№ 4190
гр. София, 25.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110148938 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
По искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 от ГПК да
представи всички описани в исковата молба документи, съдът ще се произнесе след
изслушване на становищата на страните.
Искането на ответника за допускане до разпит по делото на четирима свидетели при
режим на довеждане за установяване на факта на нарушението, съдът счита за основателно,
тъй като доказателството е допустимо, относимо и необходимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПО ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА за задължаване на ответника по реда на чл. 190 от
ГПК да представи всички описани в исковата молба документи, съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на четирима
свидетели при режим на довеждане от ответника за установяване на описаните в отговора
на исковата молба факти.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. от
11,00 часа, за която дата да се призоват страните чрез упълномощените им адвокати.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора на ответника с приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, наложено на ищеца Г. К. Г. със Заповед № ........... г. на представител на
„.............“ ЕООД, ЕИК ..............
Ищецът чрез процесуалния си представител адв. М. (лист 37) твърди, че наказанието,
наложено с връчената на 06.08.2024 г. Заповед № ........... г., е незаконосъобразно, тъй като
ищецът не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ
– злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието; и чл. 187, ал. 1, т.
10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, изразяващо се в отправени на
09.07.2024 г. вербални заплахи, нападки и обиди към друг служител на „.............“ ЕООД.
Твърди, че оспорената заповед не съдържа конкретни фактически твърдения, които да
индивидуализират нарушението, за което е наказан, поради което формалните изисквания
към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са спазени, поради което правото
му на защита е нарушено. Тъй като не знае за какво е наказан. Излага, че е посочено, че се
касае до нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието, но там са описани два фактически състава. Твърди, че
процедурата по налагане на наказанието не е спазена, тъй като не са му по искани
писмените му обяснения, а в покана се препращало към чл. 51, ал. 1, буква „д“ от Правилник
за вътрешния трудов ред, който не му бил връчван. Оспорва, че лицето, което е подписало
заповедта има право на това, като твърди, че не е оправомощено. Оспорва да е извършвал
нарушение. Твърди, че работодателят не е взел предвид всички доказателства. Сочи, че
наложеното наказание не е съобразно с тежестта на нарушението и доброто поведение на
работника през време на работата му при ответното дружество. Прави искане заповедта да
бъде отменена. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, такъв е постъпил от
ответника .............“ ЕООД, ЕИК ............., чрез адв. В. (с пълномощно към отговора на
исковата молба), в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че ищецът работи по
трудово правоотношение при ответника на длъжност „.............“. Твърди, че
дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно – след като нарушението е
установено от субекта на дисциплинарната власт, като са събрани всички относими
доказателства, а нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен и по разбираем за
работника начин, включително чрез позоваване на известни на работника обстоятелства и
2
квалификация на думите като обидни. Сочи, че работникът бил запознат с Правилника за
вътрешния трудов ред, към който се препраща в заповедта, освен това същата била
подписана от упълномощено лице. Излага доводи, че злоупотреба с доверието на
работодателя е налице и при нарушаване на етични правила за поведение, каквото било
налице в случая. Излага доводи, че дадената в заповедта правна квалификация на
нарушенията не се отразява върху законността на наложеното дисциплинарно наказание,
след като нарушението е описано ясно. По отношение на тежестта на наказанието, сочи че
то съответства на нарушението, тъй като ищецът заемал ръководна длъжност и стандартът
за неговото поведение в работна среда е по-висок. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
Ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между
страните и налагането на дисциплинарното наказание, което оспорва, като тези
обстоятелства не са спорни по делото.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазил процедурата по налагане на
наказанието с мотивирана писмена заповед от оправомощено лице, в която нарушението е
описано с неговите обективни и субективни признаци, че описаното нарушение е извършено
от ищеца, както и че при определяне на наложеното наказание е съобразена тежестта на
извършеното нарушение.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът
заема описаната длъжност при ответника;
2/ на ищецът е връчена Заповед № ........... г. на представител на „.............“ ЕООД, ЕИК
............., за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на
посочената дата, като преди това са му поискани обяснения.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4