Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Лиана Тенекева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 259/2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „БНП П. П. Ф.“ С.А. Париж рег.№ ********* чрез БНП П. Ф.С.А. клон България ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М.„ 4, Б. П.-С. сгр.14 срещу К.Л.К., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 736/2020 г. по описа на РС- Ихтиман, за следните суми: 952,41 лв. главница по Договор за потребителски кредит №CREX-17605949/06.01.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 30.09.2020г., до окончателното изплащане; 397,11 лв. договорна лихва за периода от 01.03.2020г. до 01.02.2022г.; 32,14 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2020г. до 16.09.2020г.. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за потребителски кредит №CREX-17605949/06.01.2020г.. Поддържа, че съгласно разпоредбите на договора сумата следва да се изплати на търговски партньор на кредитодателя, което е сторено. Твърди, че дължимите суми са в претендирания размер. Твърди, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо, за което длъжникът е уведомен.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира следното:
Ответникът е уведомен надлежно за подадената искова молба, като не е депозирал писмен отговор. Още с разпореждането по чл. 131 ГПК на ответника е указана възможността при негово пасивно поведение ищецът да поиска постановяването на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен за първото по делото заседание (по арг. от чл. 41, ал. 1 от ГПК) не се явява, като липсва и направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С докладвана в с.з. на 12.08.2021г. молба от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено срещу ответника в случай, че са налице предпоставките за това.
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 ГПК е подаден в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът- длъжник е възразил срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, респ. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По отношение на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за главница и мораторна лихва :
Съдът, като взе предвид направеното от ищеца искане за постановяване в негова полза на неприсъствено решение и като съобрази, че са налице предпоставките на чл. 238 и следващите от ГПК за уважаване на искането, а именно, че с разпореждането по чл. 131 от ГПК на страната са указани съответните последици, че страната не е представила в срок отговор на исковата молба, не се е явила в първото заседание по делото и не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като горепосочените искове бъдат уважени.
По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с , чл. 79, ал. 1 ЗЗД за договорна лихва:
По отношение на претенцията в тази ѝ част съдът намира, че не са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, тъй като не е налице предпоставката за вероятна основателност на исковете съобразно чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит с твърдяното съдържание; 2) съответствието на клаузите с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същите не са във вреда на потребителя.; 3) реално предаване, респ. усвояване, на сумата по Договора на ответника и предоставяне на твърдяните услуги, за които се претендират такси; 4) надлежно упражняване на правото да се направи кредита предсрочно изискуем и обявяване на длъжника на предсрочната му изискуемост (в случай, че се твърди предсрочна изискуемост на вземането).
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се установят тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже, че е заплатил изцяло дължимите суми, респ. възраженията си срещу изискуемостта им.
От представения Договор за потребителски кредит №CREX-17605949/06.01.2020г. се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит. Клаузите, касаещи договорната лихва, съответстват на правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и не са във вреда на потребителя.
От заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че размерът на договорната лихва за периода от 01.03.2020г. до 01.02.2022г. е 397,11лв., а за периода от 01.03.2020г. до 01.04.2020г. е 49,23лв..
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
В конкретния случай вземането е станало предсрочно изискуемо на 01.04.2020г. (датата на втората пропусната месечна вноска), за което длъжникът е надлежно уведомен.
С оглед горецитираното тълкувателно решение претенцията за договорна лихва се явява основателна за сумата 49,23лв. и за периода от 01.03.2020г. до 01.04.2020г., като този иск следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 397,11лв. и за периода от 02.04.2020г. до 01.02.2022г..
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта ѝ относно разноските отпада.
Съобразно изхода на спора направеното от ищеца искане за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно за сумите от 20,67 лв. държавна такса в заповедното производство, 37,41 лв. за държавна такса в исковото производство.
С оглед изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна -делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от договор за кредит. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа се състои в попълване на искова молба по множество еднотипни искови производства, без явяване в открито съдебно заседание, а с изготвяне на становище с искане за постановяване на неприсъствено решение. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на делото в размер на 74,82 лева –за исковото производство, и 37,41 лв. за заповедното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД по отношение на К.Л.К., ЕГН **********, с адрес ***, че БНП П. П. Ф.“ С.А. Париж рег.№ ********* чрез БНП П. Ф.С.А. клон България ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М.„ 4, Б. П.-С. сгр.14, е носител на право на парично вземане за следните суми, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 736/2020 г. по описа на РС- Ихтиман, а именно: 952,41 лв. главница по Договор за потребителски кредит №CREX-17605949/06.01.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 30.09.2020г., до окончателното изплащане; 32,14 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2020г. до 16.09.2020г.
РЕШЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД по отношение на К.Л.К., ЕГН **********, с адрес ***, че БНП П. П. Ф.“ С.А. Париж рег.№ ********* чрез БНП П. Ф.С.А. клон България ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М.„ 4, Б. П.-С. сгр.14, е носител на право на парично вземане за следните суми, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 736/2020 г. по описа на РС- Ихтиман, а именно: 49,23лв. договорна лихва за периода от 01.03.2020г. до 01.04.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 397,11лв. и за периода от 02.04.2020г. до 01.02.2022г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.Л.К., ЕГН **********, да заплати на БНП П. П. Ф.“ С.А. Париж рег.№ ********* чрез БНП П. Ф.С.А. клон България, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на общо 170,31 лева.
РЕШЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: