РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Севлиево, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря ЙОАНА СТ. КНЯЗОВА
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20234230200481 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят „Еко Титан Груп“ АД, ЕИК: **, представлявано от В.Х. М.,
чрез адв. И. М. от АК – Хасково, е обжалвал наказателно постановление № 17 от
09.11.2023 година, издадено от директора на РИОСВ – Велико Търново, с което за
извършено нарушение на чл. 156, ал. 1 в частта „За изпълнение на предписание по …
чл. 120“ във връзка с чл. 120 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, на
основание чл. 157, ал. 4 във връзка с чл. 157, ал. 2 от ЗУО и съгласно чл. 156, ал. 1 от
ЗУО му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5000,00 лева. В
жалбата се твърди, че в производството по установяване на административно
нарушение и налагане на административно наказание са допуснати съществени
нарушения на материалния закон и производствените правила, като се излагат
съображения в тази насока.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – Директора на РИОСВ гр. Велико Търново, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото. По делото са постъпили и
писмени бележки от юрисконсулт М. и юрисконсулт Л., в които се твърди, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и се прави искане наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
1
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 31.03.2023 година от служители на РИОСВ – Велико Търново била
извършена текуща контролна проверка по изпълнение на изискванията на Закона за
управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове на „ЕКО – ТИТАН
ГРУП“ АД, стопанисващо площадка за сепариране на смесени битови отпадъци с
местонахождение: гр. Севлиево, ПИ с идентификатор **
При извършената проверка на сепариращата площадка в местност
„Драгелиците“ се установило, че се сепарират битовите отпадъци от системите за
сметосъбирането на Общините Севлиево, Дряново и Сухиндол, като образуваните след
сепарацията отпадъци, които били негодни за рециклиране, се извозвали до
регионалното депо за отпадъци, стопанисвано от „РДО - СЕВЛИЕВО“ ООД с
транспортни средства на дружеството – жалбоподател. Проверяващите констатирали,
че използваните при транспортирането на отпадъците камиони били без брезент и/или
мрежи, при което се допускало разпиляване на отпадъци по пътя до регионалното депо.
Констатирало се също така, че оградната мрежа от източната страна, част от
северната и част от южната страна на площадката, била надградена, но се оказвала
недостатъчна да спира леките отпадъци от опаковки – торбички и други подобни, при
наличие на вятър да я прехвърлят. Констатирано било също, че част от пилоните,
придържащи оградната надстроена мрежа от източната част на площадката, били
огънати от вятъра и като цяло, че оградната мрежа била неефективна за спиране на
леките отпадъци, разпилявани при товарно – разтоварната дейност, при което с
отпадъци от опаковките били замърсени близките земеделски земи и горския фонд.
Проверяващите приели, че това замърсяване било допуснато от сепариращата
площадка, стопанисвана от „ЕКО – ТИТАН ГРУП“ АД.
Констатациите от проверката били отразени в съставения Констативен
протокол № ОУ-ФЕ-16/31.03.2023 година.
За установените несъответствия, на основание чл. 120 от ЗУО на дружеството
– жалбоподател било дадено Предписание № П-21/03.04.2023 година от директора на
РИОСВ – Велико Търново в две точки, а именно: 1. Частта от надградената оградна
мрежа на сепариращата площадка да се възстанови, надгради и същата да се фиксира
към сградата с цел недопускане разпиляването на леки отпадъци и опаковки извън
територията , и 2. Да се извърши почистване на замърсените земеделски земи и
горски фонд от разпилените отпадъци. С предписанието бил даден 14 – дневен срок за
изпълнение, считано от връчване на предписанието.
С Писмо с изх. № И-79/03.04.2023 година предписанието и констативния
протокол били изпратени на законния представител на дружеството – жалбоподател,
които били получени от него на 06.04.2023 година, видно от Известие за доставяне ИД
2
PS 5002 00510WQ.
Срещу така издаденото предписание дружеството е депозирало жалба с Вх. №
П-21/13.04.2023 година, която в последствие е оттеглена с молба с Вх. № П-
21/21.04.2023 година. Предвид това обстоятелство Предписание № П-21/03.04.2023
година влязло в законна сила и указаните с него фактически действия са подлежали на
изпълнение в посочените в предписанието срокове. В самия акт били посочени и
последиците от неизпълнение на същите – носене на административнонаказателна
отговорност съгласно чл. 156 от ЗУО.
На 25.07.2023 година свидетелите Ф. Е. и Р. Н., заедно с А.Б. – главен експерт
ОСС към Община Севлиево, извършили текущ контрол във връзка с даденото
предписание, на инсталацията за предварителна обработка преди оползотворяване или
обезвреждане /сепариране/ на смесени битови отпадъци и граничещите земеделски
земи и горски терени, стопанисвана от дружеството – жалбоподател. При проверката
се констатирало, че даденото в точка 1 предписание не било изпълнено, тъй като не
било извършено възстановяване и надграждане на оградната мрежа на сепариращата
площадка и фиксиране към сградата с цел недопускане разпиляването на леки
отпадъци от опаковки извън територията , а даденото с точка 2 предписание било
изпълнено частично, като било извършено почистване на замърсените земеделски земи
и частично на горския фонд от разпилените леки отпадъци от опаковки. Констатациите
от проверката били отразени в Констативен протокол № УО-ФЕ-39/25.07.2023 година.
На 07.09.2023 година, в присъствието на упълномощен представител на
дружеството – жалбоподател М.К.Т., свидетелят Ф. Е., в присъствието на свид. Р. Н.,
съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 49 от
07.09.2023 година, в който след като описал констатациите от проверката на 25.07.2023
година, приел, че дружеството – жалбоподател не е изпълнило даденото задължително
предписание № П-21 от 03.04.2023 година и квалифицирал това деяние като нарушение
на чл. 156, ал. 1 в частта „За неизпълнение на предписанието по …чл. 120“ във връзка с
чл. 120 от ЗУО. Препис от АУАН бил връчен на М.Т., която не е вписала възражения
срещу него. Такива не са постъпили и в законния 14 – дневен срок по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основана този акт директорът на РИОСВ – Велико Търново е издал
обжалваното наказателно постановление № 17/09.11.2023 година. В него той се е
съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е,
че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 156, ал. 1 в частта „За неизпълнение
на предписанието по …чл. 120“ във връзка с чл. 120 от ЗУО и на основание чл. 156, ал.
1 от ЗУО наложил на дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на
5000,00 лева.
Фактическата обстановка се потвърждава от свидетелските показания на
3
актосъставителя Ф. Е. и свидетелката Р. Н., които съдът кредитира изцяло, като
непротиворечащи на събрания по делото доказателствен материал. Установената в акта
за нарушение и наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава
от писмените доказателства, приложени по делото: Покана за доброволно изпълнение
и разписка съм нея; обжалваното НП, Предложение от Ф. Е. за налагане на
имуществена санкция на основание съставен АУАН; АУАН от 07.09.2023 година;
Пълномощно; Покана за съставяне на АУАН; Разписка; Предписание № П-
21/03.04.2023 година; КП № УО-ФЕ-16 от 31.03.2023 година; Съобщение за изготвено
предписание; Известие за доставяне и КП № УО-ФЕ-39 от 25.07.2023 година.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съществени
процесуални нарушения биха били допуснати при неспазване на изискванията за
форма и съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно
действие или да накърняват правото на защита на дееца, каквито съдът не констатира.
АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентните за това органи, в
съответствие с предвидения за това ред и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН.
Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на
31.03.2023 година на Инсталация за предварителна обработка оползотворяване или
обезвреждане /сепариране/ на смесени битови отпадъци с местонахождение в гр.
Севлиево, стопанисвана от дружеството – жалбоподател, били констатирани редица
нарушения на ЗУО, в резултат на което на дружеството – жалбоподател били дадени
задължителни предписания, обективирани в Предписание № П-21/03.04.2023 година,
както и срок за изпълнение на същите.
Установи се също така, че подадената от страна на дружеството жалба срещу
предписанието била оттеглена от последното, поради което даденото предписание е
влязло в законна сила и указаните с него фактически действия са подлежали на
изпълнение. Дадените в двете точки предписания изискват активно поведение от
страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Следва да се
отбележи, че в акта са посочени и последиците от неизпълнение на предписанието.
Съдът споделя напълно становището на наказващия орган, че релевираните от
жалбоподателя доводи, досежно нищожността и незаконосъобразността на даденото
предписание са ирелевантни за настоящото производство и не следва да се обсъждат
по същество, тъй като нарушението се състои в неизпълнение на влязло в сила
предписание, за което е недопустимо в тази фаза на процеса да се извършва косвен
съдебен контрол за законосъобразност на издаденото предписание. За така издаденото
предписание е предвиден различен ред за контрол, в това число и съдебен, уреден в
4
разпоредбите на АПК, но в конкретния случай този ред не е използван и съответно
предписанието е влязло в сила и подлежи на изпълнение. С други думи казано е
недопустимо в това производство да се преразглежда въпросът за законосъобразността
и правилността на дадените предписания.
Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 156,
ал. 1 от ЗУО в юридически факт, с който законът свързва реализиране на
административнонаказателна отговорност, за която е необходимо да се докаже
единствено наличието на предписание, свеждането му до знанието на неговия адресат
и неговото неизпълнение в срок, които предпоставки в настоящия случай безспорно са
налице.
Въпреки, че не е необходимо в случая, предвид изложеното по – горе, съдът
счита, че за по – голяма правна прецизност следва да вземе становище по наведените в
жалбата възражения по отношение на твърдението, че дружеството – жалбоподател е
само оператор на площадката за сепариране на отпадъците и като такъв не разполага с
правната възможност да извършва допълнителни СМР в поземления имот, в който се
намира същата. От събраните по делото доказателства се установява, че ПИ с
идентификатор **** е публична общинска собственост /актът за общинска собственост
е вписан на 15.12.2017 година в имотния регистър/. Дейностите по експлоатация и
стопанисване на сепариращата инсталация в гр. Севлиево са възложени на
дружеството – жалбоподател на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените
поръчки във връзка с чл. 68, ал. 1 ППЗОП с Договор № ОП-8/18.03.2022 година с
петгодишен срок на изпълнение. Чл. 1 от този договор определя предметът му,
респективно задълженията/отговорностите, които изпълнителят „Еко Титан Груп“ АД
е приел да изпълни. Съгласно същия дружеството отговаря за транспортирането на
нерециклируемите отпадъци до РДО – Севлиево, а съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 от
договора поддържането на сградите, конструкциите, инсталациите, съоръженията,
елементите на техническата инфраструктура и мобилното експлоатационно оборудване
е отговорност на изпълнител „Еко Титан Груп“ АД. Поради това следва да се приеме,
че предписаното в т. 1 от предписанието е изцяло в правомощията на изпълнителя по
договора – дружеството – жалбоподател.
По същия начин стои и въпросът по отношение на второто предписание да се
извърши почистване на замърсените земеделски земи и горски фонд от разпилените
отпадъци, за което дружеството – жалбоподател възразява, че отговорността не следва
да е негова, тъй като не всички камиони, с които се превозват отпадъците, били
негови. В тази връзка съдът кредитира напълно с доверието си показанията на свид. Ф.
Е., който заяви в съдебно заседание, че „всичките камиони влизат и разтоварват в
халето, но разпиляването на отпадъците се допуска след сепарирането, което се
извършва не на входа, където влизат камионите на трите общини, а на изхода, където
дружеството – жалбоподател товари и транспортира за депониране“.
5
Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен
начин, че дружеството-жалбоподател, като не е изпълнило дадените му с т. 1 и т.2 от
Предписание № П-21 от 03.04.2023 година задължителни предписания чрез
бездействието си е осъществило от обективната страна посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, във вр. с чл. 120 от ЗУО. Административно-
наказващият орган правилно е издирил и приложимата в случая санкционна норма, а
именно административнонаказателната разпоредба на чл. 156, ал. 1 от ЗУО, във вр. с
чл. 120 от ЗУО, която предвижда, че за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3
или чл. 120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 до 10 000 лева, а на
юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лева. В тази
връзка съдът счита, че в настоящия случай именно "Еко Титан Груп" АД се явява в
качеството на юридическо лице, което следва да понесе отговорността за неизпълнение
на предписанията, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност за посочените нарушения. В същото
време съдът намира, че административно-наказващият орган е индивидуализирал
правилно наказанието, като е наложил наказание в размер на установения минимум от
5000,00 лева.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в
процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът,
като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото
производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 120,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17 от 09.11.2023 година на
Директора на РИОСВ – Велико Търново, с което на «ЕКО ТИТАН ГРУП» АД,
представлявано от В.Х. М. – изпълнителен директор, за нарушение на чл. 156, ал. 1 в
частта «За неизпълнение на предписание по …. чл. 120» във връзка с чл. 120 от Закона
за управление на отпадъците и на основание чл. 157, ал. 4 във ръзка с ал. 2 и чл. 156,
ал. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 5000,00лв. /пет хиляди/ лева, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА «ЕКО ТИТАН ГРУП» АД, представлявано от В.Х. М. –
изпълнителен директор, да заплати на РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА
СРЕДА И ВОДИТЕ - гр. Велико Търново сумата в размер на 120,00лв. /сто и двадесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7