РЕШЕНИЕ
гр.София,
26.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на шести
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена И.
Златка Чолева
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдията-докладчик в.гр.дело
N: 17 223 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 50837 от 18.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 72 083/2017 г. по описа
на СРС, ІI ГК, 76 състав е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК
във връзка с 415 ГПК, във връзка с чл.150 ЗЕ и на основание чл.124, ал.1 ГПК
във връзка с 415 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Е.В.А., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********сумата 1 000,00 лева – представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 25.05.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 100,00 лева – мо-раторна лихва за период: 15.09.2015
г. до 05.04.2017 г., като исковете за разликата до пълния предявен размер от
2 159,44 лева относно главницата и за разликата до пълния предявен размер
от 251,75 лева относно мораторната лихва, са отхвърлени като неоснователни.
Със същия съдебен акт Е.В.А. е осъдена да заплати на „Т.-С.“ ЕАД по компенсация сумата
8,69 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД, ***.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са
отхвърлени частично пре-тенциите за сумата над 1 000,00 лева – главница,
представляваща стойност на потребена, но не аплатена топлинна енергия за
времето от м.05.2014
г. до м.04.2016 г. и за сумата над 100,00 лева – мораторна лихва за периода: 15.09.2015 г. –
05.04.2017 г., е обжалвано от ищеца „Топ-лофикация София“ ЕАД, гр.София. В жалбата се поддържа,
че атакуваното решение в тази му част е неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон и че е неоснователно. Наведени са съображения, че по
делото е прието, че ответницата е собственик на процесния имот и е потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, която
нещо повече – изрично е признала частично исковете, както и че дружеството
точно и в дадения срок е изпълнил указанията на СРС за внасянето на определения
депозит за допус-натата съдебно-счетоводна експертиза с подадена молба от
30.08.2018 г., като молба, с която да е заявена воля от негова страна за отказ
от доказателствени искания, в т.ч. и експертизата, по делото не е налице,
предвид което допуснато от състава на СРС процесуално нарушение претендира
допускането на съдебно-счетоводна експертиза, с поставените в исковата молба
въпроси.
Моли въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалва-ната част, като му се присъдят и направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаг-раждение.
Ответникът по жалбата –
Е.В.А.,***
в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба е
оспорил същата като необоснована. Релевирани са твърдения, че първоинстанционното
решение в атакуваната му част е правил-но, законосъобразно и обосновано; че
изтъкнатите доводи от въззивника са несъстоятелни и необосновани, същите не
кореспондират с трайно установената от съдилищата съдебна прак-тика. Сочи се,
че още с възражението по чл.414 ГПК ответницата е направила признание на част
от дължимите се суми и производството в тази му част е недопустимо, а в
останалата част съдът е уважил исковата претенция, като в този смисъл
подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна.
Моли жалбата да бъде
оставена без уважение и да се потвърди изцяло решението на СРС. Претендират
присъждане на разноски по делото.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Н.” ЕАД не е
взело становище по жалбата.
С влязло в сила определение от 05.12.2018 г., постановено
по гр.д.№ 72 083/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 76 състав, е оставено без
уважение искането на ответницата Е.В.А. по чл.248 ГПК – за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради
което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи и изисква-нията на приложимите в случая императивни
материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК
на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положител-ни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във
връзка с чл.415 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.124,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Постановеното от първоинстанционния съд решение № 50837 от 18.10.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 72 083/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 76 състав не е обжалвано
и е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените от ищеца „Т.С.” ЕАД срещу
ответницата Е.В.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
във връзка с 415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.124,
ал.1 ГПК във връзка с 415 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, като е признато за установено,
че ответни-цата дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********сумата 1 000,00 лева,
представля-ваща цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода: м.05.2014
г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот с абонатен № 219928, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 25.05.2017 г. до окончателното й
изплащане, с оглед на което със сила на пресъдено
нещо по делото е установено наличието на елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за ангажиране
на отговорността на ответницата по този иск за процесния период, като клиент на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия относно топлоснабден имот: – апартамент №
10, находящ се в гр. София, ж.к.”*********”, като собственик на същия.
Спорен в производството е въпросът относно размера на това
задължение.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020
г., но действаща през исковия период/. Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост по силата на чл. 142, ал.2 ЗE се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата
на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда – етажна собст-веност, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прог-нозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ
прави-лата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент
се определят с наредба-та по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период в
съответствие с тази законова уредба и устано-веното в Общите условия сумите за
топлинна енергия относно имота на ответницата са начис-лявани помесечно от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, съгласно данните от
изслушаната на основание чл.266, ал.3 ГПК пред въззивния съд съдебно-счетоводна
експертиза, като след края на отоплителния период са изготвени изравни-телни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, на база документи за
инди-видуален отчет в процесния апартамент, като от последните, неоспорени от ответника,
настоя-щата инстанция приема, че по делото е установено количеството и стойността
на действи-телно потребената топлинна енергия за процесния имот в исковия
период.
Въззиваемият-ответник не поддържа
и не е установил да се е възползвал от предвиде-ното рекламационно производство
и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач израв-нителни сметки в
установения срок съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2014 г., имащи
силата на закон за страните – в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл.70, ал.6 от Наредбата за топлос-набдяването от 2007 г. /отм./, предвид което
и след преценка на установените от законодателя изисквания в тази област въззивният
съд намира, че разпределението е извършено в съответст-вие с нормативната
уредба.
Съгласно данните
от извършените отчети, констативния протокол от 16.05.2015 г. и изготвените
изравнителни сметки, неоспорени от ответницата, през процесния период за апар-тамент
№ 10, находящ се в гр.София, ж.к.”*********”, с абонатен № **** топлинната енергия за
разпределение се е разпределяла за отопление на имота, за БГВ и топ-линна
енергия, отдадена от сградната инсталация. За отоплителен сезон: м.05.2014 г. –
м.04. 2015 г. топлинната енергия за БГВ е разпределена на база служебно начислено количество за 3 бр. лица, но тъй като по делото
не са представени доказателства от страна на жалбоподателя-ищеца в този период
в процесния имот да е имало трима потребители – съгласно изискването на чл.154,
ал.1 ГПК, същата следва да бъде начислена по реда на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но действала в този
период/ само за 1 ползвател – на
стойност 432,25 лева /1 266,74 лева : 3/.
Предвид изложеното и въз основа на данните от
изравнителните сметки, изготвени въз основа на подписаните от клиента главни
отчети, и с помощна на обикновени аритметични пресмятания размерът на задължението на клиента по абонатен № 219928 за потребената
топ-линна енергия за заявения като предмет на спора период от м.05.2014 г. –
м.04.2016 г. възлиза в общ размер на 2 841,50 лева, от които: 1 133,49
лева за отоплителния сезон: м.05.2014
г. – м.04.2015 г. /432,25 лева за БГВ и 701,24 лева за отопление и сградна
инсталация/ и 1 708,01 лева за отоплителен сезон: м.05. 2015 г. –
м.04.2016 г., която сума съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводната
експертиза няма данни да е заплатена от клиента.
След отчитане на сумата относно това вземане по влязлата в сила заповед
за изпълне-ние на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.05.2017 г. по ч.гр.д.№
33 035/2017 г. по описа на СРС, ГК, 76 състав в размер на 795,56 лева /за която
е налице направено признание за ней-ната дължимост в подаденото възражение по
чл.414, ал.1 ГПК/, както и на признатата такава с влязлото в сила в
необжалваната осъдителна част решение № 50837 от 18.10.2018 г., постано-вено
по гр.д.№ 72 083/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 76 състав от 1 000,00
лева /които не са предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство/, се
установява, че жалбоподате-лят-ищец има доказано по основание и размер
изискуемо вземане за консумирана, но незапла-тена от ответната страна топлинна
енергия за топлоснабден имот с абонатен № 219928 за вре-мето от м.05.2014 г. – м.04.2016 г. още за
сумата от 1 045,94 лева, за
която претенцията по чл. 124, ал.1 ГПК
във връзка с чл.415 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ подлежи
на уважаване, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2017 г.
Като неправилно атакуваното решение на СРС в тази му част следва да бъде
отменено и да се постанови ново, с което обсъжданият иск за посочената стойност
да бъде уважен. В останалата му част – до пълния отхвърлен размер от
2 159,44 лева, същият е неоснователен.
Неоснователна е и претенцията по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с
чл.415 ГПК във връзка с 86, ал.1 ЗЗД в частта – предмет на въззивен контрол. Мнозинството на съдебния със-тав на СГС намира, че по отношение на главното
вземане, представляващо стойността на дъл-жимата се топлинна енергия, ползвана
за времето от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ответницата не е изпаднало в забава относно плащането му,
поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този
период от време Общи условия от 2014 г., на основание чл.146, ал.1, пр.1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни клаузи – проти-воречащи
на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и
водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и
тези на потребителя /купувач/ – ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
опре-делени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от
датата на публикува-нето им на интернет страницата на продавача, а с клаузата
на чл.33, ал.2 – падежът за изпълне-ние на задължението за плащане на дължими
суми за доплащане след изготвянето на израв-нителните сметки /по чл.32, ал.2 от
ОУ/ – отново в 30-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Така обвързаното настъпване на падежа на задължението за
плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на
потребителя /компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за
достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и сама-та възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят
не може да бъде задължаван да направи значи-телни по размер икономически
инвестиции за снабдяване с такива технически средства и от-делно от тях – да
направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до
интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто
предмет няма връзка с тези вложения. От друга страна,
от потребителя не може да се изисква да из-вършва постоянни справки в един
неопределен период от време за това кога точно топлопре-носното дружество ще
публикува в интернет страницата си дължимите се месечни сметки, за да може да
съобрази едностранно определяните по този начин от „Т.С.” ЕАД падежи за
изпълнение. Предвид изложеното мнозинството на решаващия състав
на СГС прие-ма, че клаузите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на императив-ната материалноправна
норма на чл.143, ал.1 ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно съгласно
разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни. С оглед това
обстоятел-ство за вземането на ищцовото дружество-въззивник за дължимата се
стойност на топлинната енергия за исковия период, което попада в приложното поле
на Общите условия от 2014 г., ответникът не е изпаднал в забава, тъй като
липсва договорен срок за изпълнение между глав-ните страни, а по делото не е
представена и покана за изпълнение на това задължение в съот-ветствие с
изискването на нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съобразно изложените мотиви искът
по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, в която е отхвърлен за разликата над сумата от 100,00 лева до сумата
от 251,75 лева за периода: 15.09.2015 г. – 05.04.2017 г. се явява
неоснователен. Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на първоинстанцион-ния съд относно изхода на спора в тази му част,
макар и по различни мотиви, атакуваното решение в същата като правилно следва
да бъде потвърдено.
При приетия изход на спора в патримониума
на ищцовото дружество-жалбоподател са се породили права на основание чл.78, ал.1
във връзка с ал.8 от ГПК, поради което съобразно уважената част от исковете,
съотв. от въззивната жалба, на същото следва да се присъдят допълнително разноски
за заповедното и исковото първоинстанционно производство в общ размер на 163,17
лева и за въззивното производство – в размер на 279,20 лева /държавна такса,
депозит за съдебна експертиза и юрисконсултско възнаграждение, определено на
база 100,00 лева/.
Разноски по чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна Е.А. не се дължат съобразно отхвърлената част от жалбата,
тъй като същата не е представила доказателства за извършването на такива във
въззивното производство, а на възстановяване по този ред под-лежат само реално
направените разходи по производството.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 50837 от 18.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 72
083/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 76 състав – в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК********срещу
Е.В.А., ЕГН ********** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с 415
ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за разликата над сумата от
1 000,00 лева до сумата от 2 045,94 лева, представ-ляваща цена на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода: м.05.2014 г. – м.04.2016
г. за топлоснабден имот с абонатен
№ 219928, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.05.2017
г. до окончателното й изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********със
седалище и адрес на управление:*** Б, срещу Е.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с 415 ГПК, във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, Е.В.А., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********допълнително разлика-та над сумата от 1 000,00 лева до сумата от 2 045,94
лева /т.е. сумата 1 045,94 лева/, предс-тавляваща цена на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода: м.05.2014 г. – м.04. 2016 г. за топлоснабден
имот – апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к.”*********”, с абонатен № 219928, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 25.05.2017 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 33 035/2017 г. по описа на СРС, ГК, 76 състав от 30.05. 2017
г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50837 от 18.10.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 72 083/ 2017 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 76 състав в
останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Е.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********със седалище
и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 във връзка с
ал.8 от ГПК сумите: 163,17 лева /сто шестдесет и три лева и седемна-десет стотинки/ – допълнителни разноски за заповедното и
първоинстанционното производст-ва, както и 279,20 лева /двеста
седемдесет и девет лева и двадесет стотинки/ – разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Н.” ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
о.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от 26.05.2020 г. по гр.д.№ 17223/18
г., СГС, IV-В с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова