Решение по дело №107/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 287
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Ивайло Младенов
Дело: 20211001000107
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. София , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000107 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на „Be Те Секюрити“ЕООД чрез пълномощника му адв. К. за
отмяна на неприсъствено решение № 89 от 13.07.2020 г. по т.д.№ 187/2019 г. на Софийския
окръжен съд, 5 състав, с което по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от
„Голф Клуб Ибър“АД (в неплатежоспособност) чрез синдика Д.К. С., е развален договорът,
сключен на 18.07.2013 г. с нот. акт № 43, том 2, peг. № 1176, съставен по нот. дело №
205/2013 г. от нотариус с рег. № 13, с който ищцовото дружество е прехвърлило на „Be Те
Секюрити“ЕООД правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи
апартаменти, студия и къщи, находящи се в гр. ***, срещу задължение за прехвърляне на
недвижими имоти, а по иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. чл. 55, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД, „Ве Те Секюрити”ЕООД е осъдено да предаде на „Голф Клуб Ибър“АД
владението на недвижимите имоти, предмет на разваления договор и съобразно изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- да заплати по сметката на Софийския окръжен съд
държавна такса в размер на 917.24 лева.
В молбата се твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 50, ал. 2 от
ГПК по отношение процедурата по призоваване и връчване на книжата по делото на „Be Те
Секюрити“ЕООД, като са оспорени констатациите на връчителя, съдържащи се в разписката
към върнатото в цялост съобщение, че при посещения на адреса на 11.11.2019 г., 24.11. 2019
г., 3.12.2019 г. и на 11.11.2019 г. не е намерено лице, което да го получи, както и че на него
няма офис на дружеството. Наведен е довод, че в разписката липсват категорични и
1
несъмнени данни, от които да се направи извод, че на адреса няма офис на дружеството,
както и че простото посочване от страна на длъжностното лице за липсата на такъв и на
представител на дружеството не е достатъчно за прилагане фикцията на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Поддържа се, че в разписката не се съдържат констатации за наличието или липсата на
табела, друг знак или каквато и да е информация, въз основа на която да се направи
обоснован извод за наличието или липсата на такава фирма в сградата, както и че не е
посочено дали връчителят е извършил проучвателни действия за това, както и че липсват
данни кога и как са събрани сведенията за тези обстоятелства, което опорочава връчването
на съобщението. Твърди се, че „Be Те Секюрити“ЕООД никога не е напускало вписания в
търговския регистър и исковата молба адрес на управление в гр. ***, комплекс Голф клуб
„Ибър“, вила „Ефросина“ в ПИ 118044-1. кв. 1. aп. 5, където дружеството осъществява
своята организационна и управленска дейност и където обикновено има лица, които приемат
съобщения, адресирани до него. Изложено е, че достъпът до комплекса, в който се намира
офисът на дружеството, се осигурява денонощно от петима портиери- служители на голф-
клуба, които водят и специален регистър, в който се отбелязва посещението на външни
лица, получаването на поща и друга кореспонденция, както и че връчителят не е осъществил
контакт с тях и не е поискал да влезе в комплекса, където се намира и адресът на управление
на молителя. Затова жалбоподателят поддържа, че на вписания в търговския регистър адрес
на управление на дружеството, непроменен от 9.03.2016 г., се намира негова канцелария, по
смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК и обстоятелството, че длъжностното лице не е осъществило
достъп до нея не означава, че дружеството го е напуснало. Направено е искане за отмяна на
неприсъственото решение и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на
Софийския окръжен съд.
Ответникът по молбата „Голф клуб Ибър“АД (в неп.) чрез синдика Д.К. С. оспорва
същата. В писмения му отговор се твърди, че в разписката към съобщението, която
представлява официален свидетелстващ документ, връчителят е установил, че на адреса за
призоваване няма офис и лице, което е съгласно да получи съобщението, което
недвусмислено показва, че при посещенията на длъжностното лице не са открити белези за
съществуването на канцелария на молителя, поради което е налице хипотезата на чл. 50 ал.
2 от ГПК. Наведен е довод, че молителят не е изпълнил задължението си да обозначи и
реално да използва офиса, в който се помещава управлението му и да осигури възможност за
връзка с него чрез осигуряване присъствието на свой представител, поради което
твърдението, че на адреса има канцелария и служители, упълномощени да получават
съобщения, с което молителят обосновава приложението на чл. 50, ал. 4 във връзка с чл. 47,
ал. 1 от ГПК, противоречат на обвързващата сила на констатациите на връчителя, като
официален свидетелстващ документ. Затова се поддържа, че съдът правилно е приложил чл.
50, ал. 2 от ГПК, тъй като нормата на ал. 4 е приложима само когато няма достъп до
канцеларията на дружеството, или не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, но не и когато на адреса на управление изобщо не е намерена канцелария -
офис на същото, поради което и съдът не е бил задължен да разпореди призоваване, респ.
2
връчване на книжата по делото чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Наведен е довод, че твърденията на молителя, че в същия комплекс има портиери на „Голф
клуб Ибър“АД не означава, че адресът на управление на „Ве Те Секюрити“ ЕООД не може
да бъде посетен без тяхното посредничество, както и че наличието на такива служители не е
относимо към връчването на съобщения на молителя, защото те са служители на друго
дружество и не влизат в кръга на лицата по чл. 50, ал. 3 от ГПК. Направено е искане за
оставяне на молбата без уважение.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с
доказателствата по делото, приема следното :
С искова молба от 11.07.2019 г. по която е образувано т.д.№ 187/2019 г. на Софийския
окръжен съд, т.о., 5 състав, ищецът „Голф клуб Ибър“АД (в неплатежоспособност), чрез
синдика Д.С., е предявило срещу „Be Те Секюрити“ЕООД обективно съединени искове с
правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, сключен на 18.07.2013 г. с
нот. акт № 43, том 2, peг. № 1176, съставен по нот. дело № 205/2013 г. от нотариус с рег. №
13, с който ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху недвижими
имоти- апартаменти, студия и къщи, находящи се в гр. ***, поради неизпълнение на поетото
с него насрещно задължение да му прехвърли в замяна, в едногодишен срок собствеността
върху поземлени имоти, находящи се в землището на гр. *** с обща площ от 160 дка,
обективно съединен с иск за връщане в патримониума на прехвърлителя и предаване на
владението на прехвърлените имоти, предмет на договора, квалифициран от съда като такъв
по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. С разпореждане от 6.11.2019 г., на основание чл. 367 от
ГПК, съдът е разпоредил да се връчат на ответника „Be Те Секюрити“ЕООД преписи от
исковата молба с приложенията за писмен отговор в двуседмичен срок, като адресираното
до него съобщение до вписания в търговския регистър адрес на управление в гр. ***, ж.к.
„Голф клуб Ибър“, вила „Ефросина“, в ПИ 118044-І, кв. 1, ап. 5, е върнато в цялост като
невръчено. Според бележката на връчителя върху разписката, при посещения на адреса на
11..11.2019 г., 24.11.2019 г., 3.12.2019 г. и 12.12.2019 г. не е било намерено лице, което да
получи съобщението и приложенията към него. Същевременно е посочено, че на адреса
няма офис на дружеството. При тези данни с резолюция от 9.12. 2019 г. съдът е приел, че
книжата са фингирано връчени по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 13.12.2019 г. Останалите
призовки и съобщения по делото – препис от определение № 31 от 16.01.2020 г., с което
съдът се е произнесъл по приемане на представените от ищеца доказателства и е насрочил
делото за разглеждане в о.с.з. на 17.03.2020 г., са приложени към делото, при условията на
фингираното връчване, съобразно същата разпоредба. В първото по делото заседание
ответникът не е изпратил свой представител и не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, като синдикът на „Голф клуб Ибър“АД (в неп.) е поискал постановяване
на неприсъствено решение по него. В съобразителната част на решение № 89/13.07.2020 г.
съдът е изложил съображения за наличието на предпоставките по чл. 238 от ГПК, а именно,
че в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор и не е взел
становище по исковете, въпреки че е бил уведомен с разпореждането по чл. 367, ал. 1 от
3
ГПК за последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че той
не е подал отговор на исковата молба, не е изпратил представител в първото заседание по
делото и не е поискал и делото да се разгледа в негово отсъствие. Приел е също наличието
на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК, а именно, че предявените
искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
събраните по делото доказателства, приети с определението по чл. 374 от ГПК, поради което
не е изложил мотиви по същество, а само такива, че решението се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В настоящото производство са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите З.
А. М. и И. К. Г..
В о.с.з. по делото на 9.04.2021 г. е разпитан свидетелят М.- служител на „Голф клуб
Ибър“АД по трудов договор, който отговаря за служителите на обекта, находящ се между
гр. *** и гр. ***, а именно портиерите, ВиК, озеленители и други. Свидетелят е посочил, че
обектът, в който се намира адресът на управление на „Be Те Секюрити“ЕООД, е от затворен
тип, и е достъпен само за собственици на имоти и техните гости, ако собственикът е
предупредил за посещението им лицата, осъществяващи пропускателния режим в
комплекса. Изложил е, че дружеството има четирима портиери на денонощен режим на
работа, които са настанени в будка, както и че достъпът до него на външни лица се
осъществява през вход, оборудван с бариера, като служителите записват номерата на
автомобилите, часа на пристигането и напускането им, имената на лицата и при кого са
направили посещение. Заявил е, че освен гости на собствениците, обектът е бил посещаван и
от служители на електроразпределителното дружеството, които са били придружавани от
свидетеля като ръководител на административното звено. Посочил е, че „през последните 4-
5 години“, освен представител на ЧСИ Д. от ***, друг служител на съдебните власти или
призовкар не е идвал в обекта. Изложил е, че тъй като свидетелят има пълномощно за
получаване на документи за фирмите, регистрирани на обекта, обичайно той приема
съответните книжа и се обажда по телефона на управителя на фирмата, за която са
предназначени. Свидетелят е заявил, че „Be Те Секюрити“ЕООД има офис в голф клуб
„Ибър“, находящ в кв. 1, Вила „Ефросина 1“, ап. 5 и когато има документи, предназначени
за дружеството той ги предава в офиса му. На свидетеля не е известно дружеството да е
било търсено от призовкар за връчване на книжа, както и че през последните 4 години, освен
служителите на ЧСИ Д., обектът не е бил посещаван от друг призовкар. Посочил е, че при
посещението на такъв служител дежурният портиер винаги го уведомява, като влизането му
се осъществява с негово разрешение и свидетелят го придружава до съответния имот, на
чийто адрес следва да бъдат връчени книжата.
Показанията на свидетеля кореспондират с тези, на разпитания в същото о.с.з. свидетел Г.,
който работи в голф клуб „Ибър“ като портиер. Свидетелят е посочил, че задълженията му
на портиер са свързани с пропускането на лицата в комплекса, поради затворения му
характер, като при посещение на лице, което не е собственик,той се обажда на прекия си
4
началник- свидетеля З. М.. Заявил е, че си спомня за едно или две посещения на призовкари,
като в такъв случай се е обаждал на прекия си началник, който комуникира с тях и с чието
разрешение се извършва залепването на съобщения на портиерската будка.
Като писмено доказателство по делото е представено извлечение от водения от портиерите
дневник за достъп на трети лица до комплекс „Голф клуб Ибър“, за дните, посочени от
връчителя в разписката като такива на посещения на адреса, от който е видно, че в него не е
регистрирано посещение на служител за връчване на съдебни книжа.
При горните данни, съдът намира следното :
С нормата на чл. 240, ал. 1 от ГПК правото на страната, срещу която е постановено
неприсъствено решение, да сезира въззивния съд с искане за неговата отмяна е ограничено
от процесуално-преклузивен едномесечен срок от неговото връчване. По смисъла на
цитираната норма релевантно за течението на срока е връчването на решението, а не
узнаването от страна на ответника за неговото постановяване или връчването на други
актове, издадени въз основа на него, независимо дали възпроизвеждат частично
съдържанието му. В случая постановеното по делото неприсъствено решение е било
връчено на „Be Те Секюрити“ЕООД по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, видно от приложеното
по делото съобщение, съдържащо препис от него, по реда на който на ответника са връчени
и преписи от исковата молба и другите актове на съда по делото, и няма данни решението да
му е било връчено по друг начин. Ето защо, при липсата на данни за връчване на препис от
решението по начин, различен от оспореното фингирано връчване по чл. 50, ал. 2 от ГПК,
настоящият състав намира, че молбата е допустима, като подадена в срока по чл. 240, ал. 1
от ГПК.
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, под която следва да се субсумират изложените от
молителя обстоятелства, с които е обосновано искането за отмяна, регламентира две
алтернативно предвидени хипотези на лишаване на страната, срещу която е постановено
неприсъственото решение, от възможност да участва в производството по делото,
представляващи самостоятелни основания за неговата отмяна, поради допуснато от съда
нарушение на съответните процесуални правила, а именно ненадлежното връчване на
преписа от исковата молба или на призовките за съдебното заседание.
Съдът намира, че в случая и двете основания са налице.
От данните по делото е видно, че според обясненията на връчителя, съдържащи се в
разписката на върнатото в цялост съобщение за връчване на преписи от исковата молба с
приложенията и на указанията на съда по чл. 367 от ГПК, при четирикратни посещения на
адреса на управление на дружеството, съответно на 11.11.2019 г., 24.11.2019 г., 3.12.2019 г.
и 12.12.2019 г. не е било намерено лице, което да го получи. Същевременно, връчителят е
посочил, че „на адреса няма такава фирма“, т.е., че няма канцелария на дружеството, по
смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК, в която да се осъществява управлението на търговската му
5
дейност. Посочените от връчителя причини, поради което не е било възможно връчването на
съобщението са относими към две различни хипотези на връчване, чието едновременно
наличие е изключено- съответно на чл. 50, ал. 4, във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК, при която
от процесуалното бездействие на ответника да получи съобщението в канцеларията на съда
в двуседмичен срок от залепване на уведомлението законът необоримо презюмира неговото
получаване и на ал. 2 на същия член, в която фингираното връчване се основава на
напускането на адреса от търговеца и на липсата на вписан в регистъра нов адрес на
управление. Според решение № 126 от 10.11.2015 г. по т. д. № 1825/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на
ВКС, призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът или
юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена
призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че
съществува „канцелария“ със служители и съответно при невъзможност да бъде намерен
достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката би имало
смисъл от залепване на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на
адреса на управление, очевидно залепването на уведомление е лишено от логика, тъй като е
невъзможно да бъде постигната целта му- до търговеца да достигне информацията за
изпратената до него призовка или съобщение, като в тази хипотеза е приложима нормата на
чл. 50, ал. 2 от ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата. В случая,
четирикратните посещения на връчителя и издирването на лице, съгласно да получи
съобщението предпоставят, че той е установил наличието на офис на дружеството на адреса,
което обуславя приложението на чл. 50, ал. 4 от ГПК- призоваване чрез залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Това противоречи на констатацията на връчителя за
липсата на офис на дружеството на адреса, съдържаща се във второто изречение от
бележката му върху разписката, която предполага, че вписаният в регистъра адрес на
управление изначално не съвпада с действителния такъв, от който търговецът осъществява
управлението на дейността си, или че той го е напуснал, без да е предприел действия по
вписване на новия адрес. От изложеното е видно, че от споменатите обяснения на връчителя
не може да се направи несъмнен и еднозначен извод за прилагане на фингираното връчване
по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ГПК, доколкото съдържащите се в тях фактически твърдения
са относими към различни процесуални способи за призоваване и връчване на книжата на
ответника, чието едновременно приложение е изключено. На следващо място,
обясненията на връчителя не съдържат данни за начина, по който връчителят е установил
удостоверените от него отрицателни факти. Същевременно, по реда на насрещното
доказване в настоящото производство са събрани гласни доказателства, от които е
установено, че достъпът до жилищния комплекс, в който е ситуирана сградата, в която е
адресът на управление на ответното дружество, е контролиран и се осъществява при
условията на пропускателен режим- от един вход, с денонощно присъствие на портиер,
който регистрира в специален дневник посещенията на външни лица и при необходимост ги
придружава до съответния жилищен обект, от което следва, че връчителят не би могъл да
посети адреса- вила „Ефросина“, в ап. 5 от която се намира канцеларията на дружеството,
без да бъде допуснат от портиера. Установено е също, че при посещение на съдебни
6
служители или на такива на съдебни изпълнители за връчване на книжа, бива уведомяван
ръководителят на охранителното звено- свидетелят М., който е натоварен да ги приема. В
разписката към върнатото в цялост съобщение липсват данни, връчителят да е събрал
сведения от дежурния портиер или от други лица от администрацията на комплекса за
наличието на офис на дружеството; липсват и констатации за особения режим на достъп до
сградите в комплекса. Неоснователно е възражението на ответника по молбата за отмяна, че
горните доказателства и установените с тях обстоятелства не опровергават обвързващата
съда материална доказателствена сила на бележката на връчителя върху разписката.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК предметният обхват на материалната доказателствена сила на
официалния документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените
форма и ред, включва направените пред това лице изявления и извършените от него и пред
него действия. Ето защо съдът е обвързан от непосредствено възприетите от връчителя
факти, преценени във връзка с действията му по тяхното установяване, от чиято съвкупна
преценка може да се направи извод за причините, поради които е било невъзможно
връчването на съдебните книжа на страната, с оглед субсумирането им под някоя от
хипотезите на чл. 50 от ГПК, а не от изводите на връчителя относно наличието или липсата
на релевантен за връчването факт. В случая разписката съдържа твърдение за липсата на
офис на дружеството на регистрирания му адрес на управление, но липсват данни за
фактите, въз основа на които връчителят е достигнал до този извод, както и за извършените
от него действия по неговото издирване, а с оглед специалния режим за достъп до
комплекса- евентуално и за лицата, от които са събрани сведенията относно наличието или
липсата на такъв офис. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че при тези данни
съдът неправилно е приложил процедурата по фингирано връчване по чл. 50, ал. 2 от ГПК
на преписи от исковата молба с приложенията и по отношение на призоваването на
ответника, поради което постановеното по делото неприсъствено решение следва да бъде
отменено, а делото върнато на Софийския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско отделение, 3
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК
неприсъственото решение № 89 от 13.07.2020 г. по т.д.№ 187/ 2019 г. на
Софийския окръжен съд, търговско отделение, 5 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския окръжен съд за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8