Р Е Ш Е Н И Е
№260101/18.1.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, на осемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от
районния съдия гражданско дело № 2450 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която против ЗАД „А.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, е
предявен иск за заплащането на сумата от 1 лв. – частичен иск от претенция в
пълен размер на 1123,05 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
на собствения му л.а. „*” с рег. № **, нанесени при застрахователно събитие,
настъпило на 21.07.2019 г., при движение на автомобила по път от гр. В., към с.
П.. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. „*” с
рег. № **. На 21.07.2019 г., при управление на автомобила по път от гр. В., към
с. П., от насрещно движещ се товарен автомобил изхвръкнал камък, който счупил
предното панорамно стъкло на автомобила. Към датата на застрахователното
събитие, страните по делото били обвързани в застрахователно правоотношение,
възникнало от сключен между тях договор за застраховка на МПС с покритие „Пълно
Каско“. За настъпилото увреждане на застрахования автомобил, ищецът уведомил
ответника, а последният образувал ликвидационна преписка № ***. Извършени били
оглед и опис.
На 10.09.2019 г. ответникът
изплатил на ищеца сумата от 665,95 лева, но тъй като в основанието за плащане
били посочени два номера на преписки по две щети - *** и ****, ищецът не знаел за коя
щета каква сума била определена. Според него
изплатената му сума била в размер, който бил значително по-нисък от размера на
средствата, необходими за ремонт на автомобила. След справка в автосервизи,
ищецът установил, че за възстановяване на автомобила била необходима сумата от
общо 1789 лева. Така, след заплащане ищецът намира, че ответникът следва да му
доплати сума в размер на 1123,05 лева, от която в настоящото производство
претендира част в размер на 1 лев.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Сочи, че ищецът е поискал
ликвидацията да бъде осъществена по фактури, но такива не бил представил,
поради което същата била извършена на база експертна оценка, като сочи, че
размерът на изплатеното обезщетение бил определен съгласно Методика към Наредба
№24/08.03.2006 г. на КФН. Оспорва от ищеца да е бил извършен разход по ремонт
на автомобила в сочения от него размер. Заявява, че за настъпилото
застрахователно събитие е образувал преписка по щета №***, като е изплатил в полза
на ищеца обезщетение в размер на 317,27 лева. Намира, че отказът да бъде заплатено
застрахователно обезщетение над вече заплатената сума бил правилен. При горните
доводи настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, ищецът и
ответникът, чрез процесуалните си представители, поддържат заявените становища.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Страните не спорят, че ищецът е
собственик на л.а. „*” с рег. № **, както и по валидността на застрахователното
правоотношение, в което са обвързани към датата на произшествието, при което са
настъпили вредите за ищеца, чието обезщетяване същият претендира. Не са спорни
и като ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства относно механизма
на настъпване на ПТП.
По делото е допусната и е
изготвена съдебно-автотехническа експертиза, от заключението, на която се
установява, че уврежданията по автомобила на ищеца е възможно да са причинени, по
степен и вид, от настъпилото ПТП и са в причинно-следствена връзка със същото.
Вещото лице определя стойност на щетата, при работен час 20,48 лева – 743,89
лева и при работен час 36,54 лева – 767,98 лева. В съдебно заседание експертът заявява,
че коректната сума за отремонтиране на автомобила в състоянието преди
увреждането е 767,98 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ. Същият е допустим, а разгледан по същество, той е и
основателен.
В процесния случай, в тежест на
ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно
застрахователно правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока
на застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и нанесеното
увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си въведени с отговора на исковата молба.
Механизмът
на произшествието, конкретните вреди и причинно-следствената връзка са
установени и страните не спорят по същите. Ответникът заявява, че по щета № *** е
изплатил в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 317,27 лева, поради което и
доколкото с исковата молба се твърди, че застрахователят е изплатил сумата от 665,95
лева - обезщетение за две щети, без да определи размера на обезщетението за
всяка от тях, то съдът следва да съобрази сочения от ответника размер - 317,27
лева.
Спорният
въпрос между страните е относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Съгласно
чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. С оглед посочената законова
разпоредба, въведеното от ответника възражение, че обезщетението е изчислено
въз основа на Методика към Наредба
№24/2006 г. на КФН, е неоснователно. При определяне размера на застрахователното
обезщетение, застрахователят е длъжен да съобрази императивната разпоредба на
чл.386, ал.2 КЗ, а не минималните размери, определени с Методиката към Наредба
№24/2006 г. на КФН.
Възражението
на ответника, че ищецът не е представил фактури от сервизи, поради което
размерът на обезщетението е определен въз основа експертна оценка, е
неоснователен. Експертната оценка не е единственият възможен начин за
определяне стойността на щетата. Съгласно сключения между страните
застрахователен договор, със същия са определени два начина за обезщетяване –
„експертна оценка“ и „доверен сервиз“. Не е предвидена възможността ищецът сам да
отремонтира автомобила и да представи на застрахователя фактурата за
възстановяване на заплатената сума. При обезщетяване чрез ремонт в доверен
сервеиз, застрахователят следва да посочи точния сервиз /или сервизи/, в който
автомобилът да бъде възстановен, като ищецът няма ангажимент с представяне на
фактура за стойността по отстраняване на щетата. Ответникът не представя доказателства,
а и не твърди да е предлагал ремонтът на застрахования автомобил да бъде
извършен в доверен сервиз и ищецът да е отказал този начин на обезщетяване.
Доколкото
по делото не се представиха доказателства, между страните по застрахователния
договор, да е била налице уговорка по реда на чл.387, ал.1 КЗ, то следва да се
приеме, че застрахователната стойност е тази, посочена в нормата на чл.400,
ал.1 КЗ, а именно – такава срещу която, вместо застрахованото имущество, може
да се купи друго от същия вид и качество. Не се установи наличие на основание по чл.408 КЗ за отказ за плащане на застрахователно обезщетение.
Горното
сочи, че следва да се приеме определената от вещото лице стойност
на щетата, а именно – 767,98 лева. При данни, че необходимата сума за
възстановяване на процесния автомобил е в размер на 767,98 лева, а застрахователят
твърди, че вече е изплатил сума в размер на 317,27 лева в полза на ищеца, то неплатена
остава сумата от 450,71 лева, поради което претенцията на ищеца е основателна и
същата следва да бъде уважена. Законната лихва се претендира с начална дата,
датата на подаване на исковата молба – 21.02.2020 г.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски в общ размер на 1200 лева, от които: 50 лева – държавна такса, 150 лева
– възнаграждение на вещо лице и 1000 лева - адвокатско възнаграждение.
Присъдените в полза на ищеца суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***.
С протоколно определение от
23.10.2020 г. съдът е наложил на ответника глоба на основание 92а вр.чл.91,
ал.1 ГПК, в размер на 100 лева, като по делото не е представено доказателство
за плащането ѝ. Това налага, с настоящото решение, ответникът да бъде
осъден да заплати наложената му глоба.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1 лев, заявена като
частичен иск от сума в общ размер на 1123,05 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил л.а. „*” с рег. № **,
вследствие застрахователно събитие по договор № 0306X0415118, с
валидност 00.00 часа на 09.09.2018 г. до 24.00 часа на 08.09.2019 г., а именно
- ПТП, настъпило на 21.07.2019 г., при движение по път в посока от гр. В. към
с. П., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
21.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сторените разноски по делото в
общ размер на 1200 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати по сметка на Районен съд – В., глоба в размер на 100,00 лв. /сто лева/, наложена с
протоколно определение от 23.10.2020 г., на основание 92а вр.чл.91, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: