Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1222/6.7.2018г. Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На двадесет и осми юни Година
две хиляди и осемнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
2739 по описа за две хиляди и осемнадесета година.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 17-0442-001449/03.05.2018г. на
началник ІV РУМВР към ОДМВР- Варна , с което на М.Д.А. е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лева на осн. чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на М.Д.А. срещу НП на Началник ІV РУМВР
към ОДМВР- Варна, с което му е наложено
административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си
въззивника счита , че НП е
незаконосъобразно, тъй като е издадено след изтичане на шестмесечния
преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Не са налице предпоставки за
прекратяване и спиране на давността, съгласно ЗАНН и НК.
В допълнителна молба сочи мотиви защо счита, че е изтекла
погасителна давност за издаване на наказателното постановление.
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна на НП.
Представител на органа,
издал НП не се явява пред съда и не е изразил становище по основателността на
жалбата.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 20.10.2017г.
полицейски служители към ОДМВР- Варна спрели за проверка въззивинка А., който
управлявал МПС- т.а. „Мицубиши” с рег.№В 5822РР, в местност „Боровец“, в посока
към кв. „Галата“ в гр. Варна.
След проверка на документите на въззивника, който не
представил СУМПС, полицейските служители установили, че той управлява
превозното средство без СУМПС, което му е било отнето със съставяне на АУАН №Д
0260553/19.10.2017г.
За констатираното
бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието
на който подробно било описано установеното. Деянието било квалифицирано като
такова по чл.150А ал.1 от ЗДП.
В графата за
възражения въззивника не вписал такива.
Материалите по преписката били изпратени на ВРП с оглед
престъпление по чл.343В ал.3 от НК и било образувано досъдебно производство.
С постановление от 26.01.2018г. прокурор при ВРП е
прекратил наказателното постановление по досъдебното производство.
Видно от съдържанието на постановлението на
ВРП, ЗППАМ №17-0442-000918 и ЗППАМ №17-0442-000918 са влезли в сила на
04.11.2017г.
На 03.05.20158. било издадено наказателно постановление,
видно от съдържанието на което е била
възприета фактология, изложена със съставения на 20.10.2017г. АУАН.
Административно наказващия орган е повдигнал обвинение, че въззивникът
управлява автомобила след като е лишен от това право по административен ред –
СУМПС е СУМПС, което му е било отнето със съставяне на АУАН №Д
0260553/19.10.2017г. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП,
идентична с посочената в АУАН и на
основание санкционната норма на чл.177 ал.1 т.1 от същия закон, на въззивника
било определено административно наказание.
Горната фактическа
обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение; справка за налагани наказания по ЗДП
и др.
За да се произнесе
по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че нарушението, вменено във вина на
въззивника А. е несъставомерно от обективна и субективна страна.
Санкционната разпоредба на чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП
изисква да е налице управление на моторно превозно средство, след като водача
му е лишен от това право по съдебен или
административен ред.
В
настоящия казус не е установено такова надлежно
лишаване от права, предвид на факта, че ЗППАМ №17-0442-000918 и ЗППАМ №17-0442-000917 са влезли в сила в последващ
момент от времето – на 04.11.2017г.
Така, при управлението на МПС на 20.10.2017г.
въззивникът не е осъществил състава на нарушение по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП и
спрямо него не може да се реализира административнонаказателна отговорност за
такова нарушение.
Що се отнася до възражението, че е изтекъл преклузивен
срок за издаване на НП, съдът , предвид на факта, че НП е издадено в хипотезата
на чл.36 ал.2 от ЗАНН, намери възражението за неоснователно.
След проверка на
издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника,
съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление като
необосновано.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :