№ 1278
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Ася Събева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501371 по описа за 2022 година
С решение № 2 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 341/2021 г., ОС Монтана,
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, да заплати на Л. Р. Н. сумата
от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие ПТП, настъпило на 30.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.04.2020 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до 40 000 лв. като неоснователен.
Със същото решение се осъжда застрахователя да заплати на Н. сумата
1199, 80 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие ПТП, настъпило на 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 13.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до сумата от 1404, 80 лв. като
неоснователен.
Срещу решението, в частта, в която исковете са отхвърлени, е
постъпила въззивна жалба от ищеца Л. Р. Н.. В същата се сочи, че
обезщетението за неимуществени вреди не е съобразено с принципа за
справедливост, тежката травма, продължаващите болки и страдания,
патологичните изменения в увредения участък, застрахователните лимити,
1
стойностите на минималната работна заплата и съдебната практика.
Подчертава, че сумите от 86 лв., платени за „вата селон“ и „бинт оптима
каст“, както и 119 лв. за мануален масаж са във връзка с провежданото
лечение на пострадалия. Моли да се допуснат нови писмени доказателства и
да се назначи СМЕ, която след преценката им да даде заключение за
сегашното състояние на ищеца. Претендира да се отмени решението в
обжалваната част и да се присъдят исковите суми в пълен размер, както и
разноски.
Срещу решението в осъдителната му част, за сумата над 20 000 лв. до
присъдената сума от 30 000 лв. е постъпила жалба от ЗАД „ДаллБогг: живот и
здраве“ АД. Изтъква се, че обезщетението за имуществени вреди, присъдено
от окръжния съд, вече е изплатено ведно със законната лихва, а това за
неимуществени – до размера от 20 000 лв. и лихва. Счита, че е нарушен
принципа на справедливост, че ищецът има принос от 1/3, поради
собственото си „пътно поведение“, както и че съдът не е обсъдил и ценил
надлежно съвкупността от доказателства по делото. Намира, че пострадалият
не е провел адекватна рехабилитация. Моли да се отмени решението в
обжалваната част, като се редуцират и съответно присъдят разноските.
В писмени отговори двете страни оспорват въззивните си жалби.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът Л. Р. Н. твърди, че на 30.05.2019 г. в гр. Монтана, настъпило
ПТП, при което той, в качеството му на мотоциклетист, пострадал по вина на
водач на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. Твърди се, че ищецът пострадал, тъй като водачът на превозното
средство предприел маневра "движение на заден ход", като е отнел
предимството на мотоциклетиста, който при започната спасителна маневра се
отклонил встрани, загубил контрол и паднал на земята. От ПТП получил
счупване на външен (латерален) малеолус, лекувано оперативно и с поставяне
на гипсова имобилизация. Сочи, че бил обездвижен на легло, търпял болки в
десния глезен, провеждал рехабилитация и лечение в болница, но все още се
2
придвижвал с патерици, не може да се грижи за семейството си, имал нужда
от помощ, психическото му здраве се влошило. Претендира сумата от 40 000
лв. като обезщетение на неимуществени вреди, както и сумата от 1404,80 лв.
за имуществени такива, ведно със законната лихва.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД оспорва вината на
водача, както и че е налице съпричиняване, тъй като ищецът е извършил
нарушение на чл. 20 от ЗДвП.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 30.05.2019 г. ищецът е
пострадал поради инцидент. Водачът на лек автомобил (чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника) е бил паркиран до десния тротоар
на ул. Княз Александър Батемберг (като автомобилът е бил разположен
обратно на посоката на движение) и с цел да обърне посоката си на движение
е предприел маневра "движение на заден ход" и чрез завой извършен със
задната част на автомобила - навлизане в перпендикулярна улица – ул. Мария
Димова. При това маневриране МПС е препречил лентата за движение на
мотоциклета (приближаващ кръстовището), който се е движел със скорост от
30 км/ч, в близост до паркираните в дясната му страна коли. Ищецът не е
успяла да спре аварийно и е паднал на платното, поради загуба на
устойчивост (схеми на л. 137-138). Според експерта инцидентът е настъпил
поради поведението на водача на лекия автомобил, който е предприел
маневрата, без да се убеди, че няма участник в движението зад него и без
съответно да подаде сигнал за маневрата си (нарушение на чл. 25, чл. 26 и чл.
40 от ЗДвП). Тези изводи са отразени в констативно-съобразителната част на
заключението – л. 169. Изчислено е, че опасната зона за спиране на
мотоциклета е била 13,6—14 м, а мотористът е възприел маневриращия
автомобил, когато е бил на около 10 м от него. В този смисъл той не е можел
да спре аварийно по технически обективни причини, тъй като опасността е
възникнала именно в опасната му зона.
Разпитан е св. Т. Т. Н., водач на автомобила. Разказва, че не е видял
мотора, макар че се огледал и не видял никой. Сочи още че не са се ударили,
само чул, че някой изпищял.
3
Приетата СМЕ е дала становище, че ищецът е получил фрактура на
десния крак - на десния фибуларен молеол и дясна тибия, като лечението е
било с поставяне на гипсова имобилизация (за 45 дни). Поради
невъзстановения обем на движение е предприета рехабилитация.
Възстановителният период е продължил около 60 дни, като за в бъдеще
съществува риск от настъпването на вторични артрозни изменения, поради
вътреставната фрактура на тибията.
В повторната СМЕ (л. 264), е посочено, че разходите, за които по
делото са ангажирани фактури, са оправдани. Относно фактура от 30.06.2019
г. е изтъкнато, че от сумата 365,40 лв. за фраксипан (необходимо лекарство)
са платени 112 лв., но за остатъка – дадени за бинт пластмасов и регулираща
шина, не са депозирани доказателства по чия препоръка и защо са ползвани.
За фактура от 22.08.2019 г. в причинна връзка с лечението е посочена таксата
от 32,80 лв. По удостоверение от лечебно заведение за времето от 22-
29.08.2019 г. във връзка с лечението е такса за хоспитализация от 34,80 лв., а
остатъкът до сумата от 174,80 лв. според вещото лице е платена за избор на
меню, кабелна телевизия, интернет, външен басейн, а сумата от 140 лв. е
доплатена поради изискване на повече от две услуги. Установено е, че
разходи за лечение по фактура от 22.08.2019 г. са по желание на клиента но
във връзка с лечението. За разходи по фактура от 29.07.2019 г. – 717, 13 лв.
няма данни за тяхното естество и причини, а за тези по фактура от 14.08.2019
г. е установено, че са за масаж на стойност от 119 лв., но без данни за
предписанието му, мястото на изпълнение, причини, резултат и пр. Разходите
по фактура от 01.09.2019 г. от 49 лв. са за физиотерапевтични процедури, но
тези по касовите бонове на обща стойност от 365,40 лв. нямат отбелязвания за
какви лекарства са платени.
Св. П. Ц. С., съжителстваща с ищеца на съпружески начала, разказва, че
той не трябвало да стъпва (на карта) в никакъв случай и тя му помагала да
ходи до тоалетна, а иначе той предимно лежал. Разказва, че за периода, в
който той бил в гипс костите не заздравели, но пък от обездвижването
следвало да се проведе рехабилитация. Ползвал първо две патерици за около
два-три месеца, а после една – за още няколко. Били провеждани множество
допълнителни рехабилитационни процедури, въпреки това кракът си бил
подут и седял изкривен. Сочи, че и при малко натоварване кракът го боли,
променил се начина му на живот, като човек който бил свикнал на
4
самостоятелност, създалата се ситуация го извадила от зоната му на комфорт,
загубил част от клиентите си в бизнеса и това го притеснявало. Ищецът не
можел да спортува и да се занимава с хобито си, тъй като бил ловец.
СМЕ, приета пред въззивната инстанция, установява, че ищецът
претърпял фрактура на външния глезен и фрактура на задния ръб на големия
пищял на дясната подбедрица. Соченото счупване в областта на глезена е
определено като едно от най-често срещаните, настъпващо при внезапно
стъпване на външния ръб на ходилото. Лечението е било чрез закрито
наместване и гипсова имобилизация, като на 30-тия ден гипсът е сменен от
пластичен бинт, а след още 2 седмици – с ортопедична ортеза до края на 60-
дневния период. Общия оздравителен период е продължил над обичайния (в
случая 3 месеца), тъй като е засегнат вътрешния ръб на големия пищял.
Провеждани били физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. За 30
дни след инцидента и още толкова след проведената рехабилитация ищецът е
търпял болки с интензивен характер, като извън това време те са били
периодично явяващи се, но обуславящи прием на обезболяващи. Два месеца
той не е можел да стъпва на крака и да движи глезенната става, което е
наложило ползване на патерици. Понастоящем са възможни болки при
студено и влажно време, както и поради вероятност от дегенеративни процеси
в задната част на големия пищял, което може да наложи прием на лекарства,
вкл. инжекции с кортизон. При преглед е установено изпъкване (деформация)
на дясното ходило в горната му част, лек оток на ставата, лека хипотрофия на
мускулатурата на дясната подбедрица. На последните образни изследвания са
установени течни колекции с кистоподобен характер, обширни структурни
промени диафазарно на тибията, както и начеващи такива на скочната кост,
приличащи на костни инфаркти. Фрактурите са зараснали, но с негативни
последици относно петнистата дегенерация и фрагментарни промени в задния
триъгълник на големия пищял. Движенията на дясната глезенна става при Н.
са близки до нормата, но при движението екстензия (разгъване), то е с трайно
намален обем с 10 градуса. Ищецът трудно кляка и има затруднения при
движение по наклонен терен, поради болките от заключващата роля на задния
ръб на големия пищял. При продължително придвижване ищецът често
поставя ластична наглезенка, но е посочено, че сега движението е без нея,
самостоятелно, с нормална походка. Обобщено е, че състоянието е
стабилизирано с остатъчни дегенеративни промени вътре в задната част на
5
големия пищял. В о.з. е разяснено, че състоянието на лицето вече не може да
се влияе от провеждане на рехабитиционни процедури, тъй като лечението е
било предприето по отношение само на едната счупена кост в глезена по
преценка на лекарите в Монтана.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 30.05.2019 г. ищецът е
пострадал поради инцидент, както и че водачът на лекия автомобил е имал
застраховка на гражданската си отговорност при ответника. Настоящият
състав приема, че св. Н. е нарушил правилата за движение, тъй като е
предприел маневра на заден ход без да изпълни вменените му от закона
задължения – той не е съобразил, че при излизане от реда на паркираните
превозни средства трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и не е извършил маневрата при съобразяване с тяхното
положение, посока и скорост на движение (чл. 25, ал. 1 ЗДвП). В показанията
си той самият е посочил, че не е видял мотоциклета. Макар и да твърди, че се
е огледал, съдът не кредитира показанията му в тази част, като ги намира за
защитна версия, която не се подкрепя от изводите на САТЕ и данните за
скоростта и посоката на движение на пострадалия моторист. Отделно от това
водачът на автомобила не е спазил и чл. 40 от с.з., според който при движение
назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Не се установява при движението си водачът да е
наблюдавал непрекъснато пътя зад и около превозното средство, нито да е
подсигурил лице, което да му сигнализира за опасности. Нетипичната
маневра, която е предприета – едновременно движение назад със извършване
на завой с навлизане в насрещната лента за движение при всички случай
изисква особено внимание и добро наблюдение на цялата пътна обстановка,
каквото поведение водачът не е обективирал.
Не се установява пострадалият ищец-моторист да е нарушил някое от
правилата за движение, той се е движел с разрешена скорост, но тъй като
маневриращия е навлезнал непредвидимо в опасната му зона за спиране,
ищецът не е имал никаква техническа възможност да спре (според САТЕ), а
6
предприетата спасителна маневра с отклонение в страни е довела до плъзгане
на мотоциклета и падане на същия. Ето защо възражението за принос е
неоснователно.
Що се касае до спорния размер на обезщетението на търпените
неимуществени вреди, съдът приема, че оплакванията на страните са
неоснователни. Обезщетението, определено от ОС е надлежно, като за този
извод съдът отчита момента на настъпване на инцидента (2019 г.), възрастта
на пострадалия,обществено икономическите условия към тази дата,
усложненията при възстановяването (посочено е от СМЕ, че периодът за това
в случая е по-продължителен от типичния), необходимостта от
дълговременно ползване на обездвижващи средства, респ. на помощни
средства за придвижване. Съдът отчита необходимостта от помощ в
ежедневието и неудобствата при обслужване, сегашното състояние –
постоянния оток на ставата, констатираната хипотрофия на мускулатурата на
подбедрицата, установените дегенеративни и структурни промени в
увредения крайник (кистоподобни структури, костни инфаркти), трудностите
при извършването на обичайни действия – движение по наклонен терен,
клякане и пр. От гласните доказателства се установява, че е настъпила
промяната в навиците и обичайния живот на увредения, налице е
невъзможност да спортува и упражнява любими занимания, което е повлияло
негативно на лицето. В този смисъл при спазване на принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД и съобразяване на съдебната практика, съдът
намира, че сумата от 30 000 лв. е подходяща.
Настоящият състав приема, че обезщетение на имуществени вреди
следва да се заплати за сумата от 1098,20 лв. – за сумите от 23,20 лв., 70,40
лв., 179 лв., 32,80 лв., 112 лв., 32,80 лв., 34,80 лв., 150 лв., 119 лв., 49 лв. Това
са разходи свързани с лечението (вкл. масажи, без да е необходимо да се
прецизира по чие предписание, резултат и пр.). Останалите разходи, като
такива, ненамиращи се в пряка причинна връзка с лечебните процедури или
като недоказващи закупуване на предписани лекарства, не мога да бъдат
счетени за вреди от процесния деликт. Тъй като обаче ОС е уважил иска за
обезщетяване на имуществени вреди за сума по-голяма от 1098, 20 лв., то
жалбата на пострадалия за присъждане на сума над 1199,80 лв. е
неоснователна. В тази част същата следва да се отхвърли, а решението да се
потвърди.
7
При този изход на спора на страните не се следват разноски.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 341/2021 г., ОС Монтана, в
частта, в която се ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, да заплати на Л. Р. Н.
сумата над 20 000 лв. до сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 13.04.2020 г. до окончателното изплащане, в частта, в която
се ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 30 000 лв. до 40 000 лв., както и в частта, в която искът за
обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1199,80 лв. до сумата от
1404, 80 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8