№ 14683
гр. С, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110144479 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от М. М. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Г, ул.“И“ № 19, насочен
срещу Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Г, ул.„И“ № 19, и С. Д. С., ЕГН **********,
с адрес гр.С, кв.Г, ул.„И“ № 17, за признаване за установено, че ищецът е собственик на
сграда с идентификатор ..., с площ от 56 кв. м., находяща се в поземлен имот с
идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С, общ.С, обл.С
(столица), одобрени със заповед № .../09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот: няма данни за изменение, с адрес: град С, район М, ул.„И“ № 19, с площ за имота от
361 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен
план: 836, квартал: 79, с парцел: .., при граници съседи за поземчеиия имот по кадастрална
скица: поземлени имоти с идентификатори № ..., както и за собственик на и 79.90 квадратни
метра от поземления имот /дворно място/ с идентификатор ..., представляващ обща част на
хоризонталната етажна собственост. Иска се на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да
отмени частично нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
дсшностно владение от 13.03.2023 г. №..., том I, рег. №..., дело №.. г. на нотариус А Б -
нотариус с район на действие СРС и рег. №... от РНК в частта, в която С. Д. С. и Г. Д. Г. са
признати за собственици по давностно владение на сграда с идентификатор ..., с площ от 56
кв. м. и 79.90 квадратни метра от поземления имот /дворно място/ с идентификатор ...,
представляващ обща част на хоризонталната етажна собственост.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесните имоти на
основание давностно владение с начален момент 2002 г. Сочи, че владението му е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено с намерение за своене. Отбелязва, че за къщата е
платил на свой починал роднина – майката на ответницата С. Г.а, и по този начин е получил
фактическата власт върху сградата.
Според ищеца, той не е прекъсвал владението си, като плаща и дължимите данъци.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв, с който изразяват
становище по основателността на предявения иск.
1
Ответниците оспорват ищецът да е упражнявал фактическа власт върху спорните
имоти в продължение на повече от 10 години. Твръди се, че поземления имот, в който е
изградена процесната сграда, както и самата сграда, са завладени от майката на ответницата
С. С. през 1998 г., а през 2008 г. тя предава владението си на дъщеря си и на лицето, с което
С. живее на семейни начала, а именно – на втория ответника Г. Г.. Уточнява се, че през тези
години имотите са поддържани от ответниците, които са извършили множество подобрения,
без друго лице да е предявявало претенции към тях.
Ответниците не оспорват, че ищецът е допуснат да живее в процесната сграда от
майката на ответницата С. С. – В С. 8сестра на ищеца/, на основание устен договор за заем
за послужване, при задължение за ищеца да изгради санитарен възел в спорната къща.
Според ответниците, уговорката между В С. и ищеца е била последният да остане да живее
временно, докато извърши ремонт на неговата къща, находяща се в съседен имот.
В отговора изрично се оспорва ищецът да е предявявал собственически претенции
върху сградата, поради което се навеждат доводи за скрито владение. Оспорва се ищецът да
е придобил собствеността върху сградата и на друго основание – покупко-продажба или
наследство.
На своя ред ответниците нареждат твърдения, че са станали собственици на сградата
на основание давностно владение.
По отношение поземления имот, в отговора се оспорва 79 кв.м. от него да са
придобити от ищеца на основание давностно владение.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответниците направените от тях разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение от 13.03.2023 г. №..., том I, рег. №..., нот.дело №.../2023 г., съставен от нотариус А
Б, рег. №..., с който ответниците са признати за собственици при равни дялове на поземлен
имот с идентификатор ..., ведно с разположените в имота сгради, включително и процесната,
а именно: сгради с идентификатори ...
Видно от представената скица № ..-04.09.2023 г. на сграда с идентификатор ... по
КККР, одобрени със Заповед № .../09.06.2011 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо сградата, е от 26.04.2023 г., находяща се в гр. С, ул. „И“ № 19, разположена
в ПИ с идентификатор ..., със застроена площ от 56 кв.м., бр. етажи – 1, стар идентификатор
– няма, номер по предходен план – няма.
Представени са и касови бонове за заплащане на електроенергия за имота.
Свидетелката Л М Т, която е сестра на ищеца се установява, твърди, че М. П. има
къща в кв.Г на ул.“И“ № 19 от близо 20 години. Самата свидетелката обяснява, че живее
също в кв.Г, на ул.“И“ № 15, а ищецът на ул.“И“ № 19. Сочи, че предишният човек, който
живеел в къщата, починал, а синът му се оженил в Костинброд, поради което продал къщата
на тъщата на Г. - В, след което ищецът я купил от В. Т заявява, че прехвърлянето на имотите
ставало между тях си - давали си помежду си някакви пари и така се разбирали, нямало
документ за собственост.
Според свидетелката, от 2004 година и до момента М. живеел в къщата. Тя не знае
някой да е оспорвал собствеността му или да е искал да го изгони от къщата. Т твърди, че
ищецът е правил ремонти по къщата – направа на баня, ремонт на покрива. Свидетелката
2
познава В, откакто брат купил къщата, като е категорична, че М. не е бил под наем.
Свидетелката заявява, че е присъствала в началото на 2004 г. на предаване на пари от брат й
на В – сума от 5000 лв. за къщата, но те не са ходили да я прехвърлят при нотариус, а са се
разбрали на хвърчащ лист. Уточнява, че В не била собственичка къщата, която М. купил, а
само я е взела от предишния собственик, който е починал, от сина му, и я е продала М..
Сочи, че В живее на ул.“И“ № 17, взела е къщата малко преди да я продаде на ищеца, защото
е имала пари, но не е живяла в нея. Според Т никой не е оспорвал собствеността на брат й
върху къщата, нито пък е искал да го изгони от там.
В показанията на Т се съдържат и данни, че ищецът има и друг имот, който се намира
на ул.“И“ № 15, а именно две стаи, които са незаконни.
Свидетелката познава и родителите на ответника Г., които живеят на ул.“И“ № 19, в
същия имот, в който се намирала къщата на М.. Те живеели там отдавна, преди 2000 година.
Сочи, че В и Д не живеят на ул.“И“ № 19, а в другите къщи живеели други хора.
От разпита на свидетеля Ц Б Ц, братовчед на ищеца, се установява, че М. има къща в
кв.Г, на ул.“И“ № 15, а друга къща, освен на ул.“И“ № 15, нямал. Свидетелства, че къщата на
ул.“И“ № 15 била малка, с две-три стаи, на един етаж, като М. живеел там поне от 15-16
години. Сочи, че М. закупил къщата от В. Свидетелят също имал къща там, която била
закупена от братовчедка му. Сочи, че В е бабата на Г., на жена му майка, както и че В е
купила тази къща от чичо им. Знае, че М. е купил къщата от В, защото цялата махала там
били роднини и си говорили и се знаело кой какво е направил. Знае, че М. е правил
подобрения по къщата. Сочи, че къщата, която има свидетеля на този адрес била на втората
му майка и била закупена преди 13-14 години. Свидетелства, че като закупили тяхната къща
през 2012 година, М. вече бил там. Свидетелят познава майката и бащата на Г., доколкото са
му чичо и леля, те също живеели там, в този двор. Те закупили къщата от негов чичо, който
е починал. Свидетелят не може да каже точно откога живеят там, а преди това живеели в
апартамент. Заявява, че сега М. живее с приятелката си в къщата, като никой не му е
оспорвал достъпа до къщата. Сочи, че М. направил баня в къщата. Свидетелят живее в К, но
ходи в кв.Г около два пъти в месеца, като всички тези неща са му известни от роднини.
Свидетелката И С П твърди, че познава страните, доколкото са съседи – тя живее
срещу тях в кв. „Г“, на ул.“И“ № 4. П не знае М. да има някъде там къща, знае само за
родителите на Г., че от 1998 година са там, като майката на Г. се казвала М. Знае, че М.
живеел там временно. Сочи, че когато С. и Г. се оженили, поради родството си са го приели
М. да живее при тях, докато си оправел неговата къща. Свидетелката твърди, че познава С. и
Г. повече от 10 години. Заявява, че М. живее на ул.“И“, близо до другата свидетелка,
къщата била малка, но не знае дали е правен ремонт на тази къща. Обяснява, че М. имал
връзка с майката на Г., доколкото знае били брат и сестра. Свидетелката описва къщата на
М., в която в момента живее като такава с лице към улицата, не може да каже дали в тази
къща е изграждал нещо. Сочи, че М. живее там от около 2008 г. - като се събрали С. и Г.. Не
знае дали М. е купил къщата, по предполага, че сестра му го е допуснала да живее там,
докато си оправи неговата къща. Свидетелката знае, че В е купувала къщи в този парцел,
доколкото знае тя е купила три сгради, а били около пет сгради, като в едната живеели Г. и
С. и майка му и баща му. Свидетелката обяснява, че живее точно срещу В и че не са
извършвани ремонтни дейности на покрива на сградата, в която живее М.. Разказва на съда,
че продажбите на къщите в този район се правели между хората, без да е чувала някой да си
е извадил нотариален акт.
От разпита на свидетеля К С М се установява, че М. е съсед, доколкото
свидетелката живеел на ул.“И“ № 13, а той на ул.“И“№ 15 в кв.Г. Къщата на М. била до тази
на свидетелката, майка му също живеела там. Сочи, че М. имал наследствена къща до тях,
която била на майка му, нейният баща живеел там и сестра му също. Сочи, че в къщата му
до тях живеели две момчета, те вече не били между живите и дъщеря му и жена му. Според
3
свидетелката, когато М. се върнал от затвора, те започнали да пристрояват, направили си
едно антре отпред на тротоара на къщата на ул.“И“ № 15. Свидетелства, че след това по
някаква причина М. отишъл да живее на ул.“И“ № 19, където сега в момента обитавал това
жилище, но не може да каже дали го е придобил. Сочи, че имало период, в който давали
апартаменти на много от живущите в процесния парцел и останали отделни стаи свободни и
хората един от друг ги изкупили, но това купуване било на хартия между тях си. Преди М.
да отиде да живее в тази къща, там според М, живеели В и В, след това живеела Костадинка,
след което тези къщички били закупени. Заявява, че по това време на С баща бил с най-
големи възможности, имал пари и той изкупил доста от тези имоти. Свидетелката не може
да каже как М. е отишъл там през около 2008-2009 г. и дали е правил нещо по къщата.
Свидетелката познава В, която е съпруга на Д, бащата на С. Познава и родителите на Г.,
които живеели в двора на ул.“И“ № 19. Не знае каква е била уговорката на В и М., но той
отишъл да живее там. Предполага, че М. отишъл да живее там временно, докато правел
ремонт по неговата къща, тъй като родът на М. нямал нищо общо с имота на ул.“И“ № 19, а
по-скоро на С баба живеела там – дядо П и баба Т. Не може да каже дали е имало спорове
за този имот, в който сега живеел М., но М. си владеел имота до тях. Сега си го бил дал
имота на ул.“И“ № 15 под наем, за което никой не бил съгласен от махалата и протестирали.
Сочи, че В е жива, не знае кой се е снабдил с констативен нотариален акт за имота миналата
година. Знае, че В е закупила стаите в този имот, които били освободени от хората, на които
са им дали апартаменти.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и има за предмет
установяване правото на собственост на ищеца върху процесния имот.
На първо място, следва да се посочи, че с доклада по делото съдът е дал указания на
ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание да конкретизира иска си за
признаване за установено, че е собственик на 79 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ...,
като му е указал, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, ще прекрати
производството по делото по този иск.
В открито съдебно заседание от 02.07.2024 г. процесуалният представител на ищеца
сочи, че не поддържа иска в тази част, поради което и съдът намира, че производството по
иска за признаване за установено, че ищецът е собственик на 79 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ... следва да бъде прекратено.
По предявения иск правно основание чл.124, ал.1 от ГПК досежно процесната сграда,
ищецът трябва да докаже правото си на собственост върху вещта на заявеното основание и в
частност, че е владял същия непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години в
посочения в уточнителната молба от 13.09.2023 г. период – от 2002 г. до завеждане на
иска.
От събраните по делото свидетелски показания, непротиворечиви относно това
обстоятелство, се установява, че най-късно от 2008 г. до настоящия момент ищецът
упражнява фактическа власт върху имота. Установява се, че е извършвал ремонт на същия,
доколкото е направил баня в имота и е поправил течащия покрив. Сочените действия са по
облагородяване на имота, съставляват не само поддържане на вещта, но и действия, които
лице би извършило в собствения си имот и сочат на намерението за своене на вещта.
Обстоятелства, които се признават от ответниците и в подадения отговор на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В чл.68
ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на
имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит
4
начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно /според теорията означава
то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие/. Разпоредбата на
чл.69, ал.1 ЗС, от своя страна, въвежда оборимата презумпция, че който държи – владее, а
който владее, го прави за себе си.
При всички положения, намерението, с което една вещ се държи, се изследва към
датата на установяване на владението. По въпроса за елементите на фактическия състав на
придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването
невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото
да му е противопоставено, в съдебната практика /напр. решение № 262 от 29.11.2011 г.,
постановено по гр.д.№ 342/2011 г. по описа на ВКС, II г.о./ е прието, че такова изискване
съществува, но само в хипотезата на съсобственост - когато съсобственикът твърди да е
придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо да
демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите
му. Когато обаче се касае за владение върху чужд имот, при липса на заявени претенции от
трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота като свой няма и по отношение
на кого да демонстрира това свое намерение да свои имота за себе. В този смисъл, при липса
на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса на заявени
претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на
необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС.
Според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт
държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на
установяване на тази фактическа власт /например решение № 144 от 02.12.2014 г.,
постановено по гр.д.№ 1650/2014 г. по описа на ВКС, II г.о. и решение № 88/27.07.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 661/2015 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, по въпроса, по който е допуснато
касационно обжалване /.
С оглед посочената задължителна практика, съдът не може да сподели изложеното от
ответната страна, че ищецът не е установил давностно владение, доколкото процесният имот
му бил отстъпен от майката на ответницата В по силата на неформален договор за заем за
послужване. Доказателства в тази насока не се ангажираха. Ответниците не установиха
наличие на валидно правно основание имота да се държи от ищеца – например по силата на
неформален договор за заем за послужване, договор за наем или изобщо – уговорка между
собственика и лицето, което държи имота, че имотът ще се полза при определени условия
или за определен срок. По делото не е проведено доказване за наличието на друго правно
основание, което да доведе до извода, че ищецът е държател на имота, нито, че В е била
собственик, респ. владелец на същия. От показанията на свидетелите не следва друг извод.
При разпита си и водените от ответниците свидетели - П и М, заявяват, че не знаят каква е
била уговорката на В и М., а само предполагат, че ищецът е бил допуснат до имота
временно докато отремонтира друга своя къща. Освен това, в случая собствеността на
ищеца се оспорва не от лицето В, което е предало фактическата власт върху имота на П., а
от трети лица – ответниците Г. Г. и С. С., които заявяват самостоятелни права върху спорната
къща. Ответниците обаче не установиха извършени от тях действия, с които да са
прекъснали владението на ищеца.
Само за пълнота на изложението тук следва да се отбележи, че съдебната практика
приема, че веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, тя че
продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по
несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и
прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността
може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е
попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт
върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от
имота за повече от 6 месеца. В този смисъл e разпоредбата на чл.81 от ЗС, която изрично
5
предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от
шест месеца.
Давността се прекъсва и чрез предявяване на иск за защита на правото на
собственика върху имота. Ако обаче в имота са извършени еднократни действия, които не са
станали известни на владелеца и посредством които фактическата му власт не е била
отблъсната, нито е бил отстранен от имота за повече от шест месеца, не може да се приеме,
че придобивната давност е била прекъсната.
Доколкото действията, с които се прекъсва давността, са изчерпателно посочени в
разпоредбите на чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД, тези разпоредби на закона не могат да бъдат
тълкувани разширително. Затова не може да се приеме, че други правни или фактически
действия /напр. отправяне на нотариални покани/, извън ограничително изброените в чл. 81
ЗС и чл. 116 ЗЗД, водят до прекъсване на придобивната давност.
Не прекъсва давността и снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт
за собственост върху процесния имот, доколкото към момента на издаването му – 13.03.2023
г., давностният срок в полза на ищеца вече е изтекъл и същият е придобил правото на
собственост върху имота.
Ето защо съдът намира, че по отношение на ищеца е в сила презумпцията по чл. 69
ЗС, следователно същият притежава качеството на владелец и то от момента на
установяване на фактическа власт върху имота през 2008 г. до настоящия момент, доколкото
както вече се посочи не се ангажираха доказателства владението му да е било прекъсвано
или смущавано от ответниците или от други лица.
Неоснователно се явява възражението на ответниците, че са придобили имота по
давност, доколкото от свидетелските показания не се установи, същите да са упражнявали
фактическа власт върху имота в определения от закона срок, респ. да са го владели чрез
трето лице, а се установи противното, а именно, че владение в периода от 2008 г. до
настоящия момент е упражнявано единствено от ищеца.
Поради изложеното, съдът намира предявеният иск за основателен. С оглед изхода от
спора за материално право и на основание чл.537, ал.2 ГПК констативният нотариален акт
на ответниците от 13.03.2023 г. следва да бъде отменен в частта, с която е признато право на
собственост на Г. Д. Г. и С. Д. С. върху сграда с идентификатор ....
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на
50.00 лв., представляваща държавна такса по производството.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на СРС сумата в размер на 145.79 лв., представляваща оставащия дължим, но
неплатен размер на дължимата държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения от М. М. П., ЕГН **********,
с адрес гр.С, кв.Г, ул.“И“ № 19, против Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Г, ул.„И“ №
19, и С. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Г, ул.„И“ № 17, иск за признаване за
установено, че М. М. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Г, ул.“И“ № 19, е собственик на
79.90 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ....
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, кв.Г, ул.„И“ № 19, и С. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Г, ул.„И“ № 17, че М.
6
М. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Г, ул.“И“ № 19, е собственик въз основа на
давностно владение на сграда с идентификатор ... по КККР, одобрени със Заповед №
.../09.06.2011 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, е от
26.04.2023 г., находяща се в гр.С, кв.Г, ул.„И“ № 19, разположена в поземлен имот с
идентификатор ..., със застроена площ от 56 кв.м., брой етажи – 1, стар идентификатор –
няма, номер по предходен план – няма.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение от 13.03.2023 г., №..., том I, рег. №...,
нот.дело №.../2023 г., съставен от нотариус А Б, рег. №... от РНК, в частта, в която Г. Д. Г.,
ЕГН ********** и С. Д. С., ЕГН ********** са признати за собственици на сграда с
идентификатор ....
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Г, ул.„И“ № 19, и С. Д. С., ЕГН
**********, с адрес гр.С, кв.Г, ул.„И“ № 17, да заплатят на М. М. П., ЕГН **********, с
адрес гр.С, кв.Г, ул.“И“ № 19, сумата в размер на 50 лв., представляваща направени от
ищеца разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Г, ул.„И“ № 19, и С. Д. С., ЕГН
**********, с адрес гр.С, кв.Г, ул.„И“ № 17, да заплатят на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по
сметка на Софийски районен съд сума в размер на 145.79 лв., представляваща дължима
държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7