и да приемем хипотетично,
че би могъл да се приложи чл.46 от ГПК, то не са изпълнени изискванията на
самата разпоредба, а именно връчителят е събрал данни, че лицето не може да
бъде намерено на адреса и не само това, самото връчване на другото лице
Ведат Осман не е направено със задължение „да предам“ така, както изисква
4
законът. Принципът при всяко връчване, независимо от реда и характера на
процедурата е съобщението да достигне лично до неговия адресат, а
редовното получаване от друго лице е изключението.
Поради тези съображения намирам, че всички правни последици, които
претендира „Банка ДСК“ АД, във връзка с настъпила предсрочна изискуемост
трябва да се проявят не от 17.06.2020г., а от датата на получаването на препис
от исковата молба от процесуалния представител.
По отношение възраженията на въззиваемата страна, касаещи
погасяване на съответната част от главницата вноските на кредита за периода
до 15.02.2020г. „Банка ДСК“ АД твърди, че е погасена тази част от главницата,
във връзка с тези вноски, но подобно произнасяне от Районен съд – Тутракан,
няма.
Действително, на първата инстанция аз бях депозирал такова искане –
възражение да бъде погасена тази част на главницата, но предвид и съвсем
скорошното тълкувателно решение по Тълкувателно дело №3/2023г., разбира
се вече ще се внесе яснота по този въпрос.
Районен съд – Тутракан не е посочил, че отхвърля само погасената част,
която касае само лихвата за релевантния период, в размер на 117,82лв., така е
и отбелязано и диспозитива на решението.
На следващо място, то отново касае и възражението на въззиваемата
страна, че Районен съд – Тутракан е трябвало да признае и този размер от 117,
82лв., но тук смятам, че вече няма никакъв спор за характера на това вземане и
че то е периодично и няма да развивам подробни съображения по този въпрос.
На следващо място, банката твърди, че договорът за застраховка не бил
задължително условие за сключване на договор за потребителски кредит и ако
в действителност това е така, то тя трябваше да го докаже, а то не беше
извършено. Така че смятам, че застраховката е било задължително условие.
По отношение на възражението за прихващане с главницата на
заплатената от Ш. Н. А. такса, оценка на неплатежоспособността, това
прихващане аз намирам, че Районен съд – Тутракан правилно го е уважил, тъй
като самата такса е незаконосъобразна. Това е задължение на банката, което
задължение произтича по силата на закона и тя не би трябвало да събира
такси, във връзка с тази нейна присъща функция.
Изискуемите разходи, в размер на 120,00лв., които също банката иска да
се присъдят, те също са незаконосъобразни и Районен съд – Тутракан
правилно ги е отхвърлил.
И на последно място, въззиваемата страна претендира тази лихва, която
аз обжалвам, в размер на 325,39лв., но Районен съд – Тутракан е уважил това
искане и аз намирам тази претенция за недопустима в настоящата инстанция.
В заключение уважаеми окръжни съди аз ще Ви моля да уважите
подадената от нас въззивна жалба и да отхвърлите подадената от насрещната
страна въззивна жалба. Благодаря.
5
На особеният представител, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения представител адв.И. Г.
К. – АС – Силистра, съобразно внесения от „Банка ДСК“ АД депозит, в размер
на 1007,00лв.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Заседанието приключи в 14:21часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и е изготвен на 19.12.2024г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6