Р Е Ш Е Н И Е
№
град Ловеч, 03.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май
две хиляди двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров,
като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 65 по описа на
Административен съд Ловеч за
Производството е по реда на глава Дванадесета
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63 от Закона за
административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
С
Решение
№ 15/17.02.2022 г., постановено по АНД №223/2021 г., Тетевенски районен съд е отменил
Наказателно постановление № 11-0001586/14.09.2021 г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” – Ловеч, с което на “Рибена” ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Тетевен, област Ловеч, ул.”Христо Ботев” № 11, ЕИК110014031, с
управители Ц.В.В. и М.В.В., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.53,
ал.2, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване.
Съдът
е осъдил Д“ИТ“ – Ловеч да заплати на “Рибена” ООД сторените деловодни разноски
в размер на 300 лв.
Така
постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Д“ИТ“
- Ловеч. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон. Сочат се обстоятелствата, довели до незаконосъобразност
на съдебното решение – твърди се, че съдът
неправилно е кредитирал показанията на свидетеля А.А., както и че поради това,
че не е била налице писмена заповед, с която да се забранява на работниците да
управляват самоходното шаси, очевидно е било налице неизпълнение на чл. 53,
ал.2, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване.
Иска
се отмяна на решението и потвърждаване на издаденото НП.
Жалбата
е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание касаторът ДИТ – Ловеч, редовно призована,
се представлява от юрисконсулт Д.. Оспорва касационната жалба.
Ответникът
“Рибена” ООД, редовно призовано, не се представлява. С отговор по касационната жалба претендира сторените
деловодни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Пороците,
които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно
отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Ловешки административен съд, втори касационен
състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с
оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към
установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е
предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния
съд.
За
да постанови атакуваното решение първо-инстанционният съд е приел, че „Рибена“
ООД като работодател е изпълнило изискването на чл. 53, ал.2, т.2 от Наредба №
7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване,
тъй като е издадена нарочна заповед , с която управлението на самоходното шаси
е възложено на друг работник, а не на А.А.. В длъжностната характеристика на
работника няма вписано задължение да управлява самоходно шаси, същият очевидно
не е правоспособно и упълномощено лице. Допускането на А. до управлението на
самоходното шаси не може да се вмени в отговорност на работодателя, тъй като на
първо място съществува разпоредба в Наредбата, която е обнародвана в Държавен
вестник и по презумпция е доведена до знанието на работника и той е обвързан от
тази разпоредба. Няма доказателства и работата със самоходното шаси да е
разпоредена от работодателя. Напротив, от свидетелските показания на А. се
установява, че той по своя воля, като е бил съвсем наясно, че друг работник е
упълномощен за това, е управлявал самоходното шаси и то в отсъствието на
представителите на работодателя. Не е доказано, че работодателят е допуснал А.
да управлява самоходното шаси, тъй като същият не е упълномощаван от
работодателя и не е налице такова задължение в длъжностната му характеристика.
Нарушението на забраната по чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване е извършено от
работника, но не е налице допустителство от страна на работодателя. Очевидно е,
че има издадена нарочна заповед кой от работниците да управлява превозното
средство, следователно всички останали не са упълномощени за това и следва да
спазват забраната, въведена с нормативен акт, обнародван в Държавен вестник.
Първо-инстанционният
съд е събрал всички относими доказателства – писмени и гласни, обсъдил ги е и е
стигнал до правилни изводи за фактите.
По
изложените мотиви съдът счита, че крайният правен извод на първо-инстанционния
съд за незаконосъобразност на издаденото НП е правилен.
Ответникът по касационната жалба претендира
възстановяване на сторените разноски, но няма представени доказателства за
извършени такива разноски пред настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН Ловешки административен съд, втори касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 15/17.02.2022 г., постановено по АНД №223/2021 г. по описа на Тетевенски
районен съд, като законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: