Решение по дело №1273/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 939
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100501273
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./………………..07.2019 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

                           ЧЛЕНОВЕ:            КОНСТАНТИН ИВАНОВ                                                   

                                                         ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия

 

сложи за разглеждане в. гр. дело № 1273 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава ХХХІХ-та ГПК.

           Образувано е по жалба на Е.М.В. ***, взискател, подадена чрез процесуален представител адв. К.Д. ***, срещу постановление от 19.04.2019 год. на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 8172/2015 год. по описа на СИС при РС-Варна, с което е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело.

           В жалбата са наведени оплаквания, че постановлението е незаконосъобразно. Твърди се, че след образуването на изпълнителното производство, имащо за предмет принудително събиране на суми от длъжника, съставляващи неизплатени заплати и обезщетения по КТ, срещу длъжника по изпълнението „Варна –Про“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна е открито производство по несъстоятелност и предявяването на спорното вземане е е поставено в зависимост от предявяването му в производството по несъстоятелност, включването му в списъка на приетите или неприети вземания, както и от наличието на подадени възражения от легитимираните (по ТЗ) лица срещу списъците. Жалбоподателката твърди, че още с откриването на производството по несъстоятелност е направено искане до ДСИ, до синдика и до ОС-Варна това вземане да бъде включено в списъците на вземанията, но това не било сторено. Поради изложеното за взискателя липсва възможност да прави искания за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника при открито производство по несъстоятелност, при което всички събрани суми през този период се връщат в масата по несъстоятелността.

           Отправено е искане за отмяна на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.

          Възражения от длъжника не са подадени.

          В писмени мотиви по ообжалваните действия държавният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. Навежда, че по изп. дело липсват доказателства длъжникът да е обявен в несъстоятелност, изп. производство не е спряно, в продължение на две години  взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което и счита, че е осъществено предвиденото в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство.

          Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

          Производството по изп. дело № 8172/2015 год. по описа на СИС при РС-Варна е образувано по молба на Е.М.В. *** от дата 22.10.2015 год., към която е приложен изпълнителен лист от 22.10.2015 год., изд. по гр. дело № 10842/2014 год. по описа на РС-Варна, с който длъжникът „Варна Про“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна е осъден да заплати на Е.М.В. *** сумата от 2244, 06 лева – обезщетения по чл. 245 и по чл. 224 КТ, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.08.2014 год. до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 1407, 38 лева – мораторни лихви върху главниците до предявяване на исковете и съдебни разноски.

           С молбата е поискано изпълнението да се насочи върху вземания на длъжника и върху притежавани от него недвижими вещи.

           С молба на взискателя от 02.12.2016 год. отново е поискано изпълнението да се насочи върху вземания на длъжника, вкл. и върху банковите му сметки. С разпореждане от 07.12.2016 год. е наложен запор върху банкови сметки на дружеството-длъжник в „Алианц Банк България“ АД-София.

           ПДИ е връчена на длъжника на 23.01.2017 год.

           Няма данни в периода 07 декември 2016 год. до 19.04.2019 год. взискателят да е искал извършване на изпълнителни действия.

            С обжалваното сега постановление от дата 19.04.2019 год. ДСИ е прекратил изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

           След извършена от настоящия състав справка в Търговския регистър по партидата на длужеството – длъжник, се установява, че с Решение № 76/27.01.2017 год. по търг. дело № 1502/2015 год. на ОС-Варна, спрямо  „Варна Про“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна е открито производство по несъстоятелност, като със същото решение дружеството е обявено в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2015 год.

           В хода на производството по несъстоятелност, на дата 23.05.2018 год. са обявени и служебно приетите от синдика вземания на кредитори към дружеството, а с определение № 3006/30.08.2018 год. по търг. дело № 1502/2015 год. на ОС-Варна са одобрени списъците на приетите от синдика, вкл. и на служебно приетите, вземания. Видно от списъка на служебно приетите вземания, като кредитор на дружеството под № 3 от списъка фигурира Е.М.В. ЕГН **********, с вземане от трудово правотношение в размер на 12839, 64 лева. Видно от списъка на служебно приетите вземания касателно вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудови павотоношения, същият е изготвен от синдика въз основа на данните от търговските книги на длъжника.

          От съдържащата се в Търговския регистър информация по партидата на дружеството – длъжник, не може да се установи с категоричност дали сумите, за чието принудително събиране е образувано изп. дело № 8172/2015 год. по описа на СИС при РС-Варна, са включени в приетите от синдика и одобрени от съда в производството по несъстоятелност вземания на Е.М.В. към длъжника „Варна Про“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна ( в несъстоятелност).

           С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Освен в ГПК, в ТЗ също се съдържат процесуални норми, обуславящи спирането и прекратяването на изпълнително производство по започнало индивидуално принудително изпълнение. 

           Съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

           В случая с откриването на дата 27.01.2017 год. на производство по несътоятелност против длъжника по изпълнението по изп. дело № 8172/2015 год. по описа на СИС при РС-Варна, изпълнителното производство е спряно, като спирането в хипотезата на чл. 638, ал. 1 ТЗ е по силата на закона.

           При липсата на данни, че вземането на взискателя по изп. дело № 8172/2015 год. по описа на СИС при РС-Варна е включено в одобрения от съда на дата 30.08.2018 год. по търг. дело № 1502/2015 год. на ОС-Варна списък на служебно приетите вземания и с оглед разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ, следва извода, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл, тъй като със спирането на изпълнителното производство спира да тече и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. 

           От изложеното следва извода, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

           След отмяната на постановлението за прекратяване на изп. проиводство съдебният изпълнител следва да събере служебно доказателства дали вземането на взискателя Е.М.В. по изп. дело № 8172/2015 год. по описа на СИС при РС-Варна е включено (се съдържа) в одобрения от съда на дата 30.08.2018 год. по търг. дело № 1502/2015 год. на ОС-Варна списък на служебно приетите вземания (приетото вземане на Е.В. е в размер на 12 839, 64 лева, но в настоящото производство не може да се установи дали в тази сума са включени и сумите по изпълнителния лист) и при положение, че е включено – следва да прецени наличието на предпоставките по чл. 638, ал. 4, изр. първо ТЗ, съгласно която спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ, като съобрази и че нормата е императивна.

           Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ОТМЕНЯ Постановление от 19.04.2019 год. на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 8172/2015 год. по описа на СИС при РС-Варна, с което е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело.

           Решението не подлежи на обжалване.

           Препис от решението да се изпрати на ДСИ от СИС при РС-Варна за прилагане по изпълнителното дело.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.      

 

 

 

               2.