Р Е Ш Е Н И Е №2917
10.07.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII - ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 19730/ 2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на Д.Ц.Б.,
ЕГН **********,***, площад С. С., ЕИК , с формулирано искане да се осъди
ответната община да заплати на ищеца обезщетение за вреди от претърпяно
непозволеон увреждане.
Според изложените от ищеца факти, на
08.05.2018 год. около 10.30 часа вечерта, ищецът, движейки се по пътното платно
в близост до дома му, ул. „********“, в близост до № * на същата улица, видял
фарове на движещ се зад него лек автомобил
и тръгнал към тротоара да се качи
на безопасно място. В този момент попаднал в отворена и необезопасена отводнителна шахта, политнал
настрани, подпрял се на дясната си ръка и си ударил лакета на ръба на тротоара.
Изпитал силна ужасяваща болка и му притъмняло пред очите. Случайно минаващия
наблизо човек му помогнал да излезе от шахтата. Закаран бил от свидетеля О. К. в
спешното отделение на УМБАЛ „Св. Георги“, където му била направена рентгенография
. Казано му било, че трябва да бъде опериран. Прибрал се вкъщи и видял, че по
десния си крак има охлузване и синини. Накуцвал.
На 09.05.2018 год. бил опериран в УМБАЛ „Каспела“,
където останал хоспитализиран до 12.05.2018 год. Дясната му ръка била имобилизирана
с гипсова шина и превръзка, като шината била свалена след 45 дни. Поставена му
била диагноза „*********************************”.
За периода на имобилизацията не можел да се обслужва сам, изпитвал силни болки,
наложило се и закупил обезболяващи медикаменти, наложило се да посещава
физиотерапевт, като провел два рехабилитационни курса. Б. ограничил социалните
си контакти, тъй като изпитвал болки,
които продължили до датата на подаването на исковата молба.
Затова се иска от съда да се постанови
решение, с което да се осъди ответната община, която е стопанисвала пътното
платно и прилежащите площи, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева за болки, страдания, неудобство, травматично
увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.05.2018 год.
до окончателното плащане и 360.16лв. обезщетение за имуществени вреди за
заплатени разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва от датата
на деликта до окончателното изплащане на вземането.
Ответната
община оспорва иска.
Отговорът е депозиран в срока по чл. 131
от ГПК, а искът се оспорва, тъй като се приема да е неоснователен и недоказан.
Оспорва се наличието на деликт – нямало противоправно поведение на лице от
състава на общинската администрация, тъй като дейностите по поддържане,
почистване и възстановяване на решетки или капаци на дъждоприемни шахти била възложена на трето на
спора лице изпълнител – „КМД“ ЕООД, а в общината и нейните предприятия не били
постъпвали сигнали за повреда на точно тази шахта. Отсъствала и причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди, тъй като
ищецът към датата на инцидента вече страдал от хронични заболявания. Останал
неизяснен механизма , по който настъпили описаните от ищеца увреждания.
Възразява се, че травматичния резултат бил съпричинен от поведението на ищеца
,който се движил по пътното платно в тъмната част на деня.
Иска за обезщетение на имуществените вреди
се оспорва с мотива, че не се установява сочените в исковата молба лекарства да
са относими към това травматично увреждане. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени и да се присъдят в полза на Община Пловдив разноските , който тя е
направила за защитата си, алтернативно – да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди в по – нисък размер.
Вещото лице по проведената съдебно –
медицинска експертиза дава заключение , че
при инцидента , на Б. е причинено ******************************* ,
довело на свой ред до трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник. Непосредствено след инцидента , Б. изпитвал от умерени до значителни
по сила и интензитет болки и страдания , които постепенно са затихвали в хода
на оздравяване. Оздравителния процес е продължил между 3 и 4 месеца , като няма
данни за усложнения в него. След свалянето на имобилизационната превръзка ,
било е необходимо посещение на ортопед и
извършването на физиотерапия и лечебно – възстановителна физкултура. Към датата
на настъпването на травматизма, Б. е
страдал от сърдечни заболявания – ************************* и др., довели до ограничени и болезнени
движения в поясната област и затруднена походка . Вещото лице не може да каже
какви лекарства са били закупени от Б., респ., дали тези лекарства се
предписват при травма като неговата.
При тези факти , водят се два съединени
между същите страни и на същото основание искове за обезщетение на вреди от
деликт, с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Съдът,
предвид становищата на страните и оценявайки както заедно, така и поотделно доказателствата
по делото, съобрази следното от фактическа и правна страна:
І. Общи положения:
Сложният фактически състав на чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите предвижда едновременното наличие на няколко елемента: противоправно поведение ( действие
или бездействие) , настъпили в резултат на това поведение вреди за ищеца,
причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите, както и
вина при извършването ( в смисъл на знание за определени факти). Необходимо
е също така да се докаже
възлагане на работата другиму.
Най – напред, от показанията на свидетелите
О.К. и Х. Д. личи, че на дата 08.05.2018 г ищецът пропаднал в необезопасена и
необозначена отводнителна шахта с липсващ капак; същото нещо е видно от копието
от амбулаторния лист под № **** от дата ******г. Съдът кредитира показанията – свидетелят Д.
е очевидец на инцидента , не познава
лично ищеца, показанията му са обективни
и кореспондират с тези на свид. К. - и затова приема за доказани твърденията на
ищеца за механизма, по който е настъпил процесния травматизъм, тоест, има пряка
причинно следствена връзка между падането и травмите. Очевидно, пропадането в
шахтата е било самодостатъчно да се стигне до телесните повреди.
Шахтата се намирала на ул. ****************.
Според § 7 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация ,, т . 4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995
г., бр. 26 от 2000 г.), общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване” са
станали общинска собственост, която по общо правило се стопанисва от
собственика си, което включва и находящите се на тази площ елементи на
инфраструктурата. Като
собственик на пътя, към който се приравняват и улиците съобразно § 6,
т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, Община Пловдив , по силата на чл.
3, ал. 1 от същия закон е длъжна поддържа пътната настилка в изправно състояние„
.........така........, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване.”,
включително за преминаващите по пътя пешеходци. Шахтата е елемент на градската
канализационна система , а според чл.191, ал.1, т.1 от Закона за водите, кметът на общината
контролира изграждането, поддържането и правилната експлоатация на
канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на битови отпадъчни води. Съответно, общината е собственик на вещта ,
от която са настъпили вредите, и затова и носи отговорността да я поддържа в безопасно
състояние.
На следващо място , работата по поддръжката
на дъждоприемните шахти е възложена на
трето на спора лице „КМД „ ЕООД по
силата на договор, копие от който е представено на л. 32 от делото. Тук следа
да се каже , че общинското предприятие „Чистота „ към Община Пловдив по силата
на чл. 9 от собствения си устройствен правилник „ не е юридическо лице, тоест
не е субект на правото, затова и не е „друго„
лице по смисъла на коментирания чл. 49
от ЗЗД. Трайната съдебна практика приема, че не е необходимо неизпълнението да
бъде персонализирано чрез посочване на конкретно длъжностно лице или друго лице
от състава на ответната администрация или третото лице – изпълнител, достатъчно
е да бъде установени неизпълнение на задължения, за да се ангажира
отговорността й за непозволено
увреждане.
Няма
как, във връзка със описания механизъм на настъпване на вредите, да се сподели
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат,макар Б. да се е движил по пътното платно. Според
свидетелските показания, тротоар липсва, макар да е иманентна част от уличната
регулация в Пловдив. Разпоредбата на чл. 80 ал. 3 от Закона за устройството
на територията забранява проектирането и изграждането на улици без тротоари в населени места с
население над 30 000 жители, вкл. Пловдив, тоест, общинската администрация не
може да се позове на неизпълнението на това си задължение , за да обоснове
възражението си за съпричиняване. От
своя страна , ищецът е пешеходец по смисъла на чл. 107 от Закона за движението
по пътищата, тоест, има право ( чл. 108 от ЗДвП) да се движи по банкета на пътното платно,
когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; няма
забрана за движение в тъмната част на денонощието. Вярно е също така, че ищецът
страда от ***************, довело до ограничени и болезнени движения в поясната
област, както и до затрудняване на походката му , но между тези увреди и
механизма на настъпването на травматизма не се доказа връзка – няма доказателства затруднението в движенията
да е спомогнало пропадането в шахтата,
като напр., Б. да е залитнал неволно в грешна посока, нещо , което обаче свидетеля
К. отрича ( показания на л. 122 от делото).
Или, съдът приема, че има причинено на
ищеца непозволено увреждане. Хипотезата на чл. 49 от ЗЗД е налице.
ІІ. Искът за обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди:
Има претърпени от ищец неимуществени вреди
от непозволеното увреждане. Наличието на травматични увреди е безспорно, но и
се доказва от показанията на двамата свидетели и заключението на вещото лице. Травматизма личи и от писмените
доказателства , в частност, епикризата на л. 7 от делото , амбулаторните
листове на л. 9 и 10. Така , според
свидетеля К. :„ имаше синини по десния крак от падането , имаше период от време
, в който ходих да му купувам лекарства ……. много го болеше, беше на
болкоуспокояващи ( лекарства ), 45 дни
беше с гипса , около два месеца изпитваше болки, ходеше на рехабилитация……………….
това му се отрази много зле, обаждаше ми се вечер да каже , че изпитва болка ,
че е пил хапчета , но не му действат, че не може да спи , затвори се в себе си
, усещах го че страда вътрешно. „ Свид. Д.: „ с дясната ръка видимо не можеше
да си служи, болеше го.“ Няма по делото
и такива данни, които да опровергават заключението на съда за наличие на
неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението се определя от
съда по справедливост ( чл. 52 от ЗЗД ),
като се съобразят и критериите, дадени от ВС на НРБ в Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г., Пленум, ППВС № 17/1963г., и ППВС № 4/1975г.
Предвид възрастта на пострадалия и обема
на претърпените вреди, изразяващи се включително в счупване на кости , факта ,
че Б. не е могъл да се грижи за личната си хигиена без помощ от друго лице за
продължителен период от време, и отделно
- периода, в който е продължил
оздравителния процес ( между три и четири месеца според заключението на вещото
лице), съдът се мотивира да определи обезщетението в размер от 7500 лева, до
който размер иска е основателен За
разликата до пълния претендиран размер
той следва да бъде отхвърлен.
ІІІ. Спорно е било също така дали Б. е
претърпял имуществени вреди , изразяващи се в разходи за лечение на описаните
травми. В това отношение са представени
само писмени доказателства – рецепти за
определени лекарства и фискален бон за закупуването на лекарствени средства от
аптека, които касови бонове обаче не сочат на това , какво е закупено, което е
посочено най – общо като „лекарства „ Вещото лице по СМЕ не може да каже какви
са закупените лекарства, а оттам – и дали същите се предписват за лечение на
процесните увреди. От показанията на свид. К. се установява , че Б. е купувал
лекарства,но не и какви точно; има представено копие от рецепта, но то е без
дата и по тази причина не може да бъде съотнесено към травматизма на ищеца. Във
епикризите има предписани точно определени лекарства ( **************** ) и др.
, но не се установи точно такива да са
закупени в периода след опирацията ( **********г). Тоест, липсват годни доказателства за претърпени имуществени вреди под формата на
разходи за лечение, следователно иска за
обезвредата им трябва да се отхвърли
изцяло.
Що се касае до
обезщетението за забава, то при непозволено увреждане , длъжникът е в забава и без покана от датата на увредата, затова и
обезщетение за тази забава ще се присъди от дата 08.05.2018г. до окончателното плащане на вземането.
Разноските по делото се присъждат пропорционално
съобразно списъците по чл. 80 от ГПК. Съдът не споделя възражението за
прекомерност на договорения между ищеца и адвоката му хонорар ( 1000 лева) ,
тъй като същия не надхвърля с повече от 25 % минималния такъв ( 839 лева ),
предявени са два субективно съединени иска, а делото има известна фактическа
сложност. Така , общия размер на направените от ищеца разноски е този по
списъка – 1550 лева , тоест, пропорционално на уважената част от исковете
следва да се присъдят в полза на Б. 1121.92 лева ( 1550/10360.16*7500).
На основанието по чл. 78 ал. 8 от ГПК ,
размера на възнаграждението за защита на представляваната от юрисконсулт община
се определя в максимален размер от 150 лева., тоест , разноските стават 230
лева . Дължат се пропорционално 63.49 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Община Пловдив, пл. С. Стамболов №
1, ЕИК *********, да заплати на Д.Ц.Б. , ЕГН ********** ***, сумата от 7500
лева обезщетение за неимуществени вреди ( болки , страдания , неудобство ,
невъзможност да се поддържа лична хигиена без помощ) от деликт – пропадане в
необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно в Пловдив на дата
08.05.2018г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта -
08.05.2018г до окончателното изплащане на вземането , като за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер
от 10000 лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като
неоснователен.
Отхвърля като недоказан иска на Д.Ц.Б. , ЕГН **********
***, да се осъди Община Пловдив, пл. С.
Стамболов № 1, ЕИК *********, да му заплати сума от 360.16 лева обезщетение за
имуществени вреди (равностойност на закупени лекарства) от деликт – пропадане в
необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно в Пловдив на дата
08.05.2018г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта -
08.05.2018г до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Община Пловдив, пл. С. Стамболов №
1, ЕИК *********, да заплати на Д.Ц.Б. , ЕГН ********** ***, сумата от 1121.92 лева
разноски по делото.
Осъжда Д.Ц.Б. , ЕГН ********** ***, да
заплати на Община Пловдив, пл. С.
Стамболов № 1, ЕИК *********, сумата от 63.49 лева разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ