М О Т И В И    към Присъда № 33 от 11.04.2017г. по НОХД №2649/2016г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

 

   Спрямо подсъдимия Й.Е.П. *** е повдигнато обвинение по чл.343, ал.3, предложение последно, б.“б“, пр.1 вр., ал.1, б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 06.11.2015г. в гр.Първомай, обл.Пловдивска, при управляване на МПС- товарен автомобил марка „Мерцедес“ с ДК № ** е нарушил правилата за движение:

Чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато й да е маневра, като например... да завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.

Чл.116 от ЗДВП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“.

Чл.119, ал.4 от ЗДвП - „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“.

и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.Р. ЕГН **********, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

 

По делото не е предявен за разглеждане граждански иск.

По искане на пострадалата Я.А.Р.-съпруга и наследник на починалия Г.Н.Р.,  същата е  конституирана в качеството на  частен обвинител в наказателния процес.

   В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като на подсъдимия бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че  с оглед данните за личността на подсъдимия, целите на наказанието ще бъдат изпълнени, чрез отлагане изтърпяването на наказанието по реда на чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок в рамките на пет години. Моли, спрямо подсъдимия  да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК за срок по-дълъг от срока на наложеното наказание лишаване от свобода, предвид причинената като резултат смърт.

      Повереникът на частния обвинител- адв.М., не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, като счита, че са събрани безспорни доказателства за наличие на виновно поведение от страна на подсъдимия в създалото се ПТП и изразява становище, че основна причина за това е противоправното поведение на подс.П.. По отношение на наказанието се солидаризира с искането на прокурора за определяне на наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като предлага определеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно. Претендира се възлагане на направени по делото разноски. 

Защитникът на подсъдимия  –адв.С., пледира за оправдателна присъда. Оспарва фактическата обстановка, приета от обвинението, както и правната квалификация, като счита, че не е налице виновно поведение от страна на подс.Й.П., което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП, като се застъпва становище, че вина за произшествието има пострадалия пешеходец, който не е съобразил поведението си с правилата на чл.114,т.2 от ЗДвП и се е поставила в условия, при които за водача на товарния автомобил е било невъзможно избягването на произшествието. Излагат се доводи за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, като се твърди, че от страна на подс.П. не е допуснато нарушение на визираните правила за движение. В този смисъл се иска признаване на подс.Й.П. за невинен и оправдаването му по така повдигнатото му обвинение.

   Подсъдимият Й.Е.П. не се признава за виновен, като в обясненията си и в последната си дума изразява съжаление за случилото се, но заявява, че е изпълнил своите задължения като водач на МПС и не  е бил невнимателен към пешеходеца.  

 

I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

   От събраните по реда на съдебното следствие  писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

   Подсъдимият Й.Е.П.  е правоспособен водач на МПС, с категории В, С, СЕ, D. Същият живее в гр.Първомай, българин, български гражданин е, със средно образование и работи като шофьор във фирма „***, видно от приложения по делото трудов договор/ на л.106 от д.п./. Не е осъждан.  

Подсъдимият Й.Е.П. работи като шофьор на товарен автомобил при търговско дружество „***. Той управлявал специализиран автомобил марка „Мерцедес“, модел 2038 с рег.№ ***, собственост на фирма „***. За управлението на товарния автомобил, от страна на собственика имало сключена комбинирана застрахователна полица за застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“. Съгласно длъжностната характеристика и възложената му работа подс.П. управлявал специализирания автомобил /цистерна/, превозвайки суровина на фирмата, за което извършвал транспортни курсове в околностите на гр.Първомай.

На 06.11.2015г. подсъдимият бил на работа и около 9,30 часа управлявал товарния автомобил, движейки се в гр.Първомай по ул.С. ***. Времето по същото време било светло, сухо, слънчево, а пътната настилка суха и равна. Между улиците „С. Стамболов“ и „Княз Борис 1“ се образувало Y-образно кръстовище, като пътното платно на ул.“С. Стамболов“ имало две ленти за движение, които в края на улицата, преди навлизането им в ул.“Княз Борис 1“ били разделени от остров. В същият участък, по цялата ширина на пътното платно на ул.“С. Стамболов“ и от двете страни на острова, имало пешеходна пътека, тип „зебра“.

Приближавайки кръстовището на ул.С. ***, подсъдимият достигнал пешеходната пътека и спрял управлявания от него товарен автомобил, като цялата предна част на автомобила позиционирал върху пешеходната пътека. От това положение той имал намерение да предприеме маневра „завой наляво“, за да навлезе по друг път-по улица „Княз Борис 1“, в посока към кв.Дебър. В същия момент, пострадалият-пешеходец Г.Р. започнал пресичане на пътното платно на ул.“С. Стамболов“ върху пешеходната пътека, в посока изток-запад или от дясно наляво спрямо товарния автомобил. Достигайки отдясно на товарния автомобил, пострадалият Р. бил принуден да го заобиколи, тъй като МПС заемало част от пешеходната пътека и препятствало свободното предвижване по нея. Последният продължил с бърз ход, заобикаляйки пред товарния автомобил, на известно разстояние от него. В този момент подс.Й.П., без да се убеди, че пред него и покрай него няма други участници в движението, включително пешеходци, въпреки, че имал възможност за това, предприел маневра „Завой наляво“, като потеглил с товарния автомобил. В момента, в който пострадалия Р. бил пред предната лява част на цистерната, подсъдимият, който вече потеглил с товарния автомобил, ударил пострадалия пешеходец с предната лява част на автомобила. В резултат на това пешеходецът Р. паднал на платното пред цистерната, след което бил прегазен и провлачен от автомобила на разстояние около 80-85 м., включително и по ул.“Княз Борис 1“ .

След като подс.П. *** с автомобила, дочул, че някой свири и вика. Погледнал в лявото огледало и видял непознат за него мъж и неустановен по делото, който тича зад камиона и вика да спре. Подсъдимият отбил в дясно и спрял. Отворил шофьорската врата и чул, че непознатият му казва „Утрепа човек“. Тогава подсъдимият слязъл от камиона и видял, че на пътното платно лежи човек. Обадил се по мобилния си телефон на 112. Междувременно виковете на непознатия мъж били чути и от свидетелите Н.И. и Н. Б., които работили в близки търговски обекти. Св. И. излязъл и видял, че на пътното платно лежи човек, а в дясно от пострадалия, в посока кв.Дебър е спрян товарен автомобил/ цистерна/, а шофьорът на цистерната се разправял с непознат мъж. Св.И. видял пострадалия да лежи по корем на пътното платно, като видял и че на десния му крак плътта е разкъсана. Веднага позвънил на тел 112 и съобщил за инцидента. След известно време на мястото на инцидента пристигнала полиция и екип на бърза помощ, като пострадалият бил откаран в УМБАЛ „Св.Георги“ в гр.Пловдив за оказване на помощ. При първоначалния преглед на пострадалия от екип на спешната помощ било констатирано, че последният е в съзнание, с нормални зеници, отваря очите спонтанно, неадекватен, двигателна реакция ориентирана, дишане 25-35, сърдечна честота 58, РР 40/20. При допълнителния клиничен преглед, лекарят от спешна помощ отразил, че състоянието на пациента е крайно тежко увредено и е в шок. В Спешното отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ била поставена диагноза  „травматичен шок“. Анамнеза-политравма при ПТП. При постъпване в шокоза зала –в клинична смърт. Въпреки оказаната спешна медицинска помощ в 11,30 часа била констатирана смъртта на пострадалия Г.Р..

Съгласно заключението на изготвената в досъдебното производство СМЕ-за на трупа на пострадалия Г.Р./ на л.43-50 от д.п./, на последния са били установени следните травматични увреждания:обширен дефект/ разкъсване/ на кожата на дясната подбедрица и бедро, с размачкване и отслояване на кожата и подкожието, с разкъсване и размачкване на мускулите, на магистралните кръвоносни съдове, както и на нервите в областта; многофрагментно чупване на двете пищялни кости на десния долен крайник, както и на дясната бедрена кост; кръвоизлив в дясна колянна става; бледи и видимо обезкървени вътрешни органи, кръвоизливи под ендокарда на сърцето/ петна на Минаков/; бледи слабо изразени послесмъртни петна; счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен, счупване на ребра в ляво; разкъсно-контузни рани по трупа, охлузвания, кръвонасядания по трупа. Според тази експертиза основна причина за смъртта на Г.Н.Р. е остра кръвозагуба, в резлтят на тежки травматични увреждания в областта на десния долен крайник/свързани с разкъсване на мускули и на магистрални кръвоносни съдове –бедрена артерия/. За причината за смъртта вещото лице сочи, че свидетелстват бледите и видимо обезкървени вътрешни органи, блезите и слабо изразени послесмъртни петна, както и типичните при остра кръвозагуба подендокардиални кръвоизливи на сърцето/ петна на Минаков/. Налице е според експерта причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и настъпилото ПТП, както и между травматичните увреждания  и причината за смъртта. Описан е и механизма на поличаване на тези увреждания-най-общо посредством удар или притискане  с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат при станалото ПТП.

В хода на съдебното следствие при изслушване на заключението на СМЕ-за , вещото лице д-р Ц. заяви, че за изготвяне на заключението е бил запознат с цялата медицинска документация, като обяснява, че острата кръвозагуба може да се развие и за минути, а в случая тя била изключително силна. Самите петна по сърцето говорят за една бързо настъпила остра кръвозагуба. Заявява също, че в случая пострадалият е с изключително тежки травми в областта на десен долен крайник, че дори ида се прелива кръв няма никаква гаранция, че пациентът ще оцелее.

От приетата и изслушана в хода на съдебното следствие авто-техническа експертиза/ на л.65-80 от д.п./се установява, че водачът управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ по платното за движение на ул. “Ст.Стамболов“, в посока от югоизток на северозапад, като на кръстовището с ул.“Княз Борис I“ от неподвижно положение е предприел маневра „завой наляво“ в посока запад. От своя страна, пешеходецът Г.Р. е пресичал платното за движение на ул.“Ст.Стамболов“ в посока от изток на запад, от дясно на ляво пред автомобила. Ударът между МПС и пешеходецът е настъпил в предната лява част на товарния автомобил, който в този момент се е движел с около 8км/ч. Според вещото лице в анализираната ситуация, водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да избегне произшествието като отложи потеглянето си, за да пропусне пешеходеца Г.Р.. Основна причина за настъпилото произшествие, от техническа гледна точка експертизата посочва, че това е водачът на товарния автомобил - Й.П., който е потеглил от неподвижно състояние по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е - когато пред автомобила се е намирал пешеходецът Р.. За изготвянето на тази експертиза експертът е използвал и запис от охранителна камера, приложен по делото, като в експертното заключение със снимков материал е посочил и онагледил начина на приближаване на автомобила към кръстовището, времето на предприетата маневра  и времето и начина на пресичане от страна на пешеходеца.

В хода на разследването, по искане на защитата, след приложение на друг видеозапис, е изготвена допълнителна автотехническа експертиза/ на л.115-132 от д.п./, от заключението на която се установява, че водачът на товарния автомобил е имал техническата възможност да забележи пешеходеца пред автомобила и да избегне ПТП, като отложи потеглянето си. Ударът е настъпил в предната лява част на т.а. „Мерцедес“, след което Р. е бил прегазен /притиснат/ с предна лява гума. Според експерта, след като пешеходецът е преминал пред товарния автомобил, последният е нямал техническата възможност да избегне произшествието. Тази експертиза е изслушана и прието в хода на съдебното следствие, като в съдебното заседание на 12.01.2017г. по делото, в.л. М. уточнява, че на фотоса, който е показан на л.5 от заключението се вижда, че пешеходецът не минава плътно пред предната лява част на камиона, тъй като камионът е застанал косо и когато пешеходецът навлиза, му се налага да заобиколи камиона. Когато потегля пешеходецът, той е отдалечен от предната лява част на автомобила и бил на определена дистанция от автомобила. И допълнителната автотехническа експертиза потвърждава изводите на предходната, че основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на товарния автомобил „Мерцедес“ е потеглил от неподвижно състояние по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато пред автомобила се е намирал пешеходецът Р.. В анализираната ситуация според вещото лице, водачът на товарния автомобил е имал техническата възможност да избегне произшествието, като отложи потеглянето си, за да пропусне пешеходеца.

За изясняване на въпросите относно видимостта на водача и влиянието на окачването на камиона върху тази видимост, в хода на съдебното следствие беше назначена и приета допълнителна авто-техническа експертиза/ на л.53-68 от НОХД/, според заключението на която предвид хоризонталната и вертикална видимост на дясната врата на автомобила, водачът му би имал техническа възможност да забележи пешеходеца Р. за един кратък момент от порядъка на половин секунда, когато пешеходеца е бил на около 1,63 м. назад от предния габарит на автомобила и на около 1,15м. от десния габарит , като в този момент водачът би забелязал пешеходеца, ако последният е бил висок над 1,74 м. Изследвано е окачване на камиона, който се е намирал иззет като веществено доказателство в РУ-гр.Първомай и въз основа на това, експертът дава заключение, че предното окачване на т.а.“Мерцедес“ е с рисьори и амортисьори т.е то не е активно и не се влияе от работата на двигателя на автомобила. Задното окачване е на въздушни възглавници и може да се променя при работещ двигател. При това положение, вертикалната видимост пред предното стъкло не би се повлияла при работещ двигател т.е, потвърждава се заключението по допълнителната експертиза. Установява се още, че мястото на удара се намира най-малко 0,9 м. от границата на пешеходната пътека. При изслушване в с.з. вещото лице уточнява, че показаната графика на л.12 от експертизата дава отражение на хоризонталната видимост отдясно, а вертикалната видимост си остава същата. Задното окачване е на въздушни възглавници, които при стартиране на двигателя компресорът надува и задната част на камиона се повдига. При това положение по-скоро долния ръб на предното стъкло на камиона би паднал леко надолу, но тъй като се касае до 1-2 см. Затова и не го е отразил.  И тази експертиза потвърждава изводите на предходната, че след като камиона е спрял под ъгъл наляво, пешеходецът, след като заобикаля десният ъгъл на камиона, той се отдалечава от предния ляв край и всъщност водачът преди потеглянето, е имал възможност да забележи горната част на главата на пешеходеца през предното стъкло. С това е имал възможност да не потегли, за да избегне удара.

Описаните по-горе обстоятелства се установяват по  категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед и фотоалбум / на л.3-19 от д.п./, протокол за доброволно предаване / на л.30 от д.п./, трудов договор/ на л.85 от д.п./ застрахователни полици и копие то свидетелство за управление на МПС/ на л.23-27 от д.п./, удостоверение за наследници/ на л.63 от д.п./, справка за нарушения на сектор „КАТ“/ на л.22 от д.п./, справка за съдимост / на л.34 от д.п./, характеристична справка на л.24 от НОХД, а също и от показанията на свидетелите Я.Р., Н.И., Н. Б. и Ж.С., частично от обясненията на подс.Й.П., дадени в хода на съдебното производство. За изложените по-горе факти съдът възприема заключенията на изготвените съдебно-медицинска експертиза, първоначалната и допълнителната автотехнически експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство, допълнителната автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, както и приетите и предявени на страните веществени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.И., Н. Б. и Ж.С., които, макар да не са очевидци на станалото пътно-транспортно произшествие и в показанията си, депозирани в хода на съдебното следствие описват каква е била пътната обстановка и време на инкриминираната дата и в района на ПТП, как се е придвижвал камиона, в каква посока, как е било сигнализирано за станалото произшествие с пешеходеца, какво е било неговото състояние и как са се развили събитията, след като товарния автомобил е спрял. Свидетелите И. и Б. пресъздават това, което са възприели от момента, в който непознат за тях мъж от ромски произход е тичал и викал след водача на камиона да спре, тъй като бил „ударил човек“. Описват къде е спрял камиона, каква е била реакцията на водача-подс.П., както и на другите присъстващи, които са търсили съдействие на тел.112 за оказване на помощ. Тези свидетели сочат, че до идването на бърза помощ никой не е оказвал помощ на пострадалия, а същият е бил на платното в кръв и е стенел до известно време, като и двамата свидетели са категорични, че не познават и не са установили кое е лицето от ромски произход, което е викало след камиона на подсъдимия.  

Съдът кредитира изцяло като обективни показанията на св.Ж.С., дадени в хода на съдебното производство, който дава сведения за същите обстоятелства-обстановката на ул.“Княз Борис1“, където е спрял товарния автомобил и състоянието на пострадалия. И този свидетел, според неговите показания не е видял удара между камиона и пострадалия, но е видял суматохата след това-лежащия на пътното платно пострадал и опитите да се търси съдействие от полиция и бърза помощ, които според него са дошли след неговата поява там. Този свидетел твърди, че е имал възможност да огледа спрелия камион и на една от гумите е забелязал следи от човешка кожа. В този смисъл са и констатациите в протокала за оглед на местопроизшествие.  

Показанията на свидетелките Я.Р. също следва да бъдат възприети с доверие въпреки, че тази свидетелка няма възприятия за случилото се. В показанията си дава сведения за здравословното състояние на пострадалия Г.Р., за който се установи, че освен проблеми с кръвното, не е имал други здравословни оплаквания, като се предвижвал сам без проблеми  и на инкриминираната дата е дошъл до гр.Първомай, за да закупи лекарства, като се е движил свободно с градския транспорт.

Настоящия състав не кредитира обясненията на подс.Й.П./ на л.32-33 от НОХД/ единствено в частта им, в която твърди, че преди да потегли, за да извърши маневрата за завой наляво и след като вече е заел пешеходната пътека, се е оглеждал за пресичащи пешеходци. В тази част, обясненията не кореспондират на заключенията на допълнителните авто-технически експертизи, в които е прието, че ако се е огледал отпред водачът на автомобила би могъл да види пешеходеца и по точно горната част на тялото му-главата. От друга страна самият подсъдим твърди, че при потеглянето му вниманието и погледът му е бил насочен напред, тъй като и движението по пътя, по който следва да се включи е било по-интензивно. За това логично е при такава маневра вниманието му да е било насочено напред към пътя, по който ще се включи, но не може да се възприеме твърдението му, че се е огледал и не е забелязал пешеходеца, при наличната възможност да го забележи отпред.   Иначе, в останалата им част, обясненията на подсъдимия са последователни за това как е станало придвижването му до кръстовището, конкретната пътна обстановка, неговата реакция, след като е чул виковете да спре и съответно поведението му след удара. Всъщност, за тези обстоятелства няма и противоречие в доказателствата.

За изграждане на изводите си настоящата инстанция възприема изцяло заключенията на първоначалната и допълнителни авто-технически експертизи, изготвена от в.л. С.М., назначени в хода на досъдебното и съдебното производство. Последната изготвена експертиза, депозирана в хода на съдебното следствие, след анализ на всички събрани доказателства и след извършен товарния автомобил „Мерцедес”, дава обосновано заключение относно някои спорни въпроси за място на удара и влиянието на окачването при работещ двигател на камиона, върху видимостта на водача и по-конкретно относно вертикалната видимост през предното стъкло на автомобила, която според експерта не се повлиява от тези фактори. Всъщност вещото лице е изследвал и хоризонталната видимост, като е отговорил и в кой момент и при какви условия пешеходецът би бил видим за водача на камиона. От значение в конкретния казус е т.нар. вертикална видимост-пред предното стъкло на камиона, която според вещото лице остава непроменена. Тази експертиза е пълна, обстоятелствена и изготвена от лице, специалист в съответната област и няма основания същата да не бъде кредитирана с доверие. Изводите, направени в тази експертиза кореспондират с изводите, направени от авто-техническите експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, които подробно и компетентно изследват въпросите за начина на придвижване на товарния автомобил и на пешеходеца, начина на заемане на пешеходната пътека и престрояването за завой, момента, в който това е сторено, както и момента и начина на преминаване пред камиона на пешеходеца Р..  В тези заключения в.л.М. приема, че водача на т.а.“Мерцедес“ не бил имал пряка видимост към пешеходеца само, ако той се е намирал непосредствено до предната част на автомобила/ т.3 от доп.заключение/. Ако обаче, пешеходеца се намирал на разстояние 0,7 м. от предната част или повече, тогава водача на товарния автомобил има видимост към него-към главата му. От записите, които са били изследвани и приложени по делото, а също предявени на страните като веществени доказателства, се установява, че самият пешеходец при предприетото заобикаляне на товарния автомобил, е пресичал на известно разстояние от товарния автомобил и при преминаване пред предната лява част, пешеходеца се отдалечава.   Направените изводи и в трите авто-технически експертизи са последователни, обосновани, подкрепени от събраните други писмени и гласни доказателства, както и от веществените доказателства, поради което съдът следва да ги възприеме и кредитира с доревие.

Такова е становището на съдебния състав и по отношение на съдебно-медицинската експертиза на в.л. д-р Ц., която е точна, пълна и компетентно изготвена. Същата дава заключение за причинените на пострадалия Р. травматични увреждания и тяхната връзка с настъпилото ПТП, като достатъчно обосновано вещото лице сочи причината за смъртта и причинно-следствената  връзка между уврежданията и настъпилата смърт. В тази връзка възраженията на защитата за неадекватна медицинска помощ са неоснователни и ирелевантни, доколкото в експертизата си съдебният медик е изследвал механизма на причиняване на уврежданията и категорично приема, че те са резултат от станалото ПТП. Колкото до кръвозагубата и предприетите медицински мерки в тази насока, вещото лице приема, че в случая е била изключително силна, а и предвид изключително тежките травми в областта на десния долен крайник, то дори и да се прелива кръв няма гаранции, че пациентът ще оцелее. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че няма основания за съмнение в обективността на изготвената СМЕ-за, която в крайна сметка дава заключение за причината за смъртта и причинната връзка за това.

ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ :

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е  доказано по несъмнен начин. От обективна страна подсъдимият Й.Е.П. е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд – по чл.343, ал.3, предложение последно, б.“б“, пр.1 вр., ал.1, б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 06.11.2015г. в гр.Първомай, обл.Пловдивска, при управляване на МПС- товарен автомобил марка „Мерцедес“ с ДК *** е нарушил правилата за движение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл.119, ал.4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.Р. ЕГН **********, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Според настоящата инстанция вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия П. нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като предприемайки маневра за завой наляво за навлизане по друг път, какъвто се явява ул.“Княз Борис 1“,не се е убедил, че няма да създаде опасност за други участници в движението и не е извършил маневра съобразявайки се тяхното положение, посока и скорост на движение. За тези изводи съдът съобрази установеното  от авто-техническите експертизи обстоятелство, че докато е стоял на място процесния товарен автомобил, преди да предприеме потеглянето, за да се включи по другия път, подсъдимият е имал възможност да забележи пострадалия пешеходец и в точност главата му, когато последният е минавал пред предната част на товарния автомобил. В този момент именно, подс.П. е следвало да отложи потеглянето, като се съобрази в този момент с намиращият се отпред пред камиона пешеходец, който и трите авто-технически експертизи приемат, че е бил видим в този момент.

По делото е безспорно установено, че към момента на удара пострадалият Р. се е движил пеш, поради което е имал статут на пешеходец, което пък е задължавало подсъдимия П. като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство да пропусне пешеходеца, в който смисъл е предписанието на чл.119, ал.4 от ЗДвП. Това нарушение също, според настоящия състав е в пряка  връзка с настъпилия вредоносен резултат. Нещо повече, товарният автомобил е бил спрял на върху пешеходната пътека по начин, който затруднява и ограничава преминаването на пешеходци по нея, видно от мащабната скица на л.14 от допълнителната АТЕ-за, л.66 от НОХД. Това от своя страна е налагало подсъдимият много внимателно да се убеди, че предприемайки маневрата „завой наляво“ няма да застраши друг участник в движението. Такъв, в този момент е бил правомерно пресичащия на пешеходна пътека Г.Р..  Така че, не може да се възприеме тезата на защитата, че от страна на подс.П. не е допуснато нарушение на правилата за движение и следва да намери приложение разпоредбата на чл.15 от НК, тъй като според защитника, той не е могъл да предвиди това, което ще се случи. За да е налице случайно деяние  е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено-опасните последици/в този смисъл е Р 88/85г.на 3-то н.о. на ВС/ . Водачите на МПС-та са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка, като при обективна възможност за своевременно възприемане на участник в движението и непредприемането на нормативно предписаните мерки, водачите носят отговорност за последвалите съставомерни последици, независимо от приноса на пострадалия. В конкретния случай, видно от допълнителната АТЕ-за на л.115-132 от д.п., както и от изводите на АТЕ-за, назначена в хода на съдебното следствие, ударът е могъл да бъде избегнат, ако водачът на т.а.“Мерцедес“ е забелязал пострадалия Р., който се е намирал пред превозното средство и е отложил потеглянето си от неподвижно състояние. А това, че към този момент, подсъдимият е могъл да забележи пострадалия, се извежда от обстоятелството, че при движение на пешеходеца на разстояние 0,7 м.или повече от предната част, то той би бил видим за водача на товарния автомобил, т.е не би се намирал в зоната на ограничена видимост пред автомобила. В това допълнителното писмено заключение в д.п., вещото лице е детайлизирал с графика на л.14 от експертизата/ на л.128 от д.п./ параметрите на видимост, като е обсъдил и данните от видеокамерата, които са показани на л.129 от д.п., от които е направил извод, че пострадалият Р. не е пресякъл минавайки плътно до превозното средство, а се е отдалечил заобикаляйки косо разположения автомобил. Разстоянието, на което пешеходецът е преминал пред автомобила, според вещото лице е поне една ширина на човешкото тяло/ виж становище на л.37 гръб от делото/. С оглед на изложеното се налага извод, че подс.Й.П. сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП-то, тъй като е предприел потегляне на управляваното от него МПС, когато пред автомобила е имало пешеходец, който е могъл да бъде забелязан от него, поради  което и не е налице случайно деяние.

Събраните по делото доказателства не дават основание на настоящия състав да направи изводи за допуснати нарушения от страна на Г.Р. по чл.114,т.2 от ЗДвП, както се твърди от защитата, тъй като същият е предприел пресичане на регламентирано за това място и в момент, когато заелото пешеходната пътека превозно средство е спряло. Не могат да се споделят доводите на защитата, че пешеходеца е предприел безразсъдно пресичане и навлизане на пешеходната пътека, тъй като именно това е указаното за него място за преминаване на платното. Пресичането на обозначено място не е неправомерно поведение от страна на пешеходеца и не може да се поддържа обосновано в случая тезата за съпричиняване на съставомерния резултат. Навлизайки на пешеходна пътека за водача на автомобила съществуват задължения за съобразява поведението си с появата на пешеходци и с други участници в движението.

Съдът намира за доказано от обективна страна и наличието на другия признак на деянието, а именно настъпилата смърт на пострадалия Г.Н.Р., която се установи от съдебно -медицинската експертиза, че е резултат именно от увреждания, които са в причинна връзка с претърпяното на 06.11.2015г. в гр.Първомай, обл.Пловдив пътнотранспортно произшествие. 

Налице е и квалифициращия признак по чл.343, ал.3, предложение последно от НК, а именно извършване на деянието на пешеходна пътека. Това е мястото, видно от изготвените към експертизите скици, където пешеходецът Р. е предприел пресичане на платното-на указаното за това място, регулирано с пешеходна пътека. Това, че ударът е настъпил на около 0,9 м.от границата на пешеходната пътека, както е приела допълнителната АТЕ-за, назначена в хода на съдебното производство, то това не променя квалификацията на деянието, тъй като видно е, както беше обсъдено по-горе, че преминаването на пешеходеца пред камиона, излизайки от пешеходната пътека е в резултат от заемането на пешеходната пътека от товарния автомобил с предната му част, така че преминаването на пешеходци по нея е било невъзможно.

Според настоящия състав, в конкретния случай с поведението си подс.Й. П. не е нарушил правилата за движение по чл. 116 от ЗДвП, поради което същият беше признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение, вменяващо му нарушение на посочената норма.  Нормата на чл.116 от ЗДвП предписва внимание от страна на водачите на пътни превозни средства към пешеходците, което е принципно задължение на водачите и нормата на този текст се явява по-обща в случая. Вмененото задължение по чл.119, ал.4 от ЗДвП, регламентиращо пропускането на пешеходци от страна на завиващи нерелсолви пътни превозни средства, в случая е по-конкретно и съответства на поведението на подсъдимия в конкретната пътна обстановка, поради което съдът прие, че това задължение, а не задължението по чл.116 от закона е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината -небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3,предл.1 от НК. Подсъдимият  Й.П. не е предвиждал  настъпването на общественоопасните последици, но с оглед мястото на ПТП/приближавайки през кръстовище, на което има обозначена пешеходна пътека/ и обстоятелството, че се движи в населено място и на кръстовище, което е оживено и където  движението на автомобили и на пешеходци, особено в този час на денонощието-около 9,30 часа през деня е по-интензивно, то подсъдимият е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

         III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

При определяне на наказанието  съдът  съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отeгчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността  на подс.Й.Е.П. обстоятелства, съдът отчете чистото му съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, трудовата ангажираност и семейно положение, за които са налице доказателства в хода на досъдебното производство, проявената критичност и изразеното съжаление за случилото се. Подсъдимият има изключително добри характеристични данни и като водач на пътно превозно средство, предвид липсата на други допуснати от него сериозни нарушения на правилата за движение, видно от справка на л.22 от д.п. Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната форма на вината- небрежност, която обуславя по-леко наказание  в сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради самонадеяност, а и допуснатите нарушения на правилата за движение в случая от негова страна са по -скоро поради невнимание, а не вследствие на драстично несъобразяване с правилата за движение. Съдът отчете и обстоятелството, че през цялото време на воденото разследване подсъдимият е имал добросъвестно поведение. Не се констатираха отегчаващи отговорността обстоятелства, извън тези определящи настоящата квалификация.

При така отчетените обстоятелства съдът  намира, че за осъществяване  целите на чл.36 от НК, наказанието по отношение на подс.П. следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК-при наличие на  многобройни смекчаващите отговорността му обстоятелства, предвид на които и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко с вината на подсъдимия. Поради това на същия се определи наказание под минимума от три години предвиден в закона, а именно „лишаване от свобода за срок от  ДВЕ ГОДИНИ.

Налице са според настоящия състав и законовите предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият П. не  е осъждан и предвид добрите му характеристични данни, съдът счита, че за поправянето му не е наложително същият да изтърпява наказанието лишаване от свобода ефективно. С оглед на това, настоящият състав отложи изпълнението на така наложеното наказание от две години лишаване от свобода с изпитателен срок  от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила. 

Наред с това съдът наложи и  кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Настоящата инстанция намира, че тази санкция не следва да надвишава срока на наложеното наказание “лишаване от свобода” и в този размер би изиграла поправително въздействие. От приложената по делото справка на сектор „КАТ” за нарушения/ на л.22 от д.п. и л.76-77 от делото/, е видно, че подс.Й.П. в продължение на повече от 20 години няма  административни нарушения на ЗДвП, а единственото отразено такова е от 2015г. и е свързано с управление на МПС без включени светлини/ по чл.70, ал.3 от ЗДвП/, за което е бил санкциониран единствено с глоба. Поради това и предвид обсъдените смекчаващи обстоятелства, съдът приема, че няма основание за определяне на по-висок размер на кумулативното наказание. Няма данни свидетелството за правоуправление на подсъдимия Й.П. да е било отнемано по административен ред, поради което наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” следва да се изтърпи след влизане на присъдата в сила.

Така наложените наказания, според настоящия състав се явяват адекватни на степента и обществената опасност на извършеното и дееца, и в най-пълна степен ще съдействат за постигане целите на наказанието.

Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства, като прие, че иззетото като веществено доказателство – товарен автомобил „Мерцедес”, модел 2038, с рег. № ***, ведно с 3 бр.ключове, предадени на съхранение в РУ на МВР – гр.Първомай следва да се върнат на собственика –„*-гр.Пловдив, след влизане на присъдата в сила. По отношение на веществените доказателства, приложени по делото- 1 брой диск с надпис Verbatim, 700MB, CD-R, 80min и 1 брой диск от магазин „З.“ с видеозапис от охранителна камера, прие, че същите следва да останат по делото за нуждите на производството. А що се отнася до останалите веществени доказателства - 1 брой тъмно синя платнена обувка, с надпис „Sandes“ и 2 броя монети с номинал от 5 стотинки, то същите като вещи без стойност следва да се унищожат, след влизане на присъдата в сила.

   С присъдата си съдът присъди на частната обвинителка Я.Р. направените от последната разноски в производството в размер на 1000 лева, произходящи от платено възнаграждение за повереник.

    Подсъдимият Й.Е.П. беше осъден да заплати  по сметка на Окръжна прокуратура гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 743,36  лева, представляващи възнаграждения  за назначените и изготвени експертизи в досъдебното производство, както и по сметка на ПОС разноските, направени в хода на съдебното производство в размер на 420 лева за възнаграждения за изслушване на вещи лица и за допълнителна експертиза.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                      

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :