Решение по дело №215/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение №49/08.04.2024г.,постановено по АНД №674/2023г., районният съд гр.Силистра е отменил Наказателно постановление №53/27.09.2023г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) [населено място], с което на основание чл.138 ал.1 т.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО),на Община Силистра, представлявана от кмета, е наложено административно наказание, по вид „имуществена санкция“, в размер на****лева, за извършено нарушение на чл.29 ал.2 от ЗУО.

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място], с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и след решаване на спора по същество от касационната инстанция, потвърдено първоначално оспореното НП.В съдебния процес административно-наказващият орган се представлява от упълномощен ст.юрисконсулт М.К. (л.30),която поддържа доводите от жалбата. Касационните оплаквания са сведени до твърдения, че съдът бил допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила,изразили се в несъбиране и необсъждане на всички относими и допустими доказателства. Освен това, не бил анализирал доказателствата, представени от АНО, което се родеело с липса на мотиви по част от предмета на доказване пред въззивната инстанция, с позоваване на чл.305 ал.3 НПК. Акцент в оспорването е поставен върху твърдение за неправилно приложение на материалния закон. Това било така, защото ответната по касация община несъмнено е оператор на депо по смисъла на §1 т.21 ДР Наредба №6/27.08. 2013г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Обн.ДВ,бр.80/13г.,посл.изм.ДВ,бр.36/21г.) и като такъв (оператор на депо) носела безусловно задължението от чл.29 ал.2 ЗУО, което именно била нарушила. Твърди се, че безспорно било установено допускане от ответника на „запалване на отпадъци в клетка №3“, където бил възникнал пожар на 07.07.2023г. С оглед на тези съображения се настоява да бъде отменено решението на СРС и съответно, потвърдено НП, а в условията на евентуалност - след отмяна на съдебния акт, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Заявена е и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - Община [населено място], чрез представител по пълномощие адв.Д.К. от АК-Силистра, в съдебно заседание и в писмен отговор на жалбата (л.15), излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на СРС. Настоява за оставяне на касационната жалба без уважение поради нейната неоснователност, като допълнително релевира съображения обосноваващи правилността на оспорения съдебен акт. Счита, че въззивната инстанция е проявила висока процесуална активност за да изясни релевантните факти по делото, въпреки пасивността на носещия доказателствената тежест АНО-касатор, което правело не просто неоснователни, а и некоректни твърденията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че оспореният съдебен акт е съответен и на материалния закон, поради което настоява да бъде оставен в сила. Не претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че обжалваното решение на Силистренския районен съд е законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна, отхвърлена.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) на АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационните основания, заявени пред настоящата инстанция, са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително липса на мотиви по част от въведения предмет на доказване, както и за неправилно приложение на материалния закон (чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,вр. с чл.63в ЗАНН). Касаторът категорично възразява срещу главния отменителен извод на СРС,че вмененото с обвинение по чл.29 ал.2 ЗУО, не се подкрепяло от доказателствата по делото,вкл. служебно събраните от съда и приетата пожаро-техническа експертиза.При така релевираните касационни доводи, проверката на обжалвания съдебен акт следва да бъде извършена на техния терен и в параметрите от чл.218 ал.2 АПК, в чийто обхват е и задължението на съда служебно да провери съответствието на решението с материалния закон.

Административнонаказателният спор пред районния съд е бил за правото, защото по фактите страните нямат различия. Всъщност, тяхното установяване органът касатор е извършил посредством полученото писмено уведомяване от св.И. на електронния адрес на РИОСВ-***на 10.07.2023г., придружено от Протокол вх.№С-342/10.07.2023г. на същата инспекция за пожар при ОбП “Регионално депо за битови отпадъци“ Силистра, както и от изисканата и получена информация от РД “Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) [населено място]. Осъществявайки дейността по установяване на правнозначимите обстоятелства, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила; уважил е доказателствените искания на страните, като е събрал и служебно голяма част от относимите доказателства,вкл. Наръчник за експлоатация и поддръжка на Регионално депо за отпадъци Силистра; Комплексно разрешително за „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Силистра, [община], [община], [община], [община], [община]“ Силистра (л.49-л.72 АНД/СРС) на които има позоваване в оспореното пред районния съд НП, но касаторът не ги е представил с административната преписка.

Въззивната инстанция е установила, че на 07.07.2023г. (петък) около 15:30 часа директорът на ОбП“РДБО“ св.П. И., е бил в кабинета си, като на работа по същото време е бил и свидетелят К. В. - ****. Последният бил на смяна от 14:30ч., но отишъл по-рано и огледал внимателно целия район на сметището и не установил индикации за някакъв проблем. Около 15:44 часа в РСПБЗН-Силистра постъпил сигнал от страничен подател за „пожар в сметището“, като в 15:56ч. на място вече е бил екип, който констатирал, че става въпрос за 5 кв.м. компрометирана площ. Служителите локализирали и загасили горящи отпадъци в 16:05 часа. Съдът установил, че въпросните 5 кв.м. както преди самозапалването, така и след това, са били запръстени, според изискванията за експлоатация, като след изгасяването на огъня, била настлана допълнително земна маса и нарочно уплътнена (допълнително) за да бъде избегнато проникването на кислород.

Получената информация от противопожарните органи не се е различавала от подадената от директора на депото, като е натоварена със същата неяснота за причините за инцидента. Съдът е изслушал показанията на актосъставителя К. С., както и на свидетелките Н. А. и В. П. - всички служили на РИОСВ-*** които задълбочено е обсъдил в мотивите на оспорения акт (стр.5-стр.6 от решението), обратно на касационното оплакване. Същите обаче, не са могли да установят факти, свързани с дейността на ответната по касация община при експлоатацията на депото, нито конкретната причина за пожара, за да бъдат изведени изводи за нечие поведение (човешка дейност), свързано със същия.

В този контекст СРС е изградил решаващите си изводи по главния предмет, изключително на базата на събраните доказателства, като изрично е обсъдил техническата инфраструктура на депото, изведена от служебно изисканото и представено по делото Комплексно разрешително. Коментирал е отделянето на газове в процеса на биоразпадане и технологичното им извеждане, във връзка с което РИОСВ-***не са извършвали проверки,вкл. за обезопасяване на отпадъ-ците в първоначалния период на микробиологичното им разлагане, свързано с нагряване, когато, по хипотеза е възможно и тяхното самозапалване, поради отделянето на висока температура в хода на естествения процес. В същото време е констатирал, че от страна на РСПБЗН-Силистра е извършван периодичен контрол по спазване на правилата за пожарна безопасност, в рамките на който не са установени някакви нарушения, вкл. по отношение на експлоатацията на процесната клетка №3. Съдът е установил, че в същата клетка №3, отпадъците своевременно са били запръстявани, със слой от около 15 см. и с последващо уплътняване, което изключва обективно вероятността да останат непокрити отпадъци, които да бъдат целенасочено/нерегламентирано (според фактическото обвинение в НП) горени/изгаряни, в контекста на релевираното „… е допуснала нерегламентирано изгаряне на неопасни отпадъци …“

Поради липсата на конкретни факти по административното обвинение съдът е съобразил заключението на пожаро-техническата експертиза за причината за възникване на процесния инцидент в депото, свързана от вещото лице с процеса на микробиологичното разлагане на отпадъците от органичен произход,нагряване и вследствие на това- самозапалване, за което е спомогнала и високата температура на въздуха в конкретния ден 07.юли.2023г. Всички доказателства са обсъдени съобразно формалната логика и опитните правила, обезпечавайки верни изводи на съда. При тези фактически установявания СРС е извел вярно заключение, че релевираното с едно изречение обвинение по чл.29 ал.2 ЗУО, не е подкрепено от събраните и обсъдени, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, доказателства по делото, което се споделя изцяло от настоящата инстанция.

Не се установява от доказателствата по делото (събрани в основната им част в резултат на служебната активност на съда) ответната по касация Община [населено място], при управлението и експлоатацията на депото, да е допуснала нерегламентирано изгаряне на неопасни битови отпадъци, поради това, че е възникнал пожар в клетка №3 на сметището. Наложената на основание чл.138 ал.1 т.2 ЗУО имуществена санкция, макар и в минимален размер, е без фактическо и нормативно основание, защото съдът по фактите (СРС), въпреки положените усилия, не е установил да е допусната неправилна експлоатация на депото или запалване на отпадъците в него, което прави несъставомерни обсъжданите факти. На тази основа е формирано главното основание за отмяна на процесния пред СРС юрисдикционен акт, като следва да бъде посочено още, че правилно същият е установил и нарушение на чл.40 ал.2 ЗАНН с отправената покана за съставяне на АУАН до директора на депото св.П. И., а не до кмета на общината, което е опорочило процедурата по ЗАНН.Съдът не е формирал извод за съществеността на тази опороченост, което, с оглед на крайния резултат по делото, е без съществено значение. В този контекст, извършвайки проверка за съответствието на съдебното решение с материалния закон, въз основа на установените факти от районния съд, съгласно регламентацията от чл.220 АПК, настоящият състав установи неговата законосъобразност. Ето защо оспореният съдебен акт подлежи на потвърждаване, което прави неоснователно искането на касатора за съдебни разноски.

Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение на СРС като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН Административният съд Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №49/08.04.2024г., постановено по АНД №674 по описа за 2023 година на Районен съд гр.Силистра.

Решението е окончателно.