МОТИВИ към присъда от
30.04.2018г по НОХД № 3078/2017г. по описа на ХХІІІ –ти
наказателен състав на Варненския Районен Съд
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по депозиран от Варненска Районна Прокуратура обвинителен акт против
Д.Г.Г.-ЕГН **********,*** за престъпление от общ характер за това, че на 17.05.2015г. на главен път I-9 /Бургас-Варна/, на 2,2
км. преди гр. Бяла, обл. Варна при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Ровър“ с рег. № У 50 38 АВ нарушил правилата за движение – чл.
16 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 20 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил телесни
повреди на повече от едно лице, както следва: средна телесна повреда на К.В.Ж.,
изразяваща се в счупване на телата на 7-ми и 8-ми гръден прешлен, обусловило
трайно затрудняване на движението на снагата за период от около 40-50 дни, и
средна телесна повреда на М.В.Ж., изразяваща се в счупване на дясна ключица, с
разместване на фрагментите, обусловило трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник за период от около
1,5-2 месеца- престъпление по чл. 343 ал.3
б.»а» вр. ал.1 б. »б» вр. чл.342
ал.1 от НК .
Производството по делото се
проведе по реда на чл.371 т.1 от НПК, като подс.Г. и неговия защитник
първоначално дадоха съгласие да не се провежда разпит на св.В.Ж., св.К.Ж., св.М. Ж., св.М.Г., св.В.К. и св.К.К., както и на
вещите лица, изготвили някои от съдебно-медицинските експертизи по
делото.Съдът, като съобрази, че тези действия по разследването са извършени по
реда и условията на НПК, одобри даденото от подс.Г. и неговия защитник
съгласие.В хода на съдебното следствие обаче от страна на адв.Ч. на няколко
пъти бе изразено становище, че показанията на свидетелите са
противоречиви.Поради това и съдът прие, че тези изявления поставят под съмнение
даденото от подсъдимия и неговия защитник съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите.С оглед на това съдът отмени определението си по реда на чл.371 т.1
от НПК в частта, отнасяща се за св.В.Ж., св.К.Ж., св.М. Ж., св.М.Г., св.В.К. и св.К.К. .
Участващият в производството представител на
ВРП поддържа изцяло предявеното против подс. Д.Г. обвинение
като счита, че същото е доказано както от обективна, така и от
субективна страна със събраните в хода на предварителното и съдебното производство
безпротиворечиви и категорични доказателства, чрез които е потвърдена
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.Прокурорът ,
възприемайки заключението на назначената
по делото тройна комплексна авто-техническа експертиза, изразява становище, че именно допуснатите от подс. Г. нарушения на ЗДП са в причинно-следствена
връзка с настъпилия съставомерен резултат.Поради това и пледира той да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено
наказание около средния предвиден в закона размер, изтърпяването на което да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Представителят на ВРП счита, че на подс. Г. следва да се наложи и
комулативно предвиденото в чл.343 „г” от НК наказание и да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от 1 година и половина, както и да му бъдат възложени
направените по делото разноски.
Подс.
Д.Г. участва в производството
лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода на
съдебното следствие той дава обяснения, в които отрича да е навлизал в
насрещната лента за движение , и заявява,
че при разминаване с насрещнодвижещият се автомобил е чул шум и “крясък“
от нещо счупено .В последствие, в огледалото за обратно виждане видял колата, с
която се разминал, да прави неестествено
движение и да катастрофира.След това подс.Г. сочи, че спрял и се върнал на
мястото на инцидента, където бил нападнат словесно от пострадалите пътници в
автомобила.Подсъдимият разказва и че на мястото е спряла още една кола, като
пътуващите в нея са оказали помощ на пострадалите .Едва в последствие той
видял, че страничното му ляво огледало е счупено.В последната си дума подс.Г.
отново отрича да е навлизал в насрещното платно за движение, отново описва
накратко извършените от него действия и заявявя, че ако съда го смята за
виновен за това деяние, да го обяви.
Процесуалният представител на подс. Д.Г. – адв.Й.Ч., анализира по свой
начин събраните по делото доказателства и изразява становище, че и двамата
водачи на превозните средства имат вина за настъпване на пътния инцидент, както
и че протокола за оглед на местопроизшествие, респективно изготвената в
последствие тройна авто-техническа експертиза, се позовават на приложен по
делото констативен протокол, който не отразявал действителната обстановка.Адв.Ч.
счита, че при извършване на огледа са допуснати съществени нарушения на
разпоредбите на НПК, поради което и той не би могъл да бъде годно доказателство
и не би могъл да се използва при изготвяне на експертизите по делото.В пледоарията
си защитата изразява и съмнение за това, че именно св.В.Ж. е управлявал
автомобила, в който са били пострадалите.В заключение адв.Ч. отново счита, че
вина имат и двамата водачи и предоставя на съда да прецени доколко и в каква
степен подс.Г. следва да носи наказателна отговорност.
След преценка на
събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. Д.Г. бил правоспособен водач на МПС от 2008г. и
към м.05.2015г. не му били налагани наказания за нарушения на ЗДП.
На 17.05.2015г. след обяд подс.Г. управлявал л.а. „Ровър" с рег.№ У 5038 АВ,собственост
на майка му Д.М.Г., като се движел по главен път І – 9 от гр.Варна в посока
гр.Бургас. Времето било слънчево, с добра видимост, а пътната
настилка суха.Около 16,45ч. подс.Г. преминал през гр.Бяла и продължил
движението си към гр.Бургас. Движението в този пътен участък се осъществявало в две пътни
ленти-по една за всяка посока на движение към гр.Варна и към гр.Бургас.
По същото време , към гр.Варна от
гр.Обзор се движел В.Ж., който управлявал собственият си л.а. „Рено Канго"
с рег.№ А 0618 КА.В автомобила на предната дясна седалка се намирала дъщерята
на Ж.- св.М.Ж., който
била с поставен предпазен колан.На задната седалка в ляво се намирала другата му дъщеря - св.К.Ж., а
в дясно-неговата племенница св.К.К..Двете момичета били без
предпазни колани. Ж. управлявал автомобила със скорост от около 90 км/ч. В същата
посока за движение зад него се движел л.а. „Опел Вектра",управляван
от св.В. К..На предната дясна
седалка се намирала неговата приятелка св.М.Г.. Св.К. също управлявал автомобила си с около 90 км/ч и между двете
превозни средства имало дистанция от около 10метра .Автомобилът на Ж. се намирал изцяло в
лентата за движение в посока гр.Варна.
Междувременно, подс.Г. с управляваното от него
МПС се намирал на около 2,2 км. преди
гр.Бяла.Той навлязъл в лентата за насрещно движение, като предната лява част на автомобила му се
намирала на 0,87м. в дясно от разделителната линия.В
това време, в лентата за движение от гр.Бургас към гр.Варна, приближил
управлявания от Ж. автомобил.Той, както и св.К. видели
как автомобила на подс.Г. навлиза
в тяхната лента за движение почти изцяло . За
да избегне челния удар с колата на подсъдимия, Ж. отклонил волана в дясно, без да задейства спирачната система.В този момент , при разминаването
между двете превозни средства, настъпило съприкосновение между левите им
странични огледала . От удара лявото странично огледало за обратно
виждане на „Ровър" –а се отчупило заедно с рамката,и
паднало на пътното платно.Въпреки това подс.Г. продължил движението
си.Същевременно, в следствие на предприетото аварийно завиване на дясно,
автомобилът , управляван от Ж. навлязъл в десния банкет.Тогава свидетелят силно
завъртял волана на ляво, навлязъл отново на пътното платно, но колата се
занесла и се завъртяла в посока, обратна на часовата стрелка.След това Ж.
завъртял волана на дясно, за да изправи автомобила, но последвало занасяне в
обратната посока.Така автомобилът прекосил пътното платно, излязъл от левия
пътен банкет, ударил се в намиращи се там храсти, преобърнал се на лявата си страна, превъртял се през таван, след което се ударил в дърво в
дясната си част и се изправил върху гумите му.Случилото се било възприето от
св.К., който също видял навлизането и движението на
автомобила в тяхната пътна лента и на свой ред завил на дясно, за
да избегне удар с него.Той възприел изцяло
маневрите на автомобила,
управляван от Ж. и след като преустановил
движението си след удара в дървото, отишъл да помогне на пострадалите.От части
движението по пътното платно на автомобила на Ж. било видяно и от св.Г., която
се обадила на тел.112.Малко по-късно пристигнал медицински екип , като Ж., двете
му дъщери и племенницата му , които били получили травматични
увреждания, били транспортирани до болнично
заведение в гр.Варна.
На място били изпратени и св.Д.Л.-мл. автоконтрольор при УП-гр.Д.Чифлик и св.Д.П. от УП-гр.Д.Чифлик.Те запазили местопроизшествието докато се
установило какви по вид са нараняванията на пострадалите, респективно до пристигането на
разследващ полицай.В изпълнение на служебните си задължения св.Л. изпробвал подс.Г. за
употреба на алкохол с техническо средство, което отчето 0,00 промила.В
последствие свидетелят изготвил констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
в който описал участниците в инцидента, видимите щети по превозните средства ,
отразил отричателната проба за алкохол на подсъдимия, както и че на Ж. е взета кръвна
проба, и изготвил окомерна схема на произшествието. За
действията си и установеното на място св.Л. изготвил и докладна записка.
На местопроизшествието бил извършен оглед от разследващ
полицай, в който били описани установените на място части и следи от превозни
средства, състоянието на двата
автомобила и били иззети стъкло от огледало и пластмасов сив елемент от
огледалото.Бил изготвен и фотоалбум.
В хода на образуваното
досъдебно производство взетата от св.Ж.
кръвна проба била изследвана.От заключението на съдебно-химическата
експертиза се установило, че той не е имал
наличие на алкохол в кръвта си.
За изясняване на механизма за настъпване на
произшествието и причинените телесни увреждания на св.М.Ж. и св.К.Ж., в хода на
досъдебното производство била назначена комплексна авто-техническа и съдебно
медицинска експертиза, чието заключение като обективно, компетентно и пълно и
поддържано от вещите лица в съдебно
заседание, съдът кредитира изцяло.От него е видно, че Ж., управлявайки л.а.
„Рено канго“ се е движел по пътя Бургас-Варна със скорост около 90 км/ч.В
обратна посока- към гр.Бургас, се е движел подс.Г. с л.а.“Ровър“ , като с оглед
липсата на данни, по които да се определи неговата скорост, вещите лица са
приели, че същата е била също от около 90 кмч/ч, колкото е разрешената за този
пътен участък.На тази част от пътя, на която е възникнало произшествието- на
около 2 км. преди гр.Бяла и при излизане от ляв завой за Ж., водачите на двата
автомобила са имали видимост един към друг когато разстоянието между тях е било
около 180м.Ж. е видял, че автомобила на подс.Г. навлиза в неговата пътна лента,
като в този момент разстоянието между двете превозни средства е било 71,19м.За
да избегне удара с него, Ж. е отклонил своя автомобил в дясно, без да използва
спирачната система.Въпреки това обаче между двете превозни средства възникнало
съприкосновение в областта на страничните им леви огледала.Според вещите лица в
момента на навлизането на „Ровър“-а в насрещната лента „Рено Канго“ е бил на
разстояние от около 36,19м. от мястото на контакта между
огледалата.Същевременно, опасната зона за спиране на колата на Ж. с оглед
установената скорост на движение непосредствено преди произшествието от
93,05км/ч е била 88,75м.Поради това и той не е имал техническа възможност да
избегне контакта чрез спиране.За л.а. „Ровър“ вещите лица са установили, че той
се е намирал на 35 м. от мястото на контакта между огледалата.Това разстояние
също е по-малко от опасната му зона за спиране, която е била 69,33м. и той също
не е имал възможност да предотврати удара чрез спиране.Вещите лица са
изследвали детайлно мястото на възникване на удара и са приели, че по ширината
на пътното платно мястото на контакта между страничните огледала на
автомобилите е бил на разстояние от около 2,80м. от десния край на пътното
платно, съответно на разстояние от около 1,20м. в дясно от разделителната линия
на пътното платно в лентата на л.а. „Рено Канго“.По дължината на пътното платно
контакта между страничните огледала е бил на разстояние около 25,10м. след
ориентир 1, описан в огледния протокол.В момента на контакта между огледалата,
предния ляв край на л.а. „Ровър“, управляван от подс.Г., е бил на около 0,87 м.
в дясно от разделителната линия на пътното платно.Вещите лица са категорични,
че причина за настъпване на произшествието е внезапното навлизане на л.а.
„Ровър“ в лентата за движение на л.а. „Рено Канго“, както и че подс.Г. е можел
да предотврати последиците от произшествието ако не е бил навлизал в насрещната
пътна лента и ако е реагирал в момента на навлизането на автомобила му в тази
пътна лента като го отклони в дясно.Това би дало възможност на Ж. да отклони в
по-малка степен автомобила си надясно, да не навлезе в банкета и да не загуби
устойчивост.Тази възможност не е могла да бъде осъществена, тъй като подс.Г. е
реагирал със закъснение след навлизането му в насрещната пътна лента. Той е
имал време от 0,6 сек до настъпване на контакта между огледалата, като в този
момент разстоянието между автомобилите е било 30,51 км.При приетата му скорост
на движение от 90 км/ч за 0,6 сек. той би изминал разстояние от 15 м. и така
контакта между огледалата би бил избегнат, респективно другия автомобил би се
отклонил по-малко на дясно.Движещият се зад л.а. „Рено Канго“ л.а. „Опел
Вектра“ с водач св.К. е избегнал контакта с „Роувър“-а, тъй като е бил на около
10м. от колата на св.Ж., отклонил е автомобила си надясно когато е видял
навлизането на „Роувър“-а в насрещната лента и когато са се разминали,
„Роувър“-а вече се е бил прибрал в своята пътна лента. Вещите лица са
установили, че Ж. е направил опит да избегне удара с извиване на волана в
дясно, в следствие на което е навлязъл в десния банкет и тогава е завъртял
волана наляво.Това завъртане е било по-рязко от допустимото и автомобилът,
навлизайки отново в пътното платно, се е занесъл, завъртайки се в посока,
обратна на часовата стрелка.Последвало е рязко завъртане на волана отново на
дясно с цел автомобила да бъде изправен отново, при което обаче той се е
занесъл в обратната посока, прекосявайки пътното платно , навлязъл е в левия
банкет, където е последвал удар в храсти , стигнало се е до преобръщане на
лявата му страна, в последствие превъртане през таван , удар в дърво с дясната му страна и след
като е бил отблъснат от него, автомобила е застанал върху колелата си.Вещите
лица са приели, че обстоятелството, че ъгълът на завъртането на предните колела
на „Рено канго“ при отклоняването му на дясно е по-голям от максималната
стойност за скорост от 80 км/ч и че скоростта на автомобила е била около 93,05
км/ч , би могло да е допълнителна причина за загубата на контрол върху управлението
на автомобила от водача.При така установените причина и механизъм за възникване
на произшествието, от съдебно-медицинска гледна точка било установено, че св.К. Ж. е
получила счупване на телата на 7 -ми и 8 -ми гръден прешлен. Поради установена
стабилност на фрактуриралите прешлени, липсата на разместване на фрагментите,
приплъзване на прешленните тела и спинална компресия, било преценено,че не се
налага оперативно лечение.Установената при св.Ж. фрактура на телата на двата прешлена от
гръдния отдел на гръбначния стълб е възникнала по механизма на въздействие на
твърдите тъпи предмети.Това увреждане съответства да е получено при травма
вътре в купето на лек автомобил, с рязко сгъване на тялото, при последователно
настъпилите фази на конкретното произшествие. Фрактурата на телата на два
съседни прешлена е обусловила трайно затрудняване на движението на снагата за
период от около 40-50 дни, при обичайно протичане на оздравителния процес и
липса на развитие на усложнения.При св.М.Ж. е било установено счупване на
дясната ключица с разместване на фрагментите и разкъсно контузна рана на
дясната ушна мида.Тези увреждания също съответствали да са получени при травма
вътре в купето на лек автомобил при настъпило ПТП.Вещото лице посочило, че
фрактурата на ключицата е обусловила трайно-затрудняване на движенията на
десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца, при обичайно протичане на
оздравителния процес и липса на развитие на усложнения.Разкъсно-контузната рана
на ушната мида е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.С оглед на така установените
наранявания било прието, че при удара Ж. и св.М.Ж. най-вероятно са били с
поставени предпазни такива, а св.К.Ж. и св.К.К.-без такива. Вероятно, ако св.К.Ж. е била с поставен
колан, то рязкото огъване на тялото, при което се е получило счупването на
телата на два прешлена, е щяло да бъде в
значителна степен възпрепятствано и уврежданията при нея биха били по-леки или
от друг вид.
По отношение на
получените от В.Ж. и св.К.К. травматични увреждания също били назначени и
изготвени съдебно-медицински експертизи.От тяхното заключение е видно, че те
са получили съответно контузия на
главата и поясната област,и контузия на главата, лявата мишница и лявата
киткова става, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Подс.Д.Г.Г. е български гражданин, с
висше образование, не женен, не
работи. Той не е осъждан за престъпления
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена
въз основа на гласните доказателства –
отчасти от обясненията на подс. Г., от покаказанията на св.К.Ж., св.М.Ж., св.М.Г.,
св.В.К. , св.К.К., св.Д.Л. и св.Д.П., дадени в хода на съдебното следствие, от
показанията на св.
М.Ж., св.К.К. и св.М.Г. от досъдебното производство, приобщени към
доказателствата по делото на основание чл.281 ал.5 и
ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, изцяло от заключението на комплексната
авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, поддържана от вещите лица в
хода на съдебното следствие, от заключенията на съдебно-медицинските експертизи
, изготвени в хода на досъдебното производство, приобщени на основание чл.283 вр. чл.371 ал.1 от НПК, както и от писмените доказателства по досъдебно
производство № 4031/2015г по описа на
ІV РУ при ОД –МВР- Варна ,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – докладни записки, протокол за оглед на
местопроизшествие , фотоалбум и скица, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, протокол за химическа експертиза, справка от Дирекция «Национална система
112-МВР» с диск, заверено копие на страници от журнал за прием на пациенти в
спешен център, заверено копие на страница от журнал за алкохолни проби, справки за съдимост и др., както и от
приобщената в хода на съдебното следствие справка за нарушител на подс.Г.,
справка от ІV РУ- Варна, схема на произшествието,
изготвена от св.К. , които са
последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се по отношение
на главните подлежащи на доказване факти, и съвкупният им анализ не налага
различни изводи.
Първоинстанционният съд
изключва от доказателствата по делото показанията на В.Ж.,
дадени в съдебно заседание на
30.04.2018г., предвид факта, че същите са събрани при допуснати процесуални
нарушения.Съобразно разпоредбата на чл.273 ал.1 от НПК
свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на
тези, които участват в производството като частни обвинители, граждански ищци
и граждански ответници.В
настоящото производство В.Ж. няма качеството на «пострадал» по смисъла на НПК,
поради което и същият не бе призован за първото по делото съдебно заседание, в
което пък от страна на подсъдимия и неговия защитник бе дадено съгласие да не
се провежда разпит на свидетелите и някои от вещите лица.След възникналата
необходимост определението, с което съдът е одобрил даденото съгласие относно
разпита на свидетелите, да бъде отменено, се установи, че В.Ж. е присъствал
на проведените съдебни заседания и е изслушал
показанията на новоустановени свидетели по делото, както и на вещите лица ,
изготвили комплексната авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза.Поради това съдът намира
, че показанията на В.Желязов, дадени в хода на съдебното следствие на 30.04.2018г.
следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото,
респективно решаващият орган не се позовава и не съобразява правните си изводи
с тях .
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Д.Г.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл. 343 ал.3
б.»а» вр. ал.1 б.“б“ вр.чл.342
ал.1 от НК, тъй като на 17.05.2015г. на главен път I-9
/Бургас-Варна/, на 2,2 км. преди гр. Бяла, обл. Варна при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Ровър“ с рег. № У 50 38 АВ нарушил правилата
за движение – чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 20 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост
причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва: средна телесна
повреда на К.В.Ж., изразяваща се в счупване на телата на 7-ми и 8-ми гръден
прешлен, обусловило трайно затрудняване на движението на снагата за период от
около 40-50 дни, и средна телесна повреда на М.В.Ж., изразяваща се в счупване
на дясна ключица, с разместване на фрагментите, обусловило трайно затрудняване
на движенията на десния горен крайник за период
от около 1,5-2 месеца.
Събраните по делото
доказателства са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви относно
обстоятелствата, че подс.Г. и В.Ж. са управлявали автомобили, че двамата са се
движили в срещуположни посоки, съответно от гр.Варна
към гр.Бургас и от гр.Обзор към гр.Варна, че в автомобила на Ж. са се намирали
двете му дъщери и племенницата му, че зад него се е движел
друг автомобил, управляван от св.В.К., в който като пътник е пътувала св.М.Г.,
че между автомобилите на подсъдимия и Ж. при разминаването им е възникнало
съприкосновение между страничните им леви огледала, че Ж. е отклонил колата в
дясно, навлязъл е в канавката, после е завил в ляво, като е излязъл на пътя и
след няколко завъртания е навлязал в левия банкет, след което автомобила се е ударил в намиращо там дърво,
в следствие на което пътуващите в него са получили различни по вид и тежест
травматични увреждания, както и че подс.Г. е спрял на известно разстояние след
удара .Поради това съдът кредитира обясненията на
подс. Г. , показанията на всички
свидетели по делото и заключенията на всички експертизи по отношение на тези
факти и приема за безспорно установено описаното с тях .
Спорните моменти във фактическата обстановка
между обвинението и защитата е дали подс. Г. е допуснал нарушение на ЗДП,
състоящо се в навлизане в насрещната пътна лента, в следствие на което да е
причинил пътно-транспортно произшествие , при което
на св.Кр.Ж. и св.М.Ж. да са били
причинени средни телесни повреди.
След преценка на всички събрани в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира че подс. Г.
от обективна страна е осъществил вмененото му във вина
деяние.Подсъдимият при управление на МПС е нарушил императивната норма на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП
, която забранява на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за
движение има две пътни ленти, водача на
МПС да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне, както и разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДП, която
пък задължава водачите на МПС да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. За да направи този извод съдът съобрази, че по
делото се оформиха две групи свидетелски показания.В едната попадат показанията
на св.М.Ж., св.В.К. и св.М.Г., които лично са възприели движението на подс.Г.
на пътното платно, както и показанията на св.К.Ж. и св.К.К., които са се возили
на задната седалка и не са наблюдавали пътя, но описват макар и фрагментарно
движението на техния автомобил и получените травматични увреждания.Показанията
на тези свидетели се подкрепят от заключението на комплексната експертиза по
делото.В другата група гласни доказателства попадат единствено обясненията на
подс.Г., който твърди, че не е навлизал в лентата за насрещно движение.
За да кредитира
показанията на първата група
свидетели , съдът взе предвид, че те са
логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и се подкрепят и
от останалите доказателства по делото, а именно обективните находки, описани в
протокола за оглед на местопроизшествие и заключението на комплексната
авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза. Св.М.Ж., св.В.К. и св.М.Г. са категорични, че именно
автомобилът на подсъдимият е започнал да се движи в тяхната пътна лента, което
е наложило бащата на пострадалите момичета на направи опит да избегне челен
удар с него.В тази връзка съдът намира, че
некоректно адв.Ч. интерпретира показанията на св.М.Ж. от досъдебното
производство от 25.05.2015г., приобщени на основание чл.281 ал. от НПК, като твърди, че същата е заявила
„баща ми извика в дясно“, което според него поставя под съмнение
обстоятелството, че В.Ж. е управлявал автомобила.В показанията тази свидетелка
сочи , че след като бял на цвят автомобил е навлязъл в тяхната пътна лента,
„баща ми изви надясно“.
Св.В.К. изключително подробно, логично
и последователно описва конкретната ситуация, като сочи, че се е движел с около
70-80 км/ч и на около 10м. от автомобила на Ж., че двете превозни средства са
се намирали в средата на тяхната пътна лента, както и че след излизане от завой
на пътя, на сравнително прав участък, колата на подс.Г. е започнала да навлиза
в тяхната пътна лента, като докато се е движела първоначално само лявата му
гума е била до осевата линия, но в последствие почти целия автомобил се е
намирал в тази пътна лента.Именно това и е наложило Ж. да направи опит да
избегне удар с него като рязко е отклонил колата си в дясно.Същата
маневра-рязко завиване, е извършил и св.К., който е успял безпрепятствено да се
размине с колата на подс.Г. поради установената дистанция между двата
автомобила, движещи се в посока гр.Варна.Св.К. е категоричен и за това, че
между двата автомобила е имало удар в областта на огледалата, както и че
завиването в дясно е било направени преди това за да се избегне челния
удар.Показанията на този свидетел, който е очевидец на случилото се и е
незаинтересован от изхода на делото, са в синхрон със заявеното от св.М.Ж.,
която като пътник в автомобила и намираща се на предната дясна седалка е имала
обективната възможност да възприеме визуално поведението на подс.Г. на пътя.Тя също сочи, че колата на подсъдимия
постепенно е започнала да навлиза в тяхната пътна лента и тъй като разстоянието
между двете превозни средства не е било достатъчно, баща й е завил рязко в
дясно, за да избегне удар.Навлизането на колата на подс.Г. в насрещната пътна
лента е било видяно и от св.Г., която на свой ред е била пътник в автомобила на
св.К..В своите показания тя също потвърждава, че е видяла как колата се движи
срещу тях, че приятелят й като водача на предния автомобил рязко е завил в
дясно, и от страх да не се ударят с нея,
е затворила очите си.Обстоятелството , че св.Г. не е видяла удара между
огледалата на автомобилите на подс.Г. и Ж.
, както и твърдението й в хода на съдебното следствие, че колата на Ж. е завила
на ляво и се е ударила в дървото, не води до извод, че заявеното от останалите
очевидци на случилото се не следва да се кредитира.Св.Г. описва точно
местоположението на превозните средства на пътя и поведението на техните
водачи, като изрично заявява, че от страх е затворила очите си и че всичко се е
случило за секунди.В този смисъл, след като тя е затворила очи след
отклоняването на волана в дясно от св.К. , което видно от неговите показания е
станало почти едновременно с отклоняването на автомобила на Ж., то напълно
логично е , че св.Г. не е видяла движението на колата на Ж. в дясно,
завъртането й по пътното платно и достигането й до дървото, в което е видяла,
че се удря.Поради това съдът намира, че показанията на тази свидетелка са
логични и последователни относно възприетите лично от нея обстоятелства и
напълно кореспондират с показанията на св.К. и св.М.Ж..Показанията на тези
свидетели се подкрепят и от находките при огледа на местопроизшествие, и от
заключението комплексната авто-техническа е медицинска експертиза.В тази връзка
съдът не споделя възраженията на адв.Ч. свързани с начина на извършване на
огледа на местопроизшествие, приобщения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и използваните от вещите лица доказателства за изготвяне на
експертизата.Не се спори по делото, че огледа на местопроизшествието е започнал
часове след като инцидента е възникнал, което е напълно логично с оглед на необходимостта
на първо място да се установи вида и характера на причинените на пострадалите
телесни увреждания и след това се прецени дали извършеното деяние съставлява
престъпление от общ характер или административно нарушение на ЗДП.От
приложената по делото докладна записка, от служебно изисканата справка от ІV
РУ-Варна и от показанията на св.Д.Л. и св.Д.П. се установява, че сигнал за
случилото се е бил подаден от дежурния офицер при ІV РУ-Варна, както и че първи
на място се е отзовал св.Д.П..Св.Л., който е мл.автоконтрольор при УП-Д.Чифлик
и обслужва населените места в двете общини- на гр.Д.Чифлик и на гр.Бяла, и сам си е „ екип 476“, както сочи в разпита
си, е отишъл малко по-късно и е запазил местопроизшествието със съдействието на
св.П..Дали и други лица са помагали при извършването на това е ирелевантно за
спора, доколкото досъдебното производство е било образувано с първото действие
по разследването, а именно с огледа на местопроизшествието.На следващо място
изготвянето на констативния протокол от св.Лефтерев е част от изпълнение на
служебните му задължения по смисъла на чл.2 ал.1 и чл.3 ал.1 т.1 от Наредба №
Із-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и Гаранционния фонд.Именно тези разпоредби
задължават служителите на МВР при ПТП с пострадали лица да изготвят констативен
протокол , както и да изготвят подробна план-схема на произшествието.В този
смисъл, св.Л. като служител на „Пътна
полиция“ е изпълнил служебните си задължения и е изготвил съответния
констативен протокол след като разговарял с участниците в инцидента и е
направил оглед, но не по смисъла на НПК.Такъв е бил извършен от компетентно
лице-разследващ полицай, при запазено от св.Л. и св.П. местопроизшествие , в
присъствието на поемни лица, като в него са били описани състоянието на пътния
участък, състоянието на автомобилите , оставените по пътя следи и намерените
части от колите.Обстоятелството, че в показанията си в хода на съдебното следствие
св.П. заявява, че си е тръгнал от мястото, след като е пристигнала дежурната
оперативно-следствена група, не води до извод, че протокола за оглед на
местопроизшествие е изготвен в нарушение на НПК, доколкото свидетелят сочи, че
прави това обичайно, но пък заяви , че не си спомня подробности, което на свой
ред с оглед изминалия период от време и интензитета на работата му е напълно
обяснимо.Липсата на изрично отразяване в протокола на присъствието на подс.Г.
по време на огледа също не води до извод, че същия не следва да бъде
кредитиран, доколкото разпоредбата на чл.156 ал.1 от НПК сочи кои лица
присъстват при извършване на огледа.Несъстоятелни са и възраженията на защитата
за наличието на различия между протокола за оглед и констативния протокол.В протокола
за оглед на местопроизшествие се описва и документира по ред и начин,
регламентиран в НПК, установеното в момента на извършване на това действие
състояние на обективната действителност, а в констативния протокол- начина на
възникване на произшествието според участниците в него , местоположението на
превозните средства и повредите по тях, без извършване на измервания или други
действия, нормативно установени в НПК.Обстоятелството, че констативния протокол
е приложен по делото като писмено доказателство, не компрометира по какъвто и
да е начин изготвения протокол за оглед.Като
несъстоятелни съдът приема и твърденията, че комплексната експертиза е
била изготвена въз основа на констативния протокол за ПТП.От съдържанието на
експертизата е видно, че вещите лица са взели предвид всички събрани до момента
на назначаването й писмени и гласни доказателства, и след извършване на
необходимите пресмятания, са установили, че именно подс.Г. е този, който е
допуснал нарушения на ЗДП.Проф.С. изрично сочи, че констативния протокол за ПТП
се изготвя от служителите на „пътна полиция“ и отразява тяхното възприятие за
това как е възникнало произшествието.Този протокол обаче е бил приет само за
сведение, като „ съвпадението“ между схемата в протокола и скицата към
експертизата, се дължи на обстоятелството, че произшествието действително е
настъпило в лентата за движение на Ж..Това обстоятелство намира още
по-категорично потвърждение в саморъчната скица, която св. К. изготви при
разпита си в хода на съдебното следствие, в която разположението на превозните
средства и техните траектории напълно съответства на установеното от вещите
лица.Те на свой ред са категорични, че л.а. „Ровър“, управляван от подс.Г. е
навлязъл в пътната лента на л.а. „Рено Канго“, че ударът между огледалата е
станал именно в тази пътна лента на 1,20м. в дясно от разделителната линия на
пътното платно в лентата на „Рено Канго“, като предния ляв край на колата на
подсъдимия е била на около 0,87м. в дясно от тази разделителна линия. В хода на
съдебното следствие проф.С. уточнява, че скоростта на движение на автомобила на
Ж. е била установена въз основа на намерените на пътното платно следи от този
автомобил, както и че към момента на удара между огледалата, двата автомобила
са били под ъгъл по отношение на остта на пътното платно, но надлъжните им оси са били практически
успоредни.В подкрепа на това заключение е и обстоятелството, че по превозните
средства няма каквито и да било други следи от съприкосновение между тях.Мястото,
на което е било намерено лявото огледало на колата на Ж. , напълно е
съответствало на приетия механизъм на възникване на инцидента и скоростта на
движение на превозните средства.Вещото лице сочи още, че решаващо значение за
определяне на мястото на удара съобразно пътното платно, са имали показанията
на св. К., който е незаинтересован от изхода на делото свидетел. Тези показания
обаче не са единственото основание вещите лица да приемат, че именно подс.Г. е
навлязъл в насрещната пътна лента, доколкото същите се потвърждават от
местоположението и на следите по пътното платно, и на веществените
доказателства.Проф.С. пояснява, че положението , в което е бил автомобила на
подс.Г. към момента на удара между огледалата, показва, че той също е направил
опит да избегне удара чрез отклоняване на своя автомобил, като той, за разлика
от Ж., го е направил не така рязко и без занасяне, поради което и колата е
продължила да се движи по пътното платно, а не се отклонила извън него.Ако подс.Г.
не е бил възприел другия автомобил, то тогава, независимо от реакцията на Ж., е
щяло да има сблъсък между двете превозни средства.
Поради изложеното до тук съдът не кредитира обясненията на подс.Г., че не е
навлизал в насрещната пътна лента , че дори не е „ настъпвал“ линията, както и
че при разминаването му с колата на Ж. е чул „шум, крясък, нещо счупено“ и едва
в последствие установил, че неговото огледало е било счупено.Тези обяснения
противоречат на всички събрани по делото доказателства, а и са нелогични.Не би
могло да се приеме, че на прав пътен участък, при отлична видимост, подс.Г. не
би възприел като опасност за движението си приближаването на насрещно движещ се
автомобил в такава близост до него, че при разминаването им да се стигне до
счупване на страничните им огледала, които са с дължина около 20см. всяко,
видно от експертизата.В обясненията си подсъдимият сочи, че при това
разминаване е гледал пътя напред , но не може да отговори дали автомобила се е
движил близо до него и дали той се е притеснил от това.Заявеното от подс.Г.
обаче относно местоположението на автомобила му на пътното платно , респективно
твърдението, че не е допуснал нарушение на ЗДП , категорично се опровергава от
показанията на св.М.Ж., св.К., св.Г. и от заключението на комплексната
експертиза, поради което и съдът не го кредитира и го възприема за защитна
теза, която остава изолирана от
останалия доказателствен материал. С оглед на това и съдът намира, че подс.Г. е
допуснал нарушения на чл.16 ал.1 т.1 от
ЗДП и чл.20 ал.1 от ЗДП и те са в пряка
причинно-следствена връзка с възникналия пътен инцидент.
При анализа на доказателствата по
делото съдът прецени, че не е налице съпричиняване от страна на Ж., така както
твърди защитата на подсъдимия.Отново от показанията на св.К. се установява, че Ж.
се е движел с автомобила си в средата на своята пътна лента и преди автомобила
на подс.Г. да навлезе и да се движи в
нея, за него не е съществувала необходимост да променя местоположението
си.В този смисъл, след като установената скорост на движение на колата на Ж. е
била разрешената за пътния участък и липсват доказателства за това този водач
да е извършил каквото и да било нарушение на правилата за движение по пътищата,
съдът намира че той с поведението си не е допринесъл за настъпване на
съставомерния резултат.Маневрата му с рязко извиване на волана в дясно се е
явявала спасителна , доколкото видно от показанията на св.К. и заключението на
комплексната експертиза е, че Ж. не е имал
техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието по друг начин, например чрез
спиране, с оглед разстоянието между двата автомобила при настъпване на
опасността , скоростта им на движение и
поведението на подс.Г..Ж. не е имал възможност и да избегне загубата на
контрол върху автомобила след навлизането в десния банкет.Именно подсъдимият е
бил този, който ако се е движел в своята пътна лента или след първоначалното
отклонение своевременно се е бил върнал в нея, е могъл да предотврати
настъпването на инцидента.При втория вариант водача на другия автомобил би имал
възможност да го отклони в по-малка степен надясно, за да не навлезе в банкета
и да не загуби устойчивост.Тя обаче не е била осъществена поради това, че подс.Г.
е реагирал със закъснение след навлизането му в насрещната пътна лента.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че единствено виновното поведение на подс.Г. , свързано с нарушаване на
чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП и чл.20 ал.1 от ЗДП, са
в причинно-следствена връзка с настъпването на пътния инцидент, в
резултат на който св. К.Ж. е претърпяла
травматични увреждания , изразяващи се счупване на телата на
7-ми и 8-ми гръден прешлен, обусловило трайно затруднение в движението на
снагата за период от около 40-50 дни,
което съставлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.В резултат на пътното
произшествие травматични увреждания са били причинени и на св. М.Ж., която е
получила счупване на дясната ключица с разместване на фрагменните, обусловило
трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за период от около
1,5-2 месеца, т.е. средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК.С настъпването на
съставомерния вредоносен резултат изпълнителното деяние на престъплението,
съответно и то самото, е довършено.
В случая в следствие на произшествието са били
причинени телесни повреди на повече от едно лице, което обуславя и
квалифициращият елемент по смисъла на чл.343
ал.3 от НК.
От субективна страна
изпълнителното деяние е извършено при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 пр.2-ро от НК, и конкретно – престъпна
небрежност. Подс. Г. е съзнавал, че
нарушава задълженията си по чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП, след като при управление на
автомобила си не го е контролирал и е навлязъл в насрещната пътна лента , по която се е движел друг автомобил, като не е целял пряко и не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е бил в
обективна възможност да ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на
задължението си по чл.16 ал.1 т.1 и
чл.20 ал.1 от ЗДвП ,
което не е сторил.
При горните констатации, и
тъй като прецени, че обвинението против
подсъдимия е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НПК със
събраните в производството доказателства, съдът
призна подс. Д.Г.
за виновен в извършването на деяние
по чл. 343 ал.3 б.»а» вр.
ал.1 б. »б» вр. чл.342 ал.1 от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът взе
предвид следното:
На първо място, съдът
съобрази разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, съобразно която ако до влизане
на съдебният акт в сила последват различни закони, се прилага
този, който е най-благоприятен за дееца.В случая
деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на подс.Г. е
извършено на 17.05.2015г.Към този момент чл.343 ал. 3 б.»а» пр.2
от НК е предвиждал наказание «Лишаване от свобода» от 1 до 5 години, като
увеличаването на размера на наказанието е станало с ДВ бр. 74 от 26.09.2015г.
На следващо място съдът прецени, че престъплението е извършено непредпазливо,
че от него не са произлезли съставомерни имуществени вреди, както и че подс.Г.
не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.Поради това и съдът , като констатира комулативното наличие
на предвидените в разпоредбата на чл.78 «а» ал.1 от НК предпоставки, освободи подс. Д.Г. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание – «Глоба».
При определяне размера на
глобата съдът съобрази от една страна
степента на обществена опасност на деянието ,
както и тежестта на причинения съставомерен резултат - нанесените средни телесни повреди на пострадалите
сестри. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема добрите
характеристични данни на подс.Г..Отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът не установи.
При горните констатации , при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства , и като съобрази изминалия период от време
от извършване на деянието, съдът наложи на
Д.Г. административно наказание
«Глоба» малко над минималния предвиден с
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК размер
, а именно – 1 500лв.
Съдът счете, че с оглед
постигане целите както на генералната, така и на специалната превенция, не е
необходимо подс.Г. да бъде лишаван от
право да управлява МПС.На първо място същият е
правоспособен водач от 2008г. и до момента на деянието не е бил санкциониран за
нито едно нарушение на правилата за движение.От този факт може да бъде направен
извод, че настоящият случай е инцидентен, а не проява на утвърден модел на
противоправно поведение.Поради това и съдът прецени,
че целите на наказанието да превъзпитат наказаните да се съобразяват с
установените правила в обществото, ще бъдат изпълнени и без подс.Г. да бъде лишен от право да управлява
МПС.
В хипотезата на чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди подс.Г. да
заплати направените по делото разноски в размер на 1 647,08 лв. в полза на бюджета на
ОД на МВР-Варна и 220лв. в полза на ВРС.
Съдът постанови
вещественото доказателство по делото- един брой стъкло
от огледало и един брой пластмасов елемент от огледало да бъдат отнети в полза
на Държавата и унищожени.
Като причини за
осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в страната
правов ред и самонадеяност.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: