№ 105
гр. П., 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.ова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500182 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№5276/12.02.2024 г., подадена от Община П., чрез гл. юрк. Д. Г., против Решение
№61/11.01.2024 г. по гр.д.№1135/2023 г. на ОС – П., с което са били изцяло уважени
предявените от В. П. Г. против Община П., искове с правно основание чл.49 от ЗЗД -
частичен иск за сумата от 30 000 лв., като част от общо претендиран размер от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - физически
болки и страдания от травматични увреждания: открито (с разкъсно-контузна рана)
многофрагментарно счупване на костите на дясната подбедрица – малък и голям пищял;
частично разкъсване на предната артерия на подбедрицата; счупване на лявата бедрена кост
в областта на скалния масив, получени вследствие на падане на дърво върху ищеца,
настъпило в гр. П., на 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., за
периода от 28.03.2023 г. до окончателното плащане, КАКТО И иск за сумата от 1053,25 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с получените
при същия инцидент травматични увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 28.03.2023 г. до окончателното плащане, като е осъден жалбоподателят да
заплати разноски по делото – адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца, както и държавна такса в полза на бюджета на съда. С въззивната жалба решението
се обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност, противоречие с материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Съдът
неправилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
1
общината – разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗОбС не регламентира конкретно задължение за
поддържане на всички общински поземлени имоти, а следва да се съобразява и тяхното
предназначение; не се установява по безспорен начин точното местоположение на
твърдения инцидент, с оглед установяване чие е задължението за поддържане на това място,
и съответно – на конкретното дърво; вредите не са причинени в резултат от противоправно
поведение на служители на Община П., а в резултат от природно бедствие – силен вятър,
представляващ непреодолима сила, изключваща вината; не е налице пряка причинна връзка
между твърдяното неизпълнение на задължения на ответната община, и настъпилия
вредоносен резултат. Необосновани са изводите на съда относно твърдените имуществени
вреди. По делото не се установява по несъмнен начин механизма на настъпване на
увреждането. Установено е, че метеорологичната обстановка в деня на инцидента е била
усложнена - духал е бурен вятър, и от НИМХ е било издадено предупреждение от втора
степен – оранжев код за силен вятър в гр. П.. Определеният от съда размер на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е необосновано висок, в противоречие с изискването
на чл.52 от ЗЗД за справедливост – не е съобразен с характера и степента на уврежданията,
продължителността на оздравителния период и наличието на съпричиняване, чрез
неполагане на дължимата грижа от ищеца за собственото му здраве, като е пренебрегнал
предупрежданията за бурен вятър, придвижвал се е през непредвидено за пешеходци място и
проявил невнимание при преминаване, въпреки че инцидентът е настъпил в светлата част на
денонощието. Не са отчетени обществено-икономическите условия, като не са посочени
критериите, съобразени в тази връзка от съда. Допуснато е съществено процесуално
нарушение от съда, като не е допусната поисканата с отговора на исковата молба съдебно-
метеорологична експертиза. Настоява се за отмяна на решението изцяло, и отхвърляне
изцяло на предявените искове, а при условията на евентуалност – в случай, че съдът намери
исковете за основателни, се настоява да бъде уважено релевираното възражение по чл.51,
ал.2 от ЗЗД за принос на пострадалия, и за намаляване на размера на присъденото
обезщетение в съответствие с изискването за справедливост. Направено е евентуално
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира
такова над минималния размер, като се иска същото да бъде редуцирано до съответния
минимален размер. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1
от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№11086/27.03.2024 г., подаден от В. П. Г.,
чрез адв. С. М.. Поддържа се становище за неоснователност на жалбата. Съдът обосновано е
намерил, че по делото са доказани всички правопораждащи факти от фактическия състав на
иска по чл.49 от ЗЗД, като е приел иска за доказан по основание и размер. Намерил е за
безспорно установено, че падналото върху ищеца дърво е било в имот – общинска
собственост, че същото е било загнило в корените и основата на стеблото си, поради което е
налице противоправно бездействие на Община П. да изпълни нормативно определеното си
2
задължение за премахване на потенциално опасни дървета. Намерени са за доказани
причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, и причинната им връзка с
неправомерното поведение на ответника. По отношение на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът е приел, че същият е в размер на 45 000 лв.,
поради което е уважил изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен като частичен размер от 30 000 лв. Оспорват се релевираните от ответника
възражения за настъпването на вредите от действието на непреодолима сила, и за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като се поддържа те да са изцяло
неоснователни. Ответникът многократно е бил сезиран със сигнали за стари и изсъхнали
дървета на мястото на инцидента, но не е предприел никакви действия, за да ги отстрани или
да ограничи достъпа до опасните части на междублоковото пространство. Необосновани са
аргументите за принос на пострадалия, като е излязъл навън при силен вятър, тъй като това
поведение на ищеца не е противоправно, и не обуславя настъпването на вредоносния
резултат. При настъпването на инцидента ищецът се е придвижвал по обособената за това
част от междублоковото пространство към входа на блока, в който живее, като няма данни
за наличие на предупредителни табели за опасност от падане на дърво или предмети.
Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалвания
съдебен акт. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна, за
производството пред въззивната инстанция.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от
компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан,
поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани и правосубектни страни, поради което е допустим. По
правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася по релевираните с въззивната
жалба оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.
На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното от фактическа страна:
Пред въззивната инстанция между страните не се спори, че 28.03.2023 г. около обяд, в гр.
П., в близост до своя дом, в условия на силен вятър, ищецът е бил ударен от паднало върху
него дърво. Не се спори, че в пряка причинна връзка с инцидента ищецът е получил
травматични увреждания, изразяващи се в: открито (с разкъсно-контузна рана)
многофрагментарно счупване на костите на дясната подбедрица – малък и голям пищял;
частично разкъсване на предната артерия на подбедрицата; счупване на лявата бедрена кост
в областта на скалния масив. Спорът между страните пред въззивната инстанция е
съсредоточен по въпросите относно конкретното място на настъпване на инцидента и
собственика на падналото дърво; механизма на настъпване на инцидента; наличието на
противоправно бездействие на ответника да премахне потенциално опасно изгнило дърво;
настъпване на инцидента в резултат от действие на непреодолима сила – силен вятър;
наличието на принос на ищеца за настъпване на увреждането чрез неполагане на дължимата
3
грижа за собственото му здраве, като е пренебрегнал предупрежданията за бурен вятър,
придвижвал се е през непредвидено за пешеходци място и проявил невнимание при
преминаване; характера, продължителността и интензитета на търпените от ищеца болки и
страдания; справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди; оспорва се настъпването на имуществените вреди и наличието на
причинна връзка между твърдяното бездействие и претендираните имуществени вреди.
Във връзка със спорните между страните обстоятелства по делото се установява следното:
В първото по делото открито съдебно заседание на 09.10.2023 г. ищецът е уточнил, че
инцидента е настъпил в междублоковото пространство в имот с идентификатор ...., между
жилищна сграда на адрес ул.“П.Ш.“ №2 от юг, и от изток – жилищни сгради с адреси
ул.“Ф.“ №1 и у.“Ф.“ №3, в който участък се е намирало и падналото дърво. Твърди се, че
имотът е частна общинска собственост, съобразно записите в КККР на гр. П..
От представеното извлечение от КККР на гр. П. /на л.77/ се установява, че посочения от
ищеца поземлен имот с идентификатор №.... е записан в кадастралния регистър като частна
общинска собственост на Община П., с начин на трайно ползване – комплексно застрояване,
с площ от 4702 кв.м., с адрес: гр. П., ул.“Ф.“. От Акт №1160/14.06.2012 г. за частна
общинска собственост /на л.228/ се установява, че поземлен имот с идентификатор №.... по
КККР на гр. П., с площ 4703 кв.м., с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин
на трайно ползване: Комплексно застрояване, с местонахождение: гр. П., район „С.“,
ул.“Ф.“, е актуван като частна общинска собственост на Община П., като в имота попадат
множество сгради с временен статут на застрояване, които не са предмет на АЧОС.
От представено от ответника писмо изх.№197/08.06.2023 г. на ОП“Г. И П.“ П. /на л.52/ се
установява, че до 28.03.2023 г. в ОП“Г. И П.“ не са постъпвали сигнали, че процесното
дърво представлява потенциална опасност. На 28.03.2023 г. по телефона е приет сигнал за
паднало дърво на адрес ул.“Ф.“ №1 и инцидент с пострадал гражданин. Същият ден
служители на общинското предприятие са отстранили аварийно дървото, което е било от
вида „слива“, със силно загниване в корена и основата на стъблото. От приложения към
писмото протокол за извършена работа по резитби на декоративни дървета в район „С.“ за
месец март, 2023 г. /на л.55/ същото е описано като „авария“ на адрес ул.“Ф.“ №1,
отстранена чрез дейност „отсичане на единично слабо разклонено дърво с височина до 20 м.
и дебелина в основата до 60 см. с отрязване на секции“.
От писмо изх.№3-0800-536(1)/06.06.2023 г. от Община П. – Район С. /на л.43/ и приложени
към него Заявление вх.№307000-109 /01.02.2023 г. /на л.44/, ведно с отговор на заявлението
/на л.45/ и постановена във връзка със заявлението Заповед №23РД-09-79/13.01.2023 г. /на
л.46/ се установява, че на 01.02.2023 г. общинската администрация на ответника в Район
„С.“ е била сезирана от лицето Г.С.Д., като представляващ „Й.“ЕООД, с искане да бъдат
подкастрени и намалени на височина дърветата пред ресторант „Й.“, намиращи се на
ул.“П.Ш.“№2. На 14.02.2023 г. е изпратен отговор до заявителя, подписан от К.Г. – зам.-
кмет на район „С.“, с който заявителят е уведомен, че във връзка с подаденото от него
заявление е постановена Заповед №23РД09-79/13.02.2023 г. за оформяне на короната на 14
4
броя декоративни дървета, подробно изброени по видове, в това число и на 2 броя сливи,
находящи се в зелената площ пред сграда с адрес ул.“П.Ш.“ №2. От приложената към
писмото Заповед №23РД09-79/13.02.2023 г. на Кмета на Район С., се установява, че на
основание чл.46, ал.1, т.2 и т.5 от ЗМСМА и чл.31, ал.3 от Наредбата за развитие,
поддържане и опазване на зелената система на Община П., приета с Решение
№225/11.06.2009 г. на Общинския съвет – П., и след констатации на специалисти „Екология
и Чистота“, обективирани в санитарна експертиза с протокол №3879-1Н/07.02.2023 г., се
нарежда на Общинско предприятие „Г. И П.“ да оформи короната на общо 14 броя
декоративни дървета, посочени по видове и брой от всеки вид /в това число и на 2 броя
сливи/, находящи се в зелената площ пред сграда с адрес: ул.“П.Ш.“№2. В заповедта
изрично се посочва, че същата не позволява премахване на декоративна дървесна
растителност.
От така представените доказателства се установява, че падналото на 28.03.2023 г. дърво е
било на терен, попадащ в обхвата на територията, поддържана от общинската фирма „Г. И
П.“, и същото е било отстранено в авариен режим, в изпълнение на възлагане, осъществено
от ответника Община П., която е посочена в качеството на „инвеститор“ в Протокол за
установяване на извършването на натурални видове работа през м. март/2023 г. /на л.53-55/.
Същевременно, от така представените Заповед №23РД09-79/13.02.2023 г. /на л.46/ и
Подробна ведомост на обект №404 – район С., март / 2023 г. /на л.54-55/, не се установява
до деня на инцидента /и до края на м. март/ да е било осъществено изпълнение на
възложените на ОП “Г. И П.“ със Заповед №23РД09-79/13.02.2023 г. дейности по поддръжка
на 14 броя дървета на ул.“П.Ш.“ №2 – в протокола на л.54 не са посочени извършени
планови дейности по резитба на корони на дървета на ул.“П.Ш.“ №2 в изпълнение на
Заповед №23РД09-79/13.02.2023 г.
От представеното по делото с писмо вх.№21946/07.07.2023 г. от Дирекция „Н.с.“ на МВР
/на л.78-82/ веществено доказателство – компактдиск, и съхранени на него 2 броя
аудиозаписи на приети обаждания на национален телефон 112 на 28.03.2023 г. в 11:20:08
часа, приобщени чрез изслушване в о.с.з. на 09.10.2023 г., се установява, че на посочената от
ищеца дата в 11:20 часа, от двама различни свидетели-очевидци са постъпили сигнали на
национален телефон 112, за настъпил инцидент - падане на дърво върху човек на възраст
между 60 г. и 70 г., при което са му причинени травматични увреждания, които са налагали
да му бъде оказана спешна медицинска помощ, като за целта е повикана линейка. Двамата
свидетели-очевидци са посочили мястото на инцидента с различни адреси: единият
/легитимирал се като „М.“/ е посочил като място на инцидента „тука на ул.“П.Ш.“№1“, а
вторият от тях /легитимирал се като „М.Д.А.“/ е посочил като място на инцидента „улица
“П.Ш.“ №4… пред сервиз е … автосервиз е това“.
От Фиш за спешна медицинска помощ №17279/28.03.2023 г. /на л.89/ се установява, че
посетеното от екипа на СМП местопроизшествие, от което е вдигнат пострадалия В. Г. е
посочено с адрес: ул.“П.Ш.“ №1.
5
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.С.Х. се
установява, че инцидента е настъпил близо до ул.“Ф.“ и ул.“П.Ш.“, пред блок на ул.“Ф.“
№1, зад заведение за бързо хранене „Й.“, „Самото място представлява блоково
пространство, градинка, с голям орех, няколко дървета и едно изсъхнало дърво беше точно
покрай пътеката, по която се движат и коли и хора, но няма име тази пътека. Това е пътека,
направена от тротоарни плочки,която стига до едно игрище и минава покрай блока и
гаражите, в която аз работя….Мястото на инцидента е публично достъпно място, това си е
път, който минава покрай блок, покрай гаражи.“. От показанията на св. Е.Д. се установява,
че инцидента е настъпил пред входа на блока, в който тя живее, „почти на “Ф.“ 1, срещу
Захарния комбинат“.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че вредоносното събитие е настъпило в ПИ с идентификатор №.... по КККР на гр. П.,
с начин на трайно ползване – комплексно застрояване, с площ от 4702 кв.м., с адрес: гр. П.,
ул.“Ф.“, който имот е актуван като частна собственост на Община П. с Акт
№1160/14.06.2012 г. за частна общинска собственост /на л.228/, с начин на трайно ползване:
Комплексно застрояване. В този имот попадат множество сгради, включително жилищен
блок с адрес ул.“Ф.“ №1 и жилищна сграда с адрес: ул.“П.Ш.“ №2, както и ресторант „Й.“,
находящ се на адрес: П.Ш.“ №2 /от извлечение от КК на л.76, и справка от публичен сайт
www.bgmaps.com и публичен сайт www.google.bg/maps с електронна карта на гр. П. с
улици и адреси/. В непосредствена близост до мястото на настъпване на вредоносния
инцидент се намира жилището на ищеца на адрес: гр. П., ул.“П.Ш.“ №4. Процесното дърво,
което е паднало върху ищеца, се е намирало в пространството, заключено от юг от
жилищната сграда – блок на ул.“П.Ш.“ №2, и от изток – от жилищна сграда – блок с адрес:
ул.“Ф.“ №1. В тази връзка съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели И.Х. и
Е.Д., тъй като дадените от тях описания кореспондират на сведенията, дадени от
свидетелите-очевидци, които са се обадили на тел.112 /от аудиозаписите, изслушани и
протоколирани в о.с.з. на 09.10.2023 г./, на писмо изх.№197/08.06.2023 г. на ОП“Г. И П.“ П.
/на л.52/ за постъпил сигнал за паднало дърво на ул.“Ф.“ №1, и на Фиш за спешна
медицинска помощ №17279/28.03.2023 г. /на л.89/ с посочен адрес: „ул.П.Ш.“ №1. Съдът
взема предвид, че се касае за междублоково пространство, обградено от жилищни сгради с
различни адреси, като в различните събрани по делото доказателствени средства са
посочени различни адреси, но всички посочени адреси са гранични на същото
междублоково пространство, в което свидетелите установяват местонахождението на
падналото дърво. Съдът съобразява също и обстоятелството, че поземленият имот, в който е
настъпил инцидента, няма точен адрес – в КК е посочен с адрес: ул.“Ф.“, без номер. Тъй
като същият е предназначен за „комплексно жилищно застрояване“, той няма обективирани
на терена граници, а елементите от парковата дървесна растителност не се обозначават със
самостоятелни адреси, поради което различните свидетели са посочили мястото на
инцидента с административен адрес, който според собствените им възприятия е бил най-
близо. По тези съображения съдът намира за установено, че вредоносната вещ –
декоративно дърво от вида „слива“, е било елемент от озеленяването на междублоково
6
пространство в поземлен имот с предназначение за комплексно жилищно застрояване, който
е частна общинска собственост на Община П..
От показанията на свидетеля И.С. се установява, че процесното паднало дърво, причинило
уврежданията на ищеца, е било изгнило от няколко години, като съС.ието му е било ясно
видимо и обезпокоително дори за неспециалист. Свидетелят установява, че собственикът на
заведението за бързо хранене „Й.“ в момента на инцидента съобщил, че е подавал молба до
Общината да бъде премахнато това дърво, защото в непосредствена близост до него
паркирали скъпи автомобили на негови клиенти, като възприемал дървото като потенциално
опасно за клиентите и имуществото им. Свидетелят установява, че в деня на инцидента
имало доста силен вятър, който според него е съборил дървото, но именно поради това, че то
е било изгнило, тъй като в района нямало други паднали дървета. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като ги намира за подробни, логични, основани на
непосредствените впечатления на свидетеля от деня на инцидента, както и от периода преди
това – относно съС.ието на дървото. Същите напълно кореспондират и на събраните по
делото писмени доказателства - Заявление вх.№307000-109 /01.02.2023 г. /на л.44/ от
Г.С.Д., като представляващ „Й.“ЕООД, до районната администрация на Община П., с искане
да бъдат подкастрени и намалени на височина дърветата пред ресторант „Й.“, намиращи се
на ул.“П.Ш.“№2. Същото кореспондира и на писмо изх.№197/08.06.2023 г. на ОП“Г. И П.“
П. /на л.52/ и приложения към него протокол /на л.55/ от които се установява, че на
28.03.2023 г. по телефона е приет сигнал за паднало дърво на адрес ул.“Ф.“ №1 и инцидент с
пострадал гражданин, като същият ден служители на общинското предприятие са
отстранили аварийно дърво от вида „слива“ със силно загниване в корена и основата на
стъблото.
От Заповед №23РД-09-79/13.01.2023 г. /на л.46/ се установява, че въпреки че общинската
администрация на Район „С.“ е изрично била сезирана преди инцидента с искане да бъде
осъществена надлежна поддръжка на декоративната дървесна растителност в
непосредствена близост до ресторант „Й.“, и въпреки извършено обследване от санитарна
експертиза /съгласно протокол №3879-1Н/07.02.2023 г., който не е представен по делото,
чиито заключения за съС.ието на декоративната дървесна растителност не се установяват/,
не са били взети превантивни мерки за отстраняване на загнилото сливово дърво. Нещо
повече – с постановената от кмета на Район „С.“ Заповед №23РД09-79/13.01.2023 г. е
наредено на Общинско предприятие „Г. И П.“ да извърши оформяне на короната на 14 броя
декоративни дървета, в това число и на 2 броя сливи, находящи се в зелената площ пред
сграда с адрес ул.“П.Ш.“ №2, но изрично е забранено премахване на декоративна дървесна
растителност. Следователно, дори служителите да са били констатирали опасното съС.ие на
дървото, находящо се в зелената площ пред сграда с адрес ул.“П.Ш.“ №2, те не са били
оправомощени от възложителя /и собственик на имота/ - Община П., да отстраняват
превантивно опасна дървесна растителност, ако констатират наличие на такава.
От приложената метеорологична справка от НИМХ /на л.163/ се установява, че в деня на
инцидента – 28.03.2023 г. в района на гр. П. е отразен силен вятър със скорост над 20 м/сек.,
7
който съгласно Скала на Бофорд /на л.164/ се определя като „много силен вятър“ или
„щорм“, който на сушата причинява „чупене на клонки от дърветата, отклоняване на коли от
пътя, леки повреди на сгради и съоръжения“. Вятър със скорост над 24,5 м./сек. може да
причини изкореняване на дървета, но очевидно в конкретния случай вятърът не е бил с
такава сила, тъй като както от показанията на свидетеля С., така и от писмо изх.
№197/08.06.2023 г. на ОП“Г. И П.“ П. /на л.52/ не се установява в посочения ден да е имало
и други инциденти с изкоренени и съборени дървета в район „С.“, освен процесния
инцидент. В протокола на л.55 е посочено, че през месец март, 2023 г. са били отсечени
аварийно общо 20 бр. дървета на различни адреси в район „С.“, но никоя от тях не е
посочена с адрес в близост до района на инцидента, няма данни и не се твърди в писмото
всички тези аварии да са настъпили в същия ден, нито има данни и наведени твърдения
някои от тези аварии да са настъпили със здрави дървета. След като е установено по делото,
че събореното от вятъра в този ден дърво е било загнило, и не са установени по делото
настъпили в този ден аварии със здрави дървета, се обосновава извода, че силата на вятъра
не е била достатъчна, за да причини вреди върху здрава дървесна растителност, а причината
за падането на дървото е било именно съС.ието му, характеризиращо се със силно загниване
в корена и основата на стъблото.
Съгласно чл.46, ал.1, т.2 и т.5 от ЗМСМА, кметът на район има правомощие да организира
благоустройствени мероприятия, и да предприема мерки за подобряване и възстановяване
на околната среда. Съгласно чл.31, ал.2, т.2 и ал.3 от Наредбата на ОбС – П. за развитие,
поддържане и опазване на зелената система на Община П., в терените, собственост на
общината, се извършва премахване на дълготрайна декортивна растителност – изсъхнали и
болни дървета, както и на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите и
безопасността на движението, въз основа на писмено разрешение за премахване на тази
растителност, издадено от кмета на общината или упълномощените от него лица, въз основа
на изготвен констативен протокол за санитарна експертиза от комисия, назначена със
заповед на кмета на общината или упълномощените от него лица. Съгласно чл.31, ал.6 от
същата наредба, заявление за резитба, премахване или преместване на дълготрайна дървесна
растителност в терените общинска собственост се подава до кмета на общината или до
кмета на района, на чиято територия се намира растителността, от заинтересованите
физически или юридически лица, като в случаите на чл.31, ал.2, т.2 от наредбата не се
изисква прилагане на геодезическо заснемане и експертно становище. Следователно, налице
е нормативно установено задължение за общинската администрация да следи за наличието
на изсъхнали или болни дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, находящи се в
терените – общинска собственост. Премахването на такава растителност може да бъде
осъществено единствено след издаване на писмено разрешение за това от кмета на общината
или от упълномощените от него длъжностни лица, въз основа на изготвен констативен
протокол за санитарна експертиза, назначена със заповед на кмета на общината или
упълномощените от него лица. В състава на тази санитарна експертиза задължително се
включва специалист по озеленяване /съгл. Чл.31, ал.3 от наредбата/. В конкретния случай
общинската администрация на район „С.“ е била надлежно сезирана за необходимост от
8
провеждане на мероприятия по поддръжка на декоративната дървесна растителност в
района на инцидента на 01.02.2023 г., било е извършено обследване на посочения общински
терен, и е изготвена санитарна експертиза на 07.02.2023 г. По делото не се установява какви
конкретно са били констатациите на тази санитарна експертиза, дали тя действително е
извършила оглед на място на дървесната растителност на общинския терен на ул.“П.Ш.“№2,
и дали в състава й е участвал специалист по озеленяване. Въз основа на тази експертиза
обаче е постановена Заповед №23РД-09-79/13.02.2023 г. /на л.46/ с която не са дадени
указания на общинското предприятие „Г. И П.“ да вземе мерки за отстраняване на опасна
дървесна растителност, а изрично е забранено премахване на декоративна дървесна
растителност.
При така установеното от фактическа и правна страна се обосновава извод, че е налице
противоправно бездействие на служители на ответника да установят своевременно
наличието на изгнилото сливово дърво, застрашаващо сигурността на гражданите, и да
вземат необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движението в зона със
смесен режим – предназначена за движение на пешеходци и автомобили, находяща се в
междублоково пространство в поземлен имот – частна собственост на Община П., с
идентификатор №.... по КККР на гр. П., с адрес: гр. П., ул.“Ф.“, като дадат указания да се
предприемат превантивни действия за премахването му.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за причиняване на
инцидента в резултат от действието на непреодолима сила. Възражението би било
релевантно в случай, че ответникът установи, че е спазил всички изисквания на закона
относно изпълнението на задълженията си по поддържане на озеленените площи и
декоративната растителност, но само и единствено поради въздействието на непреодолима
сила се е осъществил вредоносния инцидент. Вредоносният резултат при непозволено
увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда
от виновно поведение /в т.см. Решение № 166 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г. на
ВКС – IV г.о./. В конкретния случай се установява /от показанията на св. С., които се
подкрепят и от писмо изх.№197/08.06.2023 г. на ОП“Г. И П.“ П. на л.52/, че въпросното
дърво е било във видимо лошо и опасно съС.ие – силно загнило в корена и основата на
стъблото, което е било очевидно и за човек без специални знания /какъвто е свидетеля С.,
както и Г.Д., представляващ „Й.“ЕООД/. Въпреки отправения сигнал до компетентните
общински органи, и твърденията за извършен оглед от експертна комисия /за който липсва
представен протокол/, опасното съС.ие на дървото не е своевременно констатирано, и не са
предприети адекватни превантивни мерки за премахването му. Следователно, установява се
по несъмнен начин наличие на противоправно бездействие на ответника да изпълни
задължението си да поддържа в безопасно за гражданите съС.ие наличната в имота му
декоративна дървесна растителност. Същевременно, събарянето на дървото от силен вятър
на 28.03.2023 г. не може да бъде възприето като резултат от непреодолима сила, тъй като по
делото не се установява в същия ден, при тези атмосферни условия, в същия район да са
били изтръгнати или съборени от вятъра здрави дървета.
9
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, за ангажиране на отговорността на
ответника за причинените при инцидента вреди – налице е противоправно бездействие на
служители на ответната община да изпълнят задължението си да поддържат дървесната
растителност в имота – частна общинска собственост, като осигуряват безопасното
движение на пешеходците през озелененото междублоково пространство; в пряка причинна
връзка с това бездействие е настъпило вредоносното събитие – изгнилото сливово дърво е
било съборено в резултат от действието на силен вятър, чиято сила не е нанесла подобни
вреди върху здрави дървета в същия район; в резултат от инцидента е настъпило
травматично увреждане на ищеца. Отговорността на ответника е гаранционна по своя
характер, поради което е ирелевантно кое точно длъжностно лице е осъществило
бездействието, и дали това е служител на общинската администрация, експерт по
озеленяване – член на санитарната комисия, или служители на изпълнителя ОП „Г. И П.“, на
което общинско предприятие е възложено от Община П. да осъществява поддръжката на
парковата растителност в общинските имоти. Наличието на силен вятър не е основание за
освобождаване на ответника от отговорност за претърпените вреди, настъпили в причинна
връзка с осъщественото от него противоправно бездействие, макар за настъпването им да е
допринесъл и силният вятър.
Съдът намира за неоснователно и релевираното от ответника възражение за принос на
пострадалия за настъпилия вредоносен резултат. Поведението на ищеца, изразяващо се в
придвижване по време на силен вятър в зона, предназначена за движение на пешеходци, в
озеленени площи с дървесна растителност, не е противоправно, тъй като липсва наложена
административна или законова забрана за такова поведение. Предупреждението на НИМХ за
силен вятър не задължава ищеца да не напуска дома си, нито му забранява да се придвижва
в озеленени с дървесна растителност публично достъпни пространства. Ищецът не е бил
длъжен да проявява особено внимание, преминавайки край дървесна растителност, да
оценява изгнилото съС.ие на дървото, и да очаква, че то, за разлика от останалите дървета,
би могло да бъде съборено от възникналия силен вятър.
Във връзка с установяване на вида, интензивността и продължителността на претърпените
от ищеца болки и страдания, по делото е приета съдебно-медицинска експертиза вх.
№30103/05.10.2023 г. /на л.169-174/, от която се установява, че във връзка с претърпян
травматичен инцидент на 28.03.2023 г. В. П. Г., на 65 г., е получил травматични увреждания,
изразяващи се в: открито (с разкъсно-контузна рана) многофрагментарно счупване на
костите на дясната подбедрица – малък и голям пищял; частично разкъсване на предната
артерия на подбедрицата; счупване на лявата бедрена кост в областта на скалния
масив(близка част). Счупването на костите на дясната подбедрица е причинило трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК.
Разкъсно-контузната рана на мястото на счупването и частичното разкъсване на предната
подбедрична артерия са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Счупването на лявата бедрена кост в областта на скалния масив (близка част)
10
е причинило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, по смисъла на
чл.129 от НК. Разкъсно-контузната рана на мястото на счупването и частичното разкъсване
на предната подбедрична артерия се възстановяват за по-малко от 30 дни. Счупването на
костите на дясната подбедрица се възстановява обичайно за срок от 7-8 месеца, а счупването
на лявата бедрена кост в областта на скалния масив (близка част) се възстановява за срок от
около 12 месеца, като тези срокове са при консервативно лечение. В конкретния случай
лечението е било оперативно, поради което възстановителния период е съкратен, като
лечението в този случай е свързано с мобилизация без натоварване и на двата долни
крайника, което във всички случаи обуславя необходимост от обслужване с чужда помощ за
период от поне 2-3 месеца. По принцип след оперативно лечение на крайника е възможно
придвижване с помощни средства, без да се натоварва оперирания крайник, но в случая и
двата долни крайника са били оперирани, поради което пострадалият не е имал здрав
крайник, на който да стъпи, и не е можел да ползва помощно средство. Във връзка с
продължителното обездвижване на долните крайници, възниква необходимост от
последваща рехабилитация и физиотерапия за възстановяване на обема и силата на
мускулатурата на долните крайници. В случая на експертизата не са представени
медицински документи за провеждана рехабилитация, но такава би следвало да бъде
проведена. През възстановителния период пострадалият е изпитвал болки, които в началото
са били с по-висока интензивност, а впоследствие интензивността им е намалявала до края
на възстановителния период. Проведено е своевременно и високоспециализирано
оперативно и медикаментозно лечение. Счупените кости са наместени и съединени с
метални импланти под спинална анестезия. Частичното разкъсване на артерията е зашито.
Приложено е антибиотично лечение, обезболяващи, коагуланти, водно-солеви разтвори и
симптоматични медикаменти. Към настоящия момент пострадалият може да изпитва болки
при промяна на атмосферното налягане, които са със значително по-нисък интензитет от
болките през възстановителния период.
От приетата по делото Допълнителна съдебно-медицинска експертиза вх.
№36422/28.11.2023 г. се установява, че уврежданията на ищеца отговарят на описания
механизъм на получаването им. Ищецът е провел необходимата рехабилитация с
положителен ефект, но след проведената рехабилитация е налице скъсяване на долен
крайник с 3 см. До претърпения инцидент няма данни ищецът да е претърпявал предходни
увреждания, които да са повлияли негативно възстановителния процес. Категорично е, че
пострадалият е изпитвал болки с интензивен характер в острия период. Приемът на
болкоуспокояващи медикаменти през възстановителния период е можел да притъпи
спонтанната болка, но болката при движение се провокира по друг механизъм и трудно се
повлиява от аналгетици.
Съдът намира заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и на
допълнителната СМЕ, за компетентно изготвени, обосновани, и кореспондиращи на
приложените по делото медицински документи от ИЗ №21297-841/2023 г. от Клиника по
ортопедия и травматология за хоспитализацията на ищеца в периода от 28.03.2023 г. до
11
07.04.2023 г. /на л.83-158/, както и на приетите по делото разходни документи за направени
разноски за проведено лечение и закупени медикаменти, на Епикриза от Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „ „Св. П.“ – П.“ЕООД от ИЗ №7284/787
за хоспитализация на ищеца в периода от 04.09.2023 г. до 11.09.2023 г. /на л.197/ и
Амбулаторен лист от 05.10.2023 г. /на л.198/, поради което ги кредитира.
От приетия по делото Фиш за спешна медицинска помощ №17279/28.03.2023 г. /на л.89/ се
установява, че графа „Анамнеза“ е записан текст: „Паднало дърво и го ударил по гърба,
счупен десен крак. Изпускане на тазови резерви“. В графа „Работна диагноза“ е вписан
текст: „Открита фрактура на дясна подбедрица. Изпускане на тазови резерви“.
От Епикриза от ИЗ №7284/787 за хоспитализация на ищеца в периода от 04.09.2023 г. до
11.09.2023 г. /на л.197/ се установява, че към датата на постъпването на ищеца е
констатирано, че оперативният цикатрикс е спокоен, налице е лек оток в областта на десния
глезен, с палпаторна болка в същата област, болезнени и ограничени дорзална флексия и
екстензия, болезнени и ограничени движения за лява тазобедрена става, походката е
възможна с две помощни средства. Изписан е с подобрени функционални и обективни
показатели за засегнатите крайници, подобрен обем на движение и намалял болков синдром,
походката продължава да е с две помощни средства, като е подобрен рехабилитационния
потенциал.
От Амбулаторен лист от 05.10.2023 г. /на л.198/, се установява, че към датата на прегледа
при специалист ортопед-травматолог, ищецът се е придвижвал с патерици, установено е
обективно съС.ие, характеризиращо се с болезнени и ограничени движения в лявата
тазобедрена и дясната глезенна става, флексо-ротаторна контрактура в дясна тазобедрена
става, флексо-екстензионна контрактура в дясната глезенна става. Предписано е да започне
да натоварва крака, след като е с извършено изследване е установено, че фрактурата е
зараснала.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на св.М. Г.а /съпруга на ищеца/ се
установява, че след инцидента ищецът бил на болнично лечение в продължение на две
седмици, през които претърпял две операции. Когато го изписали, го транспортирали до
дома им с линейка. След болницата ищецът бил много зле – имал силни болки, не можел да
спи по цели нощи, трябвало да му се правят промивки на оперативните рани, не можел да се
движи, не можел да ходи сам до тоалетната, не можел да се къпе, да се бръсне, изцяло бил
на постелен режим и на памперси около 4-5 месеца. Свидетелката го хранела, като му
приготвяла попари. Не можел да се храни с твърди храни, тъй като се затруднявало
изхождането, и се налагало да приема допълнителни медикаменти. Трябвало да му се
поставят инжекции за разреждане на кръвта в продължение на един месец. След 4-5 месеца
започнал да се изправя и да сяда в леглото, за да се храни. Започнал да използва помощни
средства /две патерици/ на шестия месец след инцидента, като към момента на разпита /на
09.10.2023 г./ ищецът успявал с тях да стигне до терасата в апартамента, а извън дома си не
бил излизал. Тъй като не може да стъпи на краката си, не може да слезе по стълбите.
Страхува се да излезе навън. Заради силните болки имало период, в който искал да се
12
самоубива. Живота на ищеца изцяло се променил – преди инцидента ищецът бил здрав,
пазарувал ежедневно и пиел кафе със свои познати, нямал заболявания, но вече не можел да
пазарува, не можел да помага в домакинството, изгубил социалните си контакти. Преди
инцидента ежедневно се спирал да пие кафе на автомивката, но след инцидента вече никой
не искал да го вижда. В дома му го посещавал само един от приятелите му, но и ищецът
няма желание познатите му да го виждат с патерици. Към момента на разпита ищецът
продължава да има силни болки в горната част на крака, където му е поставен пирон, и
често не може да спи заради болките. Все още не може да се движи самостоятелно, има
нужда от чужда помощ, за да се придвижва в границите на жилището.
Съдът преценява показанията на тази свидетелка при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита качеството й на съпруга на ищеца, обуславящо интерес от изход на делото в негова
полза. Въпреки това, съдът кредитира показанията на свидетелката в частта им относно
търпените от ищеца болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, тъй като
в тази част показанията на свидетелката изцяло кореспондират на представената по делото
медицинска документация, изготвените СМЕ и ДСМЕ, представените доказателства за
направени разноски във връзка с лечението на ищеца, амбулаторните листове и решението
на ТЕЛК, показанията на св. Д.. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка в частта
им, в която се твърди, че в деня на инцидента времето било леко мрачно, и нямало вятър. В
тази част показанията на свидетелката не кореспондират на показанията на свидетеля Х.,
както и на справката от НИМХ на л.163 за скоростта на вятъра в деня на инцидента.
От показанията на свидетелката Е.Д. /без родство/ се установява, че свидетелката лично
видяла ищеца, когато той вече бил паднал на земята, преди да дойде линейката.
Свидетелката видяла и падналото дърво, но не е видяла момента, в който ищецът бил
ударен. Свидетелката познавала ищеца от около 40 години, а от 20 години били в близки
отношения, но когато го видяла непосредствено след удара, не могла да го познае. Дошъл
екип на бърза медицинска помощ, и го взели да го закарат в болницата. От тогава
положението на ищеца се влошило съществено – не можел да ходи, не можел да се
обслужва. Преди инцидента ищецът имал социален живот. Пенсионирал се и ходел с
приятели, пазарувал, пиел кафе, контактувал с негови близки и познати. След инцидента
свидетелката не го била виждала да излиза от дома си. От съпругата му свидетелката знаела,
че болките му продължават.
От приетия пред въззивната инстанция Амбулаторен лист от 15.02.2024 г. /на л.23 от
въззивното дело/ се установява, че при проведения на същата дата преглед от специалист
ортопед-травматолог е констатирано заболяване „посттравматична коксартроза“.
Установено е обективно съС.ие, характеризиращо се със затруднено самостоятелно
придвижване, налагащо ползването на 2 патерици, скъсен ляв долен крайник с 4 см.,
оточност на десния глезен, палпаторна болка в ставната цепка, ограничен обем на
движенията в лявата тазобедрена става и в глезенната става. Предписано е ползване на
ортопедични обувки.
От Амбулаторен лист от 22.02.2024 г. /на л.24 от въззивното дело/ се установява, че
13
при прегледа от специалист – ревмотолог на същата дата ищецът се е явил с оплаквания от
болки и затруднени движения на гръбнака и коленните стави, като след преживяна
политравма оплакванията се засилили. Установено обективно съС.ие: „Служи си с опорно
средство. Изразени артрозни промени в периферните стави на ръцете и стъпалата, с възли
на Хеберден и Бушард. Торакална кифисколиоза. Спонтанна и провокирана болезненост по
хода на аксиалния скелет. Шиен блокаж, редуцирани проби брада-акрониум и брада-
стернум. Редуцирани проби в лумбален отдел. Томайер 60 см. Ограничени движения в лява
тазобедрена става и дясна глезенна става.“
От Експертно решение №90453/27.02.2024 г. на ТЕЛК /на л.25 от въззивното дело/ се
установява, че ищецът е освидетелстван от ТЕЛК, като му е призната пожизнено общо 68%
трайна нетрудоспособност без чужда помощ, като във връзка с ограничените движения
/обездвижване на дясна горна скочна става/ е призната 30% ТНР, за скъсения ляв долен
крайник с 4 см. е призната 10% ТНР, и за ограничените движения на лявата тазобедрена
става /след петрохантерна фрактура/ - лека степен – 10% ТНР.
От така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че
в пряка причинна връзка с процесния инцидент на 28.03.2023 г. ищецът, тогава на 65
години, е получил травматични увреждания, изразяващи се в открито (с разкъсно-контузна
рана) многофрагментарно счупване на костите на дясната подбедрица – малък и голям
пищял; частично разкъсване на предната артерия на подбедрицата; счупване на лявата
бедрена кост в областта на скалния масив(близка част). Разкъсно-контузната рана на
мястото на счупването и частичното разкъсване на предната подбедрична артерия са
причинили разстройство на здравето, наложили са оперативно лечение чрез зашиване, като
са се възстановили за период по-малко от 30 дни. Счупването на костите на дясната
подбедрица е причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, а
счупването на лявата бедрена кост в областта на скалния масив (близка част) е причинило
трайно затрудняване на движението на левия долен крайник. При консервативно лечение
счупването на костите на дясната подбедрица се възстановява обичайно за срок от 7-8
месеца, а счупването на лявата бедрена кост в областта на скалния масив (близка част) се
възстановява за срок от около 12 месеца, но в конкретния случай лечението е било
оперативно, с открито наместване на костните фрагменти и фиксирането им с остеосинтезни
материали, поради което възстановителния период е бил съкратен. Въпреки това, в
конкретния случай възстановителният период е бил усложнен, тъй като са били засегнати и
двата долни крайника едновременно, поради което пострадалият не е имал здрав крайник, на
който да стъпи, и не е можел да ползва помощни средства около 4 месеца, през който
период ищеца е бил изцяло на постелен режим, и се е нуждаел от непрекъснати чужди
грижи за всички свои нужди. Започнал е да се изправя в леглото след четири месеца, а след
6-тия месец е започнал да ползва помощни средства – 2 патерици, с които е можел да се
придвижва само в границите на дома си. Във връзка с продължителното обездвижване на
долните крайници е възникнала необходимост от последваща рехабилитация и
физиотерапия за възстановяване на обема и силата на мускулатурата на долните крайници,
14
която е била проведена в болнични условия в периода от 04.09.2023 г. до 11.09.2023 г. През
възстановителния период пострадалият е изпитвал интензивни болки, които са налагали
прием на болкоуспокояващи медикаменти, но въпреки това сънят на ищеца е бил нарушен
от болките в продължение на първите месеци от възстановителния период. Болките са
намаляли по интензитет, но ищецът продължава да ги търпи и до настоящия момент, като те
се засилват при промяна на атмосферното налягане, налице е оточност на десния глезен,
палпаторна болка в ставната цепка. Въпреки проведеното своевременно,
високоспециализирано и адекватно лечение, и проведената рехабилитация и физиотерапия,
ищецът и до настоящия момент не е възстановен и са налице трайни неблагоприятни
последици – продължава да се придвижва само с помощни средства /2 патерици/, ограничен
е обема на движенията в лявата тазобедрена става и в глезенната става, обездвижена е
дясната горна скочна става, настъпили са трайни неблагоприятни последици - скъсен е
левият долен крайник с 4 см., във връзка с което увреждане му е предписано ползване на
ортопедични обувки. Във връзка с настъпилите трайни неблагоприятни последици му е
призната пожизнено трайна нетрудоспособност без чужда помощ - във връзка с
обездвижването на дясна горна скочна става - 30% ТНР, за скъсения ляв долен крайник с 4
см. е призната 10% ТНР, и за ограничените движения на лявата тазобедрена става – 10%
ТНР. Във връзка с травматичните увреждания е настъпила трайна неблагоприятна промяна в
качеството на живот на ищеца – преди увреждането той вече е бил пенсионер, поради
навършена възраст, но е бил относително здрав, водел е активен живот, имал е интензивни
социални контакти, участвал е в домакинските дейности на семейството. След увреждането
качеството му на живот рязко и трайно е било влошено – продължително време /около 4
месеца/ е бил изцяло на постелен режим и се е нуждаел от непрекъсната чужда помощ, до
една година от увреждането е имал частична нужда от чужда помощ, след което и до
настоящия момент е в съС.ие да се придвижва на кратки разС.ия и само с помощни средства,
нарушен е бил сънят му, загубил е изцяло възможността да участва активно в
домакинството, налице е неблагоприятна перспектива за по-нататъшното развитие на
съС.ието му. Настъпилото увреждане и продължителното и непълно възстановяване са се
отразили неблагоприятно и в психичната и емоционална сфера на ищеца – имал е
периодично суицидни мисли във връзка с търпените от него болки, загубил е желание за
социални контакти, страхува се да напуска дома си, преживял е срам и унижение от загубата
на независим живот и необходимостта да бъде обслужван продължително време на легло.
Напредналата възраст на ищеца е способствала за по-тежко протичане на възстановителния
процес, и обуславя липсата на благоприятна перспектива за възстановяване на предишния
му начин на живот. От друга страна, съдът взема предвид, че към момента на инцидента
ищецът вече е бил пенсионер и продължителната загуба на трудоспособност не е довела до
намаляване на доходите му /доколкото не се твърди и не се установява ищецът да е имал
доходи от извършвана трудова или търговска дейност към момента на инцидента/,
получавал е необходимите му чужди грижи в пълен обем.
Съдът констатира, че в представената медицинска документация Амбулаторен лист от
15.02.2024 г. /на л.23 от въззивното дело/, Амбулаторен лист от 22.02.2024 г. /на л.24 от
15
въззивното дело/ и Експертно решение №90453/27.02.2024 г. на ТЕЛК /на л.25 от
въззивното дело/ са налице данни за „посттравматична коксартроза“, засилване на
съществуващи от по-рано болки и затруднени движения на гръбнака и коленните стави след
преживяната политравма, изразени артрозни промени, торакална кифисколиоза, спонтанна
и провокирана болезненост по хода на аксиалния скелет, шиен блокаж, дегенеративни
промени на гръбначния стълб в шийния и торакален отдел с трайни функционални
нарушения. Тези страдания обаче не са релевирани като основание за претендираното
обезщетение, и не са събрани доказателства за наличие на причинна връзка между тях и
процесния инцидент, поради което съдът не ги взема предвид при определяне на
справедливия размер на дължимото от ответника обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира от правна
страна, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания следва
да бъде определено в размер на 60 000 лева, който размер съответства на изискванията за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, съобразно формулираните критерии с ППВС №4/1968 г.,
като е съобразен с настъпилата политравма, засягаща едновременно и двата долни крайника
на ответника, проведените общо три оперативни интервенции, продължителния
възстановителен период, продължителната нужда от чужда помощ, трайната загуба на
възможност за независим живот, неблагоприятната перспектива за развитие на съС.ието на
ищеца, неблагоприятните промени в психо-емоционалната сфера на ищеца. Посоченият
размер на обезщетението съответства на икономическите условия в страната към момента
на увреждането, както и на съдебната практика по сходни случаи.
Така приетият справедлив размер на дължимото от ответника обезщетение обуславя
основателност на предявения частичен иск до пълния предявен частичен размер от 30 000
лв., ведно със законната лихва върху частично предявената главница от датата на
увреждането – 28.03.2023 г. до окончателното плащане. Като е достигнал до същите изводи,
първостепенният съд е постановил правилно решение в тази част, което следва да се
потвърди.
С въззивната жалба се обжалва изцяло и предявеният иск на обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер на 1053,25 лева. Въззивникът обаче не е навел
други основания за неправилност на решението в тази част, освен общите наведени
възражения за неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на
местонахождението на инцидента и собственика на падналото дърво, поради липса на
противоправно бездействие на ответника, настъпването на инцидента поради действието на
непреодолима сила, и принос на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат. По тези
възражения съдът изложи подробни мотиви във връзка с иска за обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, които са изцяло относими и по отношение на иска за
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди. Доколкото пред въззивната
инстанция въззивникът не е навел конкретни оплаквания относно приетите за установени от
първостепенния съд имуществени вреди на ищеца по видове и размери на вредите, както и
относно наличието на пряка причинна връзка на направените разходи за лечение с
16
настъпилите травматични увреждания на ищеца при процесния инцидент, настоящият съд
не следва да преразглежда тези изводи на първостепенния съд. В процеса на делото, в
първото по делото открито съдебно заседание на 09.10.2023 г., по реда на чл.214 от ГПК
ищецът е заявил увеличение на иска по размер, от първоначално предявения размер от
278,67 лв., до размера от 1053,25 лв., поради което постановеното решение е допустимо. В
тази връзка не се открива и допуснато от първостепенния съд нарушение на императивни
правни норми, за които съдът следи служебно, поради което решението на първостепенния
съд по иска за обезщетение за имуществени вреди следва също да се потвърди изцяло, като
допустимо, правилно и законосъобразно.
При този изход от спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от възиваемата страна за въззивното производство. С отговора на въззивната жалба
въззиваемият е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния му представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., съобразно представен ДПЗС
за производството пред въззивната инстанция. Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение се изчислява за всеки иск поотделно. Минималното адвокатско
възнаграждение за иска с обжалваем интерес от 30 000 лв. се изчислява по реда на чл.7, ал.2,
т.4 в размер на 3050 лева, а за иска с обжалваем интерес от 1053,25 лв. – в размер на 405,33
лв., поради което на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна – адв. С. М., следва да се присъди общо
сумата 3455,33 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №61 от 11.01.2024 г., постановено по гр.д.№1135
по описа за 2023 г. на Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА Община П., с ЕИК ....., с адрес: гр. П., пл.“С.С.“ №1, на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат С. П. М., вписан в АК – П. с личен
№...., със служебен адрес: гр. П., ул.“...“ №28, ет.3, офис 13, сумата от 3455,33 лв. /три
хиляди четиристотин петдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, за процесуалното представителство
на В. П. Г., с ЕГН**********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
частта му по иска за обезщетение за неимуществени вреди, в едномесечен срок от
връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при
наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Решението в частта му по иска за обезщетение за имуществени вреди е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18