№ 1309
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110125421 по описа за 2023 година
Предявен е от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу „.“ ООД с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.Позитано 24, ет.1, ап.1, представлявано от . Ч., чрез адвокат А. Ч.,
със съдебен адрес: гр. София, ул. Позитано № 24, за установяване дължимостта на сумата е
586,30 лева (петстотин осемдесет и шест лева и 30 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.11.2021
г., ведно със законна лихва за период от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
109,00 лева (сто и девет лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до
27.02.2023 г., сумата от 9,60 лева (девет лева и 60 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до
31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 2,54 лева (два лева и 54 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.07.2020 г. до 27.02.2023 г. - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за стопански нужди за
имот, находящ се гр. София, ж.к. ., бл.283, вх.Д, ет.4, ап.17, аб. № . за периода от 01.05.2020
г. до 30.11.2021 г., но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия в процесния период. Твърди, че между страните е сключен Договор № ./.
от 22.06.2018 г. за продажба на топлинна енергия за посочения имот. Моли за присъждане на
разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
1
като оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не дължи претендираните лихви, тъй като
ищецът не му връчва своевременно издадените фактури на седалището и адреса на
управление на ответното дружество. Сочи, че е оспорил издадените фактури по отношение
на достоверност и съдържание. Оспорва количеството на доставената в имота топлинна
енергия Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парични задължения на 09.03.2023 г., като въз основа на същото е образувано
ч.гр.д. № 12705/2023 г. на СРС, 120 състав. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение, с която ответникът е бил осъден да заплати претендираните главница и лихви.
Предвид депозирането в законовия срок на възражение по реда на чл. 414 от ГПК, съдът е
дал указания на заявителя за правото му да предяви установителен иск за вземането си,
което обуславя правния интерес на ищеца от воденето на настоящото производство. В
самото възражение длъжникът е посочил, че ищецът води невярна счетоводна отчетност и
издава първични счетоводни документи с невярно съдържание, като оспорва заявените от
дружеството периоди, размери, основания, обективирани в издадената заповед по чл. 410 от
ГПК.
Представено е заверено копие на Договор № ./. от 22.06.2019 г. при общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „.“ ЕАД на потребители в гр. София
по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката с „.“ ООД за топлоснабдяем имот, находящ се
в гр. София, ж.к. ., бл. 283, вх. 5, ет. 4, ап. 17. Договорът е сключен за срок от пет години,
считано от 11.06.2019 г.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 162, том I,
рег. № 10625, н. дело № 147 от 24.11.2021 г., „.“ ООД е продало на „.“ ЕООД процесният
апартамент. Представени са множество писмени документи, в това число Заявление от
22.03.2018 г. от „.“ ООД чрез пълномощник „.“ АД, пълномощно от управителя на „.“ ООД,
с което упълномощава управителя на „.“ АД за представителство пред „.“ ЕАД във връзка с
присъединяването на сградата и издаването на абонатни номера на собствениците,
подписване на окончателен договор за присъединяване на сградата към топлопреносната
мрежа на „.“ ЕАД и подписване на договор за дялово разпределение на топлинна енергия и
договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с „.“ ЕАД.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-техническа
експертиза се установява, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, като
в същата има абонатна станция. Доставката на топлинна енергия се отчита от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция чрез преносим
терминал. Етажната собственост е сключила договор за слугата дялово разпределение с „.“
ЕАД, като последното е извършвало разпределението на топлинна енергия в блока след
ежемесечно отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период в имота е отчитан
2
визуално монтирания апартаментен топломер и дистанционно монтираните два броя
водомера за топла вода. Констатирано е, че отопляемият обем на имота е по проект 296
куб.м., съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 01.2018 г., на
чиято база се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е
установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за сградна
инсталация възлиза на 69.11 лв., за отопление на имота – 255.32 лв., за подгряване на топла
вода – 340.08 лв., или общо 664.52 лв. периодично са извършвани проверки на топломера в
абонатната станция на всеки две години, като вещото лице е посочило съответните
документи.
Представени са оригинални фактури от ищцовото дружество, Договор за изкупуване
на енергиен обект № . г., сключен между етажните собственици в жилищна сграда,
находяща се в гр.София, ул. Слънчоглед, кв. ., бл. 283, вх. 5, и „.“ ЕАД, Протокол № 6 от
проведено ОС на ЕС от 06.06.2019 г. Изготвени са и са приети съдебно-счетоводна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, като ответникът ги е оспорил. Вещото лице е
констатирало, че не е извършено погасяване на сумите. Непогасената главница за периода
възлиза на 559.54 лв. за топлинна енергия, главница за такса дялово разпределение в размер
на 36.36 лв. Съответно лихвите за периода възлизат общо на 111.54 лв., в това число и
лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 7.66 лв. Установено е, че
ищцовото дружество дължи на 23 собственици в абонатната станция на сградата, където се
намира процесният топлоснабдяем имот, сума в общ размер на 8681.48 лв. за изкупуването
на абонатната станция, като делът на ответника възлиза на 392.42 лв. При неплащане на
топлинна енергия и дялово разпределение в срок, клиентът бива записван в сметка „съдебно
вземане“ и сумите от текущи задължения се преместват от сметка 411 в сметка 447. За
периода от разкриване на партидата през 2018 година до закриването й на 30.11.2021 г.,
вземанията на ищцовото дружество по партидата на ответника, след извършено прихващане
на вземането на ответника от ищеца за изкупена абонатна станция, е в общ размер на
2124.47 лв., в това число главница от 1260.62 лв. и лихви от 156.41 лв. Изслушано в съдебно
заседание, вещото лице обяснява, че не е представена от ищцовото дружество информация
от счетоводния регистър за счетоводни записвания по сметка 401 и сметка 411, а само
счетоводна справка, която не се явява документ.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Ответникът е оспорил иска на посочените по-горе в мотивите основания. Посочените
доводи са релевантни за спора, поради което съдът следва да ги обсъди. Между страните е
сключен Договор № ./. от 22.06.2019 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от „.“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергетиката с „.“ ООД за топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, ж.к. ., бл. 283, вх. 5,
ет. 4, ап. 17, който е със срок от пет години. Последният не е оспорен, поради което съдът
приема, че ответникът е бил клиент на ищцовото дружество през процесния период, като е
закупувал топлинна енергия за стопански нужди, като съгласно легалната дефиниция това е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
3
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди (§ 1, т. 33а от ДР на ЗЕ). За процесния период в сила са
били общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „.“ АД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на
директорите на "." ЕАД, на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на ДКЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ.
По делото е установено, че ищецът е доставял в имота на ответника топлинна
енергия, като нейният обем и стойност са установени от техническата експертиза,
изслушана и приета по делото, в общ размер на 664.52 лв., като тази сума е по-голяма от
претендираната сума за главница за топлинна енергия. Ето защо, без значение е оспорването
на фактурите от страна на ответника, тъй като съдът приема за доказано предоставянето на
топлинна енергия в имота му в размер и на стойност, установени от вещото лице по СТЕ.
Сумите за услугата дялово разпределение са установени от първоначално изготвената ССЕ и
възлизат на 36.36 лв., която сума също е по-малка от претендираната от ищеца.
По отношение на претендираните лихви, които ответникът оспорва да дължи, тъй
като ищецът не му връчва своевременно издадените фактури на седалището и адреса на
управление на ответното дружество. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от „." АД на потребители в град София, купувачът
е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. Оттук следва, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено
месечно задължение, чиято изискуемост е определена предварително в общите условия и за
да настъпи изискуемост не е необходима покана, предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от
ЗЗД, която урежда, че когато денят за изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. Предвид това, че е установено главното задължение за доставка на
топлинна енергия в имота през процесния период, което не е погасено, то лихва се дължи.
Предвид това, че лихвите, установени по ССЕ за процесния период са върху по-нисък
размер главница за топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, но са с по-висок
размер, съдът приема,че предявените акцесорни искове за главници са основателни в
предявените им размери.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковите претенции са доказани и основателни
и следва да бъдат уважени по горните съображения, като на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в двете производства. Ищецът е направил разноски в заповедното
производство в размер на 75 лв., в това число за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, а в исковото – 25 лв. за държавна такса, 500 лв. за депозити за вещи лица,
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лв., или общо 700
лв. При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от
., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, и „.“ ООД с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Позитано 24, ет.1, ап.1, представлявано от .
Ч., чрез адвокат А. Ч., със съдебен адрес: гр. София, ул. Позитано № 24, че ответникът „.“
ООД с ЕИК: . дължи на ищеца „.“ ЕАД, ЕИК ., сумата е 586,30 лева (петстотин осемдесет и
шест лева и тридесет стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 109,00 лева (сто
и девет лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 01.07.2020 г. до 27.02.2023 г., сумата от 9,60 лева (девет лева и шестдесет
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.03.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 2,54 лева (два лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
период от 31.07.2020 г. до 27.02.2023 г., на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
ОСЪЖДА „.“ ООД с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.Позитано 24, ет.1, ап.1, представлявано от . Ч., да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от . сумата от
700.00 лв. (седемстотин лева) за разноски в исковото и заповедното производство, на осн.
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5