Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Загорова като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 3007 по описа
на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Н.Г.К. срещу П.на Република България, с която е
предявил обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от обвинение в
извършване на престъпление по чл.325, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК, за което
е оправдан с влязла в сила на 21.11.2017 г. присъда.
Ищецът твърди, че през пролетта
на 2015 г. след като при него постъпили сигнали и документи, сочещи на тежки
корупционни практики в Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ към
Министерство на транспорта, свързани с продажба на шофьорски книжки на лица
непритежаващи съответните качества и умения, започнал да подава множество
сигнали до компетентните органи и след като не било обърнато внимание на тях,
от средата на месец юни 2015 г. ищецът предприел протестите си, в която връзка
многократно бил незаконно задържан от служители на СДВР за 24 часа по ЗМВР.
Твърди, че на 09.09.2015 г. на служебния вход на Народното събрание ищецът
заедно с присъединили се към него младежи и студенти продължили протестите си,
като след настъпила ескалация ищецът и още четирима младежи били задържани за
24 часа. Към 20 часа бил освободен, но му било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.325, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и взета
мярка за неотклонение „Подписка“. Още същата вечер тема за задържането на ищеца
била масово разпространена чрез националните телевизии, като коментарите за
предприетите срещу ищеца наказателно-правни действия от П.станали достояние на
цялата българска общественост. Твърди се, че П.внушавала на обществото, че
ищецът е лице с престъпни наклонности, а предвид житейския му опит и
възраст-това дало основание недоброжелателни лица да определят ищеца като човек
с психични отклонения. Това довело до охладняване на отношенията на ищеца с
негови добри познати, дори приятели, до уронване на публичния му образ създаван
десетилетия от него като истински гражданин знаещ и отстояващ конституционните
си права. Свеждането на действията на ищеца до хулиганска проява, която като
правна характеристика кореспондира на ниско култури и необразовани, с липсващо
елементарно възпитание, било унизително за ищеца. Ищецът твърди, че
предприетата от П.кампания довела до влошаване на здравословното му състояние,
а това заедно с публичното му заклеймяване като престъпник и до влошаване на
отношенията в семейството му, в това число и с непълнолетната му дъщеря, което
продължило месеци.
Поддържа се, че наказателното
преследване на ищеца са причинени уронване на доброто име и личен престиж,
злепоставяне пред българската общественост като публична личност, чийто
авторитет ищецът градил в продължение на четири десетилетия, влошаване на
отношенията му с членове на семейството и особено с непълнолетната му дъщеря,
влошаване на здравословно състояние и обостряне на хронични заболявания от
преживен стрес и притеснения.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв.,
частично предявена от общо претендирата от 100 000 лв., представляваща
претърпените от него неимуществени вреди, в следствие на повдигнатото срещу
него незаконно обвинение, както и сумата от 3 500 лв.-имуществени вреди,
явяващи се заплатените от ищеца адвокатски хонорари за защитата му по
наказателното производство.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Република
България на 14.03.2019 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 03.04.2019 г. е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Твърди се недоказаност на
претенцията. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба като
недоказани и неоснователни. Поддържа се, че повдигнатото обвинение по чл.325 НК
не е за тежко престъпление, а при липса на данни за датата на повдигнатото
обвинение, не може да се направи извод за продължителността на производството. Твърди
се, че ищецът е бил оправдан на първа инстанция, като прокурорът не е поддържал
протеста пред СГС. Твърди се завишеност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, което не съответства на реално претърпените вреди, на
икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични дела.
Твърди се недоказаност на претендираните имуществени вреди, поради липса на
доказателства за реално осъществена адвокатска защита. Оспорва представените
частни писмени доказателства-договори за правна помощ и разписка относно
съдържание и достоверна дата. При условията на евентуалност твърди, че
заплатените адвокатски възнаграждения са прекомерни, тъй като минималният
адвокатски хонорар е 500 лв.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове
и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи. Претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло по съображения изложени в
отговора.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
До
приключване на устните състезания по делото към доказателствата не е приобщено
изисканото н.о.х.д.№ 19186/2016 г. по описа на СРС, 110 състав, поради което
съдът приема за установени само тези факти, които са доказани с представените
от ищеца с исковата молба и с последваща такава писмени доказателства от
воденото срещу него наказателно производство.
Представена
е заповед за задържане на лице, от която се установява, че на 09.09.2015 г.
ищецът е задържан за 24 часа, като на същата дата му е извършен и обиск. Пак на
същата дата с Постановление за привличане на обвиняем, на ищеца е повдигнато и
предявено обвинение, за това, че на 09.09.2015 г. около 08,20 часа в гр.София,
пред сградата на Народното събрание, в съучастие с други лица, като извършител,
е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като изхвърлил домати и яйца в посока на
сградата на Народното събрание, престъпление по чл.325, ал.1 от НК, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК. Със същото постановление спрямо ищеца е взета и
мярка за неотклонение „Подписка“, която е отменена с Постановление от
10.05.2016 г.
С
постановления от 11.09.2015 г. и от 02.10.2015 г. прокурори при СРП са отказали
да уважат искането за отмяна на постановлението, с което Н.Г.К. е привлечен в
качеството на обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На
07.07.2016 г. на ищеца в качеството му на обвиняем е предявено извършеното
разследване, а с Постановление от 19.07.2016 г., както и с постановление от
31.10.2016 г. прокурор при СРП е отказал да уважи направените възражения и
искания от адвокат Б. и обвиняемия К. при предявяване на разследване по ДП №
2515/2015 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр.№ 37944/2015 г. по описа на СРП.
Представен
е обвинителен акт по пр.пр.№ 37944/2015 г. по описа на РП-София, ДП № 2515/2015
г. по описа на 01 РУ-СДВР, внесен в Софийски районен съд на неустановена дата.
От обвинителния акт се установява, че ответникът е повдигнал обвинение срещу
ищеца и други четири лица за това, че на 09.09.2015 г. около 08,20 часа в
гр.София, пред сградата на Народното събрание, в съучастие с други лица, като
извършител, е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като изхвърлил домати и яйца в
посока на сградата на Народното събрание, престъпление по чл.325, ал.1 от НК,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК.
Въз основа
на внесения обвинителен акт в Софийски районен съд е образувано н.о.х.д. № 19186/2016 г. по описа
на СРС, НО, 110 състав, по което с разпореждане от 16.10.2016 г., заседание по
делото е насрочено за 22.02.2017 г. от 13,30 часа.
С присъда
от 03.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 19186/2016 г. по описа на СРС, НО,
110 състав, ищецът е признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му
обвинение.
Тази
присъда е била протестирана от ответника, въз основа на което било образувано
в.н.о.х.д. № 4366/2018 г. по описа на САС, НО, 9 състав, по което
производството приключило с Решение № 1189/21.11.2018 г., с което
оправдателната присъда била потвърдена и окончателно влязла в сила.
С приетите
по делото договор 582281 от 09.09.2015 г. за правна защита и съдействие и Анекс
към него от 25.09.2015 г., последният имащ характер на разписка, се установява,
че за защита си в качеството на обвиняем по ДП № 225зз-2115/2015 г. по описа на
01 РУ-СДВР и до приключването му, ищецът е заплатил на адвокат-адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
С приетите
по делото договор 681503 от 22.02.2017 г. за правна защита и съдействие и
разписка от 01.03.2017 г. се установява, че ищецът и за защитата си в
качеството на подсъдим по н.о.х.д. № 19186/2016 г. по описа на СРС, НО, 110
състав, е заплатил на адвокат-адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
От приетия
по делото договор 800424 от 15.10.2018 г., имащ характер на разписка, се
установява, че ищецът и за защитата си в качеството на подсъдим по в.н.о.х.д. №
4366/2018 г. по описа на САС, НО, 9 състав, е заплатил на адвокат-адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. Или общо за защитата в рамките на
образуваното срещу него наказателно производство, ищецът е направил разходи за
адвокатска защита в общ размер на сумата от 3500 лв.
Тези
писмени документи, удостоверяващи заплащане на адвокатско възнаграждение са
оспорени от ответника с твърдението, че са неистински и антидатирани. Доколкото
се касае за частни диспозитивни и свидетелстващи документи, то същите не
притежават материална доказателствена сила, която следва да бъде оборена с
откриване на производството по чл.193 от ГПК, а само формална такава, която не
е оспорена от ответника, поради което и съдът не е открил производство по
оспорване на съдържанието на документите. Не е открил такова производство и по
отношение на оспорените дати, доколкото и съобразно трайната и непротиворечива
практика на ВКС, ответникът няма качеството на трето лице по смисъла на чл.181,
ал.1 от ГПК, тъй като от тези договори и разписки за него не възникват права,
нито пък от антидатирането им може да бъде увреден. Но съдържанието и датите на
оспорените документи подлежат на доказване в процеса с всички доказателствени
средства. Доколкото и в последното по делото открито съдебно заседание, ищецът
представи част от тези договори официално заверени за вярност от длъжностно
лице при Софийски апелативен съд, то настоящият съдебен състав намира, че
договорите са с вярно съдържание и не са антидатирани, след като оригиналите,
от които са снети преписите се намират по наказателните дела на СГС и САС, т.е.
наличието на оригиналите по н.о.х.д. № 19186/2016 г. по описа на СРС, НО, 110 състав и по в.н.о.х.д. №
4366/2018 г. по описа на САС, НО, 9 състав, установява по безсъмнен начин предхождащото съставяне на
оспорените от ответника документи.
Предвид
горното съдът намира, че ответникът не е доказал оспорването и представените
договори за правна помощ и разписка са с вярно съдържание, съставени на
посочената в тях дата и удостоверяват факта на извършените от ищеца разходи за
адвокатско възнаграждение, във връзка със защита му в рамките на образуваното
срещу него наказателно производство.
Във връзка с търпените от ищеца
неимуществени вреди, пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите
К.Н.Ч. и Й.Р.К..
Разпитан свидетелят Ч.
установява, че са приятели с ищеца, който през 2015 г. извършвал многократни
протестни действия, във връзка с негови сигнали за корупционни схеми в ИА
„Автомобилна администрация“ относно продажба на шофьорски книжки. Ищецът през пролетта-лятото
на 2015 г. подавал тези сигнали до всички институции, до Прокуратурата, до Народното
събрание, но всички тези сигнали останали без реакции от съответните органи и
затова той пристъпил към протесни действия пред Парламента, на задния вход.
Няколко пъти бил мятал домати, за да привлече общественото внимание по този
начин, след като нямало реакции от институциите. На 09.09.2015 г. ищецът се
появил пред Парламента, където се намирал свидетеля и още 15-20 човека, които били
солидарни с протеста на ищеца и го подкрепили. От тези 20 човека органите на
полицията произволно арестували петима, между които свидетеля и ищеца, след
което ги откарали в 01 РУ. Свидетелят установява, че били задържани сутринта
около 09,00 часа и освободени вечерта около 20,00 часа. Ищецът има хронични
заболявания – диабет, псориазис. Бил доста изнервен, притеснен не само за себе
си, но и за задържаните с него млади хора. Между арестуваните имало и студенти.
До вечерта и петимата имали обвинения за едро хулиганство, а след това разбрали,
след като били освободени, че през деня е имало изказване на тогавашния
председател на НС Ц.Ц.и шефа на СДВР М.М., който впоследствие станал и министър
на МВР, че този път ще се действа круто, че ищецът и задържаните с него са
тежки престъпници и ще има последствия, т.е. този път П.ще си свърши работата. Във
връзка с взетата мярка „Подписка“ на ищеца се обаждали по телефона да ходи да
се разписва. Свидетелят установява, че следствие от воденото наказателно производство,
ищецът се чувствал депресиран и доста унизен, защото е човек на възраст, с
обществено реноме на демократ, правозащитник, още по времето на комунизма. Във
връзка със случилото се възникнало напрежение между ищеца и съпругата му, която
го гледала с неодобрение за това, което прави, защото вече е човек над 60
години. Ищецът има две дъщери, като по-малката му дъщеря била казала, че в
училище са я питали, дали той е престъпник, защото има информация по медиите за
това. От всичко това, на ищеца му било обидно, мъчно, грозно.
Свидетелката К.установява, че
познава Н.К. Босия от повече от 30 години. Първият протест на ищеца с хвърляне
на домати започнал зимата, края на 2012 г. и после продължил периодично.
Свидетелката знаела, че на 09.09.2015 г. ищецът отива да прави протест, да
хвърля отново домати срещу депутатите за това, че не си изпълняват
задълженията, нищо не предприемат и не спират издаването на фалшиви шофьорски
книжки. Свидетелката видяла ищеца няколко дни след 09.09. Той бил в много тежко
физическо състояние, защото някакви хора се подиграват с него. Съпругата му
правила по-остри забележки, че той ли ще оправи света, да си стои вече вкъщи,
достатъчно стар е, омръзнало й е и трябва да гледа децата. Ищецът се чувствал
много отпаднал, има много заболявания – диабет. Пие много лекарства. Получавал
много заплахи от полицаите, че ще го дадат на Прокуратурата. Много пъти е удрян
от полицаи. Бит е, влачен е.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
непротиворечиви и последователни.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявените
против П.на РБ искове
за заплащане на претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П.на Република България е юридическо лице
на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецт ще
следва да докаже факта на деянието, което в случая се
заключава в обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в
сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приложените към исковата молба писмени доказателства.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/
неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение. В случая такова неудобство е създадено на ищеца
в периода от 09.09.2015 г. до 10.05.2016 г. с взетата спрямо него мярка за
неотклонение „Подписка“, във връзка с която получавал постоянно обаждания от
полицията и му се налагало да се подписва.
С ангажираните гласни
доказателства ищецът установи
и фактът на причинените му обичайни, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от
лице, спрямо което е било незаконно повдигнато и поддържано обвинение, изразяващи се в изживени емоционални страдания -
негативни чувства от факта на обвинението, преживения стрес и нервно напрежение. Настъпването
на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради което
установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото обвинение.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди-неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Съгласно трайно установената
съдебна практика-конкретно при иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 1 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове
за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на
ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин
последното се е отразило на ищеца- има ли влошаване на здравословното му
състояние, ако да-в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания,
както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му-семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се
определя глобално-за всички претърпени неимуществени вреди. В мотивите към
решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел
предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението
за неимуществените вреди. В този смисъл решения по гр. д. № 582/2018 г. на ІV
г. о., гр. д. № 4641/2015 г. на ІV г. о., гр. д. № 1381/2010 г. на ІІІ г. о.
По делото са установени следните
обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението:
На 09.09.2015 г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 2515/2015 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр.№
37944/2015 г. по описа на СРП по обвинение за извършено престъпление по чл.325,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до
две години или с пробация, както и с обществено порицание, т.е. за
престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от Допълнителната
разпоредба на НК. Процесното наказателно преследване срещу ищеца е продължило
около 3 години и 2 месеца, като е приключило на 21.11.2018 г. с влязла в сила
оправдателна присъда. В рамките на процесното наказателно производство ищецът е
бил привлечен като обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт в съда. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът се чувствал
обиден, депресиран и
доста унизен, както и че бил представен пред обществото като престъпник,
какъвто не е, защото отстоявал свои права в интерес на обществото. Установява
се, че воденото срещу него наказателно производство, довело и до напрежение в
семейството му и конфликти със съпругата му, детето му било питано в училище
дали баща му е престъпник, както е представен в медиите.
Ищецът не доказа други вреди,
надхвърлящи по обем и интензитет обичайните, които се търпят.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 5 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпените от ищеца морални вреди.
При определяне на
този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е с
чисто съдебно минало.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 5 000
лв. и отхвърлен за горницата до частично предявения размер от 50 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По иска за имуществени вреди. По
съображения изложени по-горе в настоящото решение, искът се явява основателен.
По възражението на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
е прекомерно. Същото е неоснователно.
Съобразно задължителното за
настоящия съдебен състав Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г., т.д. №
1/2017 г. на ОСГК, ВКС, при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по-малък от платения в наказателния процес.
Съдът намира, че платеното от
ищеца в общ размер възнаграждение от 3500 лв. не е прекомерен, като намира, че
същият е изплатен за осъществявана защита в продължение на три години и два
месеца, както на досъдебното производство, така и пред две съдебни инстанции.
Видно от ангажираните по делото писмени доказателства, защитникът е
осъществявал в пълен обем защитата на обвиняемия, впоследствие подсъдим,
осъществявайки редица процесуални действия, включително и множество такива по
обжалване пред прокурор при СРП, положил е значителни професионални усилия.
Предвид горното съдът намира, че
платеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, като в тази връзка
напълно споделя съдебната практика, обективирана в постановено по реда на
чл.290 ГПК Решение № 116 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2017 г., IV
г. о., ГК, с което Върховният касационен съд е приел, че обвиняемият не полага
дължимата грижа, когато уговаря прекомерно високо адвокатско възнаграждение. От
него не може да се изисква да уговори адвокатско възнаграждение, което да е
точно съразмерно на фактическата и правна сложност на делото-в началото на
производството, когато се упълномощава адвокат, обвиняемият не може да прецени
точно фактическата и правна сложност на делото, нито точно какви
съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши адвокатът. Нормално и
естествено е дори по дело с незначителна фактическа и правна сложност да бъде
уговорено възнаграждение, което надхвърля неколкократно минимално допустимия
размер, а когато фактическата и/или правна сложност на делото е около средната
или значително по-висока-многократно минимално допустимия размер.
Предвид горното искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер.
Ищецът не е претендирал лихви,
поради което такива не се присъждат.
По разноските в процеса:
Ищецът
заявява искане за присъждане на направените съдебни разноски в производството. Предвид
изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски в настоящото производство.
Ответникът дължи горните разноски
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски в
размер на 10 лв.-заплатена държавна такса по сметка на СГС, която му се дължи в
пълен размер.
Още с исковата си молба ищецът е
направил изявление за заплащане на адвокатски хонорар, който да бъде определен
от съда на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 и т.3 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание този текст ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на адвокат Б. адвокатско възнаграждение съответно на
уважената част от иска.
При
материален интерес от 53 500 лв., минималният размер изчислен на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 2135 лв. От тази сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 339,21 лв., която е
съответна на уважената част от исковете /8500 лв./
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Република България,
гр. София, бул. „****, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ на Н.Г.К., ЕГН **********,***, с адрес за кореспонденция: гр.София,
ул. „******, адвокат Д. Т.Б. сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и сумата от 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лв./-имуществени
вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ обвинение по ДП № 2515/2015 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр.№ 37944/2015 г. по описа
на СРП, в извършване на престъпление по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1
от НК, за което е оправдан с влязла в
сила на 21.11.2018 г. Присъда от 03.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 19186/2016
г. по описа на СРС, 110 състав, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск
за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до частично
претендираната сума от 50 000 лв. от пълния размер от 100 000 лв., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати и сумата 10 лв.
/десет лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА П.на Република България,
гр. София, бул. „****, Съдебната палата да заплати на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Д. Т.Б.,***
адвокатско възнаграждение в размер на 339,21 лв. /триста тридесет и девет и
0,21 лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: