МОТИВИ
по НОХД № 681 / 2015 год. по описа на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С.о.п. е внесла обвинителен акт в
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
за разглеждане срещу подс. С.П.С. - роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, студент в НСА „Васил Левски" -
гр.София, настоящ адрес ***1, с постоянен адрес ***, неосъждан, ЕГН **********, с обвинение за това, че на 15. 01. 2014 год. около 20. 00 часа, в гр. Копривщица, Софийска област, на булевард „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев",
пред имот № 112, при управление на моторно превозно средство, лек автомобил
марка „Опел", модел „Астра", с рег.№ СО 68 40 АВ е нарушил правилата
за движение по пътищата, както следва: „Не е намалил скоростта и при възникнала
необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението, като е бил
длъжен" - нарушение по чл.20 ал.2 т.2 от ЗДвП; „При избиране скоростта на движение
на ППС е забранено да превишава 50 километра в час в населено място, като се е
движел с 65 километра
в час" -нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и „Не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходци, като е бил длъжен" - нарушение по чл.116 от ЗДвП, и по непредпазливост е допуснал ПТП като с него е причинил смъртта Р. Ц. Й. ***, и е избягал от
местопроизшествието - престъпление по чл.343, ал. 3, пр. 3, б. "б", пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1,
б. "в", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло
повдигнатото
обвинение
срещу подсъдимия, като счита, че същото се доказва по несъмнен и
категоричен начин. Предлага, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на твърдяното престъпление, като пледира съдът да наложи на подсъдимия С. наказание в
предвидения в разпоредбата на чл.343, ал. 3, пр. 3, б. "б", пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в",
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК законов минимум – в размер на три години лишаване
от свобода, което да бъде редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1
от НК с една трета. Намира, че изпълнението на наложеното наказание следва да
бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, а
размера на кумулативното наказание по чл. 343г - „лишаване от право да
управлява МПС” - три години.
Повереникът на частните обвинители се присъединява
изцяло към изложеното като искания от представителя на СОП.
Защитата на подс. С. не оспорва фактическата обстановка изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като
подсъдимия се възползува от правото си на провеждане на съкратено съдебно
следствие, признавайки изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитникът пледира, че от доказателствата по делото се
установява наличие на хипотезата на чл. 55 от НК и по същество моли,
наказанието на подсъдимия да бъде определено съобразно разпоредбата на чл. 58а,
ал. 4 от НК.
Съдът, след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и ги прецени
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът
възприема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която макар и неоспорена от
защитата на подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, установен по делото.
Подс. С.П.С. е
правоспособен водач на МПС. Същият притежава СУМПС № ********* издадено на 07. 01. 2014год. от ОДМВР - София, валидно
до 06. 01. 2024 год. Притежава категории „В", „АМ" и „В1", като е наказван по
административен ред за нарушения по ЗДП с НП №14-0347-000431/24. 07. 2014 год. - 3 месеца
лишаване от правоуправление/след инкриминираното деяние/. С. притежавал лек автомобил л.а. марка
„Опел", модел „Астра" с peг. № СО 68 40 АВ, който закупил на 13. 01. 2014 год. от А.и Н.К., с договор за продажба
на МПС, нотариално заверен, като обаче
не удостоверил прехвърлянето на собствеността в служба
КАТ, при съответното ОД на МВР.
На датата 15. 01. 2014 год., подсъдимият управлявал лекия си автомобил из град Копривщица. Бил сам и около
19. 30 – 20. 00 часа, се движел по бул. „Х.и Н. П.", в зоната на същото населено място —
град К., в посока
град Стрелча. Пътният участък представлявал част от пътя Копривщица – Стрелча, преминаващ през територията на пъвия
град и съвпрадащ по траектория с третокласен път № 606 от републиканската пътна
мрежа. Платното за движение било двупосочно без наличие на пътна маркировка, с
обща широчина от 5, 50
метра, без наличие на действащи пътни знаци и мокро
асфалтово покритие и находящо се в прав равнинен участък. Платното било със
съществуващи на места нарушения, с площ до около 1, 5м2 и дълбочина до 10 см., а от двете му страни
съществували оформени тротоарни пространства с широчина 2, 00 метра, покрити с
тротоарни плочи. Последните, били отделени от платното за движение посредством
бетонен бордюр с височина около 10
см. По същото време и условия – тъмната част от
денонощието, облачно и дъждовно време, в зоната на платното за движение се
намирала и пострадалата Р. Ц. Й., която вървяла заедно със съпруга си – свид. Т.К.Й..
Двамата се връщали от тържество и се движели по дясната пътна лента за посоката
на движение на автомобила в неустановена конкретно част, като пострадалата била
вляво от съпруга си. Автомобилът управляван от подсъдимия се движел със скорост
от около 65 км/ч,
в дясната пътна лента, когато С. застигнал двамата пешеходци. Р. Й. била
ударена от челната лява част на автомобила, в областта на двете подбедрици.
Вследствие на удара, тялото на пострадалата се отхвърлило нагоре и назад върху
предния капак на автомобила и теменнотилната част на главата се ударила в
предното панорамно стъкло. Едновременно с този удар, последвал и удар на
свидетеля Й. *** страничното огледало на автомобила, което се счупило, а самия автомобил управляван от
подсъдимия, напуснал мястото на произшествието. Тялото
на пострадалата Й. преминало над автомобила и паднало на платното за движение,
а свидетеля Й. бил отместен и също паднал. Вследствие на пътно -
транспортното произшествие, пострадалата Й. починала на място.
На мястото на ПТП бил извършен оглед на местопроизшествие от следствено оперативна група,
при който са констатирани и описани подробно пътната обстановка, местоположението на
пострадалата
на пътното платно и пр. Намерени са и са били иззети по надлежния ред, веществени доказателства
и следи, приложени по делото.
След ПТП свидетеля Й. се прибирал в дома си и си легнал, но предвид
изпитото количество алкохол не забелязал, че съпругата му я няма. Едва около
02.30 часа през нощта се събудил и тръгнал из града за да я търси. От полицията
разбрал, че е откарана в София.
Вследствие проведени ОИМ
от страна на органите на РУ- МВР- Пирдоп бил установен процесния автомобил марка „Опел", модел „
Астра" с peг. № .. С протокол за доброволно предаване от 16. 01. 2014 год., подс. С.П.С. предал доброволно на разследващ полицай при РУ- МВР- Пирдоп лек автомобил
марка „О.л",
модел „ А.а"
с per. № ..
За предадената вещ пояснил, че е негова собственост, а деформациите по него са
от ПТП, при което той блъснал жена в град Копривщица на 15. 01. 2014 год. около 19. 30 - 20. 00 часа на
бул. "Х. Н.
П.",
срещу комплекс СБА, уплашил се и избягал.
Същият ден - 16. 01. 2014 год. било извършено освидетелстване на подс. С., с
писменото му съгласие
и оглед
на автомобила, при които са намерени иззети веществени доказателства и
следи, приложени по делото - един брой парче от предно панорамно стъкло от лек
автомобил, напукано с неправилна форма и размери около 25 х 30 см., с намираща се върху
него находка - червеникаво на цвят петно; няколко находки с различна големина,
неправилна форма и жълтеникав цвят, иззети от рефлекторната повърхност на
преден ляв фар и парче от боята на инкриминирания автомобил.
От заключението по съдебномедицинска експертиза на веществено
доказателство протокол № 37 / 30. 01. 2014 год. на БНТЛ при ОД на МВР - София се установява, че по предоставеното за изследване парче стъкло от автомобила се
доказва наличие на човешка кръв. Съгласно заключението по протокол № 14/ ДНК - 99 на НИКК, посочената човешка кръв е
на лице от мъжки пол.
От заключението по протокол за извършена експертиза № 14/БТМ — 122
на НИКК се установява, че предоставената за изследване бледожълта материя, наподобяваща
мастна тъкан, иззета от процесния автомобил, има човешки произход. От заключението на вещите
лица по протокол за извършена експертиза № 14/ ДНК - 179 на НИКК е видно, че изследваната
човешка тъкан е определен ДНК профил на лице от женски пол, който съвпада с
профила на пострадалата Р.Цв. Й. и произхожда от нея.
По делото е назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза — аутопсия на
труп № 49 / 16. 01. 2014 год. /л.45 - 46/. От заключението на вещото лице се установява, че при огледа
и аутопсията на трупа на Росица Цвяткова Й. е установена тежка съчетана
черепномозъчнаи гръдна травма, изразяваща се в многофрагментно счупване на
костите на черепния покрив и основа, разкъсване на мозъка-главен и малък,
множествена мозъчна контузия, контузия и разкъсване на белия дроб отзад, контузия
на черния дроб, масивна двустранна аспирация на кръв, травматични джобове по
задната повърхност на двете подбедрици в областта под коляното и в областта на
двете лопатки, счупване на първи и втори шийни прешлени и на седми шиен прешлен
с отваряне напред на гръбначния канал, счупване на костите на двете подбедрици,
многофрагментно счупване на ребрата двустранно, наличие на алкохол в кръвта на
трупа в концентрация 0,40%. Причината за смъртта на Росица Цвяткова Й. се дължи
на тежката съчетана черепномозъчна и гръдна травма, която е настъпила почти
мигновено и е била неизбежна. Експертът сочи,
че констатираните увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи
предмети с много голяма енергия на въздействието, като добре отговарят да се
получат при пътнотранспортно произшествие.
От заключението по изготвената по делото съдебнохимическа експертиза № А -50 / 17. 01. 2014 год. /л.48/ е видно, че в
изпратената за химическо изследване проба кръв, взета от трупа на Р. Ц. Й. /при аут. № 49/14г./,
с техниката на газовата хроматография се доказва наличие на етилов алкохол в
концентрация 0, 40 %. Не се доказва наличие на други летливи вещества.
По делото е изготвена съдебно медицинска - експертиза по писмени
данни, от заключението по която се
установява, че от медицинската документация и при
прегледа и оглед на подс. С.С. на 16. 01. 2014 год.,
не са установени травматични увреждания по главата, тялото и крайниците.
По делото е назначена и изготвена и съдебно - медицинска експертиза
на нараняванията, получени от Т.К.Й.. От заключението на вещото лице се установява, че констатираните травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и такива с неравна
контактуваща повърхност и могат да се получат при ПТП. Същите са от
характер да причинят на пострадалия болка и страдание.
По делото са назначени и изготвени автотехническа експертиза и
комплексна медико-автотехническа експертиза.От заключенията им се установява, че мястото на
удара между автомобила и пешеходката — по дължина на платното – е на около 3, 00 - 4, 00 метра от приетия по време на огледа ориентир № 3 в посока от центъра на
гр. Копривщица, към град Стрелча, а по широчина на пътното платно - в
дясно от левия край на асфалтовото покритие, по отношение същата посока на
движение на около 4, 00 метра. Изводът на експертите е, че удара между автомобила и пешеходката е настъпил в дясната
половина на пътя, по отношение посоката на движение на процесния автомобил.
Скоростта на движение на автомобила към момента на удара е била около 65 км/час, като
опасната зона за спиране на автомобила при действителната скорост на автомобила
от 65 км/час е била 53
метра.
Експертите сочат, че при движение на дълги светлини, пространството пред автомобила
се осветява на не по-малко от 150метра. Видно от извършения оглед на мястото на
ПТП, участъка е прав, равнинен, при което водача на процесния автомобил има
реална възможност да забележи наличието на пешеходец в зоната на платното за
движение при движение на къси светлини от около 60 метра, а при движение
на дълги светлини - от около 150
метра.
Комплексната медико - автотехническа експертиза дава заключение, че
причините за настъпване на ПТП не са от технически характер. Основната причинна
е в субективните действия на водача на лекия автомобил „О. А." с рег.№ . –
подс. С.П.С., който в зоната на ПТП при избраната от
него скорост на движение не е направил всичко възможно да намали скоростта или
да спре превозното средство, при наличие на опасност за движение. Причина за
ПТП са и субективните действия на пешеходците Р. Ц.
Й. и Т.Й., които са се движели или престоявали в зоната на
платното за движение. Експертите също така посочват в заключението си, че ПТП за водача на лек автомобил „Опел А." с рег. – подс С.П.С., във всички
случай е било предотвратимо. За пешеходците Р. Й. и Т.Й., ПТП е било предотвратимо при условие,
че са извършвали движението си по тротоарното пространство.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните,
преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода
на съдебното следствие, а именно: направеното
от подсъдимия самопризнание дадено в съдебно заседание по реда на
чл. 371, т. 2
от НПК, гласни доказателства, установени чрез показанията на разпитаните по
делото свидетели дадени от тях на досъдебното производство и които освен непротиворечиви си и кореспондират, заключенията на прочетените по делото и приети експертизи в частите възприети от съда, протоколите за извършени следствени действия и другите документи,
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, писмените
доказателства, всички, прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, приложените по
делото веществени доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
ОТ П Р А В Н А С Т Р А Н А - при горепосочената фактическа
обстановка, приета за установена по
делото и която се подкрепя от целия доказателствен
материал, съдът счита, че подсъдимият С.П.С. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна,
престъпния състав по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. "б", пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в",
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, като
предмет на престъплението е конкретния пострадал - в настоящия случай лицето Р.Ц. Й..
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия С.П.С. чрез
действия, изразени в нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в
ЗДП. Нарушаването на правните норми от цитираният нормативен акт се изразява в допуснати нарушения на разпоредбите на -
чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - „Не е намалил скоростта и при възникнала необходимост не е спрял,
когато е възникнала опасност за движението, като е бил длъжен" , „При избиране скоростта
на движение на ППС е забранено да превишава 50 километра в час в
населено място, като се е движел с 65 километра в час" - нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и „Не е бил внимателен и предпазлив към пешеходци, като е
бил длъжен" —нарушение по чл. 116 от ЗДвП.
Съдът приема за
безспорен факта, че
към момента на
осъществяване на ПТП, подсъдимия
С.П.С. е допуснал
горепосочените нарушения на норми на ЗДвП. Такъв извод се
установява по безспорен
начин от събраните по
делото доказателства и най – вече, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключенията по
автотехническите и комплексните експертизи, които
съдът възприема изцяло, като обосновани и компетентно дадени. По делото безспорно се установява, че подсъдимия се е движел в населоно място със скорост на
движение от 65 км/ч
и не е намалил скоростта и не е спрял като е бил длъжен с оглед възникналата
опасност за движението, а именно, находящите се на пътнотото платно пешеходци –
пострадалата Росица Цвяткова Й. и съпругът й – свид. Т.К.Й., които той обективно е могъл да възприеме и при реакция за спиране
е могъл да спре и да предотврати удара. Не може да има спор, че допуснатите нарушения са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпълия
съставомерен резултат, както и, че именно вследствие на посочените
нарушения,
той сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП.
Така от обективна страна
подсъдимият С.П.С. на датата 15. 01. 2014 год.
около 20. 00 часа, в гр. ., Софийска област, на булевард „. Н.о Д. П.", пред имот № ., при управление на
моторно превозно средство, лек автомобил марка „Опел", модел „А.", с рег.№ . е нарушил правилата за
движение по пътищата, както следва: „Не е намалил скоростта и при възникнала
необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението, като е бил
длъжен" - нарушение по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; При
избиране скоростта на движение на ППС е забранено да превишава 50 километра в час в
населено място, като се е движел с 65 километра в час" -нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
„Не е бил внимателен и предпазлив към пешеходци, като е бил длъжен" - нарушение по
чл. 116 от ЗДвП, и по непредпазливост е допуснал ПТП като с него е
причинил смъртта Р.Ц. Й. *** и е избягал от местопроизшествието, като от субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост
- небрежност
по смисъла на чл.11, ал. 3, пр. 1 от НК - подсъдимият С. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подс. С. е съзнавал, че
нарушава посочените правила за движение, като е бил длъжен да намали скоростта
при възникване на опасност за движението, бил е длъжен да се движи със скорост
не по - висока от 50 км.
в час в населено място и е бил длъжен да бъде внимателен към пешеходците, които
той обективно е могъл да възприеме и при реакция за спиране е могъл да спре и
да предотврати удара. Въпреки настъпилия удар, същия е напуснал местопроизшествието, като не се
е налагало да му бъде извършен медицински преглед.
Поради изложеното в горните абзаци, съдебният
състав счита доводите на защитата на подс. В. за неоснователни и
доказателствено неподкрепени.
ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказателната
отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства изразеното от подсъдимия искрено съжаление, чистото му съдебно
минало, младата възраст и добрите му характеристични данни. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да
бъде възприето наличието на извършено от страна на подс. С.П.С. нарушения на правилата за
движение по пътищата, за което същия
е бил санкциониран /в.ж. л. 141 от дос. пр.-во/. Може да се отбележи, че за настоящия
съдебен състав е вън от всякакво съмнение, че изразеното от подс. С.П.С. съжаление за случилото се не е
декларативно, а осъзнато, искрено и неподправено, свързано с негативни
емоционални преживявания, за което съдът придоби непосредствени впечатления.
Именно поради тази причина, оцени това обстоятелство като смекчаващо
отговорността на подсъдимия. Следва
да се посочи обаче, че констатираните смекчаващи обстоятелства, релевантни за
наказателната отговорност на дееца, не са от такова естество, а и не обусловят,
наличие на хипотезата на чл. 55 от НК по настоящето дело.
Решаващият превес на установените смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства,
мотивира настоящия съдебен състав да определи на подс. С.П.С. наказание към възможния законов минимум предвиден в
разпоредбата на чл. .343, ал. 3, пр. 3, б. "б", пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1,
б. "в", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно - „лишаване от
свобода” в размер на три години.
Ръководейки се от императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК във вр. чл. 58а ал.1 от НК, съдът
намали така определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на три години с една трета, като наложи на подс. С.П.С. наказание „лишаване от свобода” в размер на две години.
Като счете, че целите на специалната и
генералната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били
достигнати по – реално и пълно и без да се налага подс. С.П.С. ефективно да изтърпява наложеното му
наказание, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи
изпълнението на същото, с изпитателен срок от четири години.
На
основание чл. 343г от НК, на подсъдимия С.П.С. се определи
кумулативно и предвиденото в закона наказание - лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и
шест месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
Според състава на съда, така наложените наказания ще
въздействат на подсъдимия предупредително, ще го възпират от извършване на
други престъпления по транспорта и ще въздействат възпитателно и
предупредително и върху другите членове на
обществото.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият С.П.С. бе
осъден да заплати в полза на ОДМВР-София, направените
по делото на досъдебното производство деловодни разноски, в размер на 2996, 25 /две
хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ лева.
Воден от горното съдът
постанови присъдата си.
Председател: