№ 97
гр. Чирпан, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело №
20235540100673 по описа за 2023 година
Районен съд Чирпан е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 415 от ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в полза на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД спрямо
ответника Б. А. А., ЕГН **********, с. Г., ул. „Т. **, че ответникът дължи на ищеца сумите,
произтичащи от Договор за кредитна карта № CCIR-456-00041- 2020 от 28.02.2020 година, както
следва: главница в размер на 986.46 лв., дължима за периода от 16.02.2021 година до 27.02.2022
година, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане на
сумата; възнаградителна лихва в размер на 51.26 лв., дължима за периода от 15.03.2021 година до
22.05.2021 година на основание чл. 7.1. от договора; наказателна лихва в размер на 124.74 лв.,
дължима за периода от 22.05.2021 година до 27.02.2022 година на основание чл. 7.2. от договора.
Постъпила е искова молба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1000, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ №
7, представлявано от Ц.Г.М.-член на УС и изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк“ АД и
А.Т. – член на УС и изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк“ АД срещу Б. А. А., ЕГН
**********, с. Г., ул. „Т. **, с посочена цена на иска 1162.46 лв. Ищецът посочва, че въз основа на
заявление по чл. 417 от ГПК РС Чирпан е издал Заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу Б. А. А.. По издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело по реда на чл. 426 от ГПК срещу длъжника, в рамките на което заповедта за незабавно
изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. РС Чирпан е дал на заявителя
указания да предяви иск относно съществуването на вземането на банката.
Ищецът посочва, че ответникът е ползвал банков кредит съгласно сключен Договор за
кредитна карта за физически лица с № CCIR-456-00041-2020 от 28.02.2020 година с краен срок за
ползване и погасяване 28.02.2022 година при разрешен лимит от 1000.00 лв. На 16.02.2021 година
кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите по договора вноски за главница и
лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски в периода
от 16.02.2021 година до 17.05.2021 година, поради което на основание чл. 10 от договора, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 22.05.2021 година. Предсрочната изискуемост
и размера на задължението са съобщени на длъжника с покана за доброволно изпълнение. С
поканата е даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението към банката, като
към датата на подаване на исковата молба, задължението не е изплатено. Към датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, размерът на
задължението по договора възлиза съответно на: главница в размер на 986.46 лв., дължима за
1
периода от 16.02.2021 година до 27.02.2022 година, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане на сумата; възнаградителна лихва в размер на 51.26 лв.,
дължима за периода от 15.03.2021 година до 22.05.2021 година на основание чл. 7.1. от договора;
наказателна лихва в размер на 124.74 лв., дължима за периода от 22.05.2021 година до 27.02.2022
година на основание чл. 7.2. от договора.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено спрямо
„Уникредит Булбанк“ АД, че е налице валидно и изискуемо вземане в полза на ищеца в размер на
главница 986.46 лв., дължима за периода от 16.02.2021 година до 27.02.2022 година, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата; възнаградителна
лихва в размер на 51.26 лв., дължима за периода от 15.03.2021 година до 22.05.2021 година на
основание чл. 7.1. от договора; наказателна лихва в размер на 124.74 лв., дължима за периода от
22.05.2021 година до 27.02.2022 година на основание чл. 7.2. от договора. Претендира разноски.
Прави доказателствени искания за допускане от съда на ССчЕ, която да след запознаване с
материалите по делото и в счетоводството на ищеца да даде отговор на следните въпроси: Какъв е
размерът на дължимата главница, договорна лихва и такси по договора за кредит към 27.02.2022
година /датата на издаването на извлечението от счетоводните книги/, описани в исковата
претенция? Какви непогасени просрочия /с какви падежи и в какъв размер/ са били формирани по
Договора за банков кредит към 22.05.2021 година /датата на предсрочната изискуемост по
договора/? Извършвани ли са погасявания след 27.02.2022 година, какъв е източникът на сумите за
тези погасявания и какви от претендираните задължения са погасявани с тях? Прави искане за
прилагане към производството на ЧГД № 464 от 2022 година.
Прилага към исковата молба: Договор за кредитна карта № CCIR-456-00041-2020 от
28.02.2020 година, протокол за получаване на банкова карта, извлечение от счетоводните книги на
„Уникредит Булбанк“ АД, покана, ведно с документи за връчването й на длъжника, фактура за
платено адвокатско възнаграждение за водене на установителен иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения с разпореждане № 1472 от
18.12.2023 година на съда особен представител, е подал отговор на исковата молба. Ответникът
посочва в депозирания отговор на исковата молба, че искът е допустим, но счита, че същият е
неоснователен. Посочва, че няма връзка с ответника, тъй като е установил, че ответникът живее и
работи в Германия и не се е прибирала в България, а нейните близки твърдят, че нямат връзка с
нея. Счита, че посочените в исковата молба обстоятелства са недостатъчни за установяване на
вземането на ищеца. Не са изпълнени предпоставките от т. 10 на приложения договор № CCIR-
456-00041-2020 от 28.02.2020 година за пристъпване към принудително изпълнение от страна на
банката-ищец. Твърди, че ответникът не е получил и не се е запознал с Общите условия на банката
за банкови карти на физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез предоставяне на
банкови карти. Не възразява приложените от ищеца документи да се приемат като доказателства
по делото като относими и допустими. Не прави доказателствени искания.
В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява, депозира писмени молби и становища по
делото. Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител.
С Определение № 99 от 19.02.2024 година съдът е обявил на страните проект за доклад по
делото, който е приет за окончателен в първото по делото о.с.з. на 12.03.2024 година. Допуснати и
са приети по делото като писмени доказателства: Договор за кредитна карта № CCIR-456-00041-
2020 от 28.02.2020 година, Протокол за получаване на банкова карта, Извлечение от счетоводните
книги на „Уникредит Булбанк“ АД, покана, ведно с документи за връчването й на длъжника,
Общи условия, справка за движението по сметката на ответника за периода от 28.02.2020 година
до 14.05.2021 година. Приложено е частно гражданско дело № 464 от 2022 година по описа на РС
Чирпан.
Допусната е поисканата от ищеца ССчЕ със следните задачи: Какъв е размерът на
дължимата главница, договорна лихва и такси по договора за кредит към 27.02.2022 година /датата
на издаването на извлечението от счетоводните книги/, описани в исковата претенция? Какви
непогасени просрочия /с какви падежи и в какъв размер/ са били формирани по Договора за
банков кредит към 22.05.2021 година /датата на предсрочната изискуемост по договора/?
Извършвани ли са погасявания след 27.02.2022 година, какъв е източникът на сумите за тези
погасявания и какви от претендираните задължения са погасявани с тях?
Страните не спорят, че е сключен Договор за кредитна карта № CCIR-456-00041-2020 от
28.02.2020 година, което обстоятелство съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване. Ответникът оспорва изпълнение на предпоставките по т. 10 от договора за пристъпване
към принудително изпълнение и твърди, че ответникът не е получил Общите условия на банката за
банковите карти.
2
Съдът е разпределил доказателствена тежест на подлежащите на доказване
правнорелевантни факти, както следва – в тежест на ищеца е да докаже, че между него в
качеството му на кредитор и ответника в качеството му на длъжник е налице възникнало
действително правоотношение по силата на процесния Договор за кредитна карта № CCIR-456-
00041-2020, кредиторът е отпуснал посочения кредитен лимит, уговореният начин на връщане на
усвоената част от него и падежа на уговорените вноски за връщане на кредита, настъпване на
падежа на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в
договора за настъпване на предсрочна изискуемост/, наличието на договореност за връщане на
сумата с надбавки, в това число и че е предоставил всички документи на ответника при
сключването на кредита, в това число и Общите условия на банката-ищец за този вид кредитен
продукт.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните от
ищеца суми, респективно да докаже всички други свои насрещни правопогасяващи и
правопрекратяващи възражения.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 464 от 2022 г. по описа на РС - Чирпан, на основание
чл. 418 от ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 307 от 09.06.2022 година, съгласно която е
разпоредил длъжникът Б. А. А., с ЕГН **********, с. Г., ул. „Т. **, общ. Чирпан, обл. Стара
Загора, да заплати на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, следните суми: 986.46 лв. главница за
периода от 16.02.2021 година до 27.02.2022 година, ведно със законната лихва за период от
28.02.2022 година до изплащане на вземането, сумата 51.26 лв. договорна лихва за периода от
15.03.2021 година до 22.05.2021 година, сумата от 124. 74 лв. наказателна лихва за период от
22.05.2021 година до 27.02.2022 година, сумата от 72.00 лв. разноски за изготвянето и връчването
на поканата за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочната изискуемост, както и
държавна такса в размер на 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 60.00 лв.
В заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
е посочено, че вземането произтича Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-456-
00041-2020 от 28.02.2020 година.
С Определение № 439 от 01.09.2023 година на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл. 415, ал. 2
от ГПК на заявителя е било указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от съобщението. Определението е връчено на заявителя на 14.09.2023 година, като в указания
срок заявителят е предявил иск относно вземането си – исковата молба е входирана на 21.09.2023
година.
От представените по делото (в т.ч. и по приложеното ч.гр.дело № 464/2022 г. по описа на
РС – Чирпан) писмени доказателства – Договор № CCIR-456-00041-2020 от 28.02.2020 година,
покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, протокол за получаване
на банкова карта, извлечение от счетоводни книги по партидата на ответника, Общи условия за
банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови карти като електронни платежни инструменти, се установява, че страните са били в
договорни отношения - между ищецът „УниКредит Булбанк“ АД и ответникът Б. А. А., е бил
сключен Договор № CCIR-456-00041-2020 от 28.02.2020 година, по силата на който банката е
предоставила, а ответникът по делото Б. А. А. е усвоила сума в размер на 1000 (хиляда) лева.
Крайният срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на
дължимите по кредита суми /главница и лихви/ е до 28.02.2022 година.
Установи се също така, че длъжникът е преустановил погасяването на задълженията си по
договора на 16.02.2021 година, видно от представеното извлечение от счетоводните книги на
банката, поради което банката е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем в пълен размер на 22.05.2021 година, съгласно т. 10.1. от договора, за което длъжникът е
бил уведомен на 02.11.2021 г.
Поради неизпълнението на длъжника банката е образувала посоченото заповедно
производство по чл. 417 ГПК, приключило с издаване на Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.г.д. № 464/2022 г. по описа на РС - Чирпан.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с
Договор №CCIR-456-00041-2020 от 28.02.2020 година за кредитна карта на физически лица,
сключен между страните по делото, на ответника Б. А. А. е предоставен за усвояване кредитен
лимит от 1000 лв. по кредитна карта. Към 27.02.2022 година дължимата главница и
3
възнаградителна лихва са изчислени в Справка № 1 и Справка № 2, приложени към заключението
и същите са в следните параметри: дължима главница от 16.02.20211 година до 27.02.2022 година
– 947.60 лв. и възнаградителна лихва от 15.03.2021 година до 22.05.2021 година в размер на 29.42
лв. Наказателната лихва, дължима за периода от 22.05.2021 година до 27.02.2022 година е
изчислена в Справка № 3, приложена към заключението и е в размер на 126.90 лв. След 27.02.2022
година не са извършвани погасявания и не са постъпвали суми по банкова сметка № BG39 UNCR
7000 1523 9311 57 с титуляр Б. А. А.. Тъй като вноските от ответника не са правени точно на
датата на падежа по погасителния план на кредита, за дните на закъснение банката служебно е
начислявала лихви за просрочено задължение и суми за погасяване на просрочена лихва. В графа
„Забележка“ се има предвид погасяване на главницата. Съдът възприема изцяло обсъденото
експертно заключение като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
Съдът е обявил на страните с проектодоклада по делото, че съдът служебно следи за
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като е предоставил възможност на страните да
изразят становище по тях.
В писмени бележки, депозирани от ответника по делото, се изразяват съображения, че не
е доказано по безспорен начин, че размерът на главницата, дължима от ответника възлиза на
984.46 лв., тъй като в представеното с исковата молба извлечение по сметки и приложената към
него допълнителна таблица не се съдържа начина на изчисление на тази сума. Твърди се, че
Общите условия към договора са неприложими за ответника, тъй като не са му връчени и не е
запознат със съдържанието им. На следващо място се твърди, че не са били налице основанията за
настъпването на предсрочната изискуемост съобразно чл. 10 и чл. 11 от договора, като към дата
22.05.2021 година не е настъпил регламентираният в т.3.5. от договора краен срок за
окончателното възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите по кредита
суми. Оспорва в тази връзка началния момент, от който започва да тече начисляването на лихва за
просрочени задължения по кредита. Твърди също, че клаузите на договора не са индивидуално
уговорени. Неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. В този смисъл т.2.2. от приложения
договор ГПР като описан по следния начин: „определя се от и в рамките на лихвения процент на
банката, посочен по-горе“ е неравноправна клауза, тъй като препраща към МЛП, който не
позволява на потребителя на годишна база да прецени икономическите последици от договора.
Моли съда да приеме за установено, че Б. А. А. има валидно и изискуемо задължение към банката-
ищец в размер на 822.40 лв. главница на основание на изтичане на крайния срок за погасяване на
кредита, като отхвърли претенциите за възнаградителни и наказателни лихви. Прилага разбивка на
представеното от ищеца „Описание на операциите“ с обобщаване на видовете счетоводни
операции в него.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От обсъдените доказателства се установи възникнало правоотношение по Договор за
кредитна карта за физически лица с №№ CCIR-456-00041-2020 от 28.02.2020 година, сключен
между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор от една страна и Б. А. А., ЕГН **********, като
кредитополучател, на неизпълнението на който ищецът основава възникването и съществуването
на процесните парични задължения на ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
417, т. 2 от ГПК. Установи се от експертното заключение, че през време на действието на
процесния договор, кредитополучателят е усвоил суми в общ размер на 1000 лева. Видно от
представеното извлечение от счетоводните книги и движенията по сметки на ищеца е, че
длъжникът е преустановил погасяването на задълженията си по договора през месец февруари
2021 г. и като последица от това са възникнали обективните обстоятелства, отнасящи се до
предсрочната изискуемост на кредита, както и че банката - кредитор е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем в хипотезата на т. 10.1. и от договора, за което длъжникът е бил уведомен на
02.11.2021 г.
От обсъденото експертно заключение се установи, че дължимата главница по договора за
кредит към 27.02.2022 година е в размер на 947.60 лв., непогасените просрочия по кредита
възлизат на възнаградителна лихва в размер на 29.42 лв. и наказателна лихва в размер на 126.90 лв.
Съдът не споделя доводите на ответника, че е налице неравноправна клауза в сключения
договор при определянето на ГПР. В т. 2.2. от него ясно е посочено, че същият се определя от и в
рамките на лихвения процент на банката, който е месечният лихвен процент, посочен в т. 2.1. от
договора – месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора, в
размер на 1.35 %. В т. 7 от договора е посочено детайлно как се начислява съответния лихвен
процент.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката
4
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите
правила за сключване и действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в
специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието
на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че
вземането, предмет на заявлението по чл. 417 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на
депозиране на заявлението в съда. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за
потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при
неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015 по дело № 2561/2014
на ВКС, ТК, II т.о.).
В изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60,
ал. 2 ЗКИ преди датата на подаване на заявлението в съда, банката е посочила, че обявява кредита
за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на падежа
на усвоените чрез карта суми и следващите се върху тях лихви, което се явява нарушение на
сключения между страните договор. Т.е. налице е хипотезата на чл. 10.1.1. от договора.
С Решение № 50174 от 26.10.2022 година по гр.д. № 3855/2021 година на ВКС, IV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е прието, че при установена в хода
на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за потребителски кредит
съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на
основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането на чистата на
стойност на кредита да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД.
Съдът намира в тази връзка за основателни възраженията на ответника, че ответникът не е
запознат с общите условия към договора за кредит, тъй като същите не са му връчени и той не е
запознат със съдържанието им и този факт влияе върху действителността на сключения договор.
С молба, вх. № 1186 от 07.03.2024 година, ищецът представя Общи условия за банкови
карти на физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използването на банкови
карти като електронни платежни документи. Съгласно раздел II от тях, същите имат правното
действие и последица на рамков договор по силата на Закона за платежните услуги и платежните
системи и уреждат изискванията и платежните отношения, предмет на съответния договор.
Цитираните Общи условия са неразделна част от всеки един договор за банкова карта и
предоставяне на платежни услуги чрез банкова карта съгласно раздел IX Други условия. Същите
не са подписани от ответника, а са заверени единствено от ищеца.
В Договор № CCIR-456-00041-2020 за кредитна карта на физически лица от 28.02.2020
година е посочено, че договорът е сключен на основание Закона за кредитните институции и
нормативните актове, регулиращи банковата дейност, Закона за потребителския кредит, Общите
условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на банкови карти като електронни платежни инструменти, писмено искане и съгласие
за предоставяне на кредитен лимит по кредитна карта от ответника.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит е формален договор –
изискуемата форма за действителност е писмена по аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗПК; реален или
консенсуален, в зависимост от това дали се сключва с предаването на паричните средства, предмет
на договора за кредит или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума
– аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК; възмезден и комутативен – за заемодателя възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на предоставената сума ведно с възнаграждение за
предоставената услуга.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски
5
кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща
само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – аргумент от
чл. 23 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните. Кумулативно изискуемите
предпоставки за обвързаността на потребителя от Общите условия към договора за потребителски
кредит са: писменото им приемане от потребителя; предаване на екземпляр от Общите условия от
кредитора на потребителя при сключването на договора и всяка страница от тях да бъде подписана
от страните по договора. В конкретния случай представените Общи условия не са подписани
изобщо от ответника, поради което не е спазено императивното изискване на чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Дори и да е налице декларативно изявление на ответника, че се е запознал и приема Общите
условия, то това изявление не може да игнорира задължението на кредитора и на потребителя да
ги разпишат по указания начин.
Предвид изложеното, договорът за кредит следва да се счита за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 2 ЗПК, доколкото последният е сключен при
определени от кредитора Общи условия, без да са спазени императивно установените изисквания
на чл. 11, ал. 2 ЗПК, изискващи всяка страница от последните да бъде подписана от потребителя.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Непогасената главница съобразно приетото и неоспорено от страните
заключение по ССчЕ е в размер на 947.60 лв., като ищецът претендира главница в размер на 986.46
лв., тоест за сумата над 947.60 лв. до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли. Следва
да се отхвърлят и претенциите на ищеца за възнаградитена лихва в размер на 51.26 лв. и
наказателна лихва в размер на 124.74 лв. поради недействителност на договора за кредит.
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът Б. А. А. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото делото разноски, пропорционално
на уважената част на иска, както следва – от общо претендираните разноски в размер на 664.16 лв.
в молба, вх. № 1968 от 15.04.2024 година, в полза на ищеца следва да се присъдят общо 544.61 лв.,
от които 52.85 лв. за ДТ, 246 лв. депозит за ВЛ и 245.75 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение на горното, съдът намира, че на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по заповедното производство - ч.гр.дело № 464/2022 г. по
описа на Районен съд – Чирпан разноски, както следва: 69. 70 лв. общо, от които адвокатски
хонорар – 49.20 лв. и държавна такса – 20.50 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1000, район „Възраждане“, пл. „Света
Неделя“ № 7, представлявано от Ц.Г.М.-член на УС и изпълнителен директор и А.Т. – член на УС
и изпълнителен директор, действаща чрез пълномощника си адв. Д. Е., Адвокатско съдружие
„Димитров и съдружници“, съдебен адрес: гр. София, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 84, ет. 4, по
реда на чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1
ЗЗД, че Б. А. А., ЕГН **********, с. Г., ул. „Т. **, дължи на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, сумата от 947.60 лв. непогасена главница от 16.02.2021 година до 27.02.2022 година по
Договор за кредитна карта за физически лица с № CCIR-456-00041-2020 от 28.02.2020 година,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.02.2022 година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 986, 46 лв. като неоснователен, изцяло за сумата от 51.26
лв. възнаградителна лихва за периода от 15.03.2021 година до 22.05.2022 година като
неоснователен на основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗПК и изцяло за сумата от
124.74 лв. наказателна лихва, дължима за периода от 22.05.2021 година до 27.02.2022 година на
основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 22 МПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗПК, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН **********, с. Г., ул. „Т. ** да заплати на „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1000, район „Възраждане“,
пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от Ц.Г.М.-член на УС и изпълнителен директор и А.Т. –
6
член на УС и изпълнителен директор, действаща чрез пълномощника си адв. Д. Е., Адвокатско
съдружие „Димитров и съдружници“, съдебен адрес: гр. София, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ №
84, ет. 4, направените по настоящото дело разноски в общ размер на 544.61 лв., съответно 52.85 лв.
за ДТ, 246 лв. депозит за ВЛ и 245.75 лв. за адвокатско възнаграждение, както и направените по
ч.гр.дело № 464 от 2022 г. по описа на Районен съд – Чирпан разноски в общ размер на 69. 70 лв.,
от които адвокатски хонорар – 49.20 лв. и държавна такса – 20.50 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Стара Загора.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
7