Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.София, 30.06.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав в открито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №9971 по описа за 2019год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени при условията на евентуалност от С.И.М. срещу Т. Н. П. /конституирана по реда на чл.227 от ГПК като правоприемник на починалата А.П.Б./, искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 и пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 51679,61лв., платена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29,10,2007год. съответстваща на 3/8ид.части, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Излагат се доводи за сключен договор за покупко-продажба, обективиран с НА №056, том 6, рег.№29914, дело №999/29,10,2007год., по силата на който А.П.Б., лично и като пълномощник на М.П.Б.продава на С.И.М. недвижим имот- апартамент №38, находящ се в гр.София, ул.*****, състоящ се от три стаи, кабинет, дневна –столова, кухня и сервизни помещения, с площ от 182,34кв.м., заедно с прилежащо мазе и ид.части от общите части на сградата. С влязло в сила съдебно решение е уважен иск на А.Б., в качеството на наследник на М.Б.срещу ищеца с пр.осн.чл.108 от ЗС за 3/8ид.части от имота, тъй като продавачът М.Б.не е надлежно представляван по договора за покупко-продажба.
Предвид
изложеното с влизане в сила на решението по чл.108 от ЗС се претендира връщане
на продажната цена съответстваща на 3/8ид.части получена от М.Б.поради
отпаднало основание.
При условията на евентуалност поддържа сумата да е получена от А.Б. без основание, доколкото не е била пълномощник на продавача-М.Б..
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Т. Н. П. не излага становище по предявените искове.
Предявен е
иск от Т. Н. П. срещу С. И.М.
за осъждане на ответника да заплати сума в размер 56400,00лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на 3/8 ид.части от недвижим имот, находящ се в
гр. София, ул.*****, апартамент №38, за
периода от сключване на договора -29,10,2007год. до въвод в имота- 10,07,2019год.
Релевират
се съображения за сключен договор за покупко-продажба на имот обективиран с НА
№056, том 6, рег.№29914, дело №999/29,10,2007год., по силата на който А.П.Б.,
лично и като пълномощник на М.П.Б.продават на С.И.М. недвижим имот- апартамент
№38, находящ се в гр.София, ул.*****, състоящ се от три стаи, кабинет, дневна
–столова, кухня и сервизни помещения, с
площ от 182,34кв.м., заедно с прилежащо мазе и ид.части от общите части на сградата. Твърди с влязло в
сила съдебно решение да е уважен иск на А.Б.
/наследник на М.Б./ срещу ищеца с пр.осн.чл.108 от ЗС за 3/8ид.части от имота,
тъй като продавачът М.Б.не е надлежно представляван по договора за
покупко-продажба на осн.42, ал.2 от ЗЗД.
Предвид изложеното се претендира ползването от ответника
на 3/8ид.части от имота да е без
основание, за което се дължи обезщетение
в размер на спестен средномесечен наем от 400,00лв.-месечно.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-С. И. М.
в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност
на иска. Поддържа, че до влизане в сила на съдебното решение по чл.108 от ЗС на
18,07,2019год. процесните 3/8 ид.части
са ползвани на основание сключен договор за покупко-продажба от 29,10,2007год.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Излагат се доводи, че с
уважаване на иска по чл.108 от ЗС
между А.Б. и С.М. е възникнала
съсобственост, поради което отношенията помежду им се уреждат по реда на чл.31
от ЗС, поради което исковата претенция с пр.осн.чл.59 от ЗЗД е процесуално
недопустима.
При
условията на евентуалност релевира
възражение за прихващане със сумата от 56400,00лв., представляваща вземане,
което купувачът би имал към продавача по договора за покупко-продажба,
отстранен от имота за сумите които е осъден да заплати в полза на трето лице. Излага доводи
ищцата П. да съвместява
качествата правоприемник на продавача/А.Б., правоприемник на М.Б./ и трето лице
в полза на което евентуално ответникът
би дължал обезщетение. При условията на евентуалност оспорва размера на
исковата претенция.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните
е сключването на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран с НА №056/29,10,2007год., рег.№29914, дело
№999/29,10,2007год., по силата на който А.П.Б.
и М.П.Б.продават на С. И.М. недвижим имот-апартамент №38, находящ се
в гр.София, Столична Община, район Изгрев, ул.******за сумата от 137820,00лв.,
която сума А.П.Б. лично и като пълномощник на М.П.Б.е получила напълно от купувача.
Не се спори
между страните продажната цена да е
платена /в този смисъл волеизявление на
двете страни по договора за покупко-продажба/.
С решение
№1157/10,05,2018год. на САС, постановено по гр.д.№3209 по описа за 2017год., влязло в сила на 18,02,2019год./ недопуснато до касационно
обжалване с Определение №83 от 18,02,2019год. на ВКС, Първо ГО, по
гр.д.№3115/2018год./, е признато за установено по отношение на ищеца-С.И. М., че А.П.Б., в качеството на наследник на М.Б., е носител на правото на собственост на 3/8ид.части от процесния
недвижим имот, както и 2,043ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж като С. М. е осъден да предаде
владението върху 3/8идеални части от имота. Мотивите за основателност на иска, прието
за установено между страните е, че договора за покупко-продажба е
недействителен по отношение на 3/8ид.части, тъй като продавачът М.П.Б.е мнимо
представлявана, а с упражняване на правото на
иск за собственост висящата
недействителност е трансформирана в
окончателна.
Представен е
протокол за въвод във владение на
недвижим имот по изпълнително дело 20198520400068 по описа на ЧСИ К.Попов, от 10,07,2019год., от които е
видно А.Б. да е въведена във владение на
имота относно 3/8ид.части.
Не се спори
между страните, че в периода от
сключването на договора за покупко-продажба до 10,07,2019год. С. М. е
ползвал процесния имот/ в този смисъл становище изложено в отговора по
чл.131 от ГПК/.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, което следва
да бъде кредитирано като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че пазарния
наем за исковия период от 29,10,2007год.
до 10,07,2019год. е 135551,00лв. или за 3/8ид.части съответно 50832,00лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено
от правна страна следното:
По претенцията за връщане на
платената цена по договор за продажба поради влязло в сила съдебно решение, с
което е установена собственост върху 3/8ид.части от имота.
Съгласно чл. 188
от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право
на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да
противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това. Правото на купувача да претендира разваляне на
договор за покупко-продажба по реда на чл.189 ЗЗД, вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД
възниква при наличието на следните предпоставки: 1.сключен валиден договор за покупко-продажба
между ищеца и ответника с предмет - право на собственост или ограничено вещно
право върху недвижим имот, 2. наличие на самостоятелни вещни права в полза на трето лице върху обекта
предмет на продажба/замяна и
3. купувачът да е добросъвестен или
да не е знаел, че предметът
на договора принадлежи на трето лице. За уважаването на иска е ирелевантно
дали трето лице е упражнило правото
си по съдебен ред и дали купувачът
е реално отстранен от вещта или съществува възможност за това предвид наличието на висящ спор. Т.е. сочените предпоставки говорят за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на
задължението да се прехвърли правото на собственост/ в този смисъл постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 424 от 24.01.12 г.
по гр. д. № 1872/10 г. на ІV г.о. на ВКС/.
Съгласно чл. 190, ал.
1 ЗЗД, ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на
продажбата по съдебен ред и обезщетение според чл. 189 ЗЗД,
когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил
договора, ако знаеше това. В противен случай, съгласно чл. 190, ал. 2 ЗЗД, купувачът може да иска
намаление на цената и обезщетение за вредите (чл. 82 - 83 ЗЗД).
Не е спорно, а се установява и от приложените
доказателства, влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск с
пр.осн.чл.108 от ЗС, че 3/8ид.части от имота принадлежат на продавача -М.П.Б.,
доколкото не е надлежно представлявана от А.Б..
В конкретната хипотеза не се установяват права на
трето лице върху предмета на продажбата, с оглед приложение на чл.188 ЗЗД,
чл.190 ЗЗД. Установеният порок, касае липса на представителна власт за един от
продавачите или е налице хипотезата на чл.42, ал.2 от ЗЗД, поради което в тази
част сделката е в състояние на висяща
недействителност, която с предявяване на иска от наследника на продавача е
трансформирана в окончателна. Това означава, че в тази част сделката не е
породила желаните правни последици. Предвид отказа от потвърждаване на сделката
от мнимо представлявания се налага извод да не са възникнали вещни и
облигационни права за страните по нея, което налага връщане на даденото на
осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД. В хипотезата на липса на представителна власт към
момента на сключване на договора даденото по него от страна на купувача е
дадено без основание. Основанието за връщането
на сумата не е влязло в сила решение по чл.108 от ЗС, респективно даденото не
се дължи на отпаднало основание, тъй като в този случай към момента на даването
следва да е налице валидно възникнало правоотношение. В конкретната хипотеза, в
частта относно прехвърлените без представителна власт 3/8ид.части от имота
въобще не са възникнали права и задължения за страните. Ето защо главната
искова претенция с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД като неоснователна подлежи
на отхвърляне.
С оглед изложените мотиви е налице процесуалното
условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск с
пр.осн.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД-част от продажната цена да е платена без
основание на А.Б., в качеството й на пълномощник, без същата да е притежавала
представителна власт.
Исковата претенция съдът намира да е основателна,
с оглед изложените по-горе мотиви и обстоятелството, че А.Б. е получила
продажната цена за 3/8ид.част относно притежаваната от М.Б.част от имота, в
качеството на лице без представителна власт. Този релевантен факт е установен
между страните със сила на присъдено нещо като обхванат от обективните предели
на постановеното решение по чл.108 от ЗС.
Не е спорно между страните при изповядване на
сделката по покупко-продажба от 29,10,2007год. да е платена продажната цена от
137820,00лв. В договора за покупко-продажба
А.Б./ мним представител на М.Б.за 3/8ид.части/ е заявила пред нотариус
получаване на продажна цена в размер на 137820,00лева. Извършеното изявление
има характер на частен свидетелстващ документ и доколкото не се оспорва
автентичността на документа, съставлява изявление на лицето за знание относно осъществен факт -
плащането на продажната цена. От ответника не се спори и не са ангажирани никакви доказателства сочещи на
опровергаване на посоченото обстоятелство, поради което и съобразно чл.154,
ал.1 от ГПК този факт съдът намира за установен.
С оглед данните за извършена престация за сума в
размер на 137820,00лв. съответната на 3/8ид.части част от цената е в размер на
51682,50лв., поради което исковата претенция за сума в размер на 51679,61лв. е
основателна като получена от А.Б. без основание.
По предявения от Т. Н. П. /правоприемник на А.Б./ срещу С.И.М. иск за осъждане на ответника за сума в размер на 56400,00лв.-обезщетение за ползване на 3/8ид.части от недвижим имот без
основание, за периода от 29,10,2007год. до 10,07,2019год.
Съдът намира, с оглед изложените фактически твърдения в исковата молба исковата претенция да е
с пр.кв.чл.31, ал.2 от ЗС, въпреки
посочената в доклада чл.59 от ЗЗД, тъй като изложените фактически обстоятелства сочат на
недействителност на сделката за 3/8ид.части от имота, а не за целия имот. Не се
сочи на недействителност относно
прехвърлените 5/8ид.части продадени от А.Б. в лично качество. Ето защо
фактическата обстановка сочи на възникнала съсобственост между продавача М.Б./3/8ид.части/ и С.М./5/8ид.части/.
Със сила на присъдено нещо между страните е
установено, че праводателят на ищцата-А.Б. е собственик на 3/8ид.части от
процесния имот, в качеството на универсален правоприемник на М.Б..
С оглед установеното обстоятелство
за възникнала съсобственост върху недвижимия имот, отношенията се уреждат на
плоскостта на чл.31, ал.2 от ЗС, а не съобразно чл.59 от ЗЗД касаещ отношения
между собственика и ползвателя, който ползва имота без основание за това при
липса на противопоставими права спрямо него. Чл.31, ал.2 от ЗС съставлява частен случай на неоснователно
обогатяване на едно лице за сметка на
друго. С оглед т.11 от ППВС №1/79год. правилото на чл.59 от ЗЗД е
приложимо само в случаите, когато ищецът
не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се.
За основателността на исковата претенция е необходимо да са налице следните елементи от фактическия състав на правната норма, а именно: 1.Наличие на съсобственост между страните по отношение на вещ или имот за релевантния период, за който се претендира обезщетение, 2.ползване/служене/ с общата вещ лично или, чрез другиго /ТР№7/2012год. ОСГК на ВКС/ член на семейството, съобразно предназначението на веща за задоволяване на лични или на семейството потребности от единият от съсобствениците или имайки достъп до веща да е допуснал на безвъзмездно основание трето за собствеността лице, 3.другият съсобственик да е поискал да бъде обезщетен за ползването, от което е лишен. Дължимото обезщетение в тези случаи е от датата на писменото поискване. 4. размер на обезщетението.
Под „лишаване от ползване” не следва да се разбира непременно, че съсобственикът е поискал да бъде допуснат да ползва имота/веща и му е отказано или е бил отстранен. Това обстоятелства следва да се приеме, че е налице винаги когато един от съсобствениците не е упражнил правото си да ползва общата вещ, респективно друг съсобственик упражнява повече от правата които притежава.
Не е спорно между страните наличието
на съсобствен между страните недвижим имот при установени квоти.
Не се спори и относно ползването на общата вещ от ответника. Наличието на посочената предпоставка е налице, както когато се касае до пряко ползване на веща, съобразно нейното предназначение към момента на възникване на съсобствеността от един от съсобствениците лично/член на неговото семейство или от трето лице, на което ползването е предоставено безвъзмездно, така и когато един от съсобствениците, макар и да не ползва пряко веща, доколкото има достъп до нея, възпрепятства служенето с нея от претендиращия ползване. От ответникът не са ангажирани доказателства да е осигурил възможност за упражняване правата на ищеца, с което би осуетил правото на обезщетение, тъй като в този случай неползването би било поради нежелание, а не невъзможност.
За да бъде изискуемо вземането за обезщетение е необходимо волеизявление от лицето, което претендира такова, което следва да е стигнало до адресата-ползващият съсобственик. От доказателствата по делото не се установява да е отправено искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Такъв характер би имала и исковата претенция по чл.31, ал.2 от ЗС, респективно датата на връчване на препис от същата за отговор по чл.131 от ГПК или от 23,09,2020год., но по делото не са ангажирани доказателства за подобни обстоятелства, касаещи процесния период от 29,10,2007год. до 10,07,2019год.
Ето защо исковата претенция съдът намира да е неоснователна.
Предвид неоснователност на искова претенция не подлежи на разглеждане
възражението за погасителна давност, както и възражение за прихващане със
сумата от 56400лв.-вземане за стойността на плодовете поради съдебното
отстранение по реда на чл.191 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца С. И.М. се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на
2067,19лв.-държавна такса./Съдът не присъжда
сумата от 3000,00лв.-възнаграждение по договор от 19,08,2019год. стр.50 от
делото, тъй като същият е сключен с „М
права“ЕООД, за осигуряване на
процесуален представител по делото, а не е разход за платено адв. възнаграждение
за процесуално представителство/.
На осн.чл.38 от Задв. на адв. И.М.Г.,
с оглед изхода от спора се дължи адв.
Възнаграждение по предявения от Т.П. срещу С.М. иск в размер на 2222,00лв. Възражението на
ответната страна по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като адв.
възнаграждение е определено съобразно цената на
исковата претенция по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника Т.П.
разноски не се дължат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
С. И. М., с ЕГН **********, с адрес ***, офис 6
срещу Т. Н. П., с ЕГН **********,***/ конституирана по
реда на чл.227 от ГПК на мястото на А.П.Б./,
иск с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 51679,61лв., платена по договор за покупко-продажба от 29,10,2007год., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до
изплащане на вземането като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Н. П., с
ЕГН **********,***/ конституирана по реда на чл.227 от ГПК на мястото на А.П.Б./,
да заплати на С. И. М., с ЕГН **********, с адрес *** на
осн. иск с пр.кв.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сума в размер на 51679,61лв.,
платена цена по договор за покупко-продажба от 29,10,2007год., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-26,07,2019год. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.
Н. П., с ЕГН **********,*** срещу С.
И. М., с ЕГН **********, с адрес ***,
офис 6 иск с пр.осн.чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сума в размер на 56400,00лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, за периода от 29,10,2007год.до 10,07,2019год. като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Н. П., с
ЕГН **********,*** да заплати на С. И. М.,
с ЕГН **********, с адрес *** на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 2067,19лв.-разноски.
ОСЪЖДА Т. Н. П., с
ЕГН **********,*** да заплати на адв.И.М.Г.
на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в
размер на 2222,00лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: