№ 350
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Л. М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.а
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело
№ 20241800500042 по описа за 2024 година
С Решение № 133/09.11.2023г., постановено по гр.д. № 51/2023г. на
П.ския районен съд, е отхвърлен предявеният от Национална Федерация „М.“
към КТ „П.“, чрез синдикална секция „П.“ към „А.Б.“ АД срещу Л. М.С.,
действаща като ЕТ „Ч.-21 –Л. С.“, иск за освобождаване и предаване на наетия
имот, представляващ бунгала с номера 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16,
17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 (къща В.), 54 и бунгало склад, находящи се в
южната част на станция П., гр. П., Б.ка област, заедно с прилежащия им терен
съгласно скица номер 1 (приложение № 1 към договора) и цялото оборудване,
намиращо се в тях.
С Решение № 135/10.11.2023г., постановено по гр.д. № 51/2023г. на
П.ския районен съд, е поправено горното решение в мотивната му част.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Национална
Федерация „М.“ към КТ „П.“ срещу Решение № 133/09.11.2023г., постановено
по гр.д. № 51/2023г. на П.ския районен съд, поправено с Решение №
135/10.11.2023г., постановено по гр.д. № 51/2023г. на П.ския районен съд.
Жалбоподателят счита същото за необосновано и постановено при нарушения
на материалния и процесуалния закон. Изтъква вътрешно противоречие в
мотивите на ПРС, изразяващо се в това, че от една страна съдът приема, че е
сезиран с иск по чл. 233 ал.1 предл.първо от ЗЗД, а от друга страна приема, че
единственият способ за защита за връщане на наетия имот след прекратяване
на съществуващата облигационна връзка е предявяването на ревандикационен
иск. Оспорва решаващия извод на първоинстанционния съд за недоказаност,
между ищеца и ответника да е съществувала облигационната връзка в
качеството им на Наемодател и Наемател. Намира, че съществуването на
1
наемното правоотношение въпреки липсата на формален договор се
обосновава чрез заплащане на наеми и плащане на консумативните разходи за
обекта. Счита за безспорно, че ответникът държи имота, но този факт не бил
взет предвид от решаващия съдебен състав. Изразява несъгласие с приемането
на представен от насрещната страна договор за дарение, както и с
използването му за оспорване на други редовно събрани доказателства в
процеса. Настоява, този договор да бъде изключен от делото и върнат на
ответната страна, както и да не се обсъжда при постановяване на съдебен акт.
Изразява становище, че обосноваването на обжалваното решение с
документи, които са „приети за сведение“ и нямат качеството на
доказателства, на практика е довело до неговата пълна неразбираемост и
недостатъчност на ясни и логични мотиви. Намира за доказано, че между
страните е съществувало и е прекратено (вкл. с подаване на исковата молба)
наемно правоотношение, като последица от което ответникът дължи връщане
на наетата вещ. В П. на това изтъква, че подписът за наемател под договора,
както и подписите на вносител по приетите ПКО, не са положени от Л. С., но
твърди тези подписи са на дъщерята на отв. Н. И.а Ц., за която не е установено
да е имала пълномощно и да е била служител във фирмата през 2016-та
година. Но във връзка с това сочи, че са събрани писмени доказателства, които
безпротиворечиво установяват онези факти и обстоятелства, които определят
вида и запълват съдържанието на действителните наемни отношения между
страните в процеса, като посочва и анализира събраните за това доказателства.
Моли съда да отмени обжалваните решения и да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия
едноличен търговец, който оспорва въззивната жалба. Изразява несъгласие с
наведения в нея довод за вътрешно противоречие в обжалваното решение.
Анализира предпоставките за уважаване на иск по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД и
счита, че същите не са били доказани от ищеца. Описва събраните по делото
доказателства и въз основа на тях прави извод, че между страните по делото
не съществува наемно правоотношение. Твърди, че представеният от ищеца
договор за наем е подписан от неизвестно лице без негово знание и съгласие.
Позовава се на договор за дарение, по силата на който е придобил правото на
собственост върху процесните обекти още през 2013г. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се
представлява от адв. Р., която оспорва отговора, поддържа въззивната жалба и
моли за отмяна на първоинстанционното решение. Изтъква, че договорът за
наем не е подписан от едноличния търговец, а от дъщеря й, която е била
упълномощена своевременно, и всички са знаели, че тя води отношенията по
договора и плаща наемите по него. Прави извод, че отношенията между
страните запълват тези на един наемен договор, като в П. на това сочи, че
едноличният търговец е носител на консумативните разходи към ВиК,
електрификация, и плащане на патентен данък върху тези бунгала. Въз основа
на това моли съда да приеме, че договорът е валиден и валидно сключен от
едноличния търговец и е изпълняван в продължение на години, като е
развален поради неизпълнението му. Оспорва довода на надрещната страна, че
е придобила собствеността върху процесните бунгала. Счита за необяснимо,
собственикът да плаща на основание договор за наем 8000 лв. след сключване
на договор за наем. Подчертава, че възражението за собственост, придобита
през 2013 г., е направено след всички възможни преклузии пред първата
2
инстанция, като при това не била доказана достоверността на датата и
подписите под договора за дарение. Моли съда да го игнорира, тъй като не е
годно доказателство. Настоява, ответницата да бъде осъдена да освободи и
предаде имота. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Депозира писмена защита, в която развива и обосновава тезата си.
Счита, че ответникът не е заявил и доказал основание, на което ползва имота.
Намира за доказано, че наемното правоотношение е съществувало реално и е
било обективирано в обичайните действия между наемател и наемодател.
Анализира събраните по делото доказателства и прави изводи въз основа на
тях. Акцентира върху близката родствена връзка между едноличния търговец
и лицето, подписало договорите, въз основа на които ползва процесните
бунгала. Позовава се на показанията на разпитаната по делото свидетелка и на
заключенията по единичната и тройната почеркови експертизи. Намира за
доказано съществуването на наемно правоотношение между страните.
Оспорва представения от въззиваемия договор за дарение от 08.01.2013г.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият
едноличен търговец не се явява. Представлява се от адв. Х., който оспорва
въззивната жалба, поддържа отговора и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Счита предявения иск за неоснователен
поради това, че в хода на производството не било установено наемно
правоотношение между страните. Подчертава, че договорът за наем,
приложен към исковата молба, не е подписан от собственика на ЕТ „Ч.-21 - Л.
С.“. Нямало и потвърждаване от търговеца на действие на лице без учредена
представителна власт. Оспорва свидетелските показания и се позовава на
договора за дарение, с който е прехвърлена собствеността на бунгалата през
2013 г., като поддържа, че ЕТ „Ч.-21 - Л. С.“ ги е придобил в собственост.
Сочи, че патентен данък, както и консумативи за вода, ток и др., са плащани от
едноличния търговец в качеството му на собственик. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Изтъква, че приходният касов ордер, на който
се позовава насрещната страна, е оспорен в първото съдебно заседание, вкл. и
автентичността му. Оспорва да има плащане по него, тъй като не било
установено, че тази сума е постъпила в касата и счетоводство на ищеца.
Депозира писмени бележки, в които резюмира вече изложените доводи.
Конкретизира установените по делото факти и обстоятелства, които са от
значение за изхода на правния спор, както следва: договор за дарение от
08.01.2013г.; неподписване на процесния договор за наем от страна на Л. С.;
липса на упълномощаване от едноличния търговец на трети лица да
извършват действия от негово име (вкл. сключване на договор за наем); липса
на потвърждаване от едноличния търговец на действията на лице, което
действало без представителна власт от негово име. Анализира тези
доказателства поотделно и в съвкупност. Подчертава, че в счетоводството на
едноличния търговец не са отразени никакви счетоводни операции, свързани с
процесния договор за наем. Оспорва възможността за прилагане на чл. 301 от
ТЗ, още повече, че качеството на едноличния търговец на собственик на
бунгалата изключвало необходимостта от потвърждаване от негова страна на
действията на лице без представителна власт за собствените му вещи. Счита
процесния договор за наем за недействителен по смисъла на чл. 42 от ЗЗД,
като се позовава на т. 2 от ТР № 5 от 12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на
ОСГТК На ВКС. Прави извод за неоснователност на предявения иск. Изтъква,
3
че по делото не е представен нито един документ, подписан от едноличния
търговец, а всички действия, извършени от негово име без представителна
власт, били оспорени.
Въз основа на доказателствата, събрани пред П.ския районен съд, е
установена фактическа обстановка, която е описана пълно и точно в
обжалваното първоинстанционно решение, поради което не е необходимо да
се преповтаря в настоящия съдебен акт.
В хода на въззивното производство са събирани доказателства –
служебно и по искане на страните.
Разпитана е свидетелката Ц.Г., която е работила в синдикалната секция
на ищеца от 2010г. до 2023г. Заявява, че познава Л. С. и Н.Ц., като през този
период С. била наемател на почивната станция в гр. П. – 22 бр. бунгала.
Според свидетелката, Л. С. многократно била казвала, че е възрастна и че
предоставя на дъщеря си да се занимава със станцията. Твърди, че от 2012г. е
получавала суми за наем срещу приходни ордери, които се заприходяват в
касова книга, като ги е получавала и от Н.Ц., но в присъствието на Л. С..
Отношенията на синдикалната секция били с Н., тъй като Л. я била
упълномощила. При това свидетелката не е виждала изрично пълномощно, но
упълномощаването било устно.
Прието е заключение по съдебно- почеркова експертиза, изготвено от
в.л. В., съгласно което подписът, положен от името на Н. И.а Ц., за „Гл.
счетоводител”, в „Приходен Касов Ордер, № 176 от 15.10.2021 год.,
удостоверяващ, че СС „П.” - „А. ” АД, приема от ЕТ „Ч.-21-Л. С.”, сумата от 8
000 /осем хиляди/ лева”, е положен от Н. И.а Ц.. Същевременно, вещото лице
допуска, подписите, положени от името на Н. И.а Ц., на всеки лист в долният
десен ъгъл и след думата „наемател”, на лист 5, в „Договор за наем на
недвижим имот, сключен на 18.03.2021 год., в гр. П., между Синдикална
секция „П.” във фирма „А.Б.” АД, представлявана от Е.С.М., наричана по
долу за краткост „наемодател” и Фирма ЕТ „Ч.-21-Л. С.”, представлявана от Н.
И.а Ц., наричана по-долу „наемател””, са положени от Н. И.а Ц., с елементи на
автоподлог.
В открито съдебно заседание вещото лице е защитило заключението си,
като е заявило, че, при наличие на всички подписи в договора, които са с
променлива транскрипция, конфигурация, но с един стереотип на движение,
има основание за заключение, че подписите са положени от Н. И.а Ц. с
елементи на автоподлог. Подчертало е, че това е подпис, положен от лице, на
което му е позната конфигурацията и транскрипцията, а практиката е
показала, че когато лице се стреми да имитира даден подпис, то още от първия
път имитира, а не както в случая. Тъй като последният подпис няма нищо
общо, вещото лице прави извод, че няма признаци за имитиране на подпис, а
има автоподлог - подпис, положен от лицето със стремеж да изглежда, като че
ли не е негов. При това в.л. В. е уточнил, че всички подписи, вкл. този след
думата „наемател“, са положени от едно и също лице. Като конкретни
основания за този извод, в.л. В. е посочил установения стереотип на движение,
характерен за лицето, както и частните признаци на подписите. На въпрос за
извода относно наличие на автоподлог, вещото лице е отговорило, че този
извод е резултат на обобщение на цялото изследване - на база сравнителен
материал, на база общи признаци, на база частни признаци, на база промяна,
защото има видима умишлена промяна. Заявил е, че, макар по принцип да е
възможно, подписите да са положени от различни лица, според него не е.
4
Поради оспорване на това заключение, е назначена тройна съдебно-
почеркова експертиза. Заключението по нея е изготвено от вещите лица С. А.,
В. К. и Л. С.. Според тях, подписите, положени под текста и от дясната му
страна на всеки от четирите листа на договора и в подписа в ПКО — обекти на
експертизата са положени от Н. И.а Ц.. От друга страна, вещите лица са
заявили, че не може да се установи, дали подписът за „Наемател“ в договора -
обект на експертизата, е положен от Н. И.а Ц., тъй като, поради оскъдната
графика и елементарните движения, с които е изпълнен, подписът може да се
положи от всяко лице, без оглед на неговата грамотност и обработеност на
почерка.
Разпитани в открито съдебно заседание, вещите лица са посочили, че са
изследвали богат сравнителен материал от различни години от заявленията за
български документи за самоличност, въз основа на което са установили, че
има различни видове транскрипция - в едните се съдържа буква „Н“ като „Н.“,
а в други такава буква не се съдържа. Така се обособяват два варианта на
подписа: единият - разширен, другият – съкратен. Има буква „Н“ в подписите
до 2011 г. След това в съкратените подписи няма буква „Н“, но има елементи,
движения, характерни за изпълнение на тази буква. Що се отнася до S-
образното и примкообразното и щриховото движение, което се наблюдава при
подписите в сравнителния материал и в документите, обект на изследване,
вещите лица са посочили, че тези движения са елементарни и могат да се
изпълнят от много лица.
По отношение на подписа след думата „наемател“ в договора, в.л. К. е
заявил, че признаците, които липсват в съкратения вариант, последен подпис,
не дават основание за пълно категорично заключение, тъй като липсва
генерална съвкупност от всички признаци. Според вещото лице, откриват се
някои признаци, но не достатъчно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство решение е валидно, доколкото
е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
5
Предявен е иск с правна квалификация чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
Предпоставка за уважаването му е установяване на обстоятелството, че
страните по делото са били обвързани от договор за наем, който е прекратен.
Само в такъв случай задължението за връщане на вещта може да се обоснове
със съществуването на предходно наемно правоотношение, което обуславя иск
за връщането й именно на това основание. Освен това, за уважаване на иска е
необходимо да се установи, че ответникът държи наетата вещ. Доказването на
всички тези предпоставки е в тежест на ищцовата страна.
Така, в тежест на ищеца по настоящото дело е било да докаже наличието
на релевираното от него наемно правоотношение с ответника, прекратяването
му, както и обстоятелството, че ответникът все още държи наетата вещ.
1. По третата предпоставка:
Налице са съвпадащи изявления на страните по делото, че към
настоящия момент процесните бунгала се държат и ползват от ЕТ „Ч.-21 –Л.
С.“. Освен изказвания в хода на процеса, такива изрични твърдения, респ.
признания, се съдържат в исковата молба и в становището на процесуалния
представител на въззиваемия в хода на устните състезания пред въззивния съд.
Освен това, в П. на този факт са събрани и писмени доказателства, както
следва:
Съгласно писмо изх. № К2792-1 от 31.08.2023г. на „Водоснабдяване и
канализация“ АД – гр. Б., титуляр на партида с абонатен № 201401 от
2012г. до датата на издаване на писмото е ЕТ „Ч.-21 – Л. С.“.
На л. 95 от първоинстанционното дело се открива писмо от Община П.,
съгласно което ЕТ „Ч.-21 – Л. С.“ с ЕИК **** има подадени декларации
за облагане с патентен данък за 2021г., 2022г. и 2023г., като заплатеният
патентен данък за 2021г. и 2022г. е в размер на по 600 лв. „…за 20 бр.
стаи“, т.е. колкото са на брой процесните бунгала.
От писмо от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД (л. 98 от първоинстанционното дело) се
установява, че титуляр на партида с ИТН 2730470 за периода от 2021г. до
момента е ЕТ „Ч.-21 – Л. С.“.
На л. 96 от първоинстанционното дело е представено заверено копие от
фискален бон, от което се установява, че е издаден от ЕТ „Ч.-21 – Л. С.“
за четири нощувки в почивна станция „Л.“, гр. П., м. „К.“.
Доколкото по делото не се твърди и не се доказва, ЕТ „Ч.-21 –Л. С.“ да
стопанисва други имоти на територията на гр. П., а и броят на стаите, за които
заплаща патентен данък, съответства на броя на процесните бунгала, съдът
намира, че горните писмени доказателства, в съвкупност със съвпадащите
изявления на страните, безспорно доказват, че към настоящия момент ЕТ „Ч.-
21 – Л. С.“ държи именно процесните бунгала, с което е доказана третата от
горните предпоставки.
2. По първата предпоставка:
За доказване на претендираното наемно правоотношение ищецът е
представил писмен договор за наем от 18.03.2021г. и други писмени
6
доказателства, касаещи отделни елементи от съдържанието на това
правоотношение, както и е ангажирал свидетелски показания.
От заключението по допуснатата пред ПРС почеркова експертиза, обаче,
е видно, че процесният договор за наем не е подписан лично от посочения в
него наемател, а именно - Л. С. в качеството й на ЕТ „Ч.-21 –Л. С.“ (л. 71 от
първоинстанционното дело).
Независимо от това, няма пречка, съществуването на наемно
правоотношение между страните по делото да бъде доказано с други
доказателствени средства, доколкото законът не поставя изисквания към
формата на наемния договор.
Също така, дори да липсват преки доказателства за така претендираното
наемно правоотношение, няма пречка, то да бъде доказано чрез съвкупност от
косвени доказателства - арг. от съдебната практика, обективирана в Решение
№ 223 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1626/2016 г., I г. о., ГК, Решение №
226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК, и др., съгласно
които „пълно доказване може да се осъществи и само при косвени
доказателства“.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице именно такава
хипотеза поради следните съображения:
На л. 90-94 от първоинстанционното дело е представен Договор с
нотариална заверка на подписите за възмездно стопанисване и управление на
недвижим имот от 06.01.2012г. с който Синдикална секция „П.“ – гр. П. към
„А.Б.“ АД възлага на ЕТ „Ч.-21 –Л. С.“ да стопанисва и управлява срещу
възнаграждение същите бунгала с номера 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15,
16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 (къща В.), 54 и бунгало склад, находящи се в
южната част на станция П., гр. П., Б.ка област, заедно с цялото оборудване,
намиращо се в тях.
На л. 125-126 от първоинстанционното дело е представен Анекс с
нотариална заверка на подписите към горния договор от 03.01.2017г.
Тези два документа свидетелстват за преуреждане на трайни отношения
за временно възмездно ползване на процесните бунгала от страна на ЕТ „Ч.-21
–Л. С.“, които по съдържанието си съответстват на такива, възникнали от
договор за наем. При това документите са подписани за ЕТ „Ч.-21 –Л. С.“ от
Н.Ц., като последната се е легитимирала като управител на едноличния
търговец и подписът й е бил заверяван именно в това качество.
Същевременно, видно от заключението по единичната СПЕ, назначена
от въззивния съд, вещото лице допуска, че подписите след думата „наемател“
и на всеки лист в процесния договор за наем от 18.03.2021г. са положени от Н.
И.а Ц. с елементи на автоподлог.
Също така, съгласно заключението по тройната СПЕ, допусната от
въззивния съд, подписите на отделните листи от същия договор са положени
от Н. И.а Ц., а за подписа след думата „наемател“ не може да се даде
категорично заключение.
На последно място, разпитаната пред въззивния съд св. Г. заявява, че е
запозната с отношенията между ищеца и ответника по повод процесните
бунгала за период до 2023г., като е възприела изявления на Л. С., която
предоставя на дъщеря си да се занимава с почивната станция в г. П.. Освен
това свидетелката изрично сочи, че фактическите отношения на синдикалната
7
секция по повод бунгалата били с Н., тъй като Л. я била упълномощила.
Наистина, с оглед стойността на договора и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от
ГПК, тези показания не може да се ценят като доказателство за сключване на
процесния договор за наем, но няма пречка да се ценят като доказателство за
качеството, в което Н.Ц. е контактувала с ищеца, както и за нейната
ангажираност с почивната база.
При тези данни съдът намира, че ответният едноличен търговец е бил
трайно представляван от дъщеря си Н. И.а Ц. в отношенията си с ищеца във
връзка с почивната база в гр. П.. Поради това и с оглед установеното
авторство на подписите под отделните страници от договора, следва да се
приеме, че последният е бил сключен от ЕТ „Ч.-21 –Л. С.“ чрез дъщеря й Н.
И.а Ц.. Независимо че няма категорични данни за авторството на подписа след
думата „наемател“, подписването на всяка страница от договора
недвусмислено свидетелства за запознаване на Ц. с неговото съдържание и
изразява воля за сключването му от името на едноличния търговец.
В пълно съответствие с горното е приходният касов ордер от
15.10.2021г., за който е безспорно установено, че е подписан от Ц. и с който на
ищеца е заплатен наем в размер на 8000 лв. от името на ЕТ „Ч.-21 –Л. С.“ за
ПБ „П.“ за 2021г.
На последно място, документите на л. 88-89 от първоинстанционното
дело сочат, че партидата за вода № 201401 към „ВиК“ ЕАД - гр. Б. е била
открита на ЕТ „Ч.-21 – Л. С.“ именно в качеството й на наемател на обекти,
предоставени от наемодателя Синдикална секция „П.“ при „А.Б.“ АД, като по
делото няма данни за промяна на това качество на титуляра на партидата до
настоящия момент.
По тези съображения и разглеждайки горните косвени доказателства в
тяхната съвкупност, съдът намира, че е доказано наемно правоотношение
между ищеца и ответника, а ЕТ „Ч.-21 –Л. С.“ държи бунгала с номера 4, 5, 6,
7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 (къща В.), 54 и
бунгало склад, находящи се в южната част на станция П., гр. П., Б.ка област,
заедно с оборудването им, в качеството си на техен наемател.
Не обосновава обратен извод представеният от ответника договор за
дарение на процесните бунгала от 08.01.2013г. поради следните съображения:
По иск по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, наемателят не може да противопоставя на
наемодателя възражение за собственост върху наетия недвижим имот,
тъй като отношенията между тях са облигационни и въпросът за
собствеността е ирелевантен и не подлежи на изследване, тъй като не е
условие за основателност на този иск (арг. от Решение № 113 от
28.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 753/2008 г., II т. о., ТК).
Договорът за дарение е представен след изтичане на преклузивния срок
по чл. 146, ал. 3 от ГПК. Същевременно, доколкото се твърди да е бил
сключен още през 2013г., той не е доказателство по чл. 147 от ГПК, пред
чието своевременно представяне е съществувала някаква извинителна
пречка (а и такава въобще не се твърди). На последно място,
представянето му не е обусловено нито от указания на съда, нито от
обстоятелства, чиято релевантност е станала известна в хода на процеса,
които обстоятелства евентуално биха могли да оправдаят представянето
8
му в последното заседание по делото пред първата инстанция. Поради
това приемането му е извършено в нарушение на процесуалните правила
и той следва да бъде изключен от доказателствата по делото, а съдът не
следва да го взема предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
Дори този договор да се счете за процесуално редовно прието
доказателство, настоящият съдебен състав намира, че той не следва да
бъде ценен в П. на тезата на ответника поради следните съображения:
По аргумент от чл. 181, ал. 1 от ГПК и заявено от насрещната страна
оспорване на датата, за достоверна дата на договора следва да се
приеме не посочената в него такава (08.01.2013г.), а датата на която е
бил представен в открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд – 12.10.2023г. Това, обаче, не изключва
възможността да е бил създаден след началото на процеса и във
връзка с него, а това компрометира доказателствената му стойност.
Доказателствената стойност на договора се компрометира и от
факта, че той противоречи на останалите събрани по делото
доказателства, които са в съответствие помежду си и – както се
обоснова по- горе – взаимно се подкрепят и допълват. Така
например, договорът за стопанисване и управление от 2012г.,
анексът към него от 2017г. и договорът за наем от 2021г. в
съвкупност свидетелстват за трайни отношения по отдаване за
временно възмездно ползване на процесните бунгала на ЕТ „Ч.-21 –
Л. С.“, но те са несъвместими с евентуалното придобиване на
бунгалата по дарение от едноличния търговец през 2013г., тъй като
това би обезсмислило последващото сключване на анекса от 2017г. и
договора от 2021г. Също така, ако ЕТ „Ч.-21 –Л. С.“ наистина е
ползвал процесните бунгала в качеството на собственик (както се
поддържа в хода на устните състезания и в писмените бележки),
нелогично и необяснимо остава заплащането на наем за тях от името
на едноличния търговец през периода 2020г. - 2023г. съгласно
представените ПКО на л. 34-37 от първоинстанционното дело.
Поради това и с оглед противоречието между договора за дарение и
останалите доказателства по делото, той се явява изолиран и не
следва да бъде ценен.
По делото не са събрани доказателства за това, дали процесните
бунгала са движими или недвижими вещи. Ако те са недвижими
вещи, представеният от ответника договор за тяхното дарение,
сключен във частна писмена форма, е нищожен поради липса на
форма и не поражда целените с него правни последици (арг. от чл.
18 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД).
Видно от заглавната част на този договор, като дарител е посочена
Синдикална секция „П.“ – гр. П. към „А.Б.“ АД, но, съгласно
пълномощното на л. 11 от първоинстанционното дело, собственик
на процесните бунгала е НФ „М.“ към КТ „П.“, докато синдикалната
9
секция е била упълномощена единствено да ги управлява, опазва,
поддържа и отдава под наем, но не и да ги продава. Поради това,
дори хипотетично да се приеме, бунгалата са движими вещи и е
било възможно валидното им даряване с договор в частна писмена
форма, дарителят не е бил техен собственик, нито е бил
упълномощен да се разпорежда с тях, поради което договорът за
дарение няма вещно транслативен ефект и не е прехвърлил права в
полза на дарения.
По така изложените съображения съдът намира, че договорът за дарение
от 08.01.2013г. не легитимира ЕТ „Ч.-21 – Л. С.“ като собственик на
процесните бунгала, а това изключва възможността, едноличният търговец да
ги държи в качеството на собственик.
Същевременно, както се обоснова по- горе, единственото доказано по
делото правно основание за това държане (макар и въз основа на съвкупност
от косвени доказателства) е договор за наем.
Следователно, ответникът държи бунгалата като наемател по наемно
правоотношение, т.е. е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
3. По втората предпоставка:
Съгласно чл. 12, т. 4 от процесния договор за наем, той се прекратява
едностранно и без предизвестие от наемодателя при неплащане на наемна
цена, режийни разноски или други дължими суми от наемателя със забава
повече от тридесет дни.
По делото не се твърди и не се доказва, наемателят да е заплащал
надлежно и в срок наемната цена, режийни разноски или други дължими
суми, поради което следва да се приеме, че е налице предпоставката за
прекратяване на договора на това основание.
По делото е представено уведомление за разваляне на договор (л. 12 от
първоинстанционното дело), с което ищецът уведомява ЕТ „Ч.-21 – Л. С.“, че
разваля договора за наем от 18.03.2021г. Уведомлението е връчено на Н.Ц. на
10.01.2023г., за която, както се обоснова по- горе, има данни, че представлява
едноличния търговец в отношенията му с ищеца. Поради това следва да се
приеме, че уведомлението е породило ефект и е довело до прекратяване на
договора за наем.
Дори уведомяването на ответника чрез Н.Ц. да е ненадлежно поради
липса на изрично нейно упълномощаване да го представлява, следва да се
приеме, че прекратяването е извършено чрез връчване на препис от исковата
молба, доколкото с нея се претендира последица именно от прекратяване на
договора - арг. от трайната съдебна практика, обективирана напр. в
Определение № 2179 от 2.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2472/2023 г.,
Решение № 1283 от 5.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 35/2002 г., V г. о., Решение
№ 1427 от 19.10.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2000 г., V г. о.
Поради това съдът намира за доказана и втората предпоставка –
прекратяването на наемното правоотношение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 233,
10
ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан. Обжалваното решение в обратен смисъл
е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго,
с което искът се уважава.
IV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в такъв смисъл,
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
в настоящото производство разноски, каквито се установяват в размер на 362
лв. – държавна такса, 780 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице и 600
лв. – адвокатско възнаграждение, т.е. общо 1742 лв.
Отмяната на обжалваното решение и постановяване на решение в
обратен смисъл налага преразпределяне на отговорността за разноските в
първоинстанционното производство, като първоинстанционното решение
бъде отменено и в тази му част, а вместо това ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца направените от последния разноски пред ПРС, каквито се
установяват в размер на 2228 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 133/09.11.2023г., поправено с Решение №
135/10.11.2023г., постановени по гр.д. № 51/2023г. на П.ския районен съд, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕТ „Ч.-21 – Л. С.“ с ЕИК **** да предаде на Национална
Федерация „М.“ към КТ „П.“ с БУЛСТАТ ***** нает имот, представляващ
бунгала с номера 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22,
23, 24 (къща В.), 54 и бунгало склад, находящи се в южната част на станция П.,
гр. П., Б.ка област, заедно с прилежащия им терен съгласно скица номер 1
(приложение № 1 към договор за наем от 18.03.2021г.) и цялото оборудване,
намиращо се в тях.
ОСЪЖДА ЕТ „Ч.-21 – Л. С.“ с ЕИК **** да заплати на Национална
Федерация „М.“ към КТ „П.“ с БУЛСТАТ ***** сумата 1742 лв. – разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА ЕТ „Ч.-21 – Л. С.“ с ЕИК **** да заплати на Национална
Федерация „М.“ към КТ „П.“ с БУЛСТАТ ***** сумата 2228 лв. – разноски в
първоинстанционното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12