Р Е Ш
Е Н И Е
№
113
гр. Пирдоп, 04.12.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд-Пирдоп, първи състав в публично съдебно заседание, проведено на пети ноември
през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар Мария
Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 264 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 200 от
Кодекса на труда (КТ).
Делото е образувано по искова молба на В.З.И.
с ЕГН **********, К. Н. И. с
ЕГН ********** и Г.Н. И.
с ЕГН: **********, всички с
адрес: ***, представлявани от
АД „Токушев и съдружници”, чрез С.Д., адвокат от САК, съдебен адрес:***, тел.: (02) 980 12 51, факс: (02) 980 61 40 срещу: „СГП КОМЕРС” ЕООД, вписано в Търговски регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Златица,
вилна зона „Черешака” № 11, п.к. 2080. В исковата молба се твърди, че ищците В.И.,
К.И. и Г.И. са наследници (съпруга и деца) на Никола Георгиев И., с ЕГН: **********,
починал на 07.04.2015 г. при изпълнение на трудовите си задължения в полза на
„СГП КОМЕРС” ЕООД, с ЕИК: *********. Към датата на настъпване на смъртта между
Никола И. и „СГП КОМЕРС” ЕООД няма сключен трудов договор, което е установено с
Акт за установяване на административно нарушение № 23-000520 от 08.05.2015 г. на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област” - гр. София. В исковата молба се твърди, че въз основа на
цитирания Акт за установяване на административно нарушение, на 08.05.2015 г.
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" - гр. София издава Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.
405а, ал. 2 от Кодекса на труда административният орган обявява съществуването
на трудово правоотношение между Никола Георгиев И., работил като дървосекач на
07.04.2015 г., и „СГП КОМЕРС" ЕООД. В исковата молба се твърди, че
постановлението е обжалвано от „СГП КОМЕРС" ЕООД пред Административен съд
- София област, като е потвърдено с Решение № 920 от 25.11.2015 г., постановено
по адм. дело № 481/2015 г. по описа на съда. В исковата молба се твърди, че
решението на първоинстанцион-ния съд е обжалвано от „СГП КОМЕРС" ЕООД пред
Върховния административен съд и е оставено в сила с Решение № 13940 от
19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1571/2016 г. по описа на ВАС.
Решението на Върховния административния съд е окончателно и не подлежи на
обжалване. В исковата молба се твърди, че настъпилата смърт на наследодателя на
ищците е пряка и непосредствена последица от трудова злополука, поради което за
неимуществените вреди от смъртта му следва да отговаря ответникът „СГП
Комерс", в качеството си на работодател на починалото лице. В исковата
молба се твърди, че в случая са налице всички елементи от фактическия съетав на
деликтната отговорност на работодателя по чл. 200 от Кодекса на труда КТ), а
именно: (1) наличие на трудова злополука; (2) наличие на вреди вреди,
претьрпени от ищците; (3) пряка причинна връзка между трудовата злополука и
вредите. Съображенията за това са следните: 1. Налице е трудова злополука Съгласно
дефиницията на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО),
трудовата злополука е 1) внезапно увреждане на здравето, 2) станало през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, 3) причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт. 1.1. Внезапно увреждане на здравето Увреждането,
настъпило на 07.04.2015 г., се изразява в причиняване на смърт на Никола
Георгиев И., в процеса на осъществявана от него работа като дървосекач, след
падане на дърво върху него. Падането на дърво върху човек, в резултат на което
е настъпила неговата смърт, безспорно представлява внезапно увреждане на
здравето, така че несъмнено този елемент от признака на дефиницията на
трудовата злополука е налице. 1.2. Увреждането
е настъпило през време на извършвана за ответника работа В деня на
увреждането И. е осъществявал трудова дейност в изпълнение на трудово
правоотношение с ответното дружество „СГП КОМЕРС" ЕООД. Въпреки формалната
липса на трудов договор към онзи момент, впоследствие наличието на трудово
правоотношение между посочените лица се установи с Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, издадено на чл. 405а, ал. 2 от
Кодекса на труда от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" - гр.
София, с което трудовото правоотношение е констатирано, считано от деня на
увреждането - 07.04.2015 г. Постановлението е потвърдено последователно на две
инстанции с Решение № 920 от 25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 481/2015
г. по описа на Административен съд София - област и Решение № 13940 от
19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1571/2016 г. по описа на Върховния
административен съд - влязло в сила. От изричното правило на чл. 302 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) следва, че настоящият съд е обвързан от
валидността и законосъобразноетта постановлението на Инспекция по труда за
констатиране на наличие на трудово правоотношение, потвърдено с решението на
ВАС. Ето защо в настоящото производство въпросът за наличието на трудово
правоотношение не може да бъде пререшаван. Такова е било налице към датата на
увреждането съгласно посоченото постановление на Инспекция по труда и
потвърдилото го решение на ВАС. На следващо място, увреждането е настъпило по
време, в което Никола И. пряко е престирал своя труд за „СГП КОМЕРС" ЕООД
в изпълнение на трудовото правоотношение помежду им. Следователно е налице и
вторият елемент от дефиницията на трудовата злополука, а именно - функционална
връзка между настъпилото увреждане и осъществявана работа в изпълнение на
трудово правоотношение. 1.3. Увреждането
е причинило смърт Както вече бе изтъкнато, последиците от внезапното
увреждане в случая се изразяват в причиняване на смърт на работника. Съгласно
горепосочената дефиниция на чл. 55 от КСО, тези последици са релевантни за
квалификацията на увреждането като трудова злополука. 2. Налице са вреди от
трудовата злополука От трудовата злополука са настъпили неимуществени
вреди за всеки от ищците, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
лице, попадащо в кръга на най-близките им роднини. Починалото лице Никола И. е
съпруг на В.З.И. и баща на К.Н.И. и Г.Н.И.. Тези лица попадат в кръга на
най-близките роднини, така, както е определен в Постановление на пленума
на ВС № 4/25.V.1961 г. В актуалната задължителна съдебна практика на
ВКС по въпроса за обезщетяването на неимуществени вреди от смърт на близък,
изразена в Тълиувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК ВКС,
изрично се утвърждава положението, че „Най-близките на починалия (по
смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като
породи естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага,
че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Житейската
презумпция за значителни по степен болки и страдания от смъртта, която съгласно
цитираната съдебна практика се създава от наличието на родствени връзки между
лицата, се потвърждава от факта, че всеки от тримата ищци действително е бил в
много близки отношения с починалия. Сред факторите, които правят душевните
болки и страдания на доверителите ми изключително продължителни и трудно
поносими, е и липсата на предварително очакване за настъпване на смъртта,
предвид факта, че починалото лице е било едва на 50- годишна възраст, в добро
здравословно състояние, без никакви предходни застрашващи живота му
заболявания. На следващо място, към шока от смъртта допринасят и
обстоятелствата, при които тя е настъпила, а именно - в резултат на затискане
от дърво, което в значителна степен е нарушило телесния интегритет на
починалия. Болката от загубата на близкия допълнително се е задълбочила, при
вида тялото му в такова състояние. Следва да се изтъкне и възрастта на ищците
към момента на смъртта, а именно: Г.Н. - 30 г., К.И. - 32 г. и В.И. - 47 г.
Всеки от тях ще трябва да изживее голяма част от съзнателния си живот без своя
любящ съпруг, съответно без грижовен баща, който да бъде опора в най-трудните
моменти. Не е без значение и фактът, че ответникът е отказал да изпълни
доброволно задълженията си по закон, като до последния възможен момент е
отричал качеството си на работодател на починалото лице, без да прояви каквото
и да е съчувствие към неговите най-близки роднини. Това поведение на „СГП
КОМЕРС" ЕООД допълнително е допринесло към продължителността на
претърпените от тримата ищци болки и страдания, тъй като вместо да получат
покой в трудния момент, в който са се намирали, се налага да участват в емоционално
натоварващи дела като настоящото и като вече приключилите такива за
констатиране на трудово правоотношение. Посочените болки и страдания по своята
същност представляват неимуществени вреди и съгласно чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), подлежат на обезщетяване от съда по
справедливост. При прилагане на критерия справедливост на размера на
обезщетението, съдът следва да отчете всички особености на случая. Счита се, че
с оглед трайната съдебна практика по сходни казуси, справедливият размер на
обезщетението в случая е в размер на по 60 000 лева за всеки от тримата ищци. 3.Трудовата
злополука е в пряка причинно-следствена връзка с посочените вреди Претърпените
неимуществени вреди са типична, адекватна последица от смъртта на близък роднина.
В случая липсват фактори, които да са от естество да прекъснат
правнорелевантния причинен процес. От чл. 200, ал. 2 от КТ следва, че дори
непреодолимата сила не би могла да бъде прекъсващо пряката причинна връзка
обстоятелство. 4. Вината не е
елемент от фактическия състав на иска по чл. 200 от КТ Безспорно възприето в
съдебната практика и теорията положение е, че отговорността за вреди от трудова
злополука е безвиновна. Това следва от вече споменатата разпоредба на чл. 200,
ал. 2 КТ, съгласно която работодателят отговаря дори когато трудовата злополука
се дължи на непреодолима сила. По отношение на виновните състави на деликтна
отговорност, от друга страна, непреодолимата сила има значението на
екскулпиращо обстоятелство, чието наличие води до извод за невиновна
невъзможност противоправният резултат да бъде предвиден и предотвратен. Въпреки
липсата на необходимост и доколкото все пак това обстоятелство е от значение за
случая, следва да се отбележи, че процесната трудова злополука е причинена
виновно от „СГП КОМЕРС” ЕООД. С протокол за извършена проверка на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” са констатирани следните нарушения на
трудовото законодателство и на нормите, осигуряващи безопасни и здравословни
условия на труд: - Работодателят е допуснал Никола Георгиев И. на обекта, на
който се е случил инцидентът, където е съществувала сериозна опасност за живота
и здравето му, без И. да е бил подходящо обучен, инструктиран и екипиран; - На
сечището не са били поставени необходимите знаци за безопасност и
предупредителни табели; - Допуснато е неправомерно надвишаване на нормалната
продължителност на работното време през деня; - Допуснато е неправомерно
надвишаване на нормалната продължителност на седмичното работно време. Инспекцията
е издала задължителни предписания за преустановяване на посочените нарушения.
Те също представляват влязъл в сила административен акт и следва да бъдат
зачетени от настоящия съд. От изложеното следва, че „СГП КОМЕРС" ЕООД не е
положило и най-елементарни грижи, за да осигури безопасни и здравословни
условия на труд, така че да минимизира риска от инциденти като този с Никола И..
Това от своя страна води до извод за особена укоримост на поведението на
ответника като едно от обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при
определяне на размера на дължимото съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение. Ищците
молят съда въз основа на изложеното и на основание чл. 200 от Кодекса на труда
във вр. с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, да постанови решение,
с което да осъди „СГП КОМЕРС” ЕООД, вписано в Търговски регистьр към Агенцията
по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Златица, вилна зона „Черешака” № 11, п.к. 2080, да заплати в полза на всеки от
тях описаните по-долу суми, представляващи обезщетение за претърпени от всеки
от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
Никола Георгиев И., а именно:
-
Да заплати в
полза на В.З.И. сума в размер на 25 000,00 лева, представляваща част от общ
размер на дължимото обезщетение в размер на 60 000,00 лева;
-
Да заплати в
полза на К.Н.И. сума в размер на 25 000,00 лева, представляваща част от
общ размер на дължимото обезщетение в размер на 60 000,00 лева;
-
Да заплати в
полза на Г.Н.И. сума в размер на 25 000,00 лева, представляваща част от
общ размер на дължимото обезщетение в размер на 60 000,0 лева.
ведно със законната лихва за забава върху
посочените суми за периодите от датата на увреждането- 07.04.2015 г. до датата
на подаване на исковата молба и от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Ищците молят да им бъдат присъдени
направените от тях съдебни разноски за защита на правата им по това дело.
Ответното дружество в срока по реда на чл. 131 от ГПК,
е дало писмен отговор, не е представило писмени доказателства и е направило
доказателствени искания. В писмения
отговор ответното дружество оспорва изцяло, по основание и размер, предявените
обективно и субективно съединени искове по чл. 200 ал. 1 от КТ, за репариране
на неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на общия
наследодател на ищците-Никола И., които искове са предявени като частични,
всеки от по 25 000 лв., или общо за 75 000 лв., като част от цялостна претенция
за дължимо обезщетение, в общ размер на 180
000,00 лв. Доводите им за това, са следните: - Искът е предявен за първи път
пред СОС на 25.04.2019 г., като се претендират обезщетения за вреди от
трудова злополука настъпила на 07.04.2015 г., когато е настъпила смъртта на
Никола Георгиев И.. Искът е предявен
след изтичането на повече от 4
години след настъпване на злополуката, като не е спазен тригодишният давностен
срок по чл.358 ал.1 т.З от КТ, изтекъл на 07.04.2018 г. Съдебната практика е
категорична, че задължението за заплащане на вреди от трудова злополука е
изискуемо от датата на злополуката /Р-141-2012, III г.о. на ВКС; Р-1446-2008 V
г.о. на ВКС/. - Ищците твърдят, че вредите са причинени именно от трудова
злополука, но не сочат доказателства, а и не е известно, че същата е надлежно
установена съобразно императивните процедури по чл.55-чл.60 от КСО. Липсата на
влязъл в сила индивидуален административен акт - Разпореждане от ръководителя
на съответно звено на НОИ по чл.60 от КСО за приемане на злополуката като
трудова, непозволява това основно обстоятелство от безвиновната отговорност на
работодателя, да се установява в съдебно производство по чл. 200 от КТ. В този
смисъл е и задължителната съдебна практика след приемането на КСО, резюмирана в
Определение №691 от 20.06.2017 г. по гр.д.№5085/2016 г. на IV г.о на ВКС,
където се сочи: "...практиката на ВКС, която е константна в разбирането
си, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ
наличието на трудова злополука, е пречка за уважаване на исковете по чл. 200,
ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по този текст / в т. см. -решение № 339/10.10.2011
г. по гр. д. № 859/2010 г., IV г. о.; решение № 728/28.01.2011 г. по гр. д. №
1957/2009 г., III г. о.; решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г.,
IVг. о.; решение № 31/02.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г., IV г. о.; решение
№ 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., III г. о.; решение №
319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г., III г. о.; решение № 109 от
12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г., IV г. о.; решение № 753/28.01.2011 г. по
гр. д. № 457/2010 г., III г. о. и др./. Според възприетото в цитираната
практика, установяването на трудовата злополука и професионалната болест става
по реда на специални, административни по своя характер производства, уредени
съответно с разпоредбите на чл. 57-чл. 60 КСО и чл. 61-чл. 63 КСО, както и в
подзаконови нормативни актове. След влизане в сила на КСО трудовата злополука
може да се установява само по административен ред. С новата уредба на трудовата
злополука и професионалната болест в чл. 55 - чл. 67 КСО, в сила от 01.01.2000
г., при споровете за обезщетения за вреди, настъпили при действието на КСО,
установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по
административен ред и е от изключителната компетентност на съответните
административни органи, поради което не може да бъде установявана в исковото
производство по чл. 200 КТ." - Исковата молба, респ.основанието на иска,
не съдържа никакви конкретни обстоятелства относно установяването на тежкия
инцидент довел до смъртта на Никола И., включително липсват твърдения за
конкретното местопроизшествие, причините, авторството /в т.ч принос на
пострадалия/, механизма и медицински аспекти на фаталното увреждане. Мотивите
на постановените съдебни актове на АССО и на ВАС в друго административно
производство /по обявяване съществуването на трудово правотношение на основание
чл.405а от КТ между пострадалия и ответника/, не могат да заместят липсата на
проведено разеледване по КСО и детайлното установяване на относимите факти и
обстоятелства. Пестеливите данни в приложените доказателства, сочат на
съпричиняване от страна на пострадалия при настьпване на вредоносния резултат,
за което правим и изрично възражение. - Предявените
искове са в завишен размер и не съответстват на съдебната практика относно
размера на справедливо обезщетение, съобразно обхвата на неимуществени вреди и
засегнатите лица - наследници на пострадалия.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си
представители, поддържат исковата молба и молят да бъде уважена предявената
искова претенция, ангажират гласни и писмени доказателства, не се претендират
разноски, като по отношени на направените такива от ответника се възразява
относно тяхната недоказаност като сторени в производството и прекомерност, представят писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявената искова претенция. Сочи, че същата е неоснователна,
ангажира писмени доказателства, претендират се направените по делото разноски,
за които в съдебно заседание представя списък по чл.80 ГПК, представя писмена
защита.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите по
делото писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение
№ 23-000520 от 08.05.2015 г. на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” -
гр. София - заверено копие; Постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение между Никола И. и „СГП Комерс" ЕООД от 08.05.2015
г., издадено на чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда от Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област” - гр. София; Протокол на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област” - гр. София за извършена проверка на „СГП Комерс" ЕООД за
спазване на КТ и ЗЗБУТ - заверено копие; преписка по адм.дело № 481/2015 г. по описа
на Административен съд – София област ведно с Решение № 920 от 25.11.2015 г.,
постановено по адм. дело № 481/2015 г. по описа на Административен съд София -
област; Решение № 13940 от 19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1571/2016
г. по описа на Върховния административен съд; Удостоверение за наследници -
заверено копие; Извлечение от интернет - страницата на Търговския регистър към
Агенция по вписванията по електронното дело на „СГП КОМЕРС" ЕООД;
Препис-извлечение от акт за смърт от 08.04.2015 г. издадено от Столична община
р-н „Триадица“ и Съобщение за смърт № 272/08.04.2015 г. издадено от УМБАЛ
„Александровска“ АД; приложените към писмо изх.№5101-22-112#4/07.10.2020 г. на
НОИ-ТПСофия област, а именно: Копие на Декларация за трудова злополука вх № 5101-22-112/20.12.2017
г.. на ТП на НОИ София област; Копие на
Пълномощно;Копие на Препис-извлечение от Акт за смърт; Копие от Съобщение за
смърт №272/08.04.2015 г.; Копие от Протокол 335 за извършена проверка на Д"ИТ
СО" София; Копие на Акт №23-000520 от 08.05.2015 г. на ДИТ СО" София;
Копие на Постановление от 08.05.2015 г. на Д"ИТ СО" София; Копие на
Решение №13940/19.12.2016 г. на ВАС; Копие на Решение №920/25.11.2015 г. на АС
София област; Копие на пощенски плик за подаване на изброените по-горе документи;
Копие на писмо Изх.№ 5101-22-112/20.12.2017 г. на ТП на НОИ София област; Копие
на обратна разписка; Копие на Становище; Копие на пощенски плик, като се установява,
че ищецът е работил в ответното дружество,
като същия е починал следствие получена при инцидент черепномозъчна
травма, предизвикана от отсечено дърво на обект на ответното дружество, като
във връзка съ подадената Декларация за трудова злополука, Нои е уведомила
наследниците на Никола Георгиев И., че законоустановения срок за подаването иот
пострадалия или неговите наследници е една година от настъплавенот на
злополуката на основание чл.57, ал.1 от КСО, вр.чл.3, ал.3 от НУРРОТ.
Установява се от показанията на свидетеля Илия Лазаров,
че познавал Никола И.. Работили са заедно в гората. Режели дърва при Светльо,
но другите имена не знае. Не може да каже името на фирмата. Спомня си как
починал Никола И. и кога. Били на работа и започнали да режат дърва. Той
излязъл малко по-нагоре да не се ударят и започнал да реже. След половин час
излезли и те нагоре и го намерили паднал. Бил ударен от един клон от едно дърво
и нито дишал, нито нищо. В деня, в който се случило това, всички знаели, че
Никола е на работа – и Светльо и Ц.. По някой път Светльо ги карал, по някой
път Ц.. Светльо им бил като работодател. По някой път Светльо им плащал, по
някой път Ц. им плащал, нямали екипировка. Не им бил правен инструктаж за
безопасност на труда. Не им било разяснявано кои действия представлявали риск и
те трябва да ги избягват. Когато дошла полиция и линейките гледали там, снимали
и установили, че клона, върха на самото дърво е паднал и го е ударил в главата
и това била причина за смъртта.
Установява се от показанията на свидетеля Димитър
Димитров, че познавал Никола И.. Заедно работели преди да настъпи инцидента. От
отдавна се познавали. Познавал жена му и децата му. Често се виждали, понеже
работели заедно. Почти всеки ден се виждали. Ходил му е на гости у тях. Много
често се случвало. Само той работел в семейството. Той поддържал семейството. И
откакто починал, те се пръснали. Дъщеря му излязла на квартира. Жена му си била
отделно. Просто било трудно. Приживе не е бил свидетел на пререкания в
семейството. Тежко се отразила смъртта на Никола на семейството. Нямало ги вече
тези контакти със семейството. Виждали се рядко. Самото семейство са се
пръснали вече. Те не са както преди това, когато бил Никола. Станали по-малко
общителни. С Никола И. работели заедно при Светльо П.. Фирмата не я знаел.
Режели дърва. Нямал трудов договор. Никола също нямал трудов договор. При
Светльо са работили 4-5 месеца. Не си спомня точно кога. Зимата било. Той бил
починал април месец. Свидетелят тогава вече бил напуснал. Не е бил там.
Установява се от показанията на свидетеля Верка И., сестра
на Николай И., чиито показания настоящия съдебен състав цени като
непосредствено възприети и непротиворечиви, че са били в много близки отношения
с него и със семейството му. Той много и
помагал. Бил и просто като баща. И половината къща той и е вдигнал сам, и финансово,
и с труд и помагал много. И сега и било много трудно без него. Грижел се много
за семейството си и за жена си. Всичко възможно правел - с пари, с поддръжка.
Не е била свидетел на някакви спорове помежду им в семейството приживе. След
смъртта му се променило това, че изнемогвлит без него. Трудно било без него.
Виждали си се често. Заедно били. Всеки си търсел работа. Чисто емоционално
наблюдавала това, че им било трудно след смъртта на Никола. Към настоящия
момент се виждали често.
Установява се от показанията на свидетеля Ц.И., първи
братовчед на Николай И., чиито показания настоящия съдебен състав цени като
непосредствено възприети и непротиворечиви, че е работил към „СГП Комерс“ ЕООД, но не си спомня кога точно беше това. Мисли, че било през
2015г. В тази фирма работел дървосекач. Първо бяхме на м.”Корминеш” и след това
в Душанци. Познавал Никола. Той също работел за „СГП Комерс“ ЕООД.
Всеки ден виждал на обектите Никола. Той работел като секач. Получавали
седмични възнаграждения. Те им се плащали от Светослав П.. Светослав П. бил шеф
на фирмата. Никола го намерили лежащ на земята. Опитали да му окажат първа
помощ, но не успели. Това се случило в гората, когато работели. Всеки ден ходели
на работа. Човека, който им дал обекта, той ги изпратил там. Той знаел за
обекта. След като намерили Никола, се обадили на началника да извика линейка,
както и да се обади в полицията. Когато те отишли, Никола вече бил на земята и
лежал на едно дърво. Дървото, върху което лежал Никола, било маркирано. Свидетелят
имал указания за безопасност, но за другите не знае, бил инструктиран за
предпазни средства и т.н. Не си спомня инструктажа на какъв период от време им
е правен, но предпазни средства не са им били давани.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
По
иска за заплащане от ответното дружество
на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на Никола Георгиев И., а именно: - Да заплати
в полза на В.З.И. сума в размер на 25 000,00 лева, представляваща част от
общ размер на дължимото обезщетение в размер на 60 000,00 лева; - Да
заплати в полза на К.Н.И. сума в размер на 25 000,00 лева, представляваща
част от общ размер на дължимото обезщетение в размер на 60 000,00 лева; -
Да заплати в полза на Г.Н.И. сума в размер на 25 000,00 лева,
представляваща част от общ размер на дължимото обезщетение в размер на 60 000,00
лева, ведно със законната лихва за забава върху посочените суми за периодите от
датата на увреждането - 07.04.2015 г. до датата на подаване на исковата молба –
25.04.2019 г. и от 25.04.2019 г.- датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, съдът намира следното: Съгласно чл. 55,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а трудовия характер на злополуката, установена в своите
елементи съгласно състава на чл. 55, ал. 1 КСО, съдът правораздава при
условията на обвързана компетентност, при влязъл в сила индивидуален
административен акт по чл. 60, ал. 1 КСО, постановен
в административно производство при участие на работодателя, за което се спори в
настоящото производство между страните. Предвид установеното от
фактическа страна, съдът съобразявайки се с постановените по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения на ВКС, с които се приема, че липсата на влязъл в сила
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е
пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по
този законов текст, като установяването на този факт не може да се извърши по
съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може
да бъде игнориран, намира, че следва да отхвърли исковите претенции.
Предвидената в чл. 57 и сл. от КСО процедура по деклариране, разследване и
квалифициране на злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки,
обуславя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по смисъла на чл. 200 КТ. Разпореждането на органа
по чл. 60, ал. 1 КСО е официален удостоверителен документ за установените в
него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на
правото. Липсата на такова разпореждане е пречка да бъде прието твърдението за
наличие на наличие на трудова злополука и обуславя отхвърлянето на исковете с
правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ. Поради това в исковото производство по
посочената правна норма е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко
увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото
правоотношение. като липсата на такова разпореждане компрометира твърдението на
ищеца за наличие на трудова злополука и обуславя отхвърлянето на иска с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ. Липсата на разпореждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука
в рамките на съдебно производство/в този смисъл решение № 319 от 22.06.10 г. по
гр. дело № 204/09 г. на III г. о. на ВКС, решение № 31 от 2.02.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1894/2009 г., IV г. о., ГК и др./
Относно
разноските:
При този изход на делото на ответното дружество „СГП
КОМЕРС” ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да му се заплатят
направените разноски в размер на 2 800,00 лв. за адвокатско възнаграждение и
5,00 лв. за съдебно удостоверение, с представен списък по чл.80 ГПК, като видно
от приложен договор за правна помощ, същото е изцяло заплатено, същото е
съобразено с размера на исковата претенция и установената разлика в размер на 20,00
лв. е незначителна.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи
състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.200 КТ от В.З.И. с ЕГН **********, К. Н. И. с ЕГН
********** и Г.Н. И. с ЕГН:
********** срещу „СГП КОМЕРС” ЕООД с ЕИК
********* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на Никола Георгиев И., а именно: - Да заплати в полза на В.З.И. сума в
размер на 25 000,00 лева, представляваща част от общ размер на дължимото
обезщетение в размер на 60 000,00 лева; - Да заплати в полза на К.Н.И.
сума в размер на 25 000,00 лева, представляваща част от общ размер на
дължимото обезщетение в размер на 60 000,00 лева; - Да заплати в полза на Г.Н.И.
сума в размер на 25 000,00 лева, представляваща част от общ размер на
дължимото обезщетение в размер на 60 000,00 лева, ведно със законната
лихва за забава върху посочените суми за периодите от датата на увреждането -
07.04.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.04.2019 г. и от
25.04.2019 г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.З.И. с ЕГН **********, К. Н. И. с ЕГН
********** и Г.Н. И. с ЕГН:
**********, да заплатят солидарно на „СГП КОМЕРС” ЕООД, с ЕИК *********, направените
разноски по делото в общ размер на 2805,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: