Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Враца, 08.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично
заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. М.
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. №257/2018 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.П.И.,***, срещу Наказателно постановление
(НП) №02/22.02.2018 г., издадено от председателя на КПНРО, с което за нарушение
по чл.8, ал.2 ЗНФО, на основание чл.110, ал.2, т.3 ЗНФО, е наложена глоба в
размер на 1000 лв.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че НП
е неправилно и незконосъобразно. При това и без да се излагат подробни
съображения в подкрепа на оплакванията, се прави искане за отмяна на
санкционния акт.
В с.з. се изразява пространно стновище за неправилно
приложение на материалния закон в атакуваното НП и за допуснати процесуални
нарушения. При това се моли за отмяна на санкионното постановление.
Въззиваемата страна заявява позиция за
законосъобразност на НП и моли за оставяне на жалбата без уважение.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни
доказателства – разпитана е свидетелката В. А..
Врачански районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 23.11.2017 г., св. В. А. – старши инспектор при
КПНРО, извършила проверка на жалбоподателя. В хода на проверката, след запознаване
с представените й документи, декларация, подписана от жалбоподателя и проверка
в търговския регистър, св. А. установила, че за периода от 03.12.2016 г. до
30.06.2017 г. жалбоподателят, който е регистриран одитор, е осъществявал
одиторска дейност едновременно чрез две търговски дружества – Ланто ЕООД и И.
Одит ЕООД. Приела, че това е в разрез с действащия от 03.12.2016 г. Закон за
независимия финансов одит. При това на 22.01.2018 г. св. А. съставила АУАН, в
който посочила, че е нарушен чл.8, ал.2 ЗНФО. АУАН е предявен на жалбоподателят
и същият го е подписал без да впише възражения.
На 22.02.2018 г., въз основа на съставения АУАН, при
идентично словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормта на
чл.8, ал.2 ЗНФО, на основние чл.110, ал.2, т.3 ЗНФО, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Изведената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – показанията на св. А., от декларация от
23.11.2017 г. от жалбоподателя, от извадки от търговски реистър, както и от
другите приложени по делото матеиали. Св. А. лично е извършила проверка на
жалбоподателя в качеството му на регистриран одитор, установила е, че за период
от 03.12.2016 г. до 30.06.2017 г. същият е извършвал одиторска дейност чрез повече
от едно дружество, а именно чрез Ланто ЕООД и чрез И. Одит ЕООД, като това обстоятелство
потвърдил и самият жалбоподател, декларирайки го. Свидетелката установява и
обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на
свидетелката като логични, последователни и непротиворечащи си с останалата
доказателствена маса. В подкрепа на заявеното от св. А. са и писмените
материали по делото – декларация от 23.11.2017 г. от жалбоподателят, в която
заявява, че е упражнявал одиторска дейност чрез две дружества, както и извадки
от търговски регистър. Съдът кредитира
коментираните писмени доказателства. Кредитира и остналите приложени по делото,
но необсъдени до момента доказателства, като доколкото намира, че доказателствената
маса е еднопосочна и кореспондираща си по отношение на релевантните за
доказване факти, не намира за необходимо да я подлага на по-обстоен анализ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата
е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен
срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради
което се явява процесуално допустима.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата
инстанция констатира, че наказателното постановление е издадено в предвидената
от закона писмена форма, от компетентни орган и е налице редовна процедура по
връчването му на жалбоподателя. Констатира още, че в НП достатъчно подробно са
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – коректно е
отразено мястото, времето и начина на извършване на нарушението, начина на
констатирането на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация,
както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по
никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно
нарушение да организира защитата си.
При
извършената проверка за правилното приложение на процесуалния и материален
закон, съдът не констатира да са допуснати процесуални нарушения. Не констатира
и твърдяната в жалбата непълнота на обвинението от към фактическо изложение.
Видно от АУАН и НП е, че в тях достатъчно ясно е отразено в кой период
жалбоподателят е осъществявал одиторска дейност чрез повече от едно дружество,
кои са дружествта, чрез които е извършвана тази дейност, както и каква е
дейността, която е релизирана. При това съдът не счита, че е налице процесуално
нарушение от категорията на твърдяното от страна на жалбоподателя и
процесуалния му предствител.
Изследвайки
материално-правната законосъобразност на НП, съдът намира, че от установената
по делото фактология по категоричен и безпротиворечив начин се установява, че в
периода от 03.12.2016 г. до 30.06.2017 г. жалбоподателят е осъществявал
одиторската си дейност чрез две дружества – Ланто ЕООД и И. Одит ЕООД. Факт е и
това, че с действащия от 03.12.2016 г. Закон за независим финнсов одит, това е
незаконно, доколкото в чл.8, ал.2 ЗНФО изрично е разписана забрана за
осъществяването на такава дейност чрез повече от едно дружество. При това съдът
приема, че нарушението е обективно съставомерно.
Същото
е и субективно съствомерно, тъй като жалбоподатеят е съзнавал, че следва да извършва
дейността си съобразно нормите на ЗНФО, че неспазвайки ги нарушава обществените
отношения свързани с одиторската дейност и въпреки това е извършил нарушението,
при което същото се явява извършено умишлено.
При
тези си изводи съдът съобрази изложеното от жалбоподателя и процесуалния му
представител, че административно-наказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон, тъй като в процесния период са действали едновременно два
закона с идентично име, както и твърдението, че действието на стария ЗНФО е
удължено с 6-месечен срок. Видно от преходните и заключителни разпоредби на
действащия от 03.12.2016 г. ЗНФО е, че той отменя действащия преди това ЗНФО.
Видно е и това, че хипотезите, за които е предвидено удължаване на действието
на отменения закон, не обхващат разглежданата дейност. При това наведените в
тази насока оплаквания са неоснователни. Неоснователни са и останалите твърдения
за недоказаност на обвинението и неяснота на същото. Доколкото, обаче, съдът
вече изложи съображенията си, че нарушението е доказано от наличните по делото
доказателства, както и че обвинението е достатъчно ясно и прецизно, излагането
на повече съображения в тази насока е ненужно.
Правилно е съобразена като относима
и санкционната норма на чл.110, ал.2, т.3 ЗНФО. В същата е предвидено, че за
нарушение като процесното се предвижда глоба в размер от 500 до 5000 лв. В
случая жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 1000 лв., което е в
нормите на предвиденото. Съдът обаче приема, че така наложената санкция е несъответна
на наличните по делото смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Видно е, че жалбоподателят е оказал пълно съдействие при
извършената му проверка, че извършеното от него се явява инцидентно нарушение /липсват
доказателства в противната насока, а ангажирането на такива е в тежест на
наказващия орган/, както и не са налице настъпили вредоносни последици. Видно е
също така, че това нарушение е извършено непосредствено след влизането на новия
ЗНФО в законна сила. В тази връзка по делото се съдържа и предложение от гл. юрисконсулт
при КПНРО - Г. В., нарушението да се третира като маловажно по смисъла на чл.8,
ал.2 от Методика за определяне размера на административните наказания по ЗНФО.
При това и отчитайки липсата на каквито и да е вредни последици, както и
многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че наказващият
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН, съгласно която при
маловажен случай, а именно когато деянието
е с по-ниска степен на обществена опасност на административното
нарушение в сравнение с останалите нарушения от същия вид /в контекста на
неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване
на нарушението, социалното
отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя/
наказващият орган не налага наказание, а предупреждава нарушителя, че при повторно
нарушение ще му наложи наказание. Това не е преценено и сторено от наказващия
орган, но доколкото въззивният съд разполага с тази процедурна възможност и
приемайки, че е налице маловажен случай и е приложима хипотезата на чл.28 ЗАНН,
настоящата инстанция счита, че атакуваното НП следва да се отмени.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №02/22.02.2018 г., издадено от председателя на КПНРО,
с което за нарушение по чл.8, ал.2 ЗНФО, на основание чл.110, ал.2, т.3 ЗНФО,
на К.П.И.,***, е наложена глоба в размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Административен съд – гр. В.в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ