№ 145
гр. С., 18.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20221800900082 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.497 КЗ.
С. И. А., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен
представител на сина си Л. С. И., ЕГН ., двамата с адрес: с. О., община Г., област С.,
представляван от адв. М. Д. от САК, е предявила искове срещу „З.“ АД, ИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Черни връх“ № 51Д за осъждането му да заплати сума в
размер на 30 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.01.2022г. до окончателното му изплащане, както и направените разноски за
производството, включително адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 02.10.2021г. около 12,20 ч. в района на Стопанския
двор на с. Л., при управление на лек автомобил „Гранд Чероки“, с рег. № СО 6497 СХ,
поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и интензитета на движение,
водачът по невнимание блъснал Л. И., който в този момент карал колело. В резултат на ПТП
детето пострадало и по случая е образувано и се води ДП № 256/2021 г. по описа на РУ - гр.
Елин Пелин. Детето било настанено в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, където му била указана първа
помощ и е бил хоспитализиран за периода 02. 10. 2021 г. -05. 10. 2021 г.
Установило се, че получил следните увреждания: контузия на корема, дифузно
палпаторно болезнен, с повръщане и силни болки; контузия на дясно бедро с
кръвонасядания; ескурация в областта на главата, хематом и оток в областта на лява орбита;
оток и охлузване в лява околоочна област на лицето, контузия на ляво око; крусти в
областта на лявата вежда, инфекция на конюктивита.
След болничното лечение било предписано домашно, тъй като движенията му били
1
твърде затруднени от болки в главата и световъртеж и в десния крак. Първите седмици не е
могъл да вижда с лявото си око. През първия месец на домашното лечение за него се
грижела майка му, която му помагала при извършването на битово-хигиенните дейности,
тъй като травмите му причинявали силни болки и значително затруднявали движенията му.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП на пострадалия били причинени
значителни телесни увреждания, които му причинили значителни болки и страдания, които
продължават и към настоящия момент и оставили трайни и загрозяващи белези по видимите
части на лицето му. Налице била пряка причинно-следствена връзка между деянието на
водача на лекия автомобил, който бил застрахован при ответното застрахователно
дружество и настъпилите последици - телесни повреди на пострадалото дете.
Твърди, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на л. а. „Гранд Чероки“, с рег. №
СО 6497 СХ, който имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника - застрахователна полица № ВG/22/121001753762 с период
на действие от 24.06.2021г. до 23.06.2022г. съгласно констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 15/02.10.2021г. и направена справка на електронната страница на
Гаранционен фонд.
Твърди се, че на 19.01.2022г. ищецът подал молба с вх. №509 до ответното
дружество, на основание чл. 380, ал. 1 КЗ, с която предявил претенция за изплащане на
обезщетение по доброволен ред за претърпените от него неимуществени вреди. С писмо изх.
№ 633/31.01.2022г. дружеството изискало допълнителни документи, каквито ищецът
предоставил с молба вх. № 2215/01.03.2022г., но до този момент обезщетение не било
определено.
Ищецът предявява искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу ответното „З.“ АД,
като моли съда последното да бъде осъдено да му заплати сумата от 30 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19. 01.
2022 г. до окончателното □ изплащане, както и направените разноски за производството, в
това число и адвокатско възнаграждение.
Преписи от исковата молба и доказателствата към тях са връчени на ответника - „З.“
АД, който в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, чрез адв. Д. Х., е депозирал писмен отговор, в който
заявява становището си по основателността на предявените искове, които счита за
допустими, но изцяло неоснователни.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове, с твърдение за тяхната
неоснователност и недоказаност и молба за отхвърлянето им, с присъждане на разноски за
производството, в това число и адвокатско възнаграждение.
Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
отговорността на застрахования по задължителната застраховка „ГО“ за настъпването на
процесното ПТП, наличието на вина на водача, механизмът на настъпване на ПТП и
причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното събитие, като
2
елементи от фактическия състав.
Ответникът твърди, че вина за възникването на процесното ПТП имал пострадалият
велосипедист, който без да се съобрази с обстановката на пътя, със скоростта, несъобразена
с условията в района е управлявал технически неизправен велосипед и е навлязъл в
коридора на движение на автомобила в момента, в който това не е било безопасно, като с
тези си действия е станал единствена причина за настъпването му, съответно за телесните
наранявания. Липсвали каквито и да било доказателства в подкрепа на тезата, че причина за
настъпване на събитието са действия на водача на лекия автомобил.
В този смисъл и при положение, че отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на деликвента и
застрахователят дължи обезщетение за вредите, ако и дотолкова, доколкото застрахованият
е отговорен спрямо увредените лица, твърди, че в разглеждания случай застрахованото при
него лице не е отговорен за възникналото произшествие, поради което не може да бъде
ангажирана и неговата отговорност.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалото лице, като твърди, че вследствие собственото му неправомерно поведение,
изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и ал. 5, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл.
79, т. 1, 2, 3 и 5, чл. 80, т. 2 ЗДвП, от което следвало да се приеме, че изключителна вина за
настъпилото ПТП има пострадалият велосипедист. На самостоятелно основание, ответникът
твърди, че съществен принос за настъпване на вредоносния резултат имало и лицето, под
чийто контрол се намирал пострадалият към момента на настъпване на ПТП, което в
нарушение на законоустановените си задължения, предвидени в СК и ЗЗДет. Оставило за
значителен период от време малолетното дете без надзор и контрол. Твърди и наличие на
съпричиняване от страна на ищеца поради неизпълнение на медицинските предписания за
хигиенно-диетичен режим, домашно лечение и провеждане на контролни прегледи, с което
значително увеличил периода на търпените болки и страдания, както и техния интензитет.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че търпи неимуществени вреди в
посочения размер и интензитет, за които липсвали каквито и да било доказателства, а
претендираното обезщетение за неимуществени вреди освен, че е недоказано, е и
необосновано завишен и неадекватен и несъразмерен на претърпените от него болки и
страдания.
Оспорва изцяло и претенцията по акцесорния иск за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, тъй като неоснователността на главния иск води до
неоснователност и на този за лихви. Оспорва началния момент, от който се претендира
присъждането на лихва - 19.01.2022г., като заявява, че същата е дължима от датата, на която
е получил препис от исковата молба - 13.06.2022г.
Ответникът заявява, че не оспорва и признава съществуването на валидно сключено
застрахователно правоотношение между него и собственика на автомобил марка „Джип“,
модел „Гранд Чероки“, с рег. № СО 6497 СХ, с полица № № ВG/22/121001753762, породено
3
от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към монета на
събитието - 02. 10. 2021 г.
В заключение, ответникът моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани исковите претенции на ищцата, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски, в т. ч. и адвокатски хонорар.
Ищецът е подал допълнителна искова молба във връзка с подадения от ответника
отговор. В същата е изразил становище по направените от ответното дружество твърдения,
които счита за неоснователни и необосновани. Оспорва твърдението за липса на вина у
водача на лекия автомобил за ПТП-то, настъпило на територията на стопанския двор в с. Л.,
където обичайно се предвижват пешеходци и велосипедисти и в който имало и жилищни
сгради, в една от които живеел ищецът със своята майка. Водачът на автомобила управлявал
същия с несъобразена с пътните условия, релефа и вида на мястото скорост и сам се
поставил в невъзможност да спре и да предотврати настъпването на удара във
велосипедиста.
Оспорва като изцяло неоснователни и твърденията на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалото дете, както и от страна на неговата майка. Момчето е карало
велосипеда си в рамките на стопанския двор, където обичайно не се придвижват
автомобили, в светлата част на деня - около 12,20 ч. и е било видимо за водача на
автомобила, поради което и неоснователно се твърди за нарушаване от негова страна на
разпоредби от ЗДвП. Оспорва и твърдението на ответника, че детето било оставено без
надзор и/или контрол от родителя си. Семейството му живеело в сграда, която се намира в
стопанския двор. Оспорва и твърденията за неизпълнение на медицинските предписания за
хигиенно-диетичен режим, домашно лечение, непосещаване на контролни прегледи, от
което неизпълнение да се е увеличил възстановителният период.
В допълнителната си искова молба ищецът поддържа предявения иск и по отношение
неговия размер, съответно оспорва твърденията на ответника за завишения му размер, като
посочва, че и към настоящия момент пострадалият продължава да изпитва страх и
безпокойство, когато излиза сам навън, отказва да кара велосипед и да пресича сам улици.
Поддържа и искът си за присъждане на законната лихва така, както е предявен с
исковата молба, като посочва, че е налице предявена доброволна претенция пред
застрахователя от 19.01.2022г., по която не е определено и заплатено застрахователно
обезщетение, при положение, че от негова страна са приложени всички необходими
документи за разглеждането й.
Ответникът от своя страна е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в
който заявява, че поддържа направените от него възражения в първоначалния, както и
становището си по исковете и доказателствените искания.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
4
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №15/02.10.2021г. л. а.
„Гранд Чероки“, с рег. № СО 6497 СХ, управляван от О. Т. Л. по неизяснени причини
блъска Л. С. И., който карал велосипед в с.Л..
По делото се разпита свидетеля О. Т. Л..
„Спомням си за ПТП с дете, това беше, струва ми се, на 3.10.2021г. в стопанския
двор на село Л.. Управлявах джип „Гранд Чероки“. Улиците са асфалтирани, по-точно само
тази, по която се движех аз, другите са макадам, движат се автомобили, там има доста
фирми, селскостопанска техника се движи, тежкотоварни камиони, тирове, други камиони,
има сериозно движение. Движат се и тирове, има четири-пет фирми там в района,
земеделска техника. Има огради и сгради покрай пътя. Точно от дясната страна на пътя, в
посока на движение, където се движех, има ограда, която е два метра или повече, не съм я
мерил и между тази ограда и следващия имот, пак фирмен, пак има такава ограда, между тях
има една малка улица, откъдето детето излетя с велосипед и аз го ударих. То дойде от
дясната ми страна, ударих го с предната част на автомобила, то изхвръкна вляво заедно с
велосипеда и падна в мека част извън асфалтовия път. Ударих го с предницата на
автомобила, в средата на автомобила. Детето изхвръкна не през капака, просто изхвръкна
наляво заедно с велосипеда и падна в мека част има там, пръст, извън асфалта. Вероятно съм
нарушил баланса на велосипеда, то изхвръкна. Аз мисля, че се движех с 40-50 км/ч., там не е
възможно да се развие по-голяма скорост, тъй като отсечката е много къса, има десен завой,
след това права отсечка, която е около 30 м и след това е тази малка пряка, от която
ненадейно излетя детето с велосипеда. Когато настъпи ПТП-то от лявата страна има един
обор, от който не е това дете, оттам излезе един човек, работник, и аз му казах: „Ударих
детето“. Той не видя, според мене и излезе, просто сигурно чу някакъв шум, предложих да
го качим в автомобила и да го закараме веднага в Бърза помощ. Той обаче някъде изчезна,
впоследствие разбрах, че е отишъл в другия обор, който е на 100-150 м да извика хора от
там. Изправих детето, опипах го, не усетих да има нещо счупено, питах го „Как си?“, той
каза, че го болят крачетата, каза, че може да ходи, малко така куцукаше. В това време имах
намерение да се обадя на 112, дойде една тълпа около десет човека и аз им казах „Дайте да
закараме детето веднага“, те ме нападнаха, почнаха да удрят по автомобила, да го чупят,
двама се опитаха да ме малтретират. В това време аз се качих в джипа и минах 50 м да се
махна от тях и се обадих веднага на 112, след което дойдоха линейка и патрул на КАТ.
Всички тези неща, включително и мои действия, са описани в протокола на КАТ и
впоследствие оперативно-следствената група на полицията, която дойде след известно
време. Показания съм дал и в РПУ Елин Пелин пред дознател и пред свидетели. Общо взето
е това като събитие. Тази група хора се появи в рамките буквално на до пет минути, може
би до три минути, не съм бил в състояние да преценя времето, но много бързо и тичаха,
крещяха. Когато дойде самото дете нямаше никой - нито имаше други автомобили, нито
имаше хора, които да се движат пеша или с велосипеди.“
По делото се прие заключение на съдебна автотехническа експертиза. От заключението
се установява, че на 02.10.2021 г., около 12,20 часа в с. Л., община Е., област С. в
5
северозападния край на стопанския двор на бившето ТКЗС на селото, по условно
обозначена като улица Първа, в посока от входа на двора, намиращ се на източната му
страна към западния му край, със скорост 45 км./ч. се е движил лек автомобил марка
„Джип”, модел „Гранд Чероки” с рег. № СО 6497 СХ, управляван от О. Т. Л., който се
приближавал към „Т” образно, несигнализирано кръстовище, образувано с условно
наречената в тази експертиза улица Втора, намираща се вдясно, по отношение посоката на
движение на джипа.
Платното за движение по улица първа било с асфалтово покритие, без наличие на
хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, сухо, ясно време, нормална видимост.
От дясната страна на тази улица се намирала плътна ограда от ламарина, която ограничавала
видимостта на водачът на джипа, към траекторията по улица Втора.
Придвижвайки се по гореописания начин, когато предната част на автомобила се е
намирала на разстояние 16,8 метра преди мястото на удара, от улица Втора в кръстовището
е навлязъл велосипед, управляван от Л. С. И. - 9 години. Водачът на джипа е възприел
навлизането на велосипеда в кръстовището и е задействал спирачната система на
автомобила, но независимо от това е настъпил удар между челната централна част на лекия
автомобил и лавата странична част на предното колело на велосипеда. Следствие на удара,
велосипедистът е изведен от равновесие и същият е паднал в посока напред и в ляво на
автомобила, а предното колело на велосипеда е отделено от рамката му и се е установило в
мястото, където е описано в протокола за оглед на местопроизшествие.
Причината за настъпване на ПТП се дължи на субективните действия на водача на
лек автомобил „Джип Гранд Чероки” с регистрационен номер СО 64 97 СХ - О. Т. Л., който
в зоната на ПТП се е движил скорост, която не му е позволила да спре, при възникване на
опасност за движението - приближаването на дете, яздещо велосипед, към момента на
възникване на видимост към детето.
Водачът на лек автомобил „Джип Гранд Чероки” с регистрационен номер СО 64 97
СХ - О. Т. Л. би имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако в
зоната на ПТП се е движил със скорост от 29 км/час или по-ниска.
Към момента на ПТП, пътни знаци в зоната не е имало.
По делото се прие заключението на съдебно-медицинска експертиза, видно от
заключението на която пострадалият Л. С. И. е получил следните травматични увреждания:
Мекотъканни увреждания изразяващи се в охлузвания в областта на лицето.
Хематом съчетан с травматичен оток, локализиран в областта на лявото око.
Контузия на корема и дясното бедро.
По повод травмата е приложена медикаментозна терапия, вливания на водносолеви
разтвори и кръвоспиращи.
В първите десетина дни след травмата пострадалият е изпитвал болки и страдания
по-силни в началото с намаляващ интензитет до изчезването им към края на посочения
6
период.
Налице са мекотъканни увреждания, които отзвучават без да останат трайни или
постоянни последици за здравето и жИ.та на пострадалия, в рамките на 7-10 дни.
При подобни увреждания с мекотъканен характер не се наблюдават остатъчни
последици.
По повод пътнотранспортното произшествие и получените наранявания пострадалият
е бил хоспитализиран, при което му е издадена история на заболяването с №27244 от
болница „Пирогов”-С..
Видът и характерът на травматичните увреждащия дават основание да се твърди, че
към момента пострадалият е напълно възстановен.
По делото се разпита свидетелката М. В.ова О.ова.
„Познаваме се със С., колеги сме и работим заедно в един обор. Мисля, че беше по
това време, преди една година. Чакахме отвънка с колегите кравите да дойдат. В един
момент това дете трябваше да иде при друго детенце на поляната да играят, обаче единият
колега се прибира в едното кьоше да влезе при кравите, от едната страна и ние сме вънка
всичките и детето с колелото, ама то има видимост, не е колата да кажем да не се вижда, и
детето в тоя момент излиза на пътя да отива към другото дете и в един момент колегата
пищи и вика „Елате, помощ, защото детето умира“. Ние отиваме да видиме, какво да видиме
- детето дясната страна челно ли е ударено през устата и тука по главата му, главата му
ожулена от дясната страна и детето изхвърлено от другата страна откъм мрежата. На майка
му в тоя момент краката й се подкосяват, бащата вика линейка. Детето беше ударено от
джип, сивкав. Там изобщо не минават коли освен тази кола, в тоя момент как е минала не
знам. То си е обор, то си е само за крави, то изобщо не минават коли там, само коне, каруци,
такива работа за храна, прекарват тикви за кравите, такива работи. Майката беше там, ние
всичките отидохме. Бащата вика линейка. Челото на детето беше подуто, окото му се поду,
залепено, от дясната страна кръв много, това успях да видя, че той вече звънна на линейката
и го качиха. Колата беше сив джип, от дясната страна фарът пукнат леко беше. Той, като ни
видя, иска да слезе да побегне ли, не знам, ама ние веднага го спряхме. Той почна да вика:
„Моля ви се, не викайте полиция, ще се оправим някакси“. Ние му казваме „Детето умира,
как да не викнем полиция“. Той почна да ни заплашва. Той нищо не обясни, мълчи, а
заплашва после майката и бащата. Беше си светло, беше някъде към 12,30 ч., че чакаме
кравите да ги доят, беше сухо времето. Там си има много голяма видимост, то си е асфалт,
има видимост, оборът е отсреща и детето пресича поляната, а видимостта е голяма, няма как
да не види това дете, какво е гледал не знам. Каплата на детето беше изхвръкнала от другата
страна, кормилото на една страна, това си спомням. Джипът идваше от долната страна, тука
е детето, тука е джипът, той минава така, а детето така и той го удря, тоест детето е
пресичало отляво надясно относно движението на колата. След това викнаха линейката,
качиха го в линейката, майката и бащата отидоха, ние отидохме да издоим кравите. В
болница седяха 10-15 дни с това дете. След това като се прибраха детето беше много зле, ние
7
сме в един коридор, аз ходих дори да й помагам да го мие, да го облича, хапчета му беше
купила най-различни. Краченцето му беше цялото отдолу догоре обелено, окото му подуто,
от едната страна пак подут, не се помнеше детето, то и до днес си е така. Майка му в някой
момент ме е викала да й помогна — за памперса, че той пищи, не дава да го смени, да го
облече, да го изкъпе, защото то много зле детето беше. Домашното лечение продължи близо
месец, не ходеше на училище, дори и сега си седи все вътре, като страх, то не излиза, де да
го знам промени ли се. Оплаква се от болки, тя постоянно му дава обезболяващи най-
различни хапчета - оплаква се от главата си, тука от таза си, окото му все още - е това тук му
е все залепнато. Тука има белези, от тая страна има белези по тялото. Не съм го виждала
отново да кара колело, все вътре си стои това дете.
То е площадка, то не е нещо друго, то е площадка и то се вижда, видяхме, щото то се
вижда. Колегата в този момент идва отдолу и мисли, че няма никой отпреде, а той идва от
магазина, затова той почна да пищи, ама ние видяхме вече. Детето беше отпреде както е
площадката. Детето беше от дясната страна спрямо автомобила. Не мога да кажа къде беше
колелото спрямо автомобила, аз казвам къде съм го видяла като го е блъснал. Да, ние го
виждаме, че той със засилка го удря, шофьорът го удря, автомобилът го удря. Има два
ореха, след тия два ореха детето е прехвърлено чак дето е мрежата. Отпреде, както минава
автомобилът, както минава отпреде го люска. Спрямо автомобила след удара детето беше
отдясно. Видяхме, че колелото половината беше изкривено, едната му част половината
изхвръкнала, изкривено беше отпред кормилото. Кормилото беше изкривено, това съм
видяла, видях го до детето, как е детето отхвръкнало самата капла. Увреждания детето
имаше по крачетата, по главата му цялата, окото му подуто. Не можеше да се движи само.
Майка му беше отвънка на площадката пред обора, ние де да знам, че ще го блъсне, седяхме
там всички колеги да чакаме кравите. Майка му седеше отвънка и той трябваше отвънка да
си играе. Помня, че на автомобила му беше пукнат десния фар, не помня други отличителни
белези на автомобила, защото аз си тръгнах. Качиха го на линейката и аз си тръгнах,
останаха бащата на детето, майката и аз си тръгнах, трябваше да приберем кравите, аз не
мога да седя. На детето му течеше кръв от носа, от устата, е тука окото му беше издуто,
кракът му беше целият ожулен. Беше облечено с анцуг, черен. Той го беше това тука цялото
свлякъл. Детето не ходи на училище, той как да ходи, дали е ходило преди ПТП-то на
училище не знам. Аз откакто стана катастрофата ние дойдохме на работа, преди да стане
още катастрофата ние бяхме там. Аз преди катастрофата не съм помагала на майката да се
грижи за детето. Знам, че се е променило детето, защото ние три месеца бяхме там. Значи аз
казвам, каквото знам. Преди катастрофата не съм ги познавала, били сме, дойдохме преди
три месеца там на работа. Самата катастрофа стана в обора вътре, има един обор в Л.. Не
знам детето какви хапчета пиеше, питайте майка му, аз ви казах, че му дава, но не знам
какви хапчета - за болка, за глава, за...„
Страните не спорят по факта на наличие на задължителна застраховка „гражданска
отговорност” по застрахователна полица № ВG/22/121001753762 при ответника З.” АД
относно процесния л. а. „Гранд Чероки“, с рег. № СО 6497 СХ, управляван от О. Т. Л., към
8
датата на настъпване на ПТП 02.10.2021г.
Ищецът Л. С. И., малолетен, действащ чрез майка си и законен представител С. И. А.
е предявил застрахователна претенция на 19.01.2022г.
С писмо от 31.01.2022г. ответникът „Л.“ АД е отказал плащане.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира искът за допустим и частично основателен.
Увредено лице е предявило пряко срещу застраховател осъдителен иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на
настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска
отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника. Правното основание на иска е чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45
ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 КЗ.
От събраните доказателства и приетата автотехническа експертиза се установява, че
на 02.10.2021г., около 12,20 часа в с. Л., община Е., област С. в северозападния край на
стопанския двор на бившето ТКЗС на селото, по условно обозначена като улица Първа, в
посока от входа на двора, намиращ се на източната му страна към западния му край, със
скорост 45 км./ч. се е движил лек автомобил марка „Джип”, модел „Гранд Чероки” с рег.
№ СО 6497 СХ, управляван от О. Т. Л., който се приближавал към „Т” образно,
несигнализирано кръстовище, образувано с условно наречената в тази експертиза улица
Втора, намираща се вдясно, по отношение посоката на движение на джипа.
Придвижвайки се по гореописания начин, когато предната част на автомобила се е
намирала на разстояние 16,8 метра преди мястото на удара, от улица Втора в кръстовището
е навлязъл велосипед, управляван от Л. С. И. - 9 години. Водачът на джипа е възприел
навлизането на велосипеда в кръстовището и е задействал спирачната система на
автомобила, но независимо от това е настъпил удар между челната централна част на лекия
автомобил и лавата странична част на предното колело на велосипеда. Следствие на удара,
велосипедистът е изведен от равновесие и същият е паднал в посока напред и в ляво на
автомобила, а предното колело на велосипеда е отделено от рамката му и се е установило в
мястото, където е описано в протокола за оглед на местопроизшествие.
Причината за настъпване на ПТП се дължи на субективните действия на водача на
лек автомобил „Джип Гранд Чероки” с регистрационен номер СО 64 97 СХ - О. Т. Л., който
в зоната на ПТП се е движил скорост, която не му е позволила да спре, при възникване на
опасност за движението - приближаването на дете, яздещо велосипед, към момента на
възникване на видимост към детето.
С това водачът О. Т. Л. на л. а. „Гранд Чероки“, с рег. № СО 6497 СХ е нарушил
следните разпоредби на ЗДвП:
„Чл.5 ЗДвП (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;“
„Чл.20 ЗДвП ал.2 Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
9
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“.
Нарушението на правилата за движение по пътищата е довело до настъпване на ПТП,
при което пострадалият Л. С. И. е получил следните травматични увреждания, констатирани
от СМЕ:
Мекотъканни увреждания, изразяващи се в охлузвания в областта на лицето.
Хематом съчетан с травматичен оток, локализиран в областта на лявото око.
Контузия на корема и дясното бедро.
Налице е установена по несъмнен начин причинна-следствена връзка между горните
протИ.правни действия на водача на МПС и настъпилата вреда.
Не се установи по делото възражението на ответника ЗК „Л.“ АД за съпричиняване
от страна на пострадалия, в следствие на собственото му неправомерно поведение,
управление на неизправен велосипед, по чл.51 ал.2 ЗЗД. Пострадалият Л. С. И. е карал
велосипед и при наличие на ограда за водача на МПС, ограничаваща видимостта му е
следвало да съобрази избраната скорост на движение с обстановката на пътя, за да намали
или спре без да настъпи ПТП. Ето защо съдът намира, че пострадалият не е допринесъл до
съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между
ответника ЗК „Л.“ АД по настоящото дело и виновния водач по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с полица № ВG/22/121001753762.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите: Мекотъканни увреждания, изразяващи се в охлузвания в
областта на лицето. Хематом съчетан с травматичен оток, локализиран в областта на лявото
око. Контузия на корема и дясното бедро.
Пострадалият Л. С. И. е изпитвал интензивни и болки и страдания, след настъпване
на травмата, които отзвучават без да останат трайни или постоянни последици за здравето и
жИ.та на пострадалия, в рамките на 7-10 дни, за което свидетелства разпитания свидетелка
О.ова и заключението на СМЕ. Към момента на ПТП пострадалият е на 9 години, като
възстановителният процес е продължил около десетина дни.
Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът и
продължителността на понесените във връзка с тях болки и страдания, периода на лечение и
възстановяване, възрастта на ищеца, както и липсата на остатъчни последици от травмите,
съдът приема, че ищеца има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-
горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип
10
на справедлИ.стта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищеца. С оглед на изложеното съдът следва да
осъди ответника да заплати на ищеца на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 ал.1 т.2 КЗ сумата
от 20 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.04.2022г. до
окончателното й заплащане, като отхвърли предявения иск за разликата до пълния му
предявен размер от 30 000 лева и остатъчния период за лихва.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът дължи възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
по договор за правна помощ. Съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска. С
оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 2033,33лв., която сума
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.
В хода на производството по делото ответникът ЗД „Л.” АД е направил разноски в
общ размер на 1700,- лева (200 лева за възнаграждение на в.л. по САТЕ и 200лв. на СМЕ,
100,-лв. удостоверения и 1200 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство). С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се
осъди да заплати на ответника сумата от 566,67 лева, съставляваща деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД „Л.” АД следва
да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда дължимата
ДТ в размер на 800,-лв. (4 % от 20 000,-лв.) и 400,-лв. възнаграждения за ВЛ или общо 1200,-
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по
чл.497, ал.1 т.2 КЗ, З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на управление: гр. С.
бул."Симеоновско шосе" №67А да заплати на Л. С. И., ЕГН ., действащ чрез майка си и
законен представител С. И. А., с ЕГН **********, с адрес: с. О., община Г., област С.,
сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки, страдания, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на
02.10.2021г. и наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица
№ВG/22/121001753762, ведно със законната лихва върху сумата от 19.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за
разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева и за остатъка до пълния период на
иска за лихви.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата З.”
АД, ЕИК . и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А, да
заплати на адв. М. И. Д., САК гр.С. бул.“Г.М.Д.“ №57 сумата от 2033,33лв. (две хиляди и
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляващо адвокатско
11
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Л. С. И., ЕГН ., действащ чрез майка си и
законен представител С. И. А., с ЕГН **********, с адрес: с. О., община Г., област С. да
заплати на ЗД З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско
шосе" №67А сумата от 566,67лв. (петстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки), представляващо адвокатско възнаграждение и разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на
управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А да заплати на Софийски окръжен съд
гр.С. бул.“Витоша“ №2 сумата от 1200,-лв. (хиляда и двеста лева), представляващо
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12