РЕШЕНИЕ
Гр. София, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание състояло се на осми ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Маджев ч. гр.д. № 11979/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.
№ 112075/13.09.2019 г.
подадена от длъжника по изпълнението Софийски университет „Св. Климент
Охридски“, чрез пълномощника му – адвокат М., която има за предмет
постановление от 02.08.2019 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на
действие СГС по изпълнително дело № 20198380403388, с което е отказано
прекратяване на производството по
изпълнителното дело.
Жалбоподателят обжалва
изцяло отказа за прекратяване на изпълнително дело № 20198380403388, връчен му
на 09.08.2019г., като незаконосъобразен и неправилен, а изложените от съдебния
изпълнител доводи квалифицира, като несъответни на нормативните правила
свързани с възможността спрямо ВУЗ да се извършва принудително изпълнение.
Първото оплакване на жалбоподателя е, че съдебният изпълнител не е съобразил,
че СУ има характеристиката на държавно учреждение и се ползва с пълна
защита, съгласно чл.519 от ГПК. Пояснява,
че в чл. 519, ал. 2 е регламентиран пътят, по който тази категория правни
субекти изплащат своите задължения, а именно предявената по изпълнителен лист
сума се планира в бюджета им, а ако не е налична, се изплаща, най-късно с
бюджета за следващата година. В подкрепа на своите твърдения цитира Решение на
Конституционния съд №15 от 21.12.2010г. по конституционно дело №9 от 2010г.,
което специално е посветено на нормативните разпоредби на чл. 519 и чл.520 от ГПК. Оспорва като неправилни, несъстоятелни и неаргументирани доводите в Постановлението
за отказ, че длъжникът няма статута на държавно учреждение по смисъла на чл.519
по ГПК, а е бюджетно субсидирано заведение по смисъла на чл.520 от ГПК. Твърди,
че с определението „държавно
учреждение“, законът в чл. 519 ГПК не определя кръга от субекти, срещу които не
се допуска принудително изпълнение, сочи че същите би трябвало да се изведат от
Закона за устройството на държавния бюджет. Като изяснява заложените в § 1, т.
1 от ДР на ЗУДБ разпоредби относно бюджета на „държавни
органи“ и пояснява, че бюджета на СУ „Св. Климент Охридски“ се определя със
Закона за висшето образование. Отбелязва се и че статутът му на държавен орган,
произтича от изрична разпоредба на нормативен акт. Подчертава, че приходите на
университета се набират ежегодно от субсидия от държавния бюджет и от посочените в закона други източници. В
подкрепа на твърденията си, сочи, че релевантен факт за приложимостта на чл.519,
ал. 1 от ГПК, че СУ е държано учреждение, и без всякакво значение е начинът му финансиране. Изяснява понятието
„учреждение“, съгласно правната теория, като твърди, за същото не е пояснено
дали става въпрос за физическо или юридическо лице, тъй като в едно учреждение
е възможно да има няколко граждански правосубектни единици. В подкрепа на
своите твърдения, цитира решение №15/21.12.2010г. по к. д. №9/2010г. Доводите за пълна закрила
по чл. 519 от ГПК извежда и от разпоредбите на чл.53, ал. 4 от Конституцията на
Република България, съгласно която висшите училища се ползват с академична
автономия, но тя от своя страна не изключва намесата на държавата в
управлението на висшето образование. Сочи, че това управление се осъществява от
МС, министъра на образованието и науката, контрола на Сметната палата върху
изпълнението на бюджета и др. Като доказателство е цитиран доклад на Сметната
палата за извършен одит през 2010 г., като в него се установява, че държавната
субсидия представлява над 50% от бюджета на учреждението. Сочи, че университета
е задължено лице по ЗДОИ, както и публичен възложител по ЗОП. Финансовите средства на СУ „Св. Климент
Охридски“ се осигуряват от държавния бюджет чрез трансфер от МО, като бюджета
му се формира основно от държавна субсидия, определена в Закона за държавния
бюджет, целеви субсидии и собствени приходи, но последните по никакъв начин не
го превръщат в търговско предприятие, чиято цел е постигането на стопанска
печалба. Извършването на търговско-стопанска дейност по чл. 21, ал. 1, т. 7, 8,
9, 10, 11, 14 и 15 от ЗВО е част от академичната автономия и представлява
специфична стопанска дейност за реализация на създаваните научно
изследователски резултати и други обекти на интелектуалната собственост. Не на
последно място е изложен аргумента, че актовете на Общото събрание на висшето
училище се обжалват пред съда по реда на АПК, което е белег за административен
акт, а такива могат да издават само органи на държавна власт. Оспорва
цитираната от ЧСИ - Бъзински съдебна практика- Решение по гр. д 465/2017г. по
описа на ОС Добрич, като лишена от правна логика и задълбоченост. Цитира относима
съдебна практика. Претендира направените съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения
срок от взискателя по делото „Кооперация
П.“ чрез пълномощника им адвокат Радева е постъпило възражение, в което напълно
са подкрепени мотивите на ЧСИ Бъзински в отказа му за прекратяване на
изпълнително дело № 20198380403388, като
основателни и аргументирани. Прави се позоваване, че една бюджета организация
има статут на държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 1 и чл. 519 ГПК
само ако нейната дейност се финансира изцяло от държавния бюджет и бюджетът и
се приема от Народното събрание. Не оспорва защитата дадена по чл.519 от ГПК
спрямо държавните учреждения, но пояснява, че
не е определен кръгът от субекти на регламентираната защита и нейната
цел е да защити организационни единици от държавната структура, който
осъществяват специфични публични дейности. Сочи, че СУ „Св. Климент Охридски“ е
автономно висше държавно училище, чийто статут се урежда във ЗВО. То има право
на академично самоуправление и право на формиране на собствени фондове, както и самостоятелно определяне на реда и
условията за тяхното изразходване. Оспорва университета да е част от
структурата на МОН, чийто бюджет се гласува от Народното събрание. Пояснява, че
университета не се ръководи от държавен орган, а от управителен орган, съгласно
закона, уреждащ статута му. В бюджета на същия постъпват и собствени приходи. В
цялост оспорва университетът да е „държавно учреждение“ по смисъла на чл.519 от ГПК, което означава, че против него е позволено да се извършват изпълнителни
действия. Акцентира, че в процесуалната норма на чл. 520 ГПК е установена забрана за
принудително изпълнение върху средствата, постъпващи от държавния бюджет, като
гаранция, че няма да бъдат засегнати финансираните от държавата дейности, но
върху останалите приходи на учебното заведение, може да се реализира такова.
Определя СУ „Св. Климент Охридски“ като субсидирано бюджетно учреждение по
смисъла на чл.520, ал. 1 от ГПК и прекратяването на принудителното изпълнение
спрямо него е недопустимо. Претендира жалбата на ответника да бъде оставена без
уважение и да се потвърди отказа на съдебния изпълнител да прекрати висящото
пред него изпълнително дело. Претендира
разноски.
В приложените по делото мотиви от ЧСИ – М.Б. по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени
съображения за неоснователност на поставената за разглеждане жалба. Излага
съждение, че разпоредбите на чл.519 от ГПК се отнася единствено до държавните учреждения,
а жалбоподателя няма статута на такова.
Софийски градски съд след като се
запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото,
намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирана страна – длъжникът по
изпълнението. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
В приложното поле на лимитивната и императивна норма на чл.
435, ал. 1 от ГПК е предоставена процесуална възможност на страните в
изпълнителния процес да обжалват отказа на съдебния изпълнител да прекрати
образувано пред него изпълнителното дело /чл. 435, ал. 1, т. 6 ГПК/
Разглеждайки по същество упражнената жалба, настоящата
инстанция я намира за основателна.
Изпълнително дело с № 20198380403388 е образувано по молба
от 29.07.2019 г. на Кооперация „П.“, въз основа на изпълнителен лист от
11.07.2019 г., издаден на основание влязло в сила съдебно решение № 137179/10.06.2019 г. по гр. д. № 87978/2017
г. на СРС, ГО, 34 с-в. Изпълнителният лист е издаден срещу СУ "Св. Климент
Охридски". Видно от молбата, с която е образувано изпълнителното
производство изпълнителният лист е за парично вземане.
С молба от 31.07.2019 г. длъжникът по изпълнението - СУ
"Св. Климент Охридски" е формулирал изрично процесуално искане до
съдебния изпълнител да постанови прекратяване на образуваното пред него и.д. №
20198380403388, защото университетът има качеството на субект по смисъла на чл.
519, ал. 1 ГПК и реализацията на изпълнението на парични вземания, за които е
признат за длъжник се прилага редът разписан в чл. 519, ал. 2 ГПК, но не и
принудително изпълнение по правилата на чл. 426 и сл. ГПК.
С постановление от 02.08.2019 г. ЧСИ е отказал да прекрати
производството по изпълнително дело № 20198380403388, като е приел, че СУ не се
ползва със закрила по чл. 519 ГПК.
Съгласно процесуалната разпоредба на чл. 519, ал. 1 от ГПК
не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, а в,
ал. 2 на същата разпоредба е уреден редът и начина за изпълнение на парични
вземания срещу тях. Същественият въпрос, на които трябва да се даде отговор за
да се прецени, дали предприетото от СУ обжалване на акт на съдебния изпълнител
е основателно или не е фокусиран над
това, дали СУ "Св. Климент Охридски" може да бъде подведен под
понятието за ДУ вложено в цитирания нормативен текст. Настоящият състав, като
съобрази действащото позитивно право в отрасъла на висшето образование – - чл.
13 ал. 1 ЗВО, чл.16 от Закона за държавния бюджет на Р. България за 2019 г.,
чл. 11 ал. 9 от Закона за публичните финанси, а така също като отчете
особеността на учредителните и устройствени актове на жалбоподателя, намира, че
определящо в случая е предвиденото ежегодно бюджетно финансиране на учебното
заведение, като обстоятелството, че СУ разполага и с други източници на приходи
съгласно чл. 123 ал. 2 ЗВО, които се изразходват за осъществяване на предвидените
в чл. 6 ЗВО дейности, и академичната му автономия съгласно глава ІV ЗВО, не
променят статута му на държавно учреждение. С оглед изясненото качество на
жалбоподателя на държавно учреждение по смисъла на чл. 519, ал. 1 ГПК, то
спрямо него не е допустимо да се предприема индивидуално принудително
изпълнение за събиране на парични вземания. В този смисъл образуването на изпълнително
дело № 20198380403388 насочено към СУ "Св. Климент Охридски" за
удовлетворяване на сумите предвидени в ИЛ от 11.07.2019 г. е в пряко противоречие с императивната
разпоредба на чл. 519, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а отказът на ЧСИ същото да бъде
прекратено е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.
Основателността на подадената жалба по чл. 433 ГПК създава
право в полза на жалбоподателя да получи присъждане на направените от негова
страна разноски в развилото се производство по обжалване акт на съдебния
изпълнител, като размерът на същите се изчерпва до сумата от 25,00 лв., която
съставлява заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата. Тези разноски
трябва да се понесат от ответника по жалбата – в случая Кооперация „П.“
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 112075/13.09.2019
г. подадена от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, чрез пълномощника
му – адвокат М., Постановление от
02.08.2019 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на действие СГС по
изпълнително дело № 20198380403388, с което е отказано прекратяване на производството
по изпълнителното дело, което е
образувано във връзка с молба от 29.07.2019 г. подадена от Кооперация „П.“, с
ЕИК ******.
ОСЪЖДА Кооперация „П.“, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „******* да заплати в полза на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“, с адрес – гр. София, бул. „*****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от
25,00 лв. – съставляваща направени разноски за заплатена държавна такса
по разглежданата в настоящото производство жалба срещу действие на съдебен
изпълнител.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.