Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р E Ш Е Н И Е
№ …./28.12.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ
състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9269/2017 г.
Производството е с правно основание
чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „П.” *, **** срещу
„Р.Г.” *, *** иск с правна
квалификация чл. 79 ЗЗД, с който се иска ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 1184,01 лева, представляваща
оставаща, дължима и незаплатена част от договорената
сума в общ размер от 1884,01 лева, по сключения между
страните договор за продажба
на стоки и извършване на услуги от 03.06.2017 г., за който е издадена фактура № */03.06.2016
г. на стойност 1884,01 лева, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните
фактически твърдения:
Между страните е сключен
неформален договор за търговска продажба
на стоки и извършване на услуги на 03.06.2016 г., с
предмет продажба на стоки – селскостопански
гуми и вентили и свързаните
с тях услуги – сваляне, качване, монтаж и демонтаж, баланс и други.
Договорената цена между двете
дружества е договорена към датата
на сключване на договора. Посочено
е, че ответното дружество следвало
да заплати договорената цена в едномесечен
срок от издаване на данъчната
фактура, респективно от момента на получаване на конкретните стоки и
услуги, който съвпада с издаването фактурата.
Твърди се, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията
си при сключване на договора 03.06.3016 г. като е предало стоките на купувача - гуми и вентили и е извършило договорените услуги, а именно сваляне,
качване, монтаж и демонтаж на гуми.
За продадените стоки и извършените
услуги „П.” ЕООД, ЕИК * е издало фактура № */03.06.2016 г. на стойност 1884,01 лева. От страна на ответното дружество е извършено
частично плащане в размер на 700 лева, от които 400 лева, платени на
16.09.2016 г. и 300 лева, платени на 20.01.2017 г. Поради желанието за поддържане на добри
взаимоотношения е изпратена покана
за доброволно плащане на остатъка от дължимата сума по издадената фактура, но на посочения
адрес длъжникът не е открит.
Твърди, че претендираната
сума не е заплатена. Във връзка с обезпечаване на вземането си ищецът се е снабдил
с обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д. № */2017 г.
по описа
на Районен съд, град
Нови пазар, въз основа на която е образувано изпълнително дело № * по описа на
ЧСИ Даниела Златева, рег. №
*. На основание изложеното моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски в исковото и обезпечителното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответната страна.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този
ред.
На основание чл. 78 ГПК, „Р.Г.” ЕООД следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата
от 375,46 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по исковото
производство; 50 лева – заплатена държавна такса по гр.д. № 9269/2017 г. по
описа на Районен съд, град Варна, както и сумата от 40 лева, представляваща
държавна такса за образуване на ч.гр.д. № 611/2017 г. по описа на Районен съд,
град Нови пазар и 360 лева, адвокатско възнаграждение по горецитираното
производство по обезпечение на бъдещ иск. Сумата от 66 лева, представляваща
такса за образуване и водене на изпълнително дело и 360 лева, адвокатско
възнаграждение за водене на изпълнителното дело, не представлява разноска във връзка с производството по обезпечение на
бъдещ иск, поради което и не следва да се присъжда и възлага в тежест на
ответника. В този смисъл т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по описа на ОСГТК
на ВКС.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД „Р.Г.” ЕООД, *** да заплати на „П.” ЕООД, **** сумата от 1184,01 лева, представляваща
оставаща, дължима и незаплатена част от договорената
сума в общ размер от 1884,01 лева, по сключения между
страните договор за продажба
на стоки и извършване на услуги от 03.06.2017 г., за който е издадена фактура № */03.06.2016
г. на стойност 1884,01 лева, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Р.Г.” ЕООД, *** да заплати на „П.” ЕООД, **** сумата от 825,46 лева, представляващи сторени в исковото производство по гр.д. № 9269/2017 г. по описа на Районен съд, град
Варна и в обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 611/2017 г. по описа на Районен съд, град Нови пазар разноски, на основание чл. 78 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: