Решение по дело №83/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 121
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20227170700083
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр. Плевен,  21.03.2022 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на   петнадесети март  две хиляди  двадесет и първа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

    ЧЛЕНОВЕ: Снежина Иванова

                   Венелин Николаев

 

при секретаря Милена Кръстева  и с участието на прокурор Дойчо Тарев  като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административно-наказателно дело № 83  по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК

         Образувано е по касационна жалба от   К.О.К.,  ЕГН ********** ***, чрез адв. Л. ***, против решение № 646/31.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 2323/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0938-003054 от 17.08.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на К.О.К. са наложени административни наказания на основание   чл. 183, ал. 7 за нарушение на  чл. 6, т. 1 от ЗДВП – глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.О.К., чрез адв. Л., която моли да се отмени  решението на първоинстанционния съд, като счита същото за неправилно. Излага съображения, че НП е издадено на базата на неправилен и опорочен АУАН, като пороците на акта се преповтарят изцяло в текста на атакуваното НП. Твърди, че в АУАН и в НП се твърди, че жалбоподателят е допуснал нарушение веднъж, като водач на лек автомобил с peг. номер ОВ 48 41 ВС и втори път, като водач на лек автомобил с peг. номер ОВ4842ВС. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е възприел възражението й за допусната техническа грешка, като твърди, че грешката не е техническа, а фактическа и съществена, с което се нарушава правото на защита на доверителя й да разбере точно какво нарушение е извършил и по какъв начин. Навежда доводи, че липсата на процесен автомобил е съществен пророк на атакувания акт, който не може да бъде саниран в хода на съдебно производство и сам по себе си е самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление. Твърди, че НП е незаконосъобразно и поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като в АУАН послужил, като основание за издаване на наказателното постановление, като виновно нарушена наредба  с цифри е изписан чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а с думи е изписана правна квалификация различна от текста на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.  Сочи, че разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съдържа четири различни предложения, като в АУАН като нарушено не е посочено нито едно от тях. В заключение моли да се отмени Решение № 646/31.12.2021 г. постановено по АНД № 2323/2021 г. по описа на РС – Плевен като неправилно.  

В съдебно заседание касаторът, редовно призован,  се представлява от адв Л. ***, която поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Моли да се отмени Решението на РС- Плевен като неправилно и незаконосъобразно, и да се постанови друго, с което да бъде отменено атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Плевен,  втори  състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С оспореното наказателно постановление отговорността  на К.О.К.,  е ангажирана затова, че на 09.08.2021 г. в 16:55 часа в гр.Плевен на кръстовище образувано от булевард Георги Кочев и ул. Иван Миндиликов, с посока на движение към площад Иван Миндидиков, като водач на лек автомобил Пежо 407 с peг. номер ОВ4842ВС, държава България извършва следното: 1. При движение по бул. „Георги Кочев“ навлиза в горепосоченото кръстовище, при наличие на пътни знаци Ж 3 - предварителна указател за отклоняване на движението и В2 (забранено влизането на ППС в двете посоки) поставени на подвижна стойка, с които е въведена времена организация на движението и забрана за навлизане по ул. Иван Миндиликов със заповед номер РД12 153 от 13.05.2021 година на Община Плевен, навлиза след знаците и продължава движението си по ул. Иван Миндиликов. Нарушението е било квалифицирано по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и на базата на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка е приел, че в случая действително е налице извършено административно нарушение, което подлежи на санкциониране, като е изложил и съображения за това.

 Административен съд Плевен, втори касационен състав напълно споделя както мотивите, така и крайният извод на първоинстанционния съд.

    От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на 22.05.2021г. свидетелите Д. А. Х. и Н. В. Г. – служители в ОД  на МВР  Плевен, сектор пътна полиция  се позиционирали в  района на автогара Плевен, където се извършвали строително ремонтни дейности. Поради тази причина били поставени пътни знаци, които забраняват влизането на ППС, с изключение на автобуси и граждани.   Свидетелите възприели, че  управляваният от  касатора  лек  автомобил,   навлязъл в зоната на действие на пътен знак  В2 “Забранено влизането на ППС“. Полицейските служители спрели автомобила и съставили АУАН  на водача. Актът бил предявен на касатора, който го подписал без  възражения. Получил е препис от АУАН.

Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. 

Въз основа на така съставения АУАН от Началник сектор към ОД МВР Плевен, сектор Пътна полиция било издадено (НП) № 21-0938-003054 от 17.08.2021 г.

В мотивите си въззивният съд е приел  от правна страна, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и законосъобразно  му е наложено наказание на основание чл. 182, ал. 7  ЗДвП.

Възраженията на жалбоподателя за допусната техническа грешка при изписване на една от цифрите на peг. номер на л.а., с който е извършено нарушението и че има неяснота на вмененото нарушение  са обсъдени от първоинстанционният съд и обосновано  са  отхвърлени като неоснователни.

        Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а според чл. 183, ал. 7   от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.

Събрания по делото доказателствен материал изцяло съответства на фактическата обстановка описана и в АУАН и в НП.  

Доколкото първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като наведените от наказаното лице доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за настоящата инстанция не остава съмнение досежно съставомерността на установеното нарушение. Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).

Воден от горното и на основание чл. 63в, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори касационен състав

 

Р Е Ш И:

 ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 646/31.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 2323/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /П/                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

 

1.     /П/

                          

2.   /П/