Решение по дело №254/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 54
Дата: 11 март 2021 г.
Съдия: Илияна Попова
Дело: 20204001000254
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Велико Търново , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000254 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 80 от 03.02.2020г. по т.д. № 172/2017г.
Великотърновският окръжен съд признава на основание чл.194 ал.2 ГПК, по
направеното от С. С. С. от гр.В.Търново оспорване на истинността-
автентичността на протокол от Общо събрание на "В. Табак" ООД от
01.12.2010г., че оспорването не е доказано. С решението съдът приема за
установено, че в полза на "Първа ивнестиционна банка" АД-гр. София,
съществува дължимо вземане при условията на солидарност от "В. Табак"
ООД-гр. В.Търново, като кредитополучател, С. С. В. от гр. В.Търново, като
поръчител, Ц. С. В. от гр. В.Търново, като поръчител, С. С. С. от гр.
В.Търново, като поръчител, и П. С. С. от гр. В.Търново, като поръчител, по
Договор за банков кредит № 096LD-S-000037 от 02.12.2010г., анекс № 1 към
него от 27.12.2011г. и договор за поръчителство от 02.12.2010г., за сумата
общо 273643.27 евро, от които: 181530.78 евро главница; 47422.39 евро-
договорна лихва за периода от 02.04.2014г. до 02.05.2017г., 27806.52 евро
наказателна лихва за периода от 02.04.2014г. до 18.05.2017г., 11824.18 евро-
1
разсрочена лихва за периода от 27.02.2014г. до 18.05.2017г., 3630.62 евро-
комисионни за управление за 2015г. и 2016г., 1063,48 евро-оценка на
предоставеното обезпечение, 107,81 евро-застраховки, 248.49 евро-
нотариални такси за връчване на покани, ведно със законната лихва от
19.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане
по ч.гр. дело № 1488/2017 г. по описа на ВТРС е издадена Заповед № 827 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК от 22.05.2017 г. и изпълнителен лист. Със същото решение "В. Табак"
ООД – гр.В.Търново, С. С. В., Ц. С. В., С. С. С. и П. С. С. са осъдени да
заплатят на "Първа ивнестиционна банка" АД-гр. София разноските по
заповедното производство – 10703.65 лв. за държавна такса и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото
производство общо в размер на 11287.16 лв., от които за държавна такса-
10717.16 лв., за експертиза-120 лв. и за юрисконсултско възнаграждение-450
лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от Ц. С. В. и от П.
С. С., за всяка една от тях, чрез упълномощения адвокат А.П.. Направено е
оплакване, че съдът е изградил фактическите си констатации на документи,
които не са приети като доказателства по делото и по-конкретно като е приел,
че по делото има представен погасителен план. Жалбоподателките Ц.В. и
П.С. претендират искът за главница в размер на 181 530.78 евро да бъде
отхвърлен на няколко основания. На първо място, че не е доказана по
договора за банков кредит валидна уговорка за лихва и по тази причина
претендираната главница не се дължи, тъй като постъпилите плащания са
отнасяни за лихва, без да има основание за това. Освен това искът бил
предявен преди изтичане на уговорения срок. Длъжникът не е бил в забава,
макар и да е спрял плащанията, защото е в срока на изпълнение. Твърди се
във въззивните жалби, че исковете за договорна, наказателна и разсрочена
лихва са недоказани. Поддържа се възражението за нищожност на договора
за банков кредит с довод, че същото не е преклудирано, както и възражение за
погасяване на поръчителството. Искането е да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен.
Въззивна жалба против решението е подадена и от С. С. В. и от С. С. С.,
за всеки един от тях, чрез упълномощения адвокат Х.К.. Твърди се, че по
2
делото липсват счетоводни записвания и извлечения от сметки, доказващи
исковата претенция. В нарушение на процесуалните правила съдът не
разгледал възражението за нищожност на договора за кредит.
Жалбоподателите В. и С. считат, че по делото не е доказана претенцията за
незаплатена договорна и наказателна лихва, по съображения, че липсва
уговорка за лихва. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен.
С уточняваща молба всеки един от жалбоподателите Ц.В., П.С., С.В. и
С.С., е посочил, че обжалва решението, в частта, с която е прието за
установено по отношение на него, че дължи на „Първа инвестиционна банка"
АД-гр.София в условията на солидарност с „В. Табак" ООД и останалите
трима ответници сумите, посочени в решението, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
В писмените отговори по всяка една от въззивните жалби ответната
страна „Първа инвестиционна банка" АД-гр.София изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените в
жалбите оплаквания, доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено следното:
Производството пред Окръжен съд-Велико Търново е по иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК, предявен от „Първа инвестиционна банка" АД
– гр. София, срещу „В. Табак" ООД-гр. Велико Търново, С. С. В., Ц. С. В., С.
С. С. и П. С. С..
В отговора на исковата молба ответникът "В. Табак" ООД-
гр.В.Търново е направил възражение за нищожност на договора за кредит и
анекса към него, поради накърняване на добрите нрави, както и възражение за
изтекла погасителна давност.
Ответниците С.В., Ц.В., П.С. и С.С. в отговорите на исковата молба,
подадени от всеки един от тях, са направили възражение за нищожност на
договора за кредит, анекса към него и договора за поръчителство, поради
липсата на доказателства за валидиране на анексите към него, както и поради
това, че накърняват добрите нрави и търговски практики. Направено е и
възражение за изтекла погасителна давност.
3
Решението, в частта, с която е прието за установено задължението на
"В. Табак" ООД-гр.В.Търново по издадената заповед за изпълнение, е влязло
в сила като необжалвано.
От фактическа страна се установява следното:
На 02.12.2010г. между "Първа ивнестиционна банка" АД-гр. София и
"В. Табак " ООД-гр. Велико Търново е сключен Договор за банков кредит
№ 096LD-S-000037, по силата на който банката предоставя на "В. Табак"
ООД-гр.В.Търново, като кредитополучател, банков кредит в размер на 215
000 евро. Съгласно договора за кредит крайният срок за погасяване на
кредита е 02.12.2020 г., а за усвояването му-до 02.01.2011г.
Страните по договора са уговорили, че погасяването на кредита ще е
съгласно погасителен план-Приложение № 1, неразделна част от договора за
кредит/чл.16 от договора/. В чл.11 от договора е уговорено, че за ползвания
кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 7.01
пункта. Съгласно чл.11.1 от договора дължимата от кредитополучателя лихва
се заплаща периодично в размер и на падежи подробно описани в
погасителния план, като размерът на бихвените плащания, посочени в
погасителния план-Приложение № 1 е изчислен върху главницата по кредита
на основа на Базовия лихвен процент на банката при сключване на договора, а
съгласно чл.11.2 точният размер на дължимата от кредитополучателя лихва се
изчислява от банката за всеки лихвен период на падежа на съответното
лихвено плащане, посочен в погасителния план. Страните са договорили, че
банаката има право едностранно да променя размера на лихвата по чл.11 от
договора в зависимост от размера на инфлацията в страната, основния лихвен
процент, определен от БНБ и пазарните условия, като при промяна на
надбавката на лихвата банката уведомява кредитополучателя своевременно.
Съгласно уговореното в чл.11.4 от договора в случай на неизпълнение на
което и да е от задълженията на кредитополучателя, банката има право да
увеличи размера на надбавката на лихвата по чл.11, считано от датата, на
която е изтекъл срокът за изпълнение на съответното задължение или от
датата, на която банката е констатирала неизпълнението.
В чл.13, чл.14, чл.23.3 и чл.27.3.б е уговорено задължението на
4
кредитополучателя да заплати: еднократна такса на банката за разглеждане на
искането за кредит; комисионни за управление на кредита в размер на 1% от
размера на кредита в деня на подписването на договора и по 1% от
непогасената главница за всяка следваща година; разходите по оценката,
учредяването, подновяването и заличаването на обезпеченията по чл.23;
премии, вноски и други суми, дължими по сключените застраховки.
В чл.19 е уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя,
се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в чл.11 лихвен процент
плюс наказателна надбавка от 20 пункта, считано от деня, следващ датата на
падежа на съответната вноска.
Съгласно чл.28.2.а банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя в случай, че същият
не извърши което и да е плащане по договора повече от пет работни дни след
датата, на която плащането е станало изискуемо.
На 27.12.2011г. е сключен анекс № 1, с който страните по договора за
банков кредит са променили погасителния план към договора за кредит, като
същият в Приложение № 2 заменя изцяло този към договора в Приложение №
1. С анекс № 1 е предвиден гратисен период за погасяване на задължението
за лихва и главница. Съгласно анекс № 1 към договора за банков кредит
кредитополучателят се е задължил да погаси част от просрочената лихва през
месец декември на три вноски в срок до 31.12.2011г., съгласно погасителния
план-Приложение № 2.
На 02.12.2010г. между "Първа ивнестиционна банка" АД-гр. София и
С.В., Ц.В., П.С. и С.С. е сключен договор за поръчителство за обезпечаване
на задължението на кредитополлучателя "В. Табак" ООД-гр.Велико Търново
по договора за банков кредит. По договора за поръчителство С.В., Ц.В., П.С.
и С.С. поемат задължението да отговарят спрямо банката солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на всички негови задължения по
договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията от страна на кредитополучателя, включително лихви, такси,
комисионни и разноски. Съгласно чл.4 от договора за поръчителство,
задълженията на поръчителите стават изискуеми съгласно условията на
5
договора, при които кредитополучателят се е съгласил.
С нотариални покани, отправени до кредитополучателя и до всеки един
от четиримата поръчители, ответници по делото, „Първа инвестиционна
банка" АД – гр. София ги уведомява за дължимите суми по кредита към
04.01.2017г., които са в размер на 257772.16 евро и ги кани да заплатят
дължимите суми в 5-дневен срок от получаване на поканата, а в случай на
неплащане в срок, банката ще счита отпуснатия кредит по договора за изцяло
предсрочно изискуем, без да изпраща повторно покана. Нотариалните покани
са връчени на 23.01.2017г. на всички задължени лица-кредитополучателя и
четиримата поръчители, чрез П.С., която е съдружник в дружеството-
кредитополучател, дъщеря е на втория и третия ответник и сестра на петия
ответник. Връчването на нотариалните покани е удостоверено от нотариуса с
приложените нотариални разписки.
За дължимите суми по кредита банката е подала заявление до Районен
съд-Велико Търново на 19.05.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК. На 22.05.2017г. по ч.гр.д. № 1488/ 2017г. по описа на ВТРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу
ответниците по делото "В. Табак" ООД-гр.Велико, С.В., Ц.В., П.С. и Симеон
Симеоно, които да заплатят солидарно на банката сумите: 181530.78 евро
главница по договора за кредит от 02.12.2010г.; 47422.39 евро-непогасена
договорна лихва за периода от 02.04.2015г. до 02.05.2017г.; 27806.52 евро
наказателна лихва за периода от 02.04.2014г. до 18.05.2017г.; 11824.18 евро-
разсрочена лихва съгласно Раздел ІХ т.19 от договора за периода от
27.02.2014г. до 18.05.2017г.; 3630.62 евро-непогасена комисионна такса за
управление за 2015г. и 2016г.; 1063.48 евро-оценка на предоставеното
обезпечение; 107.81 евро-неплатени застраховки; 248.49 евро-нотариални
такси за връчване на покани и сумата от 10703,65 лв. разноски за заповедното
производство за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Длъжниците по заповедта са подали възражения срещу заповедта.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, назначена
и приета от първостепенния съд размерът на задължението по договора за
кредит и анекса към него към 19.05.2017г./датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение/ е общо 273634,27 евро, от които:
6
181530.78 евро непогасена главница; 47422.39 евро-непогасена договорна
лихва; 27806.52 евро наказателна лихва /лихва за просрочие/; 11824.18 евро-
разсрочена лихва по анекс 1; 3630.62 евро-непогасена комисионна за
управление; 1063.48 евро-оценка на предоставеното обезпечение; 107.81 евро-
задължение за застраховки и 248.49 евро-разноски за връчване на нотариални
покани.
В заключението на същата експертиза е отразено какви плащания са
извършени по кредита, а именно: в размер на 33469.22 евро е платената сума
за главница и 131736.07 евро са платените лихви по кредита-договорна,
наказателна, разсрочена по анекса, както и такси и комисионни, или общо по
кредита са били платени 165205.29 евро. Вещото лице е посочило, че
основните компоненти на договорната лихва по кредита са базов лихвен
процент/БЛП/ и надбавка от 7,01 пункта. При сключване на договора УС на
банката е определил от 01.05.2010г. за договори във валута-евро БЛП в
размер на 7,9900% и след тази дата банката не е определяла друг размер на
БЛП за валути в т.ч. и за евро, тъй като е променила методиката на
определяне на договорна лихва. Вещото лице е установило, че за договори, в
които лихвата е определена на база БЛП и надбавка, промени не са
извършвани. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
договорната лихва по процесния договор е определена БЛП /7.99/ + 7.01
пункта=15, а съгласно анекс № 1 договорната лихва се определя: БЛП /7.99/ +
7.01 пункта=15. Вещото лице потвърждава начислените задължения за лихви
по процесния договор за кредит, посочени в Приложение 1, 2 и 3 към
заключението на база на извършената документална проверка и на факта, че
за периода от отпускане на кредита до подаване на заявлението за изпълнение
от банката са прилагани лихвите, договорени в договора и Анекс № 1.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза всички
плащания, направени от длъжниците по договора, са отнесени за покриване
на задълженията им по него и не се установяват неуточнени плащания,
извършени от ответниците към ищеца.Заключението на вещото лице е, че
представените по делото документи, определени от ответниците като
«липсващи плащания» са отразени по кредита и вещото лице е проследило
отразяването им по кредита в Справките Приложение № 2 и № 2.1. Според
заключението на вещото лице платената сума по кредита е общо в размер на
7
165 205.29 евро. Вещото лице е изчислило размера на начислената
наказателна лихва за периода от 03.01.2011г./първата дата след усвояване на
кредита/ до 19.05.2017г./датата на подаване на заявлението/, която е в размер
общо на 37197.12 евро. Заключението на експертизата е при условие, че не се
прилага действието на анекс № 1 и погасителния план към него,
задължението по договора към 19.05.2017г., ще бъде общо 278 148.85 евро, а
при прилагането на Анекс № 1 задължението по кредита общо е в размер на
273 634.27 евро. Сочи, че допълнителната наказателна лихва в размер на
4514,58 евро е начислена върху размера на просрочената главница към датата
на подписване на анекса, която е преоформена в редовна, съгласно
погасителния план към анекс № 1.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Решението в обжалваните части е валидно и допустимо.
Безспорно е установено по делото, че на търговското дружество „В.
Табак” ООД- гр.Велико Търново на 02.12.2010г. е бил отпуснат от банката-
ищец банков кредит в размер на 215 000 евро за погасяване на задълженията,
подробно посочени в договора. Кредита е изцяло усвоен на 11.12.2010г. По
отпуснатия банков кредит ответниците Ц. С. В., П. С. С., С. С. В. и С. С. С.
са поръчители съгласно подписания от тях договор за поръчителство от
02.12.2010г. По договора за поръчителство поръчителите Ц.В., П.С., С.В. и
С.С. са се задължили спрямо кредитора "Първа ивнестиционна банка" АД-
гр. София да отговарят за изпълнението на задълженията на
кредитополучателя „В. Табак” ООД- гр.Велико Търново за главница, лихви,
такси, комисионни и разноски, произтичащи от предоставения на
кредитополучателя кредит в размер на 215 000 евро съгласно договора за
банков кредит № 096LD-S-000037/02.12.2010г., като всеки един от
поръчителите отговаря за целия размер на дълга на кредитополучателя към
банката и всеки от поръчителите отговаря солидарно с кредитополучателя за
задълженията по договора за банков кредит.
Между банката-ищец и кредитополучателя дружество „В. Табак” ООД-
гр.Велико Търново е налице действителен договор за кредит, както и
действително споразумение по сключения към договора Анекс № 1.
8
Неоснователно е възражението, че няма доказателства за наличието на
договореност за размера на претендираното вземане за главница и лихви.
Това възражение ответниците-поръчители по договора за кредит са
направили с писмените си отговори на исковата молба. Едва в писмената
защита са изложени доводи за нищожност на договора за кредит, поради
липса на съгласие относно съществени елементи на договора-липса на
съгласие по размера на възнаградителната лихва. Възражение за нищожност
на договора поради липса на съгласие относно съществени елементи на
договора с писмения отговор не е направено, поради което същото е
преклудирано. Съдът обаче следва да се произнесе по направеното с
отговорите на исковата молба възражение за липса на договореност за
размера на претендираното вземане за главница и лихви.
Съгласно чл.430 ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно чл.430
ал.2 от ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката. С оглед
на така очертаните от законовата норма съществени елементи на договора за
кредит, процесния договор за кредит съдържа съгласие относно всички
съществени елементи на договора за кредит. В договора ясно е посочена
отпуснатата на кредитополучателя парична сума-215 000 евро и задължението
да я върне, уговорени са възнаградителната и наказателна лихва, както и
крайният срок за погасяване на кредита. Съгласно чл.11 от договора за
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в
размер на базов лихвен процент на банката в евро, увеличен с надбавка от
7.01 пункта, като лихвите се начисляват само за дните на фактическото
ползване на кредита. Съгласно чл.19 от договора плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в
чл.11 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта, считано от
деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. С клаузата на чл.11 от
процесния договор за кредит е уговорено заплащането от кредитополучателя
на възнаградителна годишна лихва, която се начислява за дните на
фактическото ползване на кредита и размерът й се определя по посочения в
клаузата начин, а с чл.19 от договора е уговорено начисляването на
наказателна лихва, дължима за просрочени плащания по договора.
Действително в самия договор не е посочен фиксиран размер на
9
възнаградителната лихва, но размера на лихвата е определяем въз основа на
посочената в чл.11 формула-базисен лихвен процент на банката в евро,
увеличен с надбавка 7.01 пункта. Видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза към момента на сключване на договора базисния
лихвен процент на банката-ищец в евро е бил определен в размер на 7.9900%
от УС на ПИБ, считано от 1.05.2010г., като след тази дата не е бил променян.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че в договора за кредит няма
методика за изчисляване на базовия лихвен процент и поради това не било
постигнато съгласие относно размера на лихвата. Не е необходимо договора
за банков кредит да съдържа Методиката за определяне на базовия лихвен
процент. В конкретния случай към момента на сключване на договора
базовия лихвен процент на банката в евро вече е бил определен и известен.
Ето защо и договорената лихва е определяема чрез сумирането на двата
компонента - БЛП /базов лихвен процент/-7,99 %, плюс надбавка 7,01=15%
годишна лихва. Няма пречка за уговаряне на определяем размер на
паричното задължение. Размерът на наказателната лихва също е определяем,
доколкото той се формира от размера на възнаградителната лихва с надбавка
от 20 пункта. След като размера на възнаградителната лихва е определяем, то
такъв е и размера на наказателната лихва. Следователно страните по договора
са постигнали съгласие относно размера на възнаградителната и
наказателната лихва. На това основание са дължими начисленитепо кредита
възнаградителни и наказателни лихви.
Неоснователно е възражението на ответниците Ц. С. В., П. С. С., С. С.
В. и С. С. С. за нищожност на договора за кредит и анекса към него поради
накърняване на добрите нрави. В отговора на исковата молба, където това
възражение е направено, липсва конкретизация коя от клаузите на договора и
анекса накърнява добрите нрави. Не са изложени и никакви конкретни доводи
във връзка с това основание за нищожност по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че в случая договора за банков кредит и
сключения към него Анекс № 1 не са сключени при накърняване на добрите
нрави. Не се установява и наличие на отделни клаузи от договора за банков
кредит и анекса към него, които да накърняват добрите нрави. С договора за
банков кредит кредитополучателят, който е търговец, е поел задължение за
заплащане на договорни и наказателни лихви. Настоящата инстанция счита,
10
че уговорената възнаградителна и наказателна лихва са в обичайните към
момента на сключване на договора за банков кредит лихви за кредити,
предоставяни от банки, и не са в размери, противоречащи на добрите нрави.
Уговорената в чл.19 от договора санкционираща лихва има характер на
неустойка. Уговорения размер на тази неустойка не излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Предвид изложеното,
неоснователно е и възражението за нищожност на това основание и на
договора за поръчителство.
Обективните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост
по кредита са налице. Видно е от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че плащанията по договора за кредит са преустановени.
Последното плащане по главницата е извършено на 31.10.2014г., а на
лихвата-на 04.05.2015г. След тези дати плащания по кредита за главница и
лихви не са извършвани. Предвид на това, за банката е възникнало
преобразуващото право да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем
поради неплащане на задължение към нея повече от пет работни дни от
датата на падежа, което тя е сторила с отправените до длъжниците покани,
редовно връчени им на 23.01.2017г. на всеки един от тях. Кредитът е станал
предсрочно изискуем с изтичане на петдневния срок за изпълнение на
дължимите суми, определен с нотариалната покана. След изтичане на този
срок банката е заявила с отправените нотариални покани, че ще счита кредита
за предсрочно изискуем. Предвид на това, че нотариалните покани са
получени от ответниците, включително и кредитополучателя, петдневният
срок за изпълнение е изтекъл на 30.01.2017г. Следователно считано от
31.01.2017г. кредита е предсрочно изискуем.
Действително по делото не е представен погасителен план, подписан от
страните. Погасителен план по кредита е воден при банката-ищец, който е бил
предоставен на вещото лице, изготвило икономическата ексепртиза.
Липсата на погасителен план не се отразява на валидността на
процесния договор за кредит и на задължението на кредитополучателя да
върне главницата по кредита/заетата сума/, ведно с договореното
възнаграждение, доколкото процесния договор за банков кредит съдържа
всички съществени елементи-предмет, цел, срок, размер на възнаграждението
11
на кредитора, определяемо чрез посочената формула на формиране на
лихвения процент, определен като годишен, договореното начисляване на
лихви само за дните на фактическото ползване на кредита, периодично
плащане на лихвите, определения в договора лихвен период/всеки месец на
начисляване на лихвата/, договореното с анекса задължение да се погасява
задължението чрез месечни вноски за погасяване на главница, лихва,
просрочена лихва, комисионна и начислените през гратисния период лихви.
Липсата на погасителен план не опорочава възникналата въз основа на
договора за банков кредит облигационна връзка. Това не води и до неяснота
относно размера на месечните погасителни вноски за главница и
възнаградителна лихва, този размер е определяем от съдържанието на
договора. С подписания анекс кредитополучателят е признал наличието на
просрочени вноски по главницата и просрочените лихви към този момент.
Погасителният план не е елемент от договора за банков кредит и неговата
роля е само информационна. Кредитополучателят е могъл във всеки момент
да установи при банката размера на погасителните вноски и падежите/те са
ежемесечни/. В разглеждания случай кредитополучателят е бил наясно с
размера и падежа на ежемесечните погасителни вноски по кредита, тъй като
съобразно договора е получавал от банката „отчет по сметка”, каквито отчети
ответниците са представили като доказателства по делото. Ето защо
възражението на жалбоподателите, че поради непредставянето на погасителен
план, кредитополучателят не е в забава и не е допуснал нарушение по
договора, независимо, че е спрял плащанията, е неоснователно. По осъщите
съображения е неоснователно и възражението, че не се дължи начислената по
кредита възнаградителна, наказателна и разсрочена лихва.
Установява се от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, че размерът на задължението по договора за кредит и анекса към
него към 19.05.2017г./датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ е общо 273634.27 евро, от които: 181530.78 евро
непогасена главница; 47422.39 евро-непогасена договорна лихва; 27806.52
евро наказателна лихва /лихва за просрочие/; 11824.18 евро-разсрочена лихва
по анекс 1; 3630.62 евро-непогасена комисионна за управление; 1063.48 евро-
оценка на предоставеното обезпечение; 107.81 евро-задължение за
застраховки и 248.49 евро-разноски за връчване на нотариални покани. За
посочените суми, дължими по договора за банков кредит, срещу
кредитополучателят „В. Табак” ООД- гр.Велико Търново и поръчителите
Ц.В., П.С., С.В. и С.С. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1488/
12
2017г. по описа на ВТРС, в която е посочено, че горните суми същите дължат
солидарно на банката. Към заявлението е приложено извлечение от
счетоводните книги на банката, подписано от изпълнителните директори на
банката, в което е посочено общото задължение по договора за банков кредит
в размер на 273634.27 евро, индивидуализирано по вид-главница, лихви-
възнаградителна, наказателна, разсрочена лихва, комисионни за управление,
разноски за оценка на предоставеното обезпечение, застраховки, нотариални
такси, с посочване на непогасените погасителни вноски по главницата и по
лихвата.
Въззивният съд възприема изцяло заключението на вещото лице, което
е аргументирано и компетентно. Заключението не е оспорено от страните.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не следва да се
кредитира заключението на вещото лице, тъй като то не е изготвено на базата
на представени по делото счетоводни документи. Първоинстанционният съд е
назначил съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която след като се
запознае със счетоводните книги на банката и документите по делото да даде
заключение за размера на задълженията по процесния кредит, както и да
отговори на поставените от страните въпроси. След като е назначена
експертиза за проверка на записванията в счетоводството на банката-ищец, не
е необходимо по делото да бъдат представяни счетоводните документи на
банката. Видно от отразеното в заключението, вещото лице при проверката е
имало предвид представена от банката Справка за движението по договора за
кредит и справки, изведени от информационната система на банката,
подробно описани в заключението. Пояснението от вещото лице в съдебно
заседание, че част от справките, представляват екселски таблици, не означава,
че то не е извършило проверка на счетоводните записи в банката. Вещото
лице не е имало задача да изследва първичните счетоводни документи за
всяка една операция по кредита.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не дължат
сумата от 3630.62 евро за комисионни за управление на кредита. С чл.14 от
договора за кредит кредитополучателят е поел задължение да заплаща
комисионни за управление на кредита. Поръчителите отговарят и за това
задължение на кредитополучателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че сумата от
1036.48 евро за оценка на предоставено обезпечение. Това задължение
произтича от чл.23.3 от договора за банков кредит, съгласно който всички
разходи по оценката, учредяването и подновяването на обезпеченията са за
сметка на кредитополучателя.
След като кредитополучателят не е изпълнил задължението си по
договора за кредит, то за това задължение солидарно отговарят и
поръчителите-ответниците по делото Ц.В., П.С., С.В. и С.С. по силата на
сключения договор за поръчителство и на основание чл.141 от ЗЗД.
13
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателите твърдение, че
спрямо тях като поръчители е изтекъл преклузивния срок по чл.147 ал.1 от
ЗЗД към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Предвиденият в разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗЗД шестмесечен
срок е започнал да тече от момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, а това е станало с изтичане на петдневния срок за
изпълнение на дължимите суми, определен с нотариалната покана. След
изтичане на този срок банката-ищецът е заявила с отправените нотариални
покани, че ще счита кредита за предсрочно изискуем. Предвид на това, че
нотариалните покани са получени от ответниците, включително и
кредитополучателя, петдневният срок за изпълнение е изтекъл на 30.01.2017г.
Следователно считано от 31.01.2017г. кредита е предсрочно изискуем.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от банката на
19.05.2017г. Видно е, че към 19.05.2017г. шестмесечният срок не е бил
изтекъл. При това положение солидарната отговорност на поръчителите не е
отпаднала. Неоснователен е поддържаният от жалбоподателите довод, че
шестмесечният срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД е изтекъл по отношение на всички
задължения по кредита с падеж по-голям от шест месеца преди завеждане на
иска/подаване на заявлението за издаване на заповедта/. Въззивният съд
споделя трайно установената съдебна практика, съгласно която се приема, че
срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД започва да тече, считано от настъпване на
предсрочната изискуемост, т.е с изискуемостта на целия кредит, а не с
настъпване падежа на отделните вноски по кредита.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че банката е
можела да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем още
към датата на подписване на Анекс № 1-27.12.2011г., когато е било налице
закъснение в плащанията от страна на длъжника. Съгласно процесния
договор за банков кредит на банката е предоставено правото да обяви кредита
за предсрочно изискуем, което означава, че нейна е преценката в кой момент
да обяви вземането си за предсрочно изискуемо. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем е право на банката, а не нейно задължение. Следва да се
отбележи, че поради закъснението в плащанията към месец декември 2011г.,
кредитополучателят е поискал преструктуриране на кредита, за което е било
взето нарочно решение от Общото събрание на съдружниците на
кредитополучателя „В. Табак“ ООД, чрез тримата съдружници-
жалбоподателите по настоящото дело Ц.В., П.С. и С.С./Протокол за общо
събрание на „В. Табак“ ООД от 1.12.2011г./.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателите, че същите като
физически лица-поръчители могат да се ползват от защита по закона за
защита на потребителите. Въззивният съд счита, че в случая поръчителите по
процесния договор за кредит нямат качеството на потребители по смисъла на
пар.13 от ДР на ЗЗП и с оглед на това не могат да се ползват от закрилата,
която този закон дава на потребителите относно неравноправни клаузи в
14
договора за банков кредит. Съгласно пар.13 от ЗЗП „потребител“ е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска и професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на соята търговска и професионална дейност. В случая
кредитополучател по договора за банков кредит е търговското дружество „В.
Табак“ ООД-гр.Велико Търново. Съгласно определението, посочено в пар.13
от ЗЗП за „потребител“ търговското дружество няма качество на потребител.
Такова качество нямат и поръчителите, с оглед на това, че те при сключване
на договора за поръчителство са действали във връзка с професионалните им
отношения с кредитополучателя-търговец.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че
поръчителството е погасено, тъй като не обезпечава изменения с Анекс № 1
договор за банков кредит. Възражението не е преклудирано, тъй като то касае
приложението на императивна правна норма относно отговорността на
поръчителя.
На 27.12.2011г. между банката и кредитополучателя „В. Табак“ е
сключен Анекс № 1 към договора за банков кредит, с който просрочената
главница е преоформена в редовна, въведен е 2 месеца гратисен период за
лихвата и 3 месеца гратисен период за главницата. Видно е от съдържанието
на анекса, че не е налице новиране на задължението.
Съгласно разпоредбата на чл.139 пр.2 от ЗЗД ако поръчителят се е
задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по.тежки
условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
задължението по договора за кредит към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ако не се взема предвид Анекс № 1 би
било в по-голям размер- 278 148.85евро, отколкото е претендираното
задължение/с 4514.58 евро в повече за начислена върху просрочената
главница наказателна лихва/. Следователно с преструктурирането на кредита
с процесния анекс, задължението на длъжника е в по-малък размер, т.е. с него
се облекчава отговорността на длъжника по договора за кредит. С оглед на
това и предвид разпоредбата на чл.139 от ЗЗД и установената съдебна
практика, съдът намира, че в случая изменението на договора за кредит с
Анекс № 1 не ограничава отговорността на поръчителите, нито я погасява.
Налице е хипотеза на изменение на договора за кредит, която произтича от
неизпълнение на длъжника и в този случай съгласно чл.140 от ЗЗД
15
отговорността на поръчителите не е ограничена в обема на отговорността към
момента на сключване на договора за поръчителство. Съгласно чл.140 от ЗЗД
поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.
Освен това промените в съдържанието на договора, въведени с анекса
облекчават отговорността на длъжника. Установено е от доказателствата по
делото, че ответниците физически лица-поръчители по кредита са знаели за
сключването на Анекс № 1 към договора за банков кредит и дори са взели
решение за отправяне на искане за преструктурирането на кредита, поради
настъпило неизпълнение на задълженията.
С оглед на това правилен е изводът на първостепенния съд, че следва да
бъде ангажирана солидарната отговорност на поръчителите съгласно чл.141
от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното въззивният съд в настоящия си състав
намира, че предявеният иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване вземането
на банката против поръчителите Ц.В., П.С., С.В. и С.С. за дължимите суми по
отпуснатия на „В. Табак” ООД-гр.Велико Търново на 02.12.2010г. банков
кредит, които суми те дължат на банката солидарно с „В. Табак” ООД-
гр.Велико Търново, за които е издадена заповедта за изпълнение, е изцяло
основателен и доказан. До същия извод е достигнал и първостепенния съд в
обжалваното решение. Ето решението в обжалваните части следва да бъде
потвърдено.
От ответникът по въззивните жалби не са претендирани разноски за
настоящата инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 03.02.2020г. на Окръжен съд-
Велико Търново, постановено по т.д. № 172/2017г. по описа на същия съд, в
обжалваните части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.

16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17