РЕШЕНИЕ№ 484
гр. Монтана, 10 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 27.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор КАМЕЛИЯ
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 446 по
описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета АПК, вр. с
чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е на основание постъпила касационна жалба от И.Т.И. против Решение № 230 от 06.06.2019
г.по АН дело № 507/2019 г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 1/05.03.2019г. на Началник РУ - Монтана при ОДМВР – Монтана, с
което му е наложено административно наказание – глоба, затова че използва ЕНН -
112 не по предназначение, като предава невярно съобщение.
В
касационната жалба се твърди, че постановеното решение на районен съд Монтана е
неправилно, необосновано и немотивирано. Счита, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че от разговора му с В*** М*** и обаждането му
на 112 не е извършвана никаква проверка. Влязъл в спор с М*** , от което се
почувствал заплашен от него и затова се обадил на тел. 112. В с.з. пояснява, че
не за първи път е заплашван от Г-н В*** М*** и затова е дал жалбата. Също така
смята, че не е редно човекът срещу когото е подал обаждането да преценява дали
е правомерно или не е правомерно. Този човек му е създал проблеми, мъки и
страдания. Затова и се е обадил на телефон 112, защото се е почувствал наистина
заплашен от него. Имал е многократни контакти с него, писал му е актове, които са
отменени от съда и на личностна основа счита, че се държи така с него. Иска,
ако е възможно да се отмени наказанието. Телефон 112 се използва когато човек
се почувства заплашен, а той се почувствал точно така, защото този човек не
еднократно го е заплашвал.
Ответникът
– ОД на МВР, гр. Монтана чрез ст. юрк Д*** счита решението за правилно,
законосъобразно и обосновано. Пред въззивния съд са събрани безспорни
доказателства, че е извършено административно нарушение и, че същото е
извършено виновно, именно от наказаното лице. При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. При предявяването на акта на нарушителят, същият не е
записал, че има възражения, нито в тридневния срок посочен в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
е дал такива. Всичко, което е изложено в касационната жалба е изложено и
пред въззивния съд. Административнонаказващият
орган е наложил наказанието в един минимален размер, предвиден в нормата на чл.
37 от Закона за националната система 112 като се е съобразил с имотното,
здравословно състояние и личността на нарушителя. Моли касационният съд да
сподели мотивите на това въззивно решение.
Прокурор
от ОП Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна.
Законодателят е приел, че ЕЕН 112 се използва при необходимост от спешни
повиквания при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото
на гражданите, с което се цели осигуряване на същите, които се намират на
територията на Република България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до
службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи. От
събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства правилно
въззивният съд приема, че на 05.02.2019 г. към 18:40 часа
административнонаказаното лице е предало невярно съобщение на номер 112, а
именно, че В*** М*** – служител на ОД на МВР - Монтана му е отправил заплаха за
саморазправа, следователно телефонът за спешни повиквания е използван не по
предназначение. Правилно съдът е приел, че случаят не е маловажен, тъй като
извършеното деяние и обстоятелствата, при които то е извършено не могат да го
квалифицират като такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че съдът правилно
е приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила и е постановил един обоснован съдебен акт, поради което моли същият да
остане в сила.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да потвърди
обжалваното НП въззивният съд, приема, че въз основа на непосредствено събраните
доказателствата по делото, съдът намира, че наказващия орган е приложил
правилно закона, като е приел наличието на нарушение по смисъла на чл. 28, ал. 1
от ЗНССПЕЕН, респ. чл. 37 от ЗНССПЕЕН. Съдът изцяло кредитира показанията на
св. В*** М*** В*** и св. И. П***
Т*** , които са обективни и последователни, а посоченото от И. в жалбата и в
съдебно заседание е в подкрепа на посоченото в АУАН и НП, а именно, че на
05.02.2019 г. е използвал тел.112 не по предназначение. Приема, че е без правно
значение как се е почувствал жалбоподателят след проведения телефонен разговор
със св. Викторов. При установяване на административното нарушение по чл. 28,
ал. 1 от ЗНССПЕЕН, не са допуснати съществени процесуални нарушения - АУАН и НП
са съставени съгласно изискванията на чл. 40, чл. 42 и чл. 57 и чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, при безспорно доказани вина и автор на нарушението в лицето на И.. С
оглед степента обществена опасност на извършеното от И. административно
нарушение, настоящия съд намира, че в случая не може да намери приложение чл. 28
от ЗАНН. Значимостта на допуснатото нарушение и обстоятелствата на извършването
му не дават основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, независимо от посочените
данни за личния статус на И.. Не е налице и правно основание за изменение на НП,
чрез намаляване размера на наложеното административно наказание, тъй като е
определено с НП минимално предвиденото административно наказание в размер на
200 /двеста/ лева. Административно наказващият орган правилно е оценил
обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН, отчел е, че И. е безработен, и затова е
определил минимално предвидения размер на глоба по чл. 37 от ЗНССПЕЕН.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя фактическите и правни изводи на районния съд, който е отговорил на
всички възражения на административнонаказаното лице.
Неоснователно
касатора твърди, че лицето взело отношение по нарушението е същото лице срещу
което е подал обаждането – В*** М*** . АУАН е съставен от И. П*** Т*** , а
издателят на НП е Б*** Й*** , поради което това възражение на лицето се явява
неоснователно.
Неоснователни
и неотносими към конкретния случай са и възраженията, че лицето е имало
различни спорове с лицето В*** М*** и същият се страхува от него и изпълнение
на неговите служебни задължения. В обясненията дадени на 05.02.2019 г., същият
заявява, че не е заплашван с физическа саморазправа от В*** М*** , а е имал
предвид служебна саморазправа, тъй като му е казвал, че ще го арестува, ще му
пише актове и според него прекалено много си гледа служебните задължения. В
с.з. пред въззивната и настоящата касационна инстанция навежда подобни
съображения.
Касационният състав
счита, че изпълнението на служебните задължения на служителите на МВР не могат
да бъдат и не са основание за обаждане на тел. 112. Всяко изпълнение на
служебни задължения не е в противоречие, а в съответствие със закона, поради
което не може да бъде основателно основание за възбуждане на страх, поради
което и възраженията на касатора в тази посока се явяват неоснователни.
Съгласно чл. 2 от
ЗНССПЕЕН, телефон 112 следва да се използва единствено при необходимост от
спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на
живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, намиращи се на
територията на Р България. Всяка друга цел при използване на този номер, извън
изрично изброените от законодателя, е в нарушение на този закон и конкретно на забраната
по чл. 28, за което съответните лица следва да понесат предвидената административнонаказателна
отговорност.
Доколко
на касатора са съставяни АУАН и въз основа на тях са издавани НП, които са
отменяни от съда, то тези обстоятелства са неотносими към настоящото
производство, тъй като всяко установено нарушение е предмет на отделен акт,
който в последствие подлежи на съдебен контрол.
Неотносими
към спора са и възраженията за невъзможност от заплащане на наложената санкция,
тъй като такова основание за отмяна на издадено НП законодателят не предвижда.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания
извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат
на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения жалбата следва да се
отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 230 от 06.06.2019
г.по АН дело № 507/2019 г. на Районен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ:
1.