Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София, ….04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 13564/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 155571/01.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 9167/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, е уважен осъдителният иск с
правна квалификация чл. 411 КЗ, предявен от „З.Б.В.И.Г.“ АД срещу „Д.З.“ АД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1664,47 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за събитие, настъпило на 21.06.2018 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху главницата от 13.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
С въззивна жалба от 01.08.2019 г. ответникът
обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че по делото не
били представени доказателства, които да установяват по категоричен начин
наличието на противоправно поведение от страна на соченото за деликвент лице,
което било задължителна предпоставка за уважаване на исковете. Съдът основал
решението си единствено на протокола за ПТП, който не бил годен да установи
причините и обстоятелствата, при които е реализирано произшествието, доколкото
съставилото го длъжностно лице не е възприело лично и непосредствено тези
обстоятелства. От приложената към протокола схема, се установявало, че в
участъка на произшествието лентите за движение в двете посоки били разделени с
единична непрекъсната линия, поради което застрахованият при ищеца водач на
л.а. „Фиат Добло” е имал възможност да предотврати събитието, като се движи със
съобразена с пътните условия скорост и не предприема неправилно изпреварване.
Съдържанието на протокола било опровергано и от свидетелските показания на
застрахования при ответника водач на л. а. „Рено Клио”. Тези показания обаче,
не били отчетени от съда при постановяване на решението. Съгласно съдебната
практика привличането на едно лице към административно-наказателна отговорност
не било предпоставка и за наличие на гражданска отговорност на лицето за същото
деяние. В съставеното по делото заключение на САТЕ вещото лице не дало
категоричен отговор на въпроса за пътната маркировка и сигнализация в процесия
участък, поради което съдът допуснал съществено процесуално нарушение като не
допуснал искането на ответника по чл. 186 ГПК за снабдяване с удостоверение за същите
обстоятелства от СО. Иска отмяна на обжалваното решението, отхвърляне на исковете
и присъждане на разноските за двете инстанции.
Ищецът е подал отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита същата за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. В решението си съдът обсъдил
всички приети по делото доказателства, които кореспондирали с изложените в
протокола за ПТП констатации относно механизма и причините за настъпване на
събитието. Застрахованият при ответника водач на л.а. „Рено Клио” предприел
изпреварване, без да се съобрази с движението на останалите участници на пътя,
по-конкретно с вече започналото изпреварване на л.а. „Фиат Добло”, поради което
действията му били единствената причина за настъпване на сблъсъка между двата
автомобила. Сочи, че с извършеното от ответното дружество извънсъдебно плащане
на половината от изплатеното от ищеца обезщетение, Д.З.“ АД признало всички
обстоятелства относно настъпване на събитието, без размера на обезщетението. Претендира
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивната
инстанция.
С определение от 25.10.2019 г. съдът
е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е оставил
без уважение доказателственото искане на въззивника по чл. 186 ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл.
269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да уважи предявените осъдителни
искове районният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 21.06.2018 г. в
гр. София, на бул. „Симеоновско шосе” е настъпило ПТП с участници лек автомобил
„Фиат Добло” с рег. № ********, управляван от Н.П.К., за който автомобил е била
сключена застраховка „автокаско“ при ищеца, и лек автомобил „Рено Клио” с рег.
№ СА *****, управляван от С.Р.С., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, както и обстоятелствата, че по случая при ищеца е
било образувана щета № 470417181833141 и същият е изплатил обезщетение на
сервиза, извършил ремонта на застрахования при него автомобил, а на 03.12.2018
г. ответникът е получил регресна покана от ищеца за заплащане на сумата от
3333,94 лв. Относно механизма на събитието е възприел констатациите в
съставения протокол за ПТП от 21.06.2018 г., съгласно който произшествието е
настъпило на бул. „Симеоновско шосе” срещу № 312, като движещият се с посока на
движение от ул. „Симеоновска” към ул. „Ягода” л. а. „Рено Клио” при извършване
на маневра завой наляво за навлизане в крайпътна територия се удря с попътно
движещия се л.а. „Фиат Добло”, който в същото време бил предприел маневра за
изпреварване. По този начин поради частично навлизане в лентата за насрещно
движение траекториите на двата автомобила са се пресекли и е настъпил сблъсък
между тях. Отчитайки свидетелските показания на двамата водачи и приетото по
делото заключение на СТЕ, съдът е приел, че вина за произшествието има водачът
на л.а. „Рено Клио”, който предприел маневра вляво, без да се убеди, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението и без да съобрази тяхното
положение, посока и скорост на движение в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. С.С.подписал
протокола за ПТП без възражения и е заплатил наложената му глоба за извършеното
нарушение на ЗДвП. Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат било неоснователно, тъй
като липсвали доказателства водачът на другия автомобил Н.К.да е шофирал с
превишена или несъобразена с пътните условия скорост или да не е спазил
безопасна дистанция. Съгласно заключението на САТЕ възстановителната стойност
на вредите върху автомобила към датата на произшествието възлизала на 3854,27
лв., която е била по-висока от заплатената от ищеца на увреденото лице сума. Съдът
е отчел извършеното от ответника в полза на ищеца плащане на част от посочената
в регресната покана сума в размер на 1669,47 лв., поради което е осъдил
ответника да заплати остатъка от тази сума.
По отношение правилността на решението в обжалваната
част, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на
спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без
да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи
за неправилност на решението, въззивният съд намира следното.
Настоящият състав споделя извода на районния
съд, че фактът на частично извънсъдебно погасяване на регресната претенция от
ответника, като неизгоден за него факт, следва да се тълкува като признание на
регресното право на „З.Б.В.И.Г.“ АД да получи застрахователно обезщетение във
връзка с процесната щета в заплатения размер. По аргумент на по - силното
основание плащането показва, че ответникът не е имал възражения относно
възникване на правото на ищеца да заплати от своя страна обезщетение по
застраховката "каско ". Единствено е възразявал по размера на
вредите, за които се е търсело възстановяване на платеното обезщетение по пътя
на регресната отговорност.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата
се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението,
като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
въззиваемия „З.Б.В.И.Г.“ АД в претендирания размер от 415,80 лв.
Предвид цената на исковете,
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените съображения, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 155571/01.07.2019 г., постановено по гр. д. № 9167/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА
„Д.З.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „З.Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 415,80 лева, представляваща разноски за процесуално
представителство от адвокат във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.