О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 18.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, IV
въззивен състав, в
закрито заседание на деветнадесети юни март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
мл.
съдия ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.ч.д. № 2008
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано е по повод частна жалба от Н.М.С., чрез служебния му
защитник адв. А.В.срещу определение от
24.04.2019 г. по н.о.х.д. № 10601/18 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
11 – ти състав, постановено по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК, с което Н.М.С. е осъден да заплати на Й.Р.А.сумата
от 1800 лева, сторени от последния разноски за повереник, пред първата и
въззивната инстанция, при първото разглеждане на делото..
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
постановения първоинстанционен съдебен акт. По същество се излагат доводи, че
липсва своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на
частния обвинител и граждански ищец А.. Отделно е направено и възражение за
прекомерност на размера на разноските за адвокатско възнаграждение. Направено е
искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
отправеното искане, въз основа на материалите по делото и закона приема за
установено следното:
По
повод внесен срещу Н.М.С. обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 129,
ал. 2, пр. 3, алт. 1, вр. ал. 1 от НК, е образувано н.о.х.д. № 16607/2010 г. по
описа на СРС, НО, 10 състав. В производството пред първата инстанция е
представен договор за правна защита и съдействие от 10.03.2011 г. между частния
обвинител и граждански ищец Й.Р.А.и адв.Р.И.Р., с предмет представителство по
н.о.х.д. № 16607/2020 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, като е посочено
договорено възнаграждение от 800 лева, като в договора липсва отразяване
договореното възнаграждение да е заплателно. Представена е молба от Й.Р.А.за
конституирането му като частен обвинител и граждански ищец, като е направено
искане подсъдимият С. да бъде осъден да заплати сумата от 8000 лева обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, както и направените по делото разноски. С
първоинстанционната присъда подсъдимият Стайков е осъден за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1, вр. ал. 1 от НК. Осъден е и да
заплати на частния обвинител и граждански ищец Й.А. сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 8000 лева. По въззивни жалби на
подсъдимия С. и частния обвинител и граждански ищец срещу първоинстанционната присъда
е образувано в.н.о.х.д. № 4649/2017 г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав. Във въззивното
производство е представен договор за правна защита и съдействие от 13.11.2017
г. между Й.Р.А.и адв. Д.Б.с предмет защита по в.н.о.х.д. № 4649/2017 г. по
описа на СГС, с договорено възнаграждение, в размер на 1000 лева, като видно от
представения договор същото е заплатено изцяло и в брой. С въззивния съдебен
акт първонстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане
от друг съдебен състав.
След
връщането на делото на СРС е образувано н.о.х.д. № 10601/2018 г. по описа на
СРС, НО, 11 състав. С присъда № 92745 от 12.04.2019 г. постановена по н.о.х.д.
№ 10601/2018 г. на СРС, НО, 11 състав, подсъдимият Н. М.С. е осъден за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1, вр. ал. 1 от НК.
Осъден е и да заплати на частния обвинител и граждански ищец Й.А. сумата от
8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 01.12.2007 г. до окончателното плащане. По
жалба на подсъдимия С. срещу първоинстанционната присъда е образувано
в.н.о.х.д. № 2844/2019 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав, като с решение №
923 от 11.11.2019 г. първоинстанционният съдебен акт е изцяло потвърден.
С
обжалваното сега определение от 24.04.2019 г. по н.о.х.д. № 10601/2018 г. по
описа на СРС, НО, 11 състав, постановено по реда на чл. 306, ал., т. 4, пр. 2
от НПК в тежест на подсъдимия С., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, са
възложени разноски на частния обвинител и граждански ищец Й.А. за упълномощен
повереник за първа и въззивна инстанция при първото разглеждане на делото.
При
така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира от правна
страна следното:
Жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция, е подадена от
процесуално легитимирана страна, в надлежна форма, в законоустановения 7-дневен
срок, съгласно разпоредбата на чл.
342, ал. 1 НПК, като разгледана по същество същата е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения
защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец,
ако са направили такова искане.
В случая е налице постановена първоинстанционна осъдителна
присъда, изцяло потвърдена от въззивната инстанция. При този изход на
производството и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК разноските по
делото следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Разноските на частния
обвинител и граждански ищец следва да бъда възложени в тежест на подсъдимия, в
случай, че бъдат представени доказателства за тяхното извършване. Настоящата
инстанция намира, че доказателства за сторените разноски следва да бъдат
ангажирА.най-късно до приключване на съдебното следствие за съответната съдебна
инстанция. Следва да се посочи, че само когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 189, ал. 3 от НПК. Поради тази причина в договора за правна помощ следва
да бъде указан видът на плащане – в брой или по банков път. Когато плащането е договорено по банков път, то следва да
бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила
адвокатско възнаграждение. В случая посочените изисквания не са налице по
отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по н.о.х.д. №
16607/2010 г. по описа на СРС, НО, 12 състав. Видно от приложени договор за
правна защита и съдействие между частния обвинител и граждански ищец Й.А. и
адв.Р.Р. /л. 20 от делото/, в същия е посочено единствено, че е договорено
възнаграждение в размер на 800 лв., като липсват доказателства същото да е
платено, доколкото не е отразено сумата да е платена в брой, нито по сметка. В
същото време в нито един момент от производството не са ангажирА.доказателства
твърдените разноски действително да са сторени. При така установеното, в
частта, в която първоинстанционният съд е осъдил Н.С. да заплати на Й.А. сумата
от 800 лева – деловодни разноски за упълномощен повереник пред първата
инстанция, определението следва да бъде отменено.
По отношение на присъдените разноски, в размер на 1000 лева – деловодни разноски за упълномощен повереник пред въззивната съдебна инстанция са налице годни доказателства, че действително са сторени / л. 32 от делото/, доколкото е отразено, че сумата е заплатена в брой, при сключване на договора, поради което в тази част жалбата се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че липсва своевременно направено искане за присъждане на направените по делото разноски от страна на частния обвинител и граждански ищец. Такова искане е направено своевременно, още с молбата му за конституиране като частен обвинител и граждански ищец /л. 21 от н.о.х.д. № 16607/10 г. по описа на СРС/ и е поддържано в последното съдебно заседание по делото, видно от съдебен протокол от 28.06.2016 г. /л. 294-298/. Константна е съдебната практика, че законът не поставя изискване към частния обвинител/граждански ищец пред всеки състав и съдебна инстанция да подновява исканията си, които е направил с молбата си за конституиране като страна в производството /включително за присъждане на разноски за упълномощен поверени/. Напротив, процесуалният закон изрично в чл. 301, ал. 1, т. 12 от НПК възлага на първоинстанционния съд, а в чл. 339, ал. 3 във вр. чл. 305 от НПК и на въззивния съд, при постановяване на присъдата да се обсъди и реши и въпроса на кого да се възложат разноските по делото. Затова, както прокурорът не прави искания за присъждане в полза на държавата на разноските по дела от общ характер, а съдът служебно е длъжен да следи за това и то да бъде предмет на негово произнасяне, така и не е необходимо частния обвинител/граждански ищец да прави пред всяка инстанция искане за присъждане на разноските, които е направил, след като вече в молбата си за конституиране е направил такова искане. Не следва да бъде разглеждано възражението на жалбоподателя за прекомерност на размер на адвокатското възнаграждение, доколкото в наказателното производство е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от тези съображения Софийски градски съд, НО, IV въззивен
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение от 24.04.2019 г. постановено по н.о.х.д. № 10601/2018 г. по описа
на СРС, НО, 11 състав, в частта, в която
подсъдимият Н.М.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Й.Р. А., ЕГН **********
сумата от 800 лева – деловодни разноски за упълномощен повереник пред първата
инстанция по н.о.х.д. № 16607/2010 г. по описа на СРС, НО, 12 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата
част..
Определението е окончателно не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.