МОТИВИ към присъдата
по НОХД № 824 по описа на Варненския окръжен съд за 2018 година,
наказателно отделение.
По внесен от
Варненски окръжен прокурор обвинителен акт е
образувано производство пред първа инстанция срещу К.Н.А. по обвинението
за извършено престъпление от общ характер по чл.
116 ал.1 т.6 пр.2, вр. чл. 115 ал. от НК за това, че на 07.11.2017г в гр. Варна, умишлено умъртвил Н.С.С.
ЕГН ********** като убийството е извършено по особено мъчителен начин.
След
констатация от страна на съда за наличие на ОФГ в него, изразяващо се в
неправилно изписване на ЕГН на пострадалата, прокурорът в изпълнение на
вмененото му задължение за коригирането й, е изготвил и представил в същото
с.з. нов обвинителен акт с коректно посочване на тези данни за пострадалата, а
именно- Н.С.С. , която е с ЕГН **********. По изрично заявено желание на
страните и след връчване на нов обвинителен акт, поправен само в тази част,
производството по делото е продължило без отлагане, в същото с.з.
В с.з. представителят
на прокуратурата поддържа обвинението, моли съда да наложи наказание при
условията на чл. 58 А от НК , с оглед проведената съкратена процедура по чл.
371 т.2 от НПК - „доживотен затвор“,
заменено с лишаване от свобода в размер на 20 години лишаване от свобода при
строг първоначален режим.Изразява становище и по основателността на предявените
граждански искове и предлага те да бъдат уважени, като взима отношение и по конкретния
им размера.
Във връзка с
решението по ТР № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС и очертания в т.1 от същото кръг
от лица с материална легитимация да предявят граждански иск за неимуществени в
наказателния процес, а именно тези
изброени в ППл на ВС № 4/61г. и ППл на ВС № 5/69 г., както и от братята и сестрите на починалия и от неговите
възходящи и низходящи от втора степен, е извършена справка НБД за пострадалата,
с данни за възходящи,низходящи, братя и сестри. Така, по делото се установяват
следните лица- майката на пострадалата- С.Й.С., тя също и настойник на
малолетното дете на Н.- С.Н.С., роден на ***г.; законен представител на
малолетните си деца В.С.С., Я.С.С. и С.С.С., както и пълнолетни братя И.С.Й., К.С.Й.
и Г.С.Й.. Последните трима не са намерени на
известните адреси. С.Й.С.- настойник и законен представител на С., както
и майка на В., Я. и С., чрез повереник – адв. С. изразява становище по
въпросите , поставени в разпореждането на съда по чл. 248 от НПК.
Съдът е конституирал С.С.
/майка/ и С.С. /дете на пострадалата/, чрез настойника си, като граждански
ищци. Допуснати са за съвместно разглеждане два иска за неимуществени
вреди съответно от граждански ищец С.С.,
чрез повереник адв. С., за сумата от 150 000 лева, и като настойник на
малолетния С.- за сумата от 180 000 лева и двата ведно със законната лихва
от датата на увреждането. По съществото на делото повереникът на ищците
изразява становище за основателност на исковете и моли да се уважат в пълен
размер, като изтъква обстоятелствата около принудителното откъсване на
пострадалата от майка си и от детето си, поради факта, че е заживяла с
подсъдимия.
Защитникът на
подсъдимия адв. В. не оспорва нито един факт от изложението на прокурора в
обвинителния акт, като коректно се придържа към волеизявлението на подсъдимия,
че признава изцяло фактите по акта. Не оспорва също и правния извод на
прокурора за наличие на пряк умисъл. Изтъква данните за личността на подсъдимия
в негативен план, като лице с понижен самоконтрол, липса на ценностна система и
нисък праг на дразнимост. С оглед младата му възраст обаче счита, че наказанието следва да се
определи на лишаване от свобода към
минимума. По отношение на гражданския иск изразява идентично становище с
прокурора, а именно- да се уважи в размер на 90 х. лева за майката и 120 х.
лева за детето.
В рамките на право на
лична защита подсъдимият не желае да добави нищо извън казаното от защитника
му, в последната си дума се признава за виновен, съжалява и моли за по - леко
наказание.
Производството
по делото е по гл.ХХVІІ от НПК, предвид заявеното от защитника и от самия
подсъдим на разпоредително заседание за разглеждане на делото по реда на чл. 371 т.2 от НПК, Допуснато е предварително изслушване, след преценка за
наличие на съответните предвидените в закона основания – изявление на подсъдим,
след разясняване на последиците от това, признаване на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, изразено съгласие да не се събират
други доказателства по тях, а събраните на ДП доказателства и направеното от
него самопризнание да се ползват изцяло при постановяване на присъдата.
След предварителна преценка и служебна проверка,
че събраните на ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, е даден
ход на съдебното следствие и делото приключено по този ред.
В изложението на съставомерните факти по-долу
съдът се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и на
доказателствата в съдебното производство, които го подкрепят, както и на събраните
допълнително служебно от съда данни,
необходими във връзка с характеристични данни за подсъдимия - характеристика от РУ МВР, данни събрани от
пробационен служител в рамките на предсъдебен доклад.
Подсъдимият К.Н.А. е роден през 1995
г., в многодетно семейство /общо шест деца/, с баща - многократно осъждан за различни престъпления,
включително и за убийство. За подсъдимия като дете не били полагани дължимите грижи,
а като непълнолетен, поради
противообществени прояви са били прилагани
възпитателни мерки по ЗБППМН. За извършени други престъпления от него бил
и многократно осъждан, все като
непълнолетен - общо шест присъди за
престъпления против собствеността -
четири по чл. 198 от НК, една присъда по чл. 346 от НК и по чл. 343б от НК; част от
наказанията са изтърпявани във ВУИ Бойчиновци, впоследствие и в Затвора- Варна.
Подсъдимият не е работил, няма професия, няма и не е имал трудова заетост.
Към 2017 г. живеел в
жилище заедно с майка си, брат си Милан и племенник, при много лоши битови
условия. От месец април 2017г. подсъдимият и пострадалата Н.С.С., родена през 1999г.,
заживели на семейни начала в тази къща в кв."Аспарухово". Тя представлявала постройка
от две помещения - коридор и стая. Коридорът бил използван от подсъдимия и Н.за
спалня.
Н.С. / наричана от
роднините Дешка/ била бременна, но не от подсъдимия А.. На ***г. С. родила у
дома момченце -С.С.. В акта за раждане не бил посочен баща на детето. С. бил
роден преждевременно, с изключително ниско тегло, като по тази причина бебето
било прието и оставено от майката в болницата, останало там продължително
време, за да се преодолеят проблемите на преждевременното раждане.
По
време на съвместното съжителство между подсъдимия и Н.многократно избухвали скандали. Повод за
възникването им била силната ревност на подсъдимия. От друга
страна той искал от Н.да проституира за него и по този начин, чрез нея да изкарва пари.
Както
роднините на подсъдимия, така и Н.се страхували от него. Той имал много избухлив
характер, често вдигал скандали, налитал да ги бие. Тормозел майка си и
заплашвал, че ще й счупи ченето, удрял и баба си Гина С., леля си Ганка
Ангелова, имал сбИия и с други съседи от квартала, на които бил известен
агресивния му характер. Роднините му
неведнъж били свидетели на побоища над
Надежда. Подсъдимият редовно употребявал алкохол и наркотици.
Вечерта
на 06.11.2017г. семейството на подсъдимия А. било в дома си, като им гостувала и
свидетелката Лиляна Бандурова. Подсъдимият и брат му Милан пиели бира. Когато роднините
решили да си лягат, подсъдимият А. и Н.си отишли в коридора, тяхната „спалня“.
Подсъдимият продължил да пие бира до ранните часове на 07.11.2017г. като бил
изпил около три- четири бутилки от по два литра всяка.
Около 07.30ч.
сутринта на 07.11.2017г. подсъдимият пуснал силна музика и отново започнал да
пие, като двамата със С. се преместили във вътрешната стая където били майка му
св.Николинка
А. и другите роднини. Подсъдимият започнал да упреква С., че не желае да работи
като проститутка и да изкарва пари за него. Пострадалата се страхувала от него,
знаела, че е избухлив и агресивен, неведнъж била бита от него и затова не смеела да отговори нищо и мълчала.
От скандала, който вдигнал подсъдимия всички в къщата се събудили. Като видяла
състоянието на сина си - пиян и ядосан, св.
А. решила, че е по - безопасно за тях да напуснат къщата. Облякла внука си и
заедно със св. Милан Ангелов и св. Бандурова отишли на гости в свидетелката
Ганка Ангелова / нейна сестра/.
Оставайки
насаме с пострадалата С., подсъдимият А. продължил да пие и да й натяква, че
трябва да работи за него като проститутка. В яда си, че не може да изкарва пари
от нея, хванал лявото й ухо. Дърпайки я
за ухото я разкарвал из стаята, като и нанасял и удари по главата. Момичето пищяло
от болка, но подсъдимият не се впечатлил от това - подпрял я на стената до
вратата и с ръка запушил устата й. Н.успяла да се отскубне и избягала в салона. А. я настигнал там и ядосан
още повече от това че се е осмелила да му се противопоставя, вместо да се
остави мълчаливо да бъде малтретирана, започнал да й нанася удари с юмруци в
лицето, както и да я рита с крака по цялото тялото. В изблик на настървение
хванал и започнал да я стиска за шията с ръце и да блъска главата й в стената. Продължаващите
множество удари били с изключителна
агресия и сила, като по този начин пострадалата получила множество наранявания
в различни части на тялото и главата. Първоначално Н.се опитвала да се освободи
от ръцете на подсъдимия, но не можела да се противопостави – подсъдимият освен
че бил по силен от нея / тя самата по данни от аутопсия- тежала 40 кг/, била и
омаломощена и не можела да се защити или избяга
по никакъв начин. Знаела, че в къщата не е останал никой, за да може да
й помогне.
От носа на подсъдимия А. потекла кръв. Това
било причината да пусне Надежда, като с ръце се опитал да спре кръвотечението,
след което ги избърсал в задната част на дънките си. Зашеметена напълно от
ударите, Н.се свлякла на земята, но успяла да стигне до застланото на земята
легло в стаята, и там легнала.
За
кратко време подс. А. престанал да я бие, но след това отново насочил яростта
си към нея, а тя от страх и понеже нямала как по друг начин да се защити, се
завила през глава. Подсъдимият започнал
отново да й нанася удари по главата и тялото,
и то и с ръце и с крака. В момент на настървение започнал да я души с
цел да я умъртви като притискал силно завивката към лицето й. Подсъдимият й нанесъл
множество удари, при един от които й счупил ъгъл от първи горен ляв зъб. Н.спряла
да се съпротивлявала. Тогава подсъдимия А. спрял да й нанася удари и продължил
да пие и да си слуша музика.
Няколко
часа по - късно, когато си легнал при С., установил, че тя е неподвижна. Бутал
я, викал я по име, но тя не реагирала. Впечатлен от това, което е направил,
решил да прикрие следите си. Видял, че по дънките му има кръв, затова ги събул и
скрил под завивката на дИа в салона. След това почистил ръцете си,
преоблякъл се и пак си легнал с гръб към неподвижната жена. Когато свидетелите А., М.Ангелов и Бандурова
се прибрали в къщата видели и двамата в леглото и решили, че спят. Св. А.
повикала сина си по име като го подканила да става. Подс. А. се надигнал като
останал седнал на земята. Побутнал Надежда, повикал я по име, проверил пулса й
и извикал на майка си, че е починала.
Все пак накарал майка си да я полее с вода, като казал, че може просто да е
припаднала.
Известно
време всички се суетили, като в 14.49 часа св. Ангелова от телефона на св.
М.Ангелов се обадила на телефон 112 и съобщила, че снаха й не диша. На място
пристигнал екип на Спешна помощ, който констатирал смъртта на С..
Местопроизшествието било запазено от дежурен автопатрул, и извършен оглед на
помещението. При огледа била направена констатация за намерения труп на пострадалата,
установени били ожулвания по лицето в областта на носа и
устните. Не са били извършени други следствени действия по случая, не били
разпитвани свидетели – лица, съжителствали с пострадалата или каквото и да било
друго.
След
като трупът на Н.бил откаран в катедра по съдебна медицина при МБАЛ
„Св.Марина"- Варна, подсъдимият решил да си продаде телефона, за да се
снабди с пари. Отишъл заедно със св. Максим Бандуров при св. Мехмед, на когото
предложил телефона си, като му споделил, че Н.била починала, но не знаел от
какво, била още в моргата, като казал, че се били скарали и той й ударил
няколко шамара, като си легнали била жива, но после вече видял, че е умряла.
Подсъдимият взел парите от продажбата на телефона и заедно с Мехмед, Бандуров и
брат си, като се снабдили с „амфети“, продължили да пият бира, да употребяват
амфетамини и по този начин прекарали времето си, до идването на полицията пред
дома на св. Мехмед, където последно се били събрали да пият. Според св. Мехмед:
“ Той /подс./се отчая и аз разбрах, че има нещо гнило“. /л. 55 от ДП/.
Към датата на констатацията на смъртта на Н.полицията
не предприела действия по отношение на него. Аутопсията била извършена на
другия ден - 08.11.2017г., при която
били установени травматични увреждания. Досъдебното производство било започнато
за престъпление по чл. 127 от НК. Единственото следствено действие на 07.11.бил
огледа на местопроизшествието. На 08.11.2017г. полицейски служители снели
обяснения от майката на подсъдимия, от лелята, св. Сашева, на следващия ден- от
брата на подсъдимия – писмени данни без процесуална стойност и без
необходимост, доколкото вече е имало образувано досъдебно производство.
При
извършен оглед на труп на 08.11.2017г. били констатирани увреждания, сочещи
насилствена смърт на пострадалата С.. Били иззети нокти, поднокътно съдържимо
от лява и дясна ръка, косми и пръстови отпечатъци. Бил извършен и повторен
оглед на 08.11.2017г на
местопроизшествие, били иззети ВД, обект на последващо изследване. На тази дата
прокурор от РП изпратил материалите по делото на ОП, която на 09.11.2017г
приела по компетентност делото и разпоредила извършването на необходимите и
неотложни следствени действия. След
задържането на подсъдимия, с оглед на първоначалните данни данни той би привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 116 от НК. В разпит като обвиняем направил частични
самопризнания.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните
по досъдебното производство доказателства и доказателствени средства приложени
в ДП № 417/17г. на ІV РУ МВР Варна, приобщени по съответния процесуален ред към
доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК след прочитане и
приемане, както и събраните служебно от
съда, по разпореждане на съдията докладчик, относно данни за наследници
на пострадала, данни за личността на подсъдимия, данни за пострадалата и
нейното новородено бебе, а именно:
Протоколи за оглед и за допълнителен оглед /л.14-
20,л.31-33,л.42-54/, съдебно-медицински експертизи/л. 125-
130,132-139/; ДНК експертизи /л.145-150,л.152-153/, химическа
експертиза/л. 158-159/, съдебно психиатрична
експертиза /л.161-169/, показанията на
свидетелите Н.А. /л.57-58;65-66/, св.Мехмед /л.55-56;67-68,80/,
св.С./л.61,69/, Г.Ангелова /л.76/,св.С.С. /л.62/ ,св.Л.Бандурова/л.70/,св.Сашева
/л.72/, св.Бандуров/л.73/, удостоверение за наследници, справки НБД,
удостоверение за настойник, социален доклад за детето С., предсъдебен доклад,
характеристика от ПИ – ІV РУ на МВР- Варна относно подсъдимия, Етапна епикриза
на пострадалата Надежда, данни от записите на тел.112 /в писмен вид и на
електронен носител/ ; веществените доказателства, събрани на ДП и предявени на
подсъдимия в съдебно заседание, както и обяснения на подсъдим на досъдебното
производство.
Поради
това и съдът прие за изцяло и безспорно
установена изложената по-горе фактическа обстановка, така както е описана в
обвинителния акт, при следния съвкупен анализ на наличната доказателствена
основа.
При повторния оглед на къщата обитавана от подс. А. на
08.11.2017г., като веществени
доказателства надлежно били иззети парче тапет с петънца и пръски в червеникав
цвят с размер 4/2 см.; / Обект №1 /; парче тапет с няколко линии и петна в
червеникав цвят в периметър 5/20см.;/ Обект №3/; сини мъжки дънки със
зацапвания в неправилна форма и периметър 5/20 см./Обект № 3 /;сини мъжки дънки
със зацапвания в червеникав цвят по крачолите / Обект №4/ ; обтривка от
зацапване в червеникав цвят с неправилна форма и периметър от 5/8см. от
вътрешната страна на вратата към втората стая /Обект № 5/ и Збр. парчета тапет
с петънца и пръски в червеникав цвят, иззети от вътрешната стая до вратата/
Обект №6/.
Видно от заключението на ДНК експертизата на веществени
доказателства се установява, че ДНК профилът изолиран при изследване на кръвта
по парче тапет иззет като Обект №1 при повторния оглед и тази по задна страна в
ляво и дясно на сини мъжки дънки съвпада с ДНК профила на К.Н.А.. ДНК профилът
определен при изследване на кръвта по парче тапет иззет като Обект №3 при
повторния оглед и кръвта по предна дясна страна на иззетите сини мъжки дънки
съвпада с ДНК профила на Н.С.. Констатирано е, че по ноктите от дясна ръка на С.
се намира клетъчен материал от К.А.. В поднокътното съдържимо на лява ръка на К.А.
е намерен клетъчен материал в минимално количество от Н.С..
Съгласно СМЕ на веществени доказателства при изследване
на иззетите обтривка от зацапване в червеникав цвят с неправилна форма и
периметър от 5/8см. от вътрешната страна на вратата към втората стая/ Обект № 51
и Збр. парчета тапет с петънца и пръски в червеникав
цвят, взети от вътрешната стая, до вратата/ Обект №6./ е доказано наличие на
кръв, която има човешки произход. Кръвногруповата принадлежност на човешката
кръв по Обект №6 е 0 / алфа, бета /, идентична с тази на С..
От
заключението на назначените в хода на разследването СМЕ и допълнителна такава,
се установява, че по тялото на С. са констатирани следните увреждания:
І.
глава /закрита
черепно-мозъчна травма/ - кръвонасядане и оток
по меките черепни обвивки в дясно теменно - 6/4 см; оток и кръвонасядане по
същите дясно тилно, с диаметър 5 см; кръвонасядане и оток по кожата на лявата
ушна мида и зад нея, както и по меките черепни обвивки в дълбочина -4/3 см. кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в
дясно теменно, двустранно тилно и по основата слепоочно в общ обем около 200мл;
ІІ.
лице /лицева травма/ - синкавочервеникаво
кръвонасядане и охлузване по хода на дясната вежда 5/0,5-1 см, кръвонасядане
към външния край на лявата вежда -2/0,7 см, охлузване и кръвонасядане по долния
клепач на лявото око - 1/0,3 см.,четири отделни кръвонасядания по слепоочието,
скулата и бузата вляво, до 2/1,5 см, ограничени охлузвания по дясното крило на
носа и по ръба на ноздрите двустранно от 3-4 мм до 6-7 мм, кръвонасядане и
охлузване по горната устна в дясно 0,5 /0,1 см и долната устна централно -
4/0,5 см, както и по лигавицата - 2,5/1 см, счупване с отпадане на вътрешния
ъгъл от коронката на първи горен ляв зъб; охлузване по хода на долната челюст -
4-0,3 см
ІІІ. Шия - Петнисти
червеникави кръвонасядания двустранно по хода на гръдно-ключично - сисовидния
мускул и подлежащо в меките тъкани двустранно около гръкляна
ІV. гръден
кош - петнисто кръвонасядане на ниво пето-шесто
ребро вляво
V. коремна
област - кръвонасядане в мускулатурата по задната
стена на коремната кухина в дясно
VІ. ляв долен крайник - разкъсно-контузна
рана в долния край на подбедрицата с Г- образна форма, 1,5/0,7 см и околно
кръвонасядане 2 см.
Преценката за причината
за смъртта е травматичният вътречерепен кръвоизлив, простиращ се на голяма площ
под твърдата мозъчна обвивка. Видът и консистенцията на хематома, установен
при аутопсията, показва давност от порядъка
на часове преди
смъртта, което кореспондира и с добре изразения оток в местата на
кръвонасядане на черепните обвивки. Непосредственият механизъм, по който
настъпва смъртта при тези случаи, е притискането на мозъка, водещо до отпадане
регулаторната функция на мозъчната кора и стволовите жизненоважни центрове.
Като
механизъм на травмите- всички установени увреждания са получени, основно чрез
нанесени силни удари и притискане. Кръвонасяданията в окосмената част на
главата са резултат най-малко на три отделни механични въздействия, нанесени с
по-изразена сила- в дясно теменно, дясно тилно и ляво слепоочно-теменно. Сочената
като възможна причина за получените увреждания са силни удари с юмруци или
предмети с широка гладка повърхност, включително и при блъскане в околни
предмети.
При
нараняването в областта на лявото ухо може да се обсъди и механизма на силно
притискане или дърпане на ушната мида с ръка. Относно травмите по лицето,
същите са от тангенциални удари или притискане с или върху недобре изразена
твърда повърхност на дреха, завивка или др. Прилагането на по-голяма сила при
механичните въздействия личи при получаването на кръвонасяданията по кожата и
лигавицата на устните, където вероятно в следствие на удар е фрактуриран ъгъл
от коронката на първи горен ляв зъб.
Нараняванията
около устата и ноздрите са в резултат на механични въздействия с цел притискане
и запушване на дихателните отвори.Кореспондиращо с тях могат да се разглеждат и
дълбоките кръвонасядания в тъканите около гръкляна двустранно, които добре
съответстват да са получени по механизма на притискане, стискане на шията с
ръце.
Кръвонасядането
на мускулатурата на гърдите в ляво, както и в дясно в меките тъкани на задната
коремна стена са от отделни удари или притискане. Липсата на външни увреждания се
обяснява с нанесени удари през по-дебела дреха или завивка.
Разкъсно-контузната
рана по подберицата е от удар с предмет, притежаващ ъгъл с изразен ръб по
травмиращата си повърхност.
Изводите на вещите лица са, че най-изразена е
приложената кинетична енергия при ударите в областта на главата, където
подлежащо са разкъсани кръвоносни съдове в черепната кухина със съответните
кръвоизливи под мозъчните обвивки. По-голяма сила при механичните въздействия е
била налице при получаване на дълбоките кръвонасядания в областта на шията,
гръдния кош в ляво и корема в дясно, както и по-силен удар в областта на устата
с подлежащо счупения ъгъл на горния резец.
Всички
установени увреждания са получени в период от време в рамките на часове до
денонощие преди смъртта. Всяко едно от нараняванията по тялото на
пострадалата е било съпроводено с усещане за различна по интензитет болка и
страдание. Особено изразен волеви синдром, придружен с чувство на задух и
безпомощност е изпитвала пострадалата във времето на притискане на шията и
дихателните отвори. С. е изпитвала а страх и ужас, като е можела да възприема случващото
се с нея.
Вътречерепният
кръвоизлив е бил съпроводен с постепенно замъгляване на съзнанието и подтискане
на мозъчната дейност до изпадане в коматозно състояние. През този период, от
порядъка на часове, за пострадалата би могло да се потърси лекарска помощ,
която да предотврати неблагоприятни последствия и смъртния изход. Подсъдимият е игнорирал
състоянието на пострадалата, като под
влияние на алкохола е легнал и заспал в същото легло, в което Н.лежала
неподвижно, със завивката върху нея. Последното обстоятелство се установява и
от показанията на свидетелите - майка, брат , неговите обяснения.
Това
подробно изложение на заключенията по СМЕ е от значение за описания механизъм, последователност и
брой и начин на нанасяне на ударите, квалифициращото обстоятелство „по особено
мъчителен за пострадалата начин“, както и формата на вината. Тази категоричност
в изводите на експертизата се подкрепя косвено и от показанията на свидетели,
частично от подсъдимия, макар и да признава на ДП единствено за няколко шамара.
От
заключението на химическата експертиза се установява, че в урината на подс. А.
иззета на 09.11.2017г. има наличие на високорискови наркотични вещества -
амфетамин. Тази находка съответства на заявеното от св. Мехмед за употребените
от тях амфетамини след смъртта на пострадалата. При тези вещества обаче не е
възможно да се прецени времето през което са приемани с оглед големия период на
излъчване в организма, следователно няма данни, че по време на деянието подсъдимият
е бил и под въздействието на наркотични вещества, освен и на алкохол – значително
количество бира, установен със свидетелски показания.
Според
изводите на комплексната психиатрично –психологична експертиза към момента на деянието подсъдимият е бил състояние на умерена степен на обикновено
алкохолно опИе.. Вещите лица са констатирали данни за психични и поведенчески
разстройства вследствие на комбинирана употреба на психоактивни вещества.
Психологическото изследване сочи на силна демонстрация за прехвърляне на вина
на други, като оправдава собственото си агресивно поведение, с външна,
наказателна насоченост, импулсивни реакции, които се отключват ситуативно. От
заключенията на вещите лица следва дасенаправи извод за наличие на юридическия критерий за вменяемост – могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Свидетелските
показания са взаимнодопълващи се, както относно обстоятелства във връзка с
подсъдимия и неговото семейство, характер, поведение, взаимоотношения пр., така и относно факти непосредствено
преди и след деянието. Така например,
неговите роднини- майка , брат/надлежно предупредени за възможността да откажат
да свидетелстват, от която разпоредба не са се възползвали/, разказват за
отношенията между подсъдимия и Надежда, причините за честите избухвания и
упражняваното насилие спрямо нея. Че последното е било обичайна гледка, е видно
от поведението на Н.А., Милан Ангелов,
Л.Бандурова - когато е започнал
последният скандал и насилие спрямо Н.сутринта на 07 ноември, те просто са станали, облекли са се и са
отишли в дома на своя роднина, за на не присъстват на случващото се. Знаели са
какво е обичайното поведение на подсъдимия след употреба на алкохол и че е
намирал конкретни поводи за скандалите- било
ревност, било неудовлетворение от това, че Н.не е искала да проституира и да
изкарва пари за него. Друга част от
свидетелите косвено потвърждават възникналата ситуация- св. Ганка
Ангелова-сестра на Николинка, при която са отишли рано сутринта, за да пият
кафе и, на нея е било разказано, че Н.и К. пак са започнали да се карат. Заедно
с Н.А. и Милан Ангелов е била и Лиляна Бандурова, която е видяла началото на
агресивното поведение на подсъдимия и е излязла от къщата, за да „не слушат
аларма“. Максим Бандуров пресъздава чутото от подсъдимия непосредствено след
като трупа на Н.е бил откаран. Той добре е знаел за честите скандали,
включително се случвало да ги разтървава. За този случай подсъдимия споменал
само, че са се скарали и е ударил няколко шамара и толкова. После легнали да
спят и едва по-късно разбрал, че е умряла. Подобен е разказът и на Мехмед, пред
когото подсъдимият също е разказал за няколкото шамара. Същевременно обаче
последните двама свидетели разказват за видимото притеснение на подсъдимия
какво ще стане. Изпратил майка си до моргата за да провери „какво става“ и макар да се занимавал през останалата част от
времето преди задържането му с пиене на бира и употреба на наркотици, бил
видимо неспокоен.
Единствено
в показанията на св. Милан Ангелов има известно противоречие с казаното от
останалите, доколкото той твърди, че не бил чул подсъдимият и Н.да се
карат и че когато е излизал с майка си
двамата са спели. Неговата позиция е разбираема с оглед роднинската им връзка, мотивираща премълчаването на
съществени факти от този свидетел. Пак нататък в разпита си той твърди, че
никога не ги бил чувал да се карат или да се бият, макар този факт да е бил
добре известен както на майка му, на
други техни роднини, така и на съседи, с които семейството е общувало.
С оглед
гореизложеното съдът прие, че е безспорно установено както авторството, така и начинът
на извършване на деянието от подсъдимия по описания в обстоятелствената част на
обвинителния акт начин, и причинно- следствената връзка между действията на
подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пострадалата. Поради
което счете, че деянието е доказано по несъмнен начин както от обективна, така
и от субективна страна и изпълва състава на чл. 116
ал.1 т.6 пр.2 , вр. чл. 115 от НК, като
на 07.11.2017 г. в гр. Варна, умишлено умъртвил Н.С.С., като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убития.
От обективна страна,
за да е налице изпълнителното деяние на това престъпление се изисква действията
на дееца обективно да са насочени към умъртвяването на пострадалата, а не просто
към нанасяне на телесна повреда. В конкретния случай подсъдимият е извършил
всичко необходимо, действал е със средства и по начин, годни да лишат
пострадалата от живот. Всичките му удари, които са продължили продължително
време, са били насочени в областта на жизненоважни органи, с голям интензитет, съвсем
целенасочени- като продължителното душене, вследствие на което пострадалата е
преживяла големи болки и страдания.
Така,
от обективна страна деянието е извършено чрез активните действия на подсъдимия
- множество удари с юмруци, крака, блъскане в стената, стискане шията на пострадалата. Тя е била напълно
безпомощна, както поради продължителния побой, така и предвид физическите си
данни /155см., 40 кг/ и дори и чисто физически не е можела да се
противопостави, отделно от завладялото я чувството за страх и безпомощност. Всичко
това е било осъзнавано от подсъдимия. Освен това, макар и да не е бил сигурен
дали пострадалата е умряла от нанесения и жесток побой с цел със сигурност да я
лиши от живот, подсъдимият я е оставил в леглото, завита със завивка, без да се
поинтересува от състоянието й и просто заспал до нея. Това е продължило часове,
през които, според СМЕ, ако е била оказана навременна помощ, е можело да се
преодолее постепенното замъгляване на съзнание и настъпването на коматозно
състояние, впоследстие и смъртта. Поради тези съображения съдът прие, че в
случая намерението на подсъдимия не е било за нанасяне просто на телесни
повреди, а за умъртвяване. Извън всякакви разумни разсъждения остават неговите
твърдения, че след като й е ударил няколко шамара, те двамата просто са си
легнали и заспали- твърдения, категорично опровергани от обективните находки
при СМЕ и анализа им от вещите лица. Твърдението му че няма представа от какво
е умряла е крайно неприемливо и се откроява като упорита, открояваща се защитна
позиция. Всички описани по-горе действия говорят за намерение за лишаване от
живот пострадалата, която и преди е била многократно и жестоко пребИа от
подсъдимия, т.е. става въпрос за системен физически тормоз, прераснал в
убийството й.
Нанасянето на
множество удари нанесени в главата и тялото, душенето и блъскането на главата
на пострадалата, в сравнително продължителен период от време, са причинили
бавно и мъчително смъртта на пострадалата, която е възприемала тежестта на
травмите, изпитвала е болки и страдания, страх, съзнавала е своето безсилие и
безизходица от създалата се ситуация, сочи на наличието на убийство по особено
мъчителен за жертвата начин. Това
усещане несъмнено е било както по време на нанасянето на ударите, разнопосочни
и по различни части на тялото, така и след това до настъпването на смъртта. Те са
били съпроводени с усещане за различна
по интензитет болка и страдание, а по време на притискане на шията и
дихателните отвори е чувствала задух и безпомощност.
В съдебната практика
се приема, че е налице "особено мъчителен начин" на убийството,
когато пострадалият е преживял извънредни мъки по обем и качество, които са
обективно констатирани, както и когато се изживяват тежки предсмъртни мъки,
които са прижизнени. Всички тези данни са налице, поради това е и налице квалифициращото обстоятелство по
т.6,пр.2 на чл. 116.
Подсъдимият
е вменяем. След преценка на заключението на СППЕ за умерена степен на
обикновено алкохолно опИе, не страда от психично разстройство в тесния смисъл
на думата – психоза. Налице са само
психични и поведенчески разстройства като последица от комбинирания
прием на психоактивни вещества. Затова съдът счете че е налице юридическия
критерий за вменяемост – към момента на
извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на действията
си и да ръководи постъпките си. Понастоящем също е в състояние правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за
тях, а психичното му състояние е позволявало да участва във фазите на предварителното , а
сега – и на съдебно производство.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк
умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите последици и е искал да умъртви пострадалата,
като и нанесъл продължил дълго побой, ударите с юмруци и ритници са многобройни и силни, нанасяни в жизнено важни
центрове по тялото на пострадалата, блъскането на главата и в стената,
притискането на шията и, и цялото лице под завивката, осъзнавайки възможността
да я задуши и целенасочените му действия в тази посока, са доказателство за прекия
му умисъл.
В съдебната практика
се приема, че за съдържанието на умисъла не може да се съди само по изявленията
на дееца преди или след деянието, а са от значение и предшестващото и
последващото поведение на виновния и на пострадалата, техните взаимоотношения,
способите и начина на извършване на престъплението, засегнатите органи на
човешкото тяло и др., които именно обективират умисъла на дееца да причини
смърт. Той трябва да съзнава всички обективни признаци на престъпния състав От всички обстоятелства по делото съдът счете,
че е налице пряк умисъл за убийство, тъй като не може да не е съзнавал, че продължителността
на побоя, начина на нанасяне на ударите- с ръце, юмруци, ритници и накрая-
продължително душене, без тя да може да окаже да окаже съпротива, оставяйки я
по този начин в продължение на часове, едновременно с това без да проявява
интерес защо е спряла да оказва активна съпротива и накрая да мърда. Винаги,
когато деецът действа със значителна сила, в продължителен период от време,
нанасяйки многобройни удари в жизнено важни зони, със средства и по начин,
които са годни да причинят смъртта на жертвата, умисълът е пряк./ В този см.е
напр. Р № 159 /13.03.1995 г., ІІ-ро н.о. /. Във всички случаи, когато деецът
напълно съзнава, че наред с пряко целения резултат от деянието ще настъпи с
положителност и смъртта на пострадалия, убийството е извършено с пряк умисъл /напр.Р
№ 118 /22.07.1996 г., ВК на ВС/.
Допълнително
обстоятелство в посока на тези съждения е поведението на подсъдимия след нанесения побой- продължил да пие и си
легнал до пострадалата; но едва след като решил да прикрие следи; заспал, в
очакване на роднините си, вместо да извикал лекар. Всичко това също сочи на
ясно изразен умисъл за целения резултат - умъртвяване на пострадалата.
Теоретично този вид престъпление
може да бъде извършено и при евентуален умисъл, но съдът счете, че няма такъв,
предвид мотивите изложени по-горе, обосноваващи наличие на пряк умисъл при
осъществяване на деянието по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 от НК.
По отношение на
наказанието.
При индивидуализация
на наказанието на подсъдимия съдът изходи от общите, както и приложимите с
оглед специалната процедура по гл.27 от НПК правила и разпоредби на закона – чл.
58 А от НК, чл. 54 от НК , принципите за определяне на наказанието - чл. 36 от НК, както и от предвиденото в санкцията
на чл. 116 ал.1 от НК конкретен вид и размер наказание.
Разпоредбата на чл.
116 ал.1 т.6 от НК предвижда
наказание"Лишаване от свобода" в размер от 15 до 20 години,
"доживотен затвор" или "доживотен затвор без замяна". Предвид
особената процедура и задължителната за приложение разпоредба на чл. 373 ал.2
от НПК, при която съдът при постановяване на осъдителна присъда е длъжен да
определи наказанието при условията на чл. 58 А от НК като се ръководи от
разпоредбите на общата част на НК, съдът определи наказанието на подсъдимия,
прилагайки разпоредбите на чл. 58 А
ал.2 и ал.3 от НК. С разпоредбата на
чл. 58а, ал.2 от НК законодателят е създал
техника за определяне на наказанието в случаи като настоящия, при които
за извършеното престъпление законът предвижда в условие на алтернативност
налагането на две или повече като вид наказания /в случая доживотен затвор,
доживотен затвор без замяна и лишаване от свобода/. При преценката, че
най-подходящото по вид наказание е доживотен затвор по чл. 37 ал.1 т.1 от НК,
то не следва да се налага, а да се определи заместващо наказание - лишаване от свобода в посочения в чл. 58 А
ал.2 от НК размер от двадесет до тридесет години. Поради изричното препращане
към ал.3 на същия текст, следва да се индивидуализира наказанието, като се
променят границите на заместващото наказание лишаване от свобода /20-30 години/,
със занижаване на долната граница, така че тя да съвпадне със специалния
минимум на същото по вид наказание, предвидено в особената част на НК и така
най-ниският минимален размер на заместващото наказание лишаване от свобода трябва
да е еднакъв със специалния минимум на наказанието лишаване от свобода от 15 години,
а максималният размер на заместващото наказание лишаване от свобода е вече
определеният по реда на ал.2 - тридесет години.
Горното изложение е
съобразено с указанията, дадени в ТР №2/2015г.
на ОСНК на ВКС. Съдът следва да премине през три задължителни етапа - да
прецени на първо място най-подходящата алтернатива на наказанието по чл.116
ал.1 от НК, на второ място, да се замени
с лишаване от свобода в пределите, установени от специалния правен институт по
чл. 58 А ал.2 от НК, да прецени границите съобразно ал.3 на същия текст и накрая - в тези рамки отново да се съобрази
с всички обстоятелства, вече преценени от съда при определяне на алтернативното
наказание и по този начин да се определи конкретния размер на заместващото
наказание лишаване от свобода.
В настоящия случай,
за да прецени най-подходящата алтернатива измежду предвидените в санкцията на
чл. 116 ал.1 от НК съдът взе предвид наличието на следните смекчаващи и отегчаващи
отговорността на деянието и дееца обстоятелства,
подбудите за извършване на деянието, степента на обществената опасност на
извършеното деяние и на дееца, а именно –
1. Изключително високата обществена опасност
на конкретното деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид и при
посоченото квалифициращо обстоятелство. Поначало престъпленията, свързани с
лишаване от живота са едни от най-тежките, предвидени в Наказателния кодекс, с
висока степен на обществена опасност.
Конкретните характеристики на настоящето деяние също го характеризират
като такова, защото
- деянието
е извършено в състояние на умерена степен на обикновено алкохолно опИе, което е
една от съществените причини за загуба на задръжки, себенадценяване, безкритичност и агресивност.
- Жертвата е съжителката на подсъдимия, която
е била малтретирана редовно от подсъдимия и настоящето деяние представлява и
крайния и най тежък резултат на домашно насилие, при което жертвата често няма
никакви средства за защита от това поведение.
- Жертвата също така е момиче, което току що
е било навършило 18 години, освен това 15 дни преди деянието е родила първото
си дете при изключително тежки извънболнични условия / в дома на подсъдимия и
без медицинска помощ/ .
2. Висока лична обществена опасност на
подсъдимия, намерила израз в начина на извършване на деянието и най- вече в проявената
жестокост. Макар и деянието да не е квалифицирано в обвинителния акт по
този текст от закона-„особена жестокост“ по смисъла на чл.116 ал1.т.6
пр. 3 от НК, съдът счита, че жестокост при извършване на деянието е
проявена и за наличието й следва да се
изложат допълнително доводи, доколкото те са важни с оглед преценката на съда
за степента на обществена опасност на дееца и дава отражение върху индивидуализацията на наказанието.
За да е налице убийство извършено с особена
жестокост е необходимо да бъде установено, че при извършване на деянието деецът
е проявил особена ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм, характеризиращи
го като жесток човек / в този смисъл е т.15 на ППл на ВС № 2/ 1957 г./.
Последното обстоятелство освен че е част от характеристичните данни, сочи и на
по- висока степен на обществена опасност с оглед начина на извършване на
деянието. Преценката по делото на прокурора е била, че не е налице това
квалифициращо обстоятелство, съответно и няма такова обвинение. Независимо от това съдът приема за установено, че подсъдимият е проявил жестокост,
изразена в начина и продължителността на нанасяне на ударите, с
упражнено цялостно физическо превъзходство
над жертвата, придружено накрая и с продължително душене. Жертвата е била
напълно немощна и безпомощна, за да се
отбранява, като побоят е продължил, докато е спряла и най-малката й съпротива.
Тези действия говорят сами по себе си за
проявената при извършването на деянието ярост, садизъм и ожесточение, които
характеризират подсъдимия като жесток човек. Нещо повече по делото са налице
данни, че не за първи път подсъдимият се е отнесъл по подобен начин към
пострадалата. Видно от свидетелските показания многократно и преди деня на инцидента е подлагал пострадалата на
системен физически тормоз чрез нанасяне на побои, често след употреба на
алкохол, когато е ставал особено агресивен. Това поведение на подсъдимия е било
така добре известно на близките му, че в процесния случай те просто са излезли
от къщата, безучастни към жертвата и страхувайки се от яростта на
подсъдимия, с намерение да се върнат
обратно, когато всичко приключи.
Поради
което съдът прие, че при това деяние е проявена жестокост, безмилостност и
пълна липса на емпатия. Липсата на повод, за да се отключи тази неконтролируема реакция на подсъдимия
също е показателна за личността му, както и поведението му непосредствено и
по-късно след деянието. Той е легнал в същото легло, в което е умирала жертвата
му, заспал е и при пристигането на роднините си се е опитал да прикрие
станалото, като казал на майка си да я полее с вода, да не би да й е станало
лошо. Направил е опит да прикрие следите си, като е преобул дънките си,
изцапани с кръв и ги скрил под завивки, напълно спокойно е тръгнал да се
снабдява с пари от продажба на телефон , а после си купил още бира както и
наркотици и така прекарал времето до задържането от полицията два дена
по-късно. Вещите лица от назначената по ДП СППЕ, макар и схематично, описват
психологическия портрет на подсъдимия, като не оставят и без внимание ниското
интелектуално ниво, беден мисловен процес и данни за социална и педагогическа занемареност.
Безспорно има липса на елементарна ценностна система, личността му е насочена
към удовлетворяване на базисните физически потребности; същевременно има ниски
прагове на задръжка, подсилени и от употребата на марихуана и амфетамини и
алкохол. Той проявява често немотивирана агресивност, безразличие към чувствата
на другите и игнорира всякакви социални норми, особено след употреба на алкохол.
Обективно изложеното дотук се установява от свидетелски показания, от
анамнестични данни от СППЕ.
Всичко обсъдено дотук дава основание за съда
да приеме, че е проявена жестокост, както и такава характеристика на личността
и тези обстоятелства се преценяват като отегчаващи отговорността.
Данни
за съдимостта на подсъдимия. За него не е налице квалификацията „опасен рецидив“
, поради неприложимост на двете хипотезите, с оглед ограничението по чл. 29 ал.2 от НК. Макар и да е осъждан общо шест пъти, по пет от присъдите
деянията са били извършени като непълнолетен, последната шеста присъда е за
деяние по чл. 343 Б от НК, за което е изтърпял наказание от три месеца, при
строг режим. Но тези данни не могат да бъдат изцяло игнорирани, а напротив- отчетени
като отегчаващи отговорността. Петте осъждания като непълнолетен са както
следва- едно осъждане за ПЗО по чл. 346 от НК, за което е бил осъден условно, и
четири отделни присъди за грабежи, все
по отношение на жени, е отнемал с
употреба на сила златни бижута и др. Най-тежката присъда по съвкупност, която е
изтърпял е била от три години и осем месеца /увеличена по реда на чл. 24 от НК/
е изтърпял първоначално в ПД Бойчиновци, впоследствие в Затвора Варна, откъдето
е би освободен условно предсрочно. Осъжданията
за множество деяния по чл. 198 от НК, макар и само като непълнолетен, също го
характеризират като личност с висока степен на обществена опасност.
3. Причини и подбуди за деянието са
обсъдените вече по-горе употреба на алкохол, непрекъснато отключване на
агресия, гняв и жестокост, незачитане на човешката личност, липса на задръжки,
дългогодишна употреба на наркотични вещества, която подсилва действието на
алкохола и характеровите особеност; липса на какъвто и да било конкретен повод
за упражненото насилие над жертвата и накрая - пълно незачитане на човешкия
живот като ценност.
4. Характеристичните данни за подсъдимия,
съдържащи се в свидетелски показания, включително и тези на негови роднини, в
характеристика от РУ на МВР, която до голяма степен е идентична и с анализа на съдимостта на
подсъдимия, като от нея е видно, че неуспешно са прилагани възпитателни мерки,
доколкото е имал множество противообществени прояви като непълнолетен., както и
че никога не е работил, не е имал каквато и да било трудова дейност и легални
доходи.
Тук следва да се отбележи, че по делото е
изготвен предсъдебен доклад, данните от който не могат да се вземат предвид, защото част от тях се базират на интервю с
подсъдимия, други просто преповтарят материалите по делото. Доколкото докладът
не може да надхвърли дейността и функциите на пробационните служители, не
отменят задължението на съда да събира доказателства относно личността на
подсъдимия, материално, семейно положение, обкръжение, среда, условия на живот,
произход, социално положение и всички други сведения от значение за
отговорността му. При това от този доклад доказателствен източник за съда могат да са единствено данните във
връзка с изпълнението на наложената му от съда пробационна мярка „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца, определена по
ЧНД 899/14 на ВОС, в производство по чл. 70 от НК. Констатациите при изпълнение
на тази мярка са, че формалното мярката е била спазвана, без да е постигнала
корекционен ефект, а рискът от рецидив и по време и след приключване на надзора
е бил висок /мярката е приключила на 09.04.2015г/. Оценката тогава е била 96
точки, с откроени множество проблемни зони, работата по които не е постигнала
ефект.
С оглед изброените дотук само отегчаващи
отговорността обстоятелства, на които
противостои единствено младата възраст на подсъдимия, съдът счете, че следва да определи наказание по
втората алтернатива на чл. 116 ал.1 от НК - "доживотен затвор". С оглед
императивната разпоредба на чл. 58 А ал.2 и ал.3 от НК, това наказание се
заменя с по- лекото от тях – „лишаване от свобода“ в размерите, посочени в
ал.2, и във връзка с ал.3 на чл. 58 А го определи в посочените предели – в границите
между 15 години /най-ниския размер на наказанието лишаване от свобода,
предвиден в Особената част на НК за това престъпление/ и 30 години /най- високия размер лишаване от свобода,
определено при условията на ал.2 на чл. 58 А ал.2 от НК.
При определяне на
крайния размер на наказанието, което той следва
да изтърпи и при неговата индивидуализация съдът, като се съобрази
отново и с указанията по т.1.1 на ТР № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС, а именно, че
вече преценените първоначално обстоятелства за определяне на адекватната алтернатива на
наказание, формират също и извода за конкретния размер на заместващото
наказание лишаване от свобода.
Така, обобщавайки изложеното по горе съдът
прецени наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства - предходната съдимост на подсъдимия, невлияеща
на правната квалификация, от които пет
присъди като непълнолетен, четири от тях за грабежи, една като пълнолетно лице,
по-голямата част от тях ефективни присъди; лошите характеристични данни –
никога не е работил, системно злоупотребява с алкохол, дългогодишна употреба на
наркотични вещества, липса на задръжки,
причинил смъртта на жената, с която живее от седем месеца, младо момиче, току
що навършило 18 години, слаба, дребна, напълно беззащитна; родила дете само две седмици преди това;
липса на повод, провокиран от жертвата или каквато и да било съществена причина
за проявената агресия. Накрая, но не на последно място- проявената жестокост
при извършване на деянието, неквалифицирана от прокурора по т.6 пр.3 на чл. 116
от НК, но ценена от съда като особено съществена характеристика на личността.
Тази характеристика на личността се е проявявала дълго време и по отношение на
близки роднини, познати, съседи и др. Съдът прецени, че в случая е налице само едно
смекчаващо вината и отговорността обстоятелства –млада възраст.
На самопризнанието на подсъдимия, поради
което е проведена процедурата по чл. 371 т.2 от НПК не може да се даде повторно
оценка като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото вече веднъж е
отчетено от законодателя като възможност за смекчаване на наказателната
отговорност. Според
трайната съдебна практика то следва да се преценява от гледна точка и на характера
и съдържанието му на доказателствен източник и на средство за
защита. Само ако се констатира, че то
действително и своевременно е спомогнало за разкрИе и разследване на
престъплението в хода на досъдебното производство, а не са логично следствие от
ефективната дейност на органите на разследването, може да се е отчита като
смекчаващо обстоятелство, включително и в санкционните рамки по чл. 58 А от НК.
В настоящия случай в хода на ДП подсъдимият е правил само частични
самопризнания, в качеството си на обвиняем. Пред съда отново му е предоставена
възможност да даде обяснения, извън ограничението на чл. 373 ал.2 от НПК да не
се извършва негов разпит, с оглед общото задължение да не бъде ограничаван
подсъдимият в рамките на съдебното следствие да дава обяснения. При
предоставената му възможност за лична защита в хода на съдебните прения не
изразява становище, а в последната си дума иска по-леко наказание, като казва,
че съжалява. С други думи, извън формалното волеизявление на подсъдимия в
процедурата по чл. 371 т.2 от НПК по признание на фактите по обвинителния акт, няма
други обективни негови действия, които да могат да се ценят като смекчаващи от
гледна точка на обективно съдействие в рамките на наказателния процес.
Затова и при спазване стриктно на правилата
на чл. 54 от НК при индивидуализация на наказанието лишаване от свобода, при
посочените по-горе рамки – 15-30 години, съдът определи наказанието между
средния и максималния размер, но към максимума, при превалиращо отчитане на
отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер на 27 години лишаване от свобода. Този
размер ще да е съответен на целите на чл. 36 ал.1 от НК. Съдът постанови това наказание
да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален "строг" режим,
съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.2 б. А и Б от ЗИНЗС.
Осъди подсъдимия за заплати сторените
разноски, съобразно правилото на чл. 189
ал.3 от НПК; произнесе се относно внесените по делото веществени доказателства.
По отношение на гражданските искове.
Предявени са два иска за неимуществени вреди
- от майката на пострадалата Н.- С.С. /майка/ и С.С. като настойник на С.С.
/малолетно дете на пострадалата/
съответно от С.С., за сумата от
150 000 лева, и като настойник на малолетния С.- за сумата от 180 000
лева и двата ведно със законната лихва от датата на увреждането. В съдебно
заседание от прокурора се изразява становище за частична основателност на
исковете, а защитникът на подсъдимия се присъединява към това виждане.
Преценката на съда да присъди по първия иск
90 000 лева / за майката/, а по втория – 120 000 лева / за детето/,
като отхвърли исковете за разликите до предявените от тях суми се основава на
следното. Според чл. 52 от ЗЗД размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, като последното не е абстрактно понятие и е свързано и с обстоятелства относно възраст на пострадал, отношенията между пострадалия и близките
му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди
/съгл.
ППВС №4/68 г./.
Пострадалата е била младо момиче, отглеждана от майка си до 15 годишната й
възраст, като после е заживяла на семейни начала извън Варна, но е поддържала
връзка с майка си, доколкото е било възможно- последната работела от 7 или 8
години в Германия. Връзките с майка й били затруднени поради съвместното й
съжителство с подсъдимия, както и липсата на пари. С други думи, двете са имали
относително близки отношения, доколкото е било възможно да осъществяват
контакти. Фактът, че именно на нея са били предоставени права на настойник на
новороденото бебе на Надежда, е показателен, че тя не е прекъсвала
емоционалната връзка с дъщеря си. След като е била предприета мярка за закрила
и детето е било настанено в Дом за медико-социални грижи, С.С. сама е подала
заявление до АСП за попечителство над детето. Такова й е било предоставено,
след преценка, че определянето й за настойник ще бъде в най-добрия интерес на
детето. По отношение на втория иск съдът счете, че със смъртта на Н.то е било
лишено от единствената възможна
родителска грижа, като конкретните причини за оставянето му в болницата е
възможно да са били от обективен характер. Повереникът, извън разпита на
майката от ДП, не е ангажирал други
доказателства за емоционалната им връзка
с починалия и за установяване на действително търпените болки и
страдания от внезапната загуба на Надежда.
Все пак обаче, справедливостта по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални блага. Затова и присъди
обезщетения в този размер.
Съобразно чл. 84,
ал.3 от ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана, поради
което обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от датата на
увреждането и поради това присъди заплащане и на законните лихви от тази дата.
Поради горните съображения съдът постанови присъдата
си.
Председател:
Член – съдия: