О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-96
10.01.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 1933 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ф.Е.Х., ЕГН **********,
и А.И.Х., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д. Димова В. – с пълномощно от първата
инстанция (л. 9), против Решение № 203 от 10.10.2019 г. по гр. д. № 1427/2018
г. на Районен съд – Карнобат, с което е отхвърлен предявеният от въззивниците
против Е. Исуф А., ЕГН **********, и
Ф.И.А., ЕГН **********,***, иск с
правно основание по чл. 124 ГПК за
приемане за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на дворно място с площ от 152, 78 кв. м., заключено между южната
регулационна граница на УПИ № I - 188 в кв. № 5 до северната фасада на
съществуващите в УПИ № XXV - двуетажна масивна постройка и сградата на бивш
битов комбинат /залепени една за друга по плана/, по цялото протежение
северната фасада на сградите и на изток достигащо до източната граница на УПИ
XXIV в кв. 5, а на запад – граничещо с уличната регулация.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. Навеждат доводи, че първоинстанционният съд
неправилно е разместил доказателствената тежест по предявения отрицателен
установителен иск за собственост, като е приел, че следва да бъде решен
въпросът дали спорните 152. 78
кв. м. са част от имота на ищците,
въпреки че тяхното право на собственост не е предмет на спора. Оспорват
изводите на съда, че не се е установило по безспорен начин дали между двата
имота е съществувала ограда и на какво разстояние от северната фасада на сградата
на ответниците е поставена, като се позовават на протокола от съдебното
заседание, в което е било изслушано вещото лице по СТЕ, както и на представеното
с исковата молба геодезическо заснемане от май 2017 г. Възразяват срещу извода
на съда, че показанията на
свидетелката Румяна Ганчева Няголова са противоречиви. Считат, че
при действието на единствения регулационен план на с. Съединение от 1951 година,
не би следвало да има разлика в площта на имотите по издадените от община Сунгурларе
скици, които са извадка от този план. По отношение на доводите на съда, че праводателите
на ищците не са владели процесните 152, 78 кв. м. повече от 10 години преди
влизане в сила на 3ТСУ от 1973
г., излагат съображения, че показанията
на свидетелката Няголова
изясняват статута на имота на
нейните родители още
от 1952 година и доказват факта,
че те са владеели
процесните кв. м. още от тогава. Въззивниците молят съда да отмени
изцяло обжалваното решение и да
постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендират за присъждане на направените
по делото разноски.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирани лица,
които имат правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал.
1 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемите Е. Исуф А. и Ф.И.А., чрез
адвокат М. Костова – с пълномощно от първата инстанция (л. 90), която оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излагат
доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намират за неоснователни доводите
на жалбоподателите, че районният съд е разместил доказателствената тежест в
процеса. Излагат съображения, че в производството по предявен отрицателен
установителен иск ответникът следва да докаже правото си на собственост, а ищецът
да обори това негово твърдение, като докаже свои
насрещни права. Навеждат доводи, че процесната реална част от
парцел, не е могла да бъде предмет на придобивна давност съгласно чл. 40
ал. 2 от ЗПИНМ и чл. 59 от ЗТСУ. Считат, че дори и да се
приеме, че началният момент на давността е този от
придобиване на имота от дядото на ищцата през
1952 г., то по чл. 34 от действалия тогава Закон за давността срокът за
придобиване на недвижими имоти е бил 20 години и във връзка с параграф 4 от ПП
на ЗС давността е следвало да изтича към 1958 г., но пък ЗПИНМ е в сила от 1950 г., а той
изключва възможността за подобно придобиване по давност, поради което при всички положения забраната е била действаща. Намират за
неприложима и фикцията на чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ /отм./, защото тя води
до придобиване на идеална част, а спорната е реална такава. Посочват, че в чл. 200, ал.
1 от ЗУТ е предвидена възможност за такова придобиване по давност, но само ако
са спазени изискванията за минимални размери на тези части, което в случая не е
налице, доколкото се касае за около 150
кв. м., а и не е приложимо изключението от
това правило, посочено в ал. 2, даващо възможност за придобиване и на такива части,
защото то касае само неурегулирани дотогава
поземлени имоти, които се
присъединяват към съседни, а по делото
е установено съществуването на план за регулация от 1951 г., преди влизане в сила на ЗУТ, с което
статутът на това
място отдавна е бил уреден. Въззиваемите молят съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендират за присъждане на всички
направени разноски.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Ф.Е.Х., ЕГН **********, и А.И.Х., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д. Димова В., против Решение № 203 от
10.10.2019 г. по гр. д. № 1427/2018 г. на Районен съд – Карнобат, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.