Решение по дело №546/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Касационното производство е образувано по жалба от председателя на Сметната палата на Република България, чрез гл. юрисконсулт Б., против Решение № 17/23.05.2024 г. по НАХД № 58/2024 г. по описа на Районен съд - Павликени, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № ЗОП-79/01.03.2024г., издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което на Е. А. М. с [ЕГН], за нарушение в качеството му на кмет на О. П. по чл.2, ал.2 от ЗОП вр. чл.59, ал.2 от ЗОП и чл.195 от ЗОП, на основание чл.247, ал.1, пр. първо от ЗОП във вр. чл. 260, ал.2 от ЗОП и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 391,21 лв.

В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът счита, че неправилно е приложен института на бързото производство по чл.63б, ал.1, т.1 от ЗАНН, тъй като не са били налице кумулативно предвидените в посочената разпоредба предпоставки. Посочва, че в подадената жалба нарушителят е навел доводи за допуснато нарушение на материалния закон и за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, като в проведеното по делото съдебно заседание не е направен отказ от подадената жалба, същата не е оттеглена, като не е налице и признаване на фактите, изложени в наказателното постановление. С оглед на това намира, че неправилно е приложен закона като е допуснато производството да се разглежда по ред на чл.63б, ал.1 от ЗАНН и е открито бързо производство. Посочва, че дори и да се приеме, че не е нарушен законът и правилно е приложен институтът на бързото производство, то е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.63б, ал.5, т.3 от ЗАНН, тъй като в същата законодателят е определил като единствена възможност пред въззивния съд при отмяна на наказателното постановление да прекрати производството, което обаче е недопустимо при положение, че се обжалва наказателно постановление единствено и само относно евентуално приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН, тъй като съдът не е изпълнил предписаното от посочената норма задължение, когато отмени наказателното постановление поради това, че деянието е маловажен случай на административно нарушение, с решението си да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. На последно място твърди, че установеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както неправилно приел въззивният съд, тъй като засяга важни обществени интереси, свързани с разходването на публични средства. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди. По делото са депозирани писмени бележки от гл.юрисконсулт Б., като процесуален представител на касатора, в които поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – Е. А. М., в представения по делото отговор на касационна жалба и в съдебно заседание, чрез упълномощения адв. М. от ВТАС, заема становище за неоснователност на касационната жалба като развива съображения за правилност на решението на районния съд. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно като краен резултат, макар да не споделя част от изложените доводи. Предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № ЗОП-79/01.03.2024г., издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което на Е. А. М. с [ЕГН], за нарушение в качеството му на кмет на О. П. по чл.2, ал.2 от ЗОП вр. чл.59, ал.2 от ЗОП и чл.195 от ЗОП, на основание чл.247, ал.1, пр. първо от ЗОП във вр. чл. 260, ал.2 от ЗОП и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено наказание „глоба“ в размер на 3391,21 лв.

За да постанови съдебния си акт Районен съд – Павликени е приел за установено от фактическа страна, че при извършен одит за съответствие при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и при управлението и разпореждането с общинско имущество на община Павликени, от одитен екип е установено, че на 03.11.2022г. в О. П. Е. А. М., в качеството му на кмет на О. П. и публичен изпълнител на обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП, е открил възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на футболно игрище с размери 62.60831м в двора на СУ „Бачо Киро“ УПИ IV, кв.26 в [населено място]“ чрез публикуване в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществени поръчки на обява за събиране на оферти №[рег. номер]/03.11.2022г. по реда на чл.187 от ЗОП с прогнозна стойност 141 498,02 лв. без ДДС. Установено е също, че в обявата е включено изискване, че ще се отстрани участник, за когото са налице обстоятелства по чл.5к от Регламент /ЕС/ №2022/576 на Съвета от 08.04.2022г. за изменение на Регламент /ЕС/ №833/2014г. относно ограничителните мерки с оглед действието на Р., дестабилизиращи положението в Украйна. Посочено е обаче, че тази обществена поръчка с обект строителство е с прогнозна стойност по-ниска от праговата стойност на чл.4, б. „а“ от Директива 2014/24/ЕС, което прави неприложим посочения чл.5к от Регламент /ЕС/ №2022/576 на Съвета от 08.04.2022г. Установено е , че в определения от възложителя срок са постъпили оферти от „Стигма“ ООД, „Уни 47“ ООД и „Регал Билд“ ЕООД, отговарящи на изискванията на възложителя и комисията е класирала на първо място „Регал Билд“ ЕООД. При така установените факти е прието, че възложителят е ограничил конкуренцията чрез включване на изискване, което необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка и което не е съобразено с предмета и стойността на обществената поръчка, поради което на Е. М. е съставен АУАН №ЗОП-79/07.12.2023г. за нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП вр. чл.59, ал.2 от ЗОП и чл.195 от ЗОП. Въз основа на него, от председателя на Сметната палата на Република България е издадено и обжалваното пред РС – Павликени НП № ЗОП-79/01.03.2024г., с което на Е. А. М., за нарушение в качеството му на кмет на О. П. по чл.2, ал.2 от ЗОП вр. чл.59, ал.2 от ЗОП и чл.195 от ЗОП, на основание чл.247, ал.1, пр. първо от ЗОП във вр. чл. 260, ал.2 от ЗОП и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 391,21 лв.

Производството пред РС Павликени е протекло при условията на чл. 63б от ЗАНН, а именно съкратено съдебно производство. С оглед на това е прието за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 2, ал.2 от ЗОП вр. чл.59, ал.2 от ЗОП. Съдът е намерил обаче, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено за първи път, като включването на допълнителна клауза в документацията не е довела до никакви вредни последици, не е ограничила правото на кандидатстване на никого, няма дискриминационен характер. Посочено е, че в случая са се явили три фирми и нито една не попада в обсега на ограничението, като не е налице и жалба от фирма за недопускането й до процедурата на това основание. Изтъкнато е, че избраната фирма е тази, посочила най-изгодната за възложителя оферта и няма абсолютно никакво ощетяване на публично финансов ресурс.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

В случая отговорността на Е. А. М. е ангажирана на основание чл. 247, ал. 1, пр. първо от ЗОП, съгласно която разпоредба, възложител, който наруши забраната на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, се наказва с глоба в размер на 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лева. Посочената разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, предвижда, че при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. По делото не се спори, че към 03.11.2022 г. санкционираното лице е било кмет на община Павликени и в това си качество е възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП. Не е спорно и, че е открил възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на футболно игрище с размери 62.60831м в двора на СУ „Бачо Киро“ УПИ IV, кв.26 в [населено място]“ чрез публикуване в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществени поръчки на обява за събиране на оферти № [рег. номер]/03.11.2022 г., с която е ограничил конкуренцията чрез включване на изискване, което необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка и което не е съобразено с предмета и стойността на обществената поръчка. Именно предвид неоспорването на тези факти и изричното им потвърждаване в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание, производството пред РС – Павликени се е развило по реда на чл.63б, ал.1, т.1 от ЗАНН при съкратено съдебно производство. При това положение, настоящият състав намира за правилен изводът на РС Павликени, че е осъществен състава на описаното административно нарушение.

Неоснователно е оплакването на касатора, че производството пред РС – Павликени неправилно е проведено по реда на чл.63б от ЗАНН предвид липсата на потвърждаване на фактите, изложени в НП. В случая разглеждането на делото по този ред (съкратено съдебно производство) не само е било поискано от процесуалния представил на ответника, но в проведеното на 15.05.202 4г. съдебно заседание той изрично е заявил, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не се оспорва и се признава изцяло от ответника (жалбоподател във въззивното производство), като единствените му възражения са били относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. При наличието на нарочно волеизявление в този смисъл, правилно въззивният съд е разгледал делото по реда на чл. 63б, ал. 1 от ЗАНН – съкратено съдебно производство.

Не се споделят и доводите на касатора за допуснато нарушение на разпоредбата на чл .63б, ал. 5, т. 3 от ЗАНН, предвид липсата на предвидена възможност единствено за отмяна на наказателното постановление, още по-малко в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Визираната от касатора разпоредба на чл. 63б, ал. 5, т. 3 от ЗАНН предвижда възможността в случаите по ал. 1, т. 1 съдът да отмени наказателното постановление и да прекрати административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон. Това означава, че ако в закона не е предвидено прекратяване на производството, съдът може само да отмени наказателното постановление. Тоест посочената разпоредба не изключва възможността единствено за отмяна на наказателното постановление.

Що се отнася до твърденията за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН в производството по чл. 63б, ал. 1 от ЗАНН, следва да се подчертае, че съкратеното съдебно производство се прилага когато нарушителят признава фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, което от своя страна води до по-бързо разглеждане на делото. Признаването на фактите обаче не изключва възможността съдът да приложи чл. 28 от ЗАНН и да постанови, че нарушението е маловажно, ако прецени, че са налице необходимите условия за това.

Настоящият състав намира за правилна преценката на въззивния съд, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай се касае за първо по ред нарушение по ЗОП. Отделно от това, от доказателствата по делото се установява, че включването на допълнителната клауза в документацията на обществената поръчка не е довела до никакви вредни последици, тъй като не е ограничила правото на кандидатстване на никого. В случая оферти са били подадени от три фирми, като и трите като отговарящи на изискванията на възложителя са били допуснати до участие, а избрана за изпълнител е била тази, предложила най-ниска оферта. Липсват и данни за наличие на недопуснати участници в процедурата поради неизпълнение на ограничителното изискване. Посочените обстоятелства налагат извод, че с извършеното нарушение не са засегнати никакви права и законни интереси на трети лица и не са им нанесени имуществени вреди. Това от своя страна обуславя извод за занижена обществена опасност на нарушението. Именно за подобни случаи на административни нарушения законодателят е предвидил възможността нарушителят да не се наказва, тъй като предупреждението да не се повтаря извършеното нарушение в достатъчна степен постига целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН. Явно е в случая, че наказанието от 3 391,21 лв. глоба не е съответно на тежестта на извършеното нарушение. Затова наказващият орган е следвало, вместо да санкционира дееца, да го предупреди писмено, че при следващо нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще бъде подведен под визираната в чл. 247, ал. 1 от ЗОП административнонаказателна отговорност. Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция обаче констатира, че районният съд не е изпълнил задължението, предписано от разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.2, предл. второ от ЗАНН, когато отмени НП поради това, че деянието е маловажен случай на административно нарушение с решението си да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С оглед на това, настоящият състав следва да упражни това правомощие като предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, представляват заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.09.2024 г. (л. 36 от делото). Сумата на адвокатското възнаграждение е под предвиденото минимално такова по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отговаря на фактическата и правна сложност на спора, както и на обема на извършената работа от адвоката по него. Предвид това възражението за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/23.05.2024 г. по НАХД № 58/2024 г. по описа на Районен съд - Павликени.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. А. М., с [ЕГН], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид (по чл.2, ал.2 от ЗОП вр. чл. 59, ал.2 от ЗОП и чл.195 от ЗОП), представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от постановяване на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Сметна палата на Република България с адрес [населено място], [улица]да заплати на Е. А. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 600,00 (шестстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.