Номер 36515.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100501968 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:58 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, пр. 2-ро от ГПК.
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно и своевременно
призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна Я. Г. Ф. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 2116 от
04.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17490 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
тридесет и девети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на Я. Г. Ф.
сумата от 741,23 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден /нощен/ труд, получен след преизчесляване на общо положения труд за периода
01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. с коефициент 1,143 по правилата на член 9, алинея 2 от НСОРЗ,
ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на исковата
молба /24.10.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, а също и сумата от
109,12 лева – лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. -, на
1
основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР и
член 86 от ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 150 лева, на основание член
78 от ГПК; както и е осъден въззивникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Варна сумата от 250 лева на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
2
поддържам отговора. Представям списък с разноски. Правя възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Моля да оставите без уважение искането за извършване на корекция за
прилагане на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за
периода 01.01.2018г. – 17.07.2018г. Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3